Как ще се трансформират европейските градове след пандемията
Една наклонност на изселване от огромните градове в Европа беше ясно различима съвсем незабавно след оповестяването на световната пандемия. Мнозина потърсиха повече свободни пространства без многолюдни скупчвания или избягаха от високите наеми и претъпкания градски превоз, откакто можеше да работят отдалечено, или просто реализираха от дълго време отлаганата фантазия да живеят в по-непосредствена връзка с природата. Сега пред водещите градски урбанисти на Европа стои въпросът по какъв начин да осъществят промяна на градовете, тъй че „ бегълците “ още веднъж да бъдат приласкани в актуализирани и пригодени градски пространства, написа в обширен анализ Ню Йорк Таймс.
„ Градовете би трябвало да осъществят тактика по изцяло ново свързване с живота “, споделя Филип Род, шеф на изследователската група LSE Cities към Лондон Скул оф Икономикс. Той напомня, че нормално лоялността към градовете в Европа е доста по-голяма, в сравнение с в Съединени американски щати, където икономическата миграция е доста по-ясна. Докато в Европа даже по време на тежки рецесии толкоз огромни и дълбоки отливи на население, заради по-старите обичаи. Въпреки това доста европейски градове започнаха промени съвсем незабавно след началото на пандемията.
Милано да вземем за пример построи повече от 30 км нови велоалеи.
Лондон започва плана си Streetspace, като вкара краткотрайни велоалеи и разшири пешеходните пространства. Подобни стъпки в рамките единствено на няколко месеца бяха подхванати и изпълнени и в Париж и Барселона, макар че сходни промени нормално лишават години.
Няма точни данни, само че едно изследване демонстрира, че близо 700 000 души са напуснали Лондон по време на изключителните ограничения. Това са най-вече родени в други страни служащи. Една част от тях може да са се изселили и поради брекзит. Друго проучване на Arup, компания профилирана в градско устройство и архитектура, показва, че най-малко 41% от жителите на Лондон са се изнесли от града в някакъв даден миг, до момента в който в Париж този дял е 20%, а в Мадрид, Берлин и Милано – 10%. Служителите в IT компании всеобщо са напускали Дъблин след въвеждането на отдалечената работа, демонстрират данни на брокерски организации. „ Работата от у дома отслабва връзката сред високата междинна заплата и скъпия наем “, разяснява Леон Дуди, който управлява екипа по градска среда в Arup. По този метод може да се понижи огромния дефицит на свободни жилища и надлежно тяхната висока цена в Дъблин, а в това време по-слабо развитите стопански региони могат да привлекат нови платежоспособни поданици.
В Париж кметът Ан Идалго още преди пандемията изповядва вярата в „ 15-минутния град “ – квартали, които да дават всичко, което е належащо на човек на пешеходно разстояние от него, без да се постанова слизане до центъра. Тя незабавно постави старания за ограничение на автомобилния трафик в центъра и за разширението на зелените площи. Емблематичната улица „ рю дьо Риволи “ беше превърната в велосипедна автомагистрала, улиците около учебните заведения бяха неразрешени за коли, с цел да се усъвършенства чистотата на въздуха, а паркоместата бяха превърнати в в допълнение пространства за кафенетата. Сега управата на града дава обещание, че някои от краткотрайните промени ще станат непрекъснати.
„ През 19 век поради зараза от холера Лондон вкарва канализация. Надявам се и в този момент да използваме Коронавирус, с цел да въведем редица усъвършенствания, които в бъдеще да възприемаме за екзистенциална нужда “, разяснява Малком Смит, сътрудник на Arup.
„ Градовете би трябвало да осъществят тактика по изцяло ново свързване с живота “, споделя Филип Род, шеф на изследователската група LSE Cities към Лондон Скул оф Икономикс. Той напомня, че нормално лоялността към градовете в Европа е доста по-голяма, в сравнение с в Съединени американски щати, където икономическата миграция е доста по-ясна. Докато в Европа даже по време на тежки рецесии толкоз огромни и дълбоки отливи на население, заради по-старите обичаи. Въпреки това доста европейски градове започнаха промени съвсем незабавно след началото на пандемията.
Милано да вземем за пример построи повече от 30 км нови велоалеи.
Лондон започва плана си Streetspace, като вкара краткотрайни велоалеи и разшири пешеходните пространства. Подобни стъпки в рамките единствено на няколко месеца бяха подхванати и изпълнени и в Париж и Барселона, макар че сходни промени нормално лишават години.
Няма точни данни, само че едно изследване демонстрира, че близо 700 000 души са напуснали Лондон по време на изключителните ограничения. Това са най-вече родени в други страни служащи. Една част от тях може да са се изселили и поради брекзит. Друго проучване на Arup, компания профилирана в градско устройство и архитектура, показва, че най-малко 41% от жителите на Лондон са се изнесли от града в някакъв даден миг, до момента в който в Париж този дял е 20%, а в Мадрид, Берлин и Милано – 10%. Служителите в IT компании всеобщо са напускали Дъблин след въвеждането на отдалечената работа, демонстрират данни на брокерски организации. „ Работата от у дома отслабва връзката сред високата междинна заплата и скъпия наем “, разяснява Леон Дуди, който управлява екипа по градска среда в Arup. По този метод може да се понижи огромния дефицит на свободни жилища и надлежно тяхната висока цена в Дъблин, а в това време по-слабо развитите стопански региони могат да привлекат нови платежоспособни поданици.
В Париж кметът Ан Идалго още преди пандемията изповядва вярата в „ 15-минутния град “ – квартали, които да дават всичко, което е належащо на човек на пешеходно разстояние от него, без да се постанова слизане до центъра. Тя незабавно постави старания за ограничение на автомобилния трафик в центъра и за разширението на зелените площи. Емблематичната улица „ рю дьо Риволи “ беше превърната в велосипедна автомагистрала, улиците около учебните заведения бяха неразрешени за коли, с цел да се усъвършенства чистотата на въздуха, а паркоместата бяха превърнати в в допълнение пространства за кафенетата. Сега управата на града дава обещание, че някои от краткотрайните промени ще станат непрекъснати.
„ През 19 век поради зараза от холера Лондон вкарва канализация. Надявам се и в този момент да използваме Коронавирус, с цел да въведем редица усъвършенствания, които в бъдеще да възприемаме за екзистенциална нужда “, разяснява Малком Смит, сътрудник на Arup.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ