Една сутрин, забелязах, че майка ми има смс на телефона,

„ Е дна заран, забелязах, че майка ми има смс на телефона, нали знаете тези смс-и –  `този номер ви е търсил..еди по кое време си.`

Е, мислех го за подобен смс и таман да го изтрия, забелязах, че той изобщо не стартира с `Този номер..`. Смс -ът гласеше `Обеща ми,че през днешния ден ще дойдеш да ме видиш, хайде кажи на дъшеря си, че отиваш на разходка и ела, желая те..желая те. Много целувки. Чакам те!`

Изпуснах телефона на земята, ръцете ми не ме слушаха, започнах да трептя, сърцето ми заби силно… не можех да допускам . Нима лъже татко ми след всичко, което е направил и продължава да прави за нея!?  

Иска ми се да кажа на баща, само че нямате визия какво ще стане, такива скандали…такива караници…може да се стигне и до пердах! Баща ми е доста добър, само че разбере ли, че той дава всичко за нея , а тя го лъже по този начин долно, ще побеснее. „  

„ Баща ми изневерява на майка ми от близо 5-6 месеца. Не съм го хващала непосредствено в невярност, само че постоянно се обажда на една жена, написа й смс-и и всеки ден, до момента в който майка ми е на работа, а той е свободен денем, излиза и го няма по 2-3 часа. Много пъти съм го питала къде отива и почтено казано се наслушах на неистини.

Още по-големият проблем е, че тази жена, с която татко ми се вижда, е добра другарка на майка ми и живее в нашия блок. Не мога повече да устоявам на лицемерието й, когато идва у дома и се прави на другарка на майка ми. Още повече не мога да устоявам и на лицемерието и безхаберието на татко ми.

Не знам с кого да се свържа или с кого да поговоря за всичко това. Чувствам се подтисната от самото начало, само че не желая да споделям на майка ми, тъй като татко ми не за първи път й изневерява, единствено че последния път тя научи и дълго време беше в меланхолия. Не желая да й споделям също, тъй като сега се бори с рак на маточната шийка и й е задоволително тежко, както и на мен, само че очевидно не и на татко ми. „

  Как Изневяра та визира дец ата?

Когато приказваме за невярност нормално сме с настройката, че тя се отразява единствено на родителите и техните взаимоотношения и сме с убеждението, че децата са наранени дотолкоз, доколкото по какъв начин ще преживеят възможната разлъка.

Така ли е наистина?- Отговорът е Не.

Изневярата може да бъде опустошителна за излъгания сътрудник и по тази причина е една от водещите аргументи за разлъка или бракоразвод. Въпреки това, излъганият родител не е единствената жертва на изневярата. По отношение на децата, изневярата може да всее безпорядък във връзката родител-дете, а също и да провокира проблеми в бъдеще за децата в личните им сантиментални връзки.

Изневярата се отразява на децата по способи, които постоянно остават незабелязани от възрастните, само че оставят бездънен отпечатък върху прочувствения и психологичния свят на детето.

Начинът, по който детето схваща за родителската невярност има значение:

Причините за развода ти или за раздялата са си сред теб и твоя брачен партньор. Когато става дума за невярност, обаче, даже да се опитате да я запазите в загадка, тя ще окаже въздействие върху детето ви, защото, в случай че не му кажете за изневярата непосредствено, има огромна възможност то единствено да разкрие тайната, изключително, в случай че е задоволително пораснало- единствено едно заслушване в разногласията ви или диалозите ви, които имате с други хора и то може да си направи своите изводи. Така че, това да се опитваме да не приказваме за обстановката, не оказва помощ.

Начинът, по който децата схващат за родителската невярност въздейства на метода, по който те реагират на нея. При децата, които са разбрали за аферата непосредствено от изневерилия родител и разкриването на тайната е било съпроводено с извинения и пояснения, е по-малко евентуално да бъдат ядосани и смутени, и е по-вероятно да си възвърне позитивната връзка с родителя в бъдеще, спрямо деца, които са чули за аферата от предадения родител или от трето лице.

Проучване от 2010, от университета в Сан Франциско, обаче, допуска, че методът, по който децата научават за изневярата не е толкоз от голяма важност, колкото си мислим. Проучването открива, че методът, по който децата научават за родителската невярност няма нищо общо с това дали връзките родител-дете могат да бъдат избавени. С други думи, изневярата има капацитета да наруши връзката ви с вашите деца , без значение какво вършиме или казвате по-късно, тъй като прочувственият заряд, който носи самичък по себе си е унищожителен.

Въпреки това, е значимо да бъдем почтени и да се простим на децата си. Те несъмнено ще ни почитат повече и ще бъдат по-малко смутени, в сравнение с, в случай че го научат от предадения родител или от трето лице.

Как децата претърпяват изневярата ?

Всяко семейство е друго, и всяко дете е неповторимо, само че съществуват избрани съществени отговори по отношение на изневярата, които са съвсем универсални и се отнасят за децата от всяка възраст:

• Загуба на доверие.

Когато едно дете научава за изневярата на родителя, на него нормално му е извънредно мъчно, в случай че не и невероятно, да повярва, че в бъдеще ще има някой, който да го обича, който няма да го излъже, отхвърли или да го изостави. Те се научават да не се доверяват в любовта и постоянно се стабилизира вярването, че те не са почтени за приемане на моногамна обич. Когато един от родителите предава цялото семейство, децата постоянно изпитват подозрение, че те не могат да се доверят на никого, в никакъв случай повече. Щом родителят е разрушил доверието в фамилията, на кого може да се разчита? Децата изпитват неустановеност във всичките си бъдещи взаимоотношения, доста мъчно се доверяват на противоположния пол и е допустимо да се построи и вярването, че любовта не си коства риска.

• Гняв.

Една обща реакция е яд – постоянно против двамата родители. Изневерилият родител е елементарно да бъде упрекван, тъй като той или тя е подхванал дейности, които могат да сложат завършек на брака и нараняват всеки, който взе участие в обстановката. Децата постоянно подтискат този яд, само че има случай, в който изливат гнева си върху отговорния за обстановката родител. Също, обаче, не е извънредно да упрекват и родителя, който не е измамил, защото имат вяра, че той или тя е могъл да направи нещо, което е можело да попречи на изневярата, като да вземем за пример да бъде по-нежен, да работи по-усилено да угоди на другия брачен партньор, и така нататък

Гневът е  особено присъщ за децата, които са били принудени да са участници в ситуациятаа на изневеряване. Например, когато някои от тях са в ролята на поддръжник на родителя, който изневерява, до момента в който други пък са в ролята на индивида, който утешава родителя, на който е изневерено. Да бъде насила да поеме тежестта на непозволеното държание на родителя и скръбта на другия родител, може да остави едно дете с дългогодишен яд. Също по този начин, едно дете може да се усеща по този начин, като че ли половото провинение на изневерилия родител е машинация и черна точка против самото него и останалата част от околните. Ако детето е било притискано от изневеряващия родител да пази тайната на изневярата, детето остава с привнесено и безпричинно мощно възприятие на виновност.

• Acting-out или деяние покрай/ отвън .

Вместо да се сблъскат с тъгата, гнева, или другите объркващи усеща, децата могат да демонстрират поведенчески проблеми по време на детството, прекомерна полова интензивност по време на юношеството, както и проблеми с интимността или полово пристрастяване като възрастни. Промискуитетът може да е опит да се изрази това, което детето е възприело от родителите си, които са изневерили и да отразява образуваните вярвания по отношение на небрежността при секса и непостоянството на любовта.

• Смущение

Децата, чиито родители са погрешни постоянно се усещат надълбоко засрамени от обстановката. Родителят е направил нещо, което надълбоко е наранило другия родител. Понякога децата може да се опасяват какво ще приказват хората за обстановката и че като част от фамилията, самите деца ще бъде опетнени пред обществото. Много деца, изключително подрастващите, изпитват мощно възприятие на позор, когато открият, че един от техните родители е имал спекулация. Юношите са в средата на образуването на личната си еднаквост и да схванат за родителската невярност може съществено да разклати тяхната лична визия за света. Някои деца могат да почувстват толкоз мощен позор от своя родител, че да изискат да скъсат връзките си с него, да вземем за пример, синът може да изиска да промени семейството си, в случай че разбере, че татко му е изневерил на майка му.

• Объркване

От децата се чака да следват разпоредбите в семейството-Тогава за какво родители им нарушават тъкмо тези правила, които са възпитавали у децата си? Това е въпрос, който си задават децата и чиито отговор търсят. Едно дете постоянно стига до извода, че бракът е фиктивно събитие и любовта е една заблуда. Освен това, когато родителите остават дружно даже, откакто единият или и двамата не престават да имат извъбрачна връзка, децата са надълбоко комплицирани за смисъла на любовта и брака.

Тревожен фактор е, че някои проучвания демонстрират, че децата на родители, които изневеряват е по-вероятно да станат самите те изневеряващи след време. Тези проучвания демонстрират, че 55% от децата, които са претърпели родителска невярност,  в зрелост изневеряват на сантименталния сътрудник.

Изследване на повече от 800 пораснали деца демонстрира, че:

• 88,4% изпитват яд към изневерилия родител.
• 62.5% се усещат засрамени или неловко.
• 80,2% считат, че това е повлияло на отношението им към любовта и взаимоотношенията.
• 70,5% са декларирали, способността им да се доверяват на другите е наранена.
• 83% са декларирали, че усещат, че хората постоянно лъжат.
• 86% оповестяват, че към момента имат вяра в моногамията.

Отговорите на родителската Изневяра – Взаимоотношения та и с двамата родители могат да страдат :

Родителската невярност основава проблеми освен сред детето и родителя, който е изневерил, тя също може да докара до напрежение сред детето и родителя, на който е изневерено. Може да не е заслужено, само че прочувствените разтърсвания, които детето претърпява, когато разбере, че единият родител е изневерил, може да го накара да упреква в няколко направления.

Понякога децата упрекват излъгания родител, че се е държал дистанцирано и студено към другия родител и това е предизвикало аферата. Те могат да упрекват предадения родител за несъблюдение на задължението да ги защищити от това събитие и да имат възприятието, че той не е съумял, както като брачен партньор, по този начин като родител. Други деца могат да се усещат неловко и неудобно в компанията на излъгания родител или даже да се срамят от него, че е позволил да стане жертва по този метод.

Гневът и дискомфортът, ориентирани към родителя, който е бил предаден, нормално са краткотрайни. След първичния потрес, децата са по-склонни да погледнат на обстановката рационално и да хвърлят виновността, където й е мястото. Въпреки това, в някои обстановки, може да се случи и дълготрайно раздробяване в връзките родител-дете.

В опит да се защитят децата от действителностите на изневярата, родителят може да не успее да предложи никакво пояснение и да се опита да сведе до най-малко сложността на обстановката, като каже половината истина, или просто лъже по отношение на нея. Това, по-късно се трансформира във второ изменничество. Най-добре е, когато родителите разискват изневярата с детето по метод, който е по едно и също време почтен и подобаващ за възрастта му.

Колкото по-малки са децата, толкоз по-малко се постанова да приказва родителят. Ако децата са чували или подозират, че нещо не е наред, и задават въпроси, тогава е доста значимо да се разбере, че е належащо „ картите да се сложат на масата “. За децата е по-лошо да усещат, че има секрети защитавани от тях, изключително, когато тези секрети са свързани с тях. Когато те нямат визия за това какво се е случило, т о не е належащо да им се акцентира като факт даже да са юноши . Вниманието тук е, че родителите нормално доста подценяват това, което детето подозира или знае. Най-добре е, когато родителите са съгласни между тях с това, което да кажат на детето и дружно организират диалога с него. Така е по-лесно за децата да знаят, че тяхното желание е да продължат да родителстват дружно , въпреки и вероятно разграничени като съпрузи.

Подкрепа за деца да се изправят против въздействието на изневяр ата:

Какво могат да създадат родителите, с цел да отворят линии за връзка с децата си и да им оказват помощ да се изправят пред мъчителната истина за това по какъв начин изневярата на родителя ги визира?

Основополагащо тук е изневерилият родител да си признае грешката, даже и единствено, с цел да си върне част от уважението от детето си. Когато един родител отхвърля да предложи извинение-за измяната, за разбиването на брака и отхвърля да признае, че детето му също е толкоз надълбоко наранено от изневярата, той прави съвсем невероятно за детето да одобри и преживее обстановката. Когато грешката е приета, това може да насърчи детето да се отвори и да приказва за възприятията си, свързани с изневярата, като по този метод ще успее да преработи контузията и да продължи напред.

Когато изневерилият родител е в положение да постави завършек на аферата и да изясни на децата си какъв брой неправилно е било, колкото и мъчно да е това, това може да е в положение да облекчи до известна степен последствията от прочувствения товар за децата.

Повечето родители не схващат какъв брой съществено техните деца са наранени от тяхната невярност.

Децата се нуждаят от време уединено, с цел да обработват това, което се е случило, само че също по този начин имат потребност от опцията, когато са подготвени да заговорят, те  да бъдат свободни да го създадат без възрастните да разясняват или съдят това, което споделят. Като родители, можете да ги уверите, че техните усеща са годни и имат право да ги изпитват, и че не съществува такова нещо като вярно или неправилно възприятие, и че няма нищо срамно в страстите. Когато децата погребат своите усеща, на яд, горест, и комплициране, това неизбежно прелива в другите връзки и води до съществени нарушавания в психологичния и прочувствения свят на детето.

Бъде подготвени да изслушате своето дете. Оставете го да приказва и просто го слушайте. Също по този начин е доста значимо и двамата родители да приказват за обстановката, да дадат публичност за нея. Изневерилият родител може да бъде пренебрегнат или осъден с мълчение от детето, само че е значимо родителят да се извини за болката, която е предизвикал и да предложи да приказват за това с детето.

Предаденият родител постоянно е в по-добра позиция, да беседва с детето. Това е мъчно да се направи, само че най-хубавият метод е като се подчертае, че това, което се случва сред родителите, не въздейства на връзките и любовта сред изневерилият родител и детето. Както при всички разводи, това лишава време на детето, да одобри случилото се и да продължи напред. Да подкрепите този развой е най-хубавото нещо, което можете да извършите.

Прошката не е опрощение. Също по този начин не е метод да се пренебрегва осъщественото. Прошката е  приемане на човешката уязвимост, даже и тази на родителя, който заема съществена роля в живота на детето. За да се стигне до точката на приемане, би трябвало да се премине през развой на схващане, изложение и освобождение от обидата. Това включва и разбирането, че цялото семейство е една система и като такава, цялото семейство е било наранено от изневярата.

Прошката изисква изправянето пред сложни въпроси, като да вземем за пример: Мога ли да приема, че някой, който обичам и на който съм вярвала, ме е предал? Мога ли да приема, че моята майка/баща не съумя да се издигне до изповядваните морални полезности, на които самите те ме учат? Мога ли да приема, че единият ми родител е надълбоко засегнат от другия?

Помощта на дипломиран експерт може да бъде доста значима в сходни обстановки, да подкрепи детето, да доближи до мястото на схващане и приемане.

Когато единият родител предава другия, вътрешният свят на детето и чувството за външния свят като цяло се разрушава. Личната среда, в която едно дете живее и в която то усеща сигурност и сигурност, се трансформира радикално, тъй като най-важните хора в тази среда са станали неузнаваеми.

Когато децата се учат, че най-важните хора в техния свят са неблагонадеждни, способността им да се доверяват на другите може да бъде съществено нарушена. Те могат да станат прекомерно подозрителни, прочувствено дистанцирани, или да се въздържат от основаване на връзка, тъй като те не могат да се доверят на другия човек, че той ще бъде честен и ще бъде до тях постоянно. В желанието си да избегнат това да бъдат засегнати по същия метод, на който са били очевидци в детството си, те ще създадат, каквото е належащо, с цел да се предпазят от прочувствена накърнимост.

Независимо от тяхната възраст, децата, чиито родители са били погрешни постоянно реагират с интензивни усеща на яд, тревога, виновност, позор, горест и комплициране. Те могат да подхващат деяние, да създадат декаданс, или да се отдръпват. Те могат да се усещат притиснати да си върнат любовта на погрешния родител или да станат надзирател на излъгания родител. Основното е, че когато родителите са модел за подражателство на невярност, децата им не могат да оказват помощ, само че реагират и в бъдеще те могат да имат изключително огромни  затруднения в  намирането на личен път през предизвикателни времена на запознанства и брак.

Изневяра-тълковен речник:

1.Нарушаване на честност, нормално в любовта.

2. Нарушаване на честност към правила, идеали и под.; измяна.

(същ.) измяна, вероломство, дезертьорство, изменничество, прегрешение
(същ.) непочтеност, нечестност, фалш, лицемерие, двуличие, машинация .

Семейството е като жива система, формирана, не просто, от обособени човеци, само че от връзката сред тях. Всяка смяна в обособените членове повлиява върху структурата и процесите на цялото фамилията. Отделните проблеми на индивидите са проблеми на цялата система.

Автор: Емилия Сотирова

Инфо: https://sovapsychologist.com

Използвана литература: 

After His Affair: Women Rising From The Ashes Of Infidelity , by Meryn Callander

Ana Nogales, Ph.D., author of   Parents Who Cheat: How Children and Adults Are Affected When Their Parents Are Unfaithful