Фейк снимките от Белия дом! Колективното злорадство, което храни нуждата от омраза
Една фотография е повече от 1000 думи. Стъпвайки на тази истина, основателите на фотосите, на които сякаш " унижените " европейски водачи чакат пред вратата на Овалния кабинет с наведни глави, ги популяризират със светкавична скорост, наливайки милиони, с цел да може пропагандата да стигне до оптимален брой консуматори в обществените мрежи, подготвени да повярват и да споделят с единомишлениците си следващата неистина. Защо?
Прочетете още
Ето отговора на Светлин Желев, гл. редактор на IT- медията " Калдата ":
Ставаме очевидци на групова наслада от сякаш „ униженията “ на Европейски Съюз и НАТО и сякаш " легитимацията " в Аляска. Още по време на самите срещи подправени фотоси, генерирани с изкуствен интелект, се разпространяваха мълниеносно. Под тях не малко мнения, в които хората се смеят, злорадстват, радват се. И то съгласно мен не тъй като имат вяра, че е истина – множеството чудесно знаят, че не е. Радват се, тъй като илюзията ги кара да се усещат спечелили в непозната игра. Честно казано не го разбирам, каквито и възгледи да имаш, само че си поговорих с мой другар психолог, който ми го изясни доста елементарно.
Това е логиката на психиката на груповото зложелателство – да търсиш не своя триумф, а неуспеха на другите. Но когато „ другите “ са Европейски Съюз или НАТО, ненадейно се оказва, че хора, които живеят от европейските фондове, работят на европейския пазар и учат децата си в европейски университети, изпитват наслаждение от мисълта, че Европейски Съюз е „ слаб “, „ потиснат “, „ на колене “. Това не е рецензия, а форма на самоотричане. Да се радваш на такова „ оскърбление “ е като да се радваш, че покривът на къщата ти е паднал.
Причините са ясни. Едни проектират върху Европейски Съюз личната си неустановеност: „ щом и той е слаб, значи и аз не съм толкоз зле “. Други одобряват демократичните институции като „ хайлайф “, който би трябвало да бъде осъден. Трети търсят „ мощна ръка “ и подсъзнателно се възхищават на диктатори, тъй като демокрацията им наподобява безредна и мудна. Затова всеки облик на Путин или Тръмп, изобразен като човек, който „ надхитрява “ Европа, носи странна наслада. Дори когато този облик е подправен.
Но действителността е друга. Европейските водачи бяха в Белия дом. Заедно. Това не е уязвимост, а мощ – съюз, който може да седне на една маса с Америка и да приказва като еднакъв сътрудник. Няма „ масовка “, няма „ унижения “. Идеята, че Европа е без значение, е просто пропагандна илюзия.
И дано не забравяме главното: разликата сред демокрацията и диктатурата е голяма. В Европа водачите могат да бъдат заменени на избори. Журналистите са живи, опозицията съществува, рецензията е допустима. Протестите не се разрушават с палки, хората не изчезват по тъмните затвори, критиците не умират „ при неизяснени условия “. Европа не разчита на мутри и наемни армии като „ Вагнер “. Пригожин – помните ли го? До през вчерашния ден беше инструмент на властта, а след това изчезна, тъй като стана неуместен. Това е същността на диктатурата – тя изяжда личните си създания.
Европа, с всичките си проблеми, е най-успешният план на нашето време. Съюз от страни, които непринудено са избрали да споделят полезности, запаси и бъдеще. Благодарение на Европейски Съюз имаме мир, сигурност, свободно придвижване, достъп до най-големия пазар и гаранции за права и свободи. Това са действителни придобивки, които диктатурите в никакъв случай не могат да предложат.
И тук стигаме до най-болезненото. Защо тогава някои хора избират да имат вяра в лъжите? Защо се радват на подправени фотоси и измислени истории? Отговорът е елементарен: тъй като тези истории не служат на истината, а на възприятията. Те хранят потребността от ненавист, от реванш, от „ ние против тях “. И колкото по-абсурдна е лъжата, толкоз по-сладко е злорадството.
Истинската уязвимост не е в Европа. Истинската уязвимост е да празнуваш личния си крах и да викаш „ победа “. Истинската мощ е да можеш да различиш пропагандата, да отхвърлиш илюзиите и да застанеш до истината. А истината е, че демокрацията – с всичките си дефекти – дава повече независимост, повече сигурност и повече достолепие от която и да било тирания.
Прочетете още
Ето отговора на Светлин Желев, гл. редактор на IT- медията " Калдата ":
Ставаме очевидци на групова наслада от сякаш „ униженията “ на Европейски Съюз и НАТО и сякаш " легитимацията " в Аляска. Още по време на самите срещи подправени фотоси, генерирани с изкуствен интелект, се разпространяваха мълниеносно. Под тях не малко мнения, в които хората се смеят, злорадстват, радват се. И то съгласно мен не тъй като имат вяра, че е истина – множеството чудесно знаят, че не е. Радват се, тъй като илюзията ги кара да се усещат спечелили в непозната игра. Честно казано не го разбирам, каквито и възгледи да имаш, само че си поговорих с мой другар психолог, който ми го изясни доста елементарно. Това е логиката на психиката на груповото зложелателство – да търсиш не своя триумф, а неуспеха на другите. Но когато „ другите “ са Европейски Съюз или НАТО, ненадейно се оказва, че хора, които живеят от европейските фондове, работят на европейския пазар и учат децата си в европейски университети, изпитват наслаждение от мисълта, че Европейски Съюз е „ слаб “, „ потиснат “, „ на колене “. Това не е рецензия, а форма на самоотричане. Да се радваш на такова „ оскърбление “ е като да се радваш, че покривът на къщата ти е паднал.
Причините са ясни. Едни проектират върху Европейски Съюз личната си неустановеност: „ щом и той е слаб, значи и аз не съм толкоз зле “. Други одобряват демократичните институции като „ хайлайф “, който би трябвало да бъде осъден. Трети търсят „ мощна ръка “ и подсъзнателно се възхищават на диктатори, тъй като демокрацията им наподобява безредна и мудна. Затова всеки облик на Путин или Тръмп, изобразен като човек, който „ надхитрява “ Европа, носи странна наслада. Дори когато този облик е подправен.
Но действителността е друга. Европейските водачи бяха в Белия дом. Заедно. Това не е уязвимост, а мощ – съюз, който може да седне на една маса с Америка и да приказва като еднакъв сътрудник. Няма „ масовка “, няма „ унижения “. Идеята, че Европа е без значение, е просто пропагандна илюзия.
И дано не забравяме главното: разликата сред демокрацията и диктатурата е голяма. В Европа водачите могат да бъдат заменени на избори. Журналистите са живи, опозицията съществува, рецензията е допустима. Протестите не се разрушават с палки, хората не изчезват по тъмните затвори, критиците не умират „ при неизяснени условия “. Европа не разчита на мутри и наемни армии като „ Вагнер “. Пригожин – помните ли го? До през вчерашния ден беше инструмент на властта, а след това изчезна, тъй като стана неуместен. Това е същността на диктатурата – тя изяжда личните си създания.
Европа, с всичките си проблеми, е най-успешният план на нашето време. Съюз от страни, които непринудено са избрали да споделят полезности, запаси и бъдеще. Благодарение на Европейски Съюз имаме мир, сигурност, свободно придвижване, достъп до най-големия пазар и гаранции за права и свободи. Това са действителни придобивки, които диктатурите в никакъв случай не могат да предложат.
И тук стигаме до най-болезненото. Защо тогава някои хора избират да имат вяра в лъжите? Защо се радват на подправени фотоси и измислени истории? Отговорът е елементарен: тъй като тези истории не служат на истината, а на възприятията. Те хранят потребността от ненавист, от реванш, от „ ние против тях “. И колкото по-абсурдна е лъжата, толкоз по-сладко е злорадството.
Истинската уязвимост не е в Европа. Истинската уязвимост е да празнуваш личния си крах и да викаш „ победа “. Истинската мощ е да можеш да различиш пропагандата, да отхвърлиш илюзиите и да застанеш до истината. А истината е, че демокрацията – с всичките си дефекти – дава повече независимост, повече сигурност и повече достолепие от която и да било тирания.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ