Седмица по-късно: Софтуерът за бежанци все още е мит
Една седмица откакто страната задейства опцията за краткотрайна протекция и бърз достъп до пазара на труда на бежанците още от границата – тази опция към момента не работи. Така дни наред Жана от украинския град Измаил, която откри леговище у нас, е препращана от институция на институция. Все още не знае къде да подаде документи за статут по ускорената процедура, оповестява NOVA.
От Измаил дотук стигат първо с ферибот, а след това – благодарение на доброволец с автомобил. За Жана и 11-годишната ѝ щерка бягството от войната е единственото решение.
„ Бях в кухнята и се чу заплашителен гръм, а по-късно започнаха и сирените. Чувахме ги всеки Божи ден. Яна се свиваше от боязън като мишле и ѝ давах ушанки, с цел да не чува ужаса толкоз силно”, споделя младата майка.
Съпругът ѝ упорства двете да тръгнат към България, където е кръстникът на Жана. Който съумява да откри сигурен заслон за двете украинки.
„ Мъжът ми се разплака, сподели, че се радва, че сме тук и за фамилията му има кой да се погрижи”, прибавя тя.
„ Не ни лиши доста време да го решим. Попълнихме формата и след към седмица по-късно се свързаха с приятелката ми по телефона”, показва Георги.
Жана се пробва още веднъж да поеме контрола над живота си. Но удря на камък в опитите си да откри работа.
„ Работодателят споделя, че би трябвало да получа позволение от полицията, с цел да ме наеме – а оттова ни отпратиха веднъж”, изяснява тя.
Информацията в единния информативен портал сочи: за краткотрайна протекция може да се кандидатства в районните ръководства в страната. От Столична дирекция на вътрешните работи са безапелационни, че не са част от процеса. Но от организацията за бежанци ни удостоверяват, че заявки ще могат да се подават и в полицията – когато обаче софтуерът за краткотрайна протекция проработи.
Днес благодарение на Георги и Велина, при които са намерили заслон, Жана и щерка ѝ още веднъж потеглят от гише на гише. Препращат ги към друго звено за персонално документи.
„ Предния път като идвахме ни върнаха, от районното ни препратиха към ЕСГРАО, откъдето също не успяхме да свършим това, за което бяхме пристигнали. Сега като втори опит е сполучлив – имаме адресни карти, които ни дадоха в паспортната работа в районното”, разяснява Георги.
За краткотраен статут обаче информация не получават. Единствената опция на Жана да получи документи е в приемния център за бежанци в квартал „ Овча Купел”. Процедурата там обаче трае месеци и едвам на третия може да стартира работа.
„ Нашата първа угриженост е филантропичното отношение. Пристигат в страната угрижени, грижим се за тях, страната ги посреща с заслон с храна. Ние сме длъжни да мислим по какъв начин им предоставяме благоприятни условия за работа. Вярваме че българската стопанска система има капацитет да наеме забележителен брой хора в разнообразни браншове. Вече има поръчка за 150 хиляди евентуални работни места GWJP”, изясни министърът на нововъведенията и растежа Даниел Лорер.
От началото на войната в Украйна у нас са влезнали 80 хиляди бежанци. Половината са останали в България. Но подадените молби по дългата процедура за интернационална протекция са едвам 633.
От Измаил дотук стигат първо с ферибот, а след това – благодарение на доброволец с автомобил. За Жана и 11-годишната ѝ щерка бягството от войната е единственото решение.
„ Бях в кухнята и се чу заплашителен гръм, а по-късно започнаха и сирените. Чувахме ги всеки Божи ден. Яна се свиваше от боязън като мишле и ѝ давах ушанки, с цел да не чува ужаса толкоз силно”, споделя младата майка.
Съпругът ѝ упорства двете да тръгнат към България, където е кръстникът на Жана. Който съумява да откри сигурен заслон за двете украинки.
„ Мъжът ми се разплака, сподели, че се радва, че сме тук и за фамилията му има кой да се погрижи”, прибавя тя.
„ Не ни лиши доста време да го решим. Попълнихме формата и след към седмица по-късно се свързаха с приятелката ми по телефона”, показва Георги.
Жана се пробва още веднъж да поеме контрола над живота си. Но удря на камък в опитите си да откри работа.
„ Работодателят споделя, че би трябвало да получа позволение от полицията, с цел да ме наеме – а оттова ни отпратиха веднъж”, изяснява тя.
Информацията в единния информативен портал сочи: за краткотрайна протекция може да се кандидатства в районните ръководства в страната. От Столична дирекция на вътрешните работи са безапелационни, че не са част от процеса. Но от организацията за бежанци ни удостоверяват, че заявки ще могат да се подават и в полицията – когато обаче софтуерът за краткотрайна протекция проработи.
Днес благодарение на Георги и Велина, при които са намерили заслон, Жана и щерка ѝ още веднъж потеглят от гише на гише. Препращат ги към друго звено за персонално документи.
„ Предния път като идвахме ни върнаха, от районното ни препратиха към ЕСГРАО, откъдето също не успяхме да свършим това, за което бяхме пристигнали. Сега като втори опит е сполучлив – имаме адресни карти, които ни дадоха в паспортната работа в районното”, разяснява Георги.
За краткотраен статут обаче информация не получават. Единствената опция на Жана да получи документи е в приемния център за бежанци в квартал „ Овча Купел”. Процедурата там обаче трае месеци и едвам на третия може да стартира работа.
„ Нашата първа угриженост е филантропичното отношение. Пристигат в страната угрижени, грижим се за тях, страната ги посреща с заслон с храна. Ние сме длъжни да мислим по какъв начин им предоставяме благоприятни условия за работа. Вярваме че българската стопанска система има капацитет да наеме забележителен брой хора в разнообразни браншове. Вече има поръчка за 150 хиляди евентуални работни места GWJP”, изясни министърът на нововъведенията и растежа Даниел Лорер.
От началото на войната в Украйна у нас са влезнали 80 хиляди бежанци. Половината са останали в България. Но подадените молби по дългата процедура за интернационална протекция са едвам 633.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ