Завръщането в родния дом – фактор за мир и стабилност
Една остаряла сентенция гласи: даже да се наслаждавате на живота на красиви места, родният дом е незаместим. Минали и сегашни войни и спорове, за жалост, предизвикаха и към момента са причина за прогонване на хиляди от родната им земя, животът и фантазиите на хората биват нарушени; контузията от сходен срив към момента ги преследва. А копнежът им по родния край наподобява непреклонен.
Войната сред Армения и Азербайджан, която продължи 30 години, докара до изселването на над един милион етнически азербайджанци, включително повече от 300 000 от Армения и на над 700 000 от някогашния окупиран Карабах и седем прилежащи области на Азербайджан. Къщите и публичните уреди, които преди този момент са били техни, са изцяло разграбени и разрушени. Тези бежанци и вътрешно разселени лица трябваше в продължение на доста години да живеят в палаткови лагери и изоставени железопътни вагони при тежки климатични условия: вцепеняващ мраз и палещо слънце. Благодарение на икономическото си развиване държавното управление на Азербайджан може да усъвършенства изискванията им на живот.
Откакто войната сред Армения и Азербайджан завърши през 2020 година, бежанците и вътрешно разселените лица изискват от държавното управление на Азербайджан да ги върне по родните им места. Това обаче надалеч не е толкоз елементарно, защото вследствие на войната освен всички къщи и жилищни уреди са изцяло унищожени от окупаторите, само че и завзетата по време на спора територия бе „ засята " с близо 1,5 милиона противопехотни мини, където ограниченията за разминиране изискват голяма финансова и техническа помощ. През последните 4 години едвам 56 хиляди противопехотни мини бяха обезвредени. Нивото на интернационална поддръжка в това отношение е много ниско.
Последващото заселване (връщане) на вътрешно разселените лица по родните им места е относително по-реалистично, поради обстоятелството, че Азербайджан възвърне суверенитета над окупираните преди този момент територии. И въпреки всичко за реализиране завръщането на етническите азербайджански бежанци от Армения по домовете им е належащо доста повече интернационално внимание. След края на войната представителната организация на азербайджанските бежанци - Западноазербайджанската общественост, се обърна към държавното управление на Армения с молба за завръщане по родните места в Армения на хората в качеството си на жители на Република Армения. Правителството на Армения не дава отговор на апела им, макар обстоятелството, че Азербайджан публично декларира готовността си да одобри етническите арменци, които непринудено са напуснали региона Карабах в Азербайджан, в случай че са подготвени да одобряват азербайджанско поданство.
Осъществяването на репатрирането на етническите азербайджанци по родните им места е значим фактор за мира и стабилността, както и за съдействието при благосклонност и взаимното битие в района. Тяхното завръщане ще бъде освен удостоверение за успеха на справедливостта, само че и ще бъде от решаващо значение за установяването на канали за връзка сред арменци и азербайджанци - да живеят дружно в Армения и Азербайджан, което на собствен ред ще способства за техния обществен контакт и културно взаимоотношение: в името на мира и съдействието.
Войната сред Армения и Азербайджан, която продължи 30 години, докара до изселването на над един милион етнически азербайджанци, включително повече от 300 000 от Армения и на над 700 000 от някогашния окупиран Карабах и седем прилежащи области на Азербайджан. Къщите и публичните уреди, които преди този момент са били техни, са изцяло разграбени и разрушени. Тези бежанци и вътрешно разселени лица трябваше в продължение на доста години да живеят в палаткови лагери и изоставени железопътни вагони при тежки климатични условия: вцепеняващ мраз и палещо слънце. Благодарение на икономическото си развиване държавното управление на Азербайджан може да усъвършенства изискванията им на живот.
Откакто войната сред Армения и Азербайджан завърши през 2020 година, бежанците и вътрешно разселените лица изискват от държавното управление на Азербайджан да ги върне по родните им места. Това обаче надалеч не е толкоз елементарно, защото вследствие на войната освен всички къщи и жилищни уреди са изцяло унищожени от окупаторите, само че и завзетата по време на спора територия бе „ засята " с близо 1,5 милиона противопехотни мини, където ограниченията за разминиране изискват голяма финансова и техническа помощ. През последните 4 години едвам 56 хиляди противопехотни мини бяха обезвредени. Нивото на интернационална поддръжка в това отношение е много ниско.
Последващото заселване (връщане) на вътрешно разселените лица по родните им места е относително по-реалистично, поради обстоятелството, че Азербайджан възвърне суверенитета над окупираните преди този момент територии. И въпреки всичко за реализиране завръщането на етническите азербайджански бежанци от Армения по домовете им е належащо доста повече интернационално внимание. След края на войната представителната организация на азербайджанските бежанци - Западноазербайджанската общественост, се обърна към държавното управление на Армения с молба за завръщане по родните места в Армения на хората в качеството си на жители на Република Армения. Правителството на Армения не дава отговор на апела им, макар обстоятелството, че Азербайджан публично декларира готовността си да одобри етническите арменци, които непринудено са напуснали региона Карабах в Азербайджан, в случай че са подготвени да одобряват азербайджанско поданство.
Осъществяването на репатрирането на етническите азербайджанци по родните им места е значим фактор за мира и стабилността, както и за съдействието при благосклонност и взаимното битие в района. Тяхното завръщане ще бъде освен удостоверение за успеха на справедливостта, само че и ще бъде от решаващо значение за установяването на канали за връзка сред арменци и азербайджанци - да живеят дружно в Армения и Азербайджан, което на собствен ред ще способства за техния обществен контакт и културно взаимоотношение: в името на мира и съдействието.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ