Царски кантон си търси стопанин на Пещерско
Една относително дребна, само че доста изящна постройка, посреща гостите на града, които идват по пътя от Кадиево и влизат по „ Пещерско шосе ” в западната част на града. Това е пътен кантон от времената цар Борис III и демонстрира по какъв начин са строили преди време, тъй че една постройка да пребъде. Тук е минавал покритият с паваж път за Пещера. В тези години подобен инфраструктурен план е броен по трудност като сегашните автомагистрали. Около дребната къща има скромни домове с огромни дворове. Едни се дефинират като живеещи в квартал Парк „ Отдих и просвета ”, а други - на Пещерско шосе. Мястото е отдалечено от града, умерено е, само че си има и своите тъмни секрети.
Кантонът е тук, откогато се помня. А парцелът ми е унаследен - още дядо ми е купил тези земи. Говорим за много-много години. Това сподели живеещият в съседство с красивата постройка Цветан Цветков. Кантонът в действителност е постройка, която хваща окото. Майсторите преди време са го иззидали от дялани гранитни блокове. Между тях през несъмнено разстояние има пластове декоративни тухли.
Цялата постройка припомня на английска къща в провинцията или на показните фермерски домове, които Мария Антоанета подвига до градините на Версай. Историците описват, че в един интервал преди революцията австрийката построява модел на френско село и там си играе на френска селянка - сади зеленчуци и слуша по какъв начин кукуригат петлите. Като жанр къщите в него изумително припомнят на крайпътния кантон на Пещерско шосе.
До предходната година това украшение на остарялата архитектура е било благосъстоятелност на Агенция „ Пътна инфраструктура ”. С решение на Министерския съвет е обещано на Областната администрация. „ Поради отпадане на нуждата му за АПИ ”, се прецизира в решението на кабинета. Кантонът не е приютявал хора от повече от 20 години. Влизаха преди време всякакви бездомници и наркомани, само че стопираха. Кой знае какви мизерии са вътре, чуди се Люба, друга съседка на красивата крайпътна къща.
Учудващото е, че следи от натрапници вътре няма. Външната врата на кантона се отваря свободно. Дворът му е буренясал, а остарялата асма, която е хвърляла сянка над първия етаж, в този момент виси ниско поради прекършените си подпори. В двора порастват борове и кипариси.
Кантонът е на два етажа, като за втория води външна стълба от гранитни блокове. Прозорците са арковидни и са обградени от зидани декоративни тухли. На първия етаж има помещение с съвсем 70-сантиметрови стени.
Вторият етаж е лежащ над първия върху гредоред с греди, дебели към 20 сантиметра. Вторият етаж е заключен и от прозорците се вижда, че е доста добре непокътнат. Отстрани на дребната постройка има ниска пристройка, със стени, облепени със страници от спортни вестници. Едната е отдадена на британски тимове и на ЦСКА, а прилежащата стена е единствено със фотография на ФК Левски! Всичко в помещението приказва за от дълго време отминали години. Само двете футболни стени все едно са лепени оня ден.
„ Кварталът е един от най-крайните в града и е изумително спокоен и спокоен. Хората в близост гледат кокошки, патки, домати и зеленчуци. Не ни е изчезнало и едно яйце ”, хвали се Цветан Цветков.
Дядо му купил земята, на която в този момент е къщата му, през 1925 година. Преместил се в Пловдив от град Павликени в Северна България. Тогава това място, на което сме в този момент, е било надалеч отвън града. На никой не му е хрумвало, че след 70 години в близост ще живеят толкоз доста хора ”, споделя Цветан. Дядо му се занимавал дълги години със земеделие. „ Кантонът евентуално е строен в тези далечни години ”, допуска внукът. И незабавно прибавя: „ Харесва ми да пребивавам в края на града ”.
Лъжицата катран в кацата с мед
Люба също харесва живота на ръба на града, само че демонстрира какво има на един незастроен частен терен. „ От 2 години камионите от всички градежи в покрайнината идват и си изсипват строителните боклуци ”, демонстрира тя.
Мястото е тъкмо зад красивия крайпътен кантон. На него се изхвърля материалът от разнообразни строителни ровове - евентуално от основите на нови кооперации. От насъбраната маса теренът се е издигнал над близките с близо 2 метра. На мястото са изхвърлени и индустриални отпадъци. „ На няколко пъти виждаме някакви непознати да изсипват димящи субстанции! Те не са ли канцерогенни ”, чуди се Люба.
Обаждала се е три пъти на тел. 112 и оттова са я инструктирали да написа документално недоволство. „ Все едно писмо до починал! Хич не съм си играла да пиша недоволство. Няколко пъти вървях да запитвам водачите за какво си изсипват боклука на частен парцел, а те: Каква си ти, ма! ”, споделя тя. Цигани с каруци също идват с цялостни каруци. Съседите споделят, че от много време не са виждали притежателя на парцела и не знаят той ли е дал позволение за това теренът да стане бунище.
АПИ: Имотът е на регионалната управа
Недвижимият парцел и постройката в квартал „ Прослав “ в град Пловдив сe стопанисват и ръководят от Областна администрация - Пловдив. Става въпрос за крайпътен кантон.
С Решение на Министерския съвет през предходната година парцелът е възложен на регионалния шеф заради отпаднала нужда на Агенция „ Пътна инфраструктура “ ”.
От организацията нямат данни кой е проектирал и по кое време е издигнат този хубав крайпътен кантон. От регионалната администрация пък дадоха обещание до няколко дни да оповестят какви планове имат за този забавен парцел. /Марица.бг
Кантонът е тук, откогато се помня. А парцелът ми е унаследен - още дядо ми е купил тези земи. Говорим за много-много години. Това сподели живеещият в съседство с красивата постройка Цветан Цветков. Кантонът в действителност е постройка, която хваща окото. Майсторите преди време са го иззидали от дялани гранитни блокове. Между тях през несъмнено разстояние има пластове декоративни тухли.
Цялата постройка припомня на английска къща в провинцията или на показните фермерски домове, които Мария Антоанета подвига до градините на Версай. Историците описват, че в един интервал преди революцията австрийката построява модел на френско село и там си играе на френска селянка - сади зеленчуци и слуша по какъв начин кукуригат петлите. Като жанр къщите в него изумително припомнят на крайпътния кантон на Пещерско шосе.
До предходната година това украшение на остарялата архитектура е било благосъстоятелност на Агенция „ Пътна инфраструктура ”. С решение на Министерския съвет е обещано на Областната администрация. „ Поради отпадане на нуждата му за АПИ ”, се прецизира в решението на кабинета. Кантонът не е приютявал хора от повече от 20 години. Влизаха преди време всякакви бездомници и наркомани, само че стопираха. Кой знае какви мизерии са вътре, чуди се Люба, друга съседка на красивата крайпътна къща.
Учудващото е, че следи от натрапници вътре няма. Външната врата на кантона се отваря свободно. Дворът му е буренясал, а остарялата асма, която е хвърляла сянка над първия етаж, в този момент виси ниско поради прекършените си подпори. В двора порастват борове и кипариси.
Кантонът е на два етажа, като за втория води външна стълба от гранитни блокове. Прозорците са арковидни и са обградени от зидани декоративни тухли. На първия етаж има помещение с съвсем 70-сантиметрови стени.
Вторият етаж е лежащ над първия върху гредоред с греди, дебели към 20 сантиметра. Вторият етаж е заключен и от прозорците се вижда, че е доста добре непокътнат. Отстрани на дребната постройка има ниска пристройка, със стени, облепени със страници от спортни вестници. Едната е отдадена на британски тимове и на ЦСКА, а прилежащата стена е единствено със фотография на ФК Левски! Всичко в помещението приказва за от дълго време отминали години. Само двете футболни стени все едно са лепени оня ден.
„ Кварталът е един от най-крайните в града и е изумително спокоен и спокоен. Хората в близост гледат кокошки, патки, домати и зеленчуци. Не ни е изчезнало и едно яйце ”, хвали се Цветан Цветков.
Дядо му купил земята, на която в този момент е къщата му, през 1925 година. Преместил се в Пловдив от град Павликени в Северна България. Тогава това място, на което сме в този момент, е било надалеч отвън града. На никой не му е хрумвало, че след 70 години в близост ще живеят толкоз доста хора ”, споделя Цветан. Дядо му се занимавал дълги години със земеделие. „ Кантонът евентуално е строен в тези далечни години ”, допуска внукът. И незабавно прибавя: „ Харесва ми да пребивавам в края на града ”.
Лъжицата катран в кацата с мед
Люба също харесва живота на ръба на града, само че демонстрира какво има на един незастроен частен терен. „ От 2 години камионите от всички градежи в покрайнината идват и си изсипват строителните боклуци ”, демонстрира тя.
Мястото е тъкмо зад красивия крайпътен кантон. На него се изхвърля материалът от разнообразни строителни ровове - евентуално от основите на нови кооперации. От насъбраната маса теренът се е издигнал над близките с близо 2 метра. На мястото са изхвърлени и индустриални отпадъци. „ На няколко пъти виждаме някакви непознати да изсипват димящи субстанции! Те не са ли канцерогенни ”, чуди се Люба.
Обаждала се е три пъти на тел. 112 и оттова са я инструктирали да написа документално недоволство. „ Все едно писмо до починал! Хич не съм си играла да пиша недоволство. Няколко пъти вървях да запитвам водачите за какво си изсипват боклука на частен парцел, а те: Каква си ти, ма! ”, споделя тя. Цигани с каруци също идват с цялостни каруци. Съседите споделят, че от много време не са виждали притежателя на парцела и не знаят той ли е дал позволение за това теренът да стане бунище.
АПИ: Имотът е на регионалната управа
Недвижимият парцел и постройката в квартал „ Прослав “ в град Пловдив сe стопанисват и ръководят от Областна администрация - Пловдив. Става въпрос за крайпътен кантон.
С Решение на Министерския съвет през предходната година парцелът е възложен на регионалния шеф заради отпаднала нужда на Агенция „ Пътна инфраструктура “ ”.
От организацията нямат данни кой е проектирал и по кое време е издигнат този хубав крайпътен кантон. От регионалната администрация пък дадоха обещание до няколко дни да оповестят какви планове имат за този забавен парцел. /Марица.бг
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ