Следобедният сън може да ни убие
Една трета от живота на всеки човек минава в спане, което е почти 10 000 дни или 25 години. Нуждата от сън е друга при обособените възрастови групи и при хората от една и съща такава. Според National sleep foundation- Arlington, USA съществува следната подредба:
- Новородените /0-2 месеца/ се нуждаят приблизително от 12-18 часа сън за 24 часа;
- Пеленачетата /3-11 месец/ се нуждаят от 14-15 часа в денонощието;
- Ранна детска възраст /1- 3 години/ спят по 12-14 часа;
- Предучилищна възраст /3- 5 години/ имат потребност от 11- 13 часа сън;
- Деца в учебна възраст /5- 10 години/ спят по 10- 11 часа;
- Тинейджъри /11- 17 години/ се нуждаят от 8, 5- 9, 5 часа дневно;
- Възрастни /18+/ имат потребност от 7- 9 часа сън за денонощието.
Много постоянно потребността от следобеден сън зависи от ежедневното натоварване, здравето на тялото ни и от метода, по който всеки човек отмаря в свободното си време. Всъщност е доста по- здравословно да се излезе на разходка измежду природата, в сравнение с да се загуби целият следобяд в сън.
Доказано е в доста изследвания, че следобедният сън има своите позитивни отблясъци върху организма на индивида и към качеството на живот, само че невъзможността да направляваме продължителността му може да ни разболее и да се стигне до съдбовен излаз.
Освен че може да се стигне до застой на кръв и лимфа, честият нескончаем следобеден сън, респективно залежаването, съкратява нощния сън или даже невъзможността за пълностоен подобен. Това ни прави доста кисели заран, изтощени и от време на време депресирани.
Така да вземем за пример следобедният сън може да докара до появяването на диабет. Учени са открили, че продължителното спане или неналичието на нощен сън покачват риска от развиване на диабет. При някои хора се следи и главоболие вследствие на късната обедна сънливост, което съгласно други откриватели се дължи на избрани невротрансмитери в мозъка, в това число и на серотонина, който играе значима роля при регулирането на съня, настроението, агресивността и т.н.
Много е значимо да се означи, че продължителната следобедната сънливост може да наруши обмяната на веществата и преди всичко мастната обмяна. В резултат стартира нараснало отсрочване на холестерин (холестерол) по кръвоносните съдове, натрупването по вътрешната им повърхнина довежда до свиване не отвора им, образуване на тромби и поява на заболяването атероскрероза, а от там и до нараснало артериално налягане.
Отново заради нарушената обмяна и занимателен кръвоток се натрупват отрови в черния дроб, бъбреците, далака, което не разрешава на органите да пречистят кръвта до дъно и до струпване на нездравословни вещества.
Проучване на група учени от университета в Нагоя, Япония демонстрира, че хората, които се отдават на сън по-малко от 8 часа дневно, е минимум евентуално да се разболеят от сърдечно-съдови болести.
Залежаването, дружно със застоя на кръв и лимфа в човешкият организъм, плюс неналичието на фактори от околната среда, които да го каляват, постоянно довеждат до поява на инфекции. Техните причинители, от време на време и едва болестотворни могат да доведат до рискови последствия.
И дано да прибавим нещо малко по-оптимистично, а точно, че най-здравите хора са тези, които спят сред 6.5 и 7.5 часа. А и дано да не забравяме, че смехът удължава живота.
