От чистач до вицепрезидент: Историята на Ричард Монтаниес
Една ранна заран в края на 80-те години група от най-влиятелните мениджъри във Frito-Lay — основният изпълнителен шеф и няколко вицепрезиденти — се събират в конферентна зала в Калифорния, с цел да чуят какво има да им каже Ричард Монтаниес има да каже.
Монтаниес е друг от тях. Той не е бил управител, не е имал тапия — приключил е едвам четвърти клас и не е можел да чете и написа добре.
Монтаниес е бил чистач. Но чистач с концепция — която ще направи милиарди за компанията и ще се трансформира в един от най-популярните снаксове: Flamin` Hot Cheetos.
Монтаниес израства през 60-те в малко градче на 60 км от Лос Анджелис. Семейството му — майка, татко, дядо и 11 деца — свързват двата края, като берат грозде. А през нощта спят дружно в една стая.
Като първо потомство преселник в бяло учебно заведение, Монтаниес има достъп до малко запаси и колкото да схваща учителите си. " Не можех да приказвам английски; плачех, когато майка ми ме приготвяше за учебно заведение ", споделя той пред списание Lowrider.
Един ден в клас, когато учителката пита децата какви желаят да станат, когато пораснат, Монтаниес замръзва. " Осъзнах, че нямам фантазия. Там, откъдето произхождам, няма фантазии ".Малко по-късно той стопира да върви на учебно заведение и стартира да работи с дядо си и татко си. Със приключен едвам четвърти клас, пред него няма доста благоприятни условия и той не вижда по какъв начин ще се измъкне от беднотия.
Тогава, през 1976 година, негов комшия му споделя за работно място, което ще промени живота му вечно. Заводът на Frito-Lay наоколо търси чистач. При заплата от $4 на час ($18 в днешни долари), възнаграждението е надалеч повече от това, което той изкарва на полето.
Не можейки да чете и написа, 18-годишният юноша моли жена му да му помогне да попълни документите — и в последна сметка получава работата. Когато оповестява на фамилията си, дядо му дава съвет: " Работи крепко, увери се, че подът свети. И че знаят, че Монтаниес го е почистил ".
Монтаниес взима решение, че ще бъде " най-хубавият чистач, виждан във Frito-Lay ". " Всеки път, когато някой влезе в която и да е стая, те ще мирише на свежо. Разбрах, че няма такова нещо като " просто чистач ", когато вярваш, че ще бъде най-хубавият ". Той развива и философията, че не е значимо " кой познават ти — значимо е кой познава теб ".
Между промените той научава в елементи за продуктите на компанията; прекарва време в склада и гледа по какъв начин машините работят. В последна сметка любознанието му се отплаща.
В средата на 80-те Frito-Lay се намира в сложна обстановка и като способ за повишение на морала измежду чиновниците, тогавашният основен изпълнителен шеф Роджър Енрико записва видео известие и го популяризира измежду всички 300 хиляди души, които работят за компанията.
В него Енрико окуражава всеки работещ да " работи като притежател ". Много от чиновниците не обръщат внимание на " следващото факсимиле ", само че Монтаниес приема концепцията. " Ето моята покана, ето го основният изпълнителен шеф, който споделя на мен, чистачът, че мога да работя като притежател ", спомня си той. " Не знаех какво ще върша, само че знаех, че ще работя като притежател ".
След съвсем десетилетие почистване на пода, Монтаниес събира куража и пита един от търговците дали може да пристигна с него, с цел да научи повече за процеса на продажба. Двамата отиват в магазин в латино квартала и до момента в който са там Монтаниес вижда нещо: " Видях нашите артикули на рафтовете: Lay`s, Fritos, Ruffles. И до чипсовете имаше рафт с мексикански подправки ". И в този миг той осъзнава, че Frito-Lay не създава нищо пикантно и люто.
Няколко седмици по-късно той купува елоте — мексиканска " улична царевица " с доста чили, сол, котия, сок от лайм и крема фреска. С кочана в ръка той се сеща: " Ами в случай че сложа чили в Cheetos? "
Представен през 1948 година, Cheetos е един от най-важните артикули за компанията. И до момента в който той е известен измежду латино потребителите в Калифорния, никой до момента не е създавал артикул особено за техните усети.
Затова Монтаниес, правилен на думите на основния шеф, " работи като притежател ".
Една вечер той взима Cheetos, който към момента не е овкусен, носи го у дома и благодарение на брачната половинка му го покрива със лична рецепта от чили на прахуляк и други " секрети " подправки. След това го дава на фамилията му и другари — и всички го харесват.
Но Монтаниес има потребност от по-голяма публика.
" Бях доверчив ", споделя той. " Не знаех, че не може да се обадиш на основния шеф, не знаех разпоредбите ".Монтаниес звъни в кабинета на шефа и се свързва със секретарката, с която води следния разговор, по негови мемоари:
" Офисът на господин Енрико. Кой е на телефона? "
" Ричард Монтаниес. "
" От кое поделение? "
" Калифорния. "
" Вие сте вицепрезидентът за Калифорния? "
" Не, работя в завода Rancho Cucamonga. "
" О, значи сте вицепрезидентът по оперативната активност? "
" Не, работя в завода. "
" Мениджърът на завода? "
" Не. Аз съм чистачът ".
Секретарката млъква " като все едно цяла безкрайност ". " Един миг ".
И тогава от слушалката се чува глас: " Здравейте, аз съм Роджър ".
Монтаниес изяснява на основния шеф по какъв начин се е вслушал в думите му, изучил продуктите на компанията, намерил търсене на пазара и основал личен артикул. Инициативността му се приема добре и Енрико споделя, че ще пристигна в завода след две седмици, с цел да види презентацията.
По това време Монтаниес е на 26 година и по негови думи не е могъл да написа или чете добре — камо ли да има познанията по какъв начин да приготви бизнес предложение. Но няма и желание да се отхвърля. Затова дружно със брачната половинка му отиват до библиотеката, намират книга за маркетинг тактики и копират първите пет параграфа едно към едно. Вкъщи той цялостни 100 пликчета с новия артикул, запечатва ги с машина за гладене и ръчно рисува лого и дизайна на всеки пакет.
В деня на презентацията той влиза в конферентната зала измежду някои от най-квалифицираните мениджъри в Америка. В един миг го прекъсват с въпрос: " Какъв пазарен дял смятате, че можем да получим? ". " Нямах иея какво върша или какво говоря; треперех, щях да припадна, само че отворих ръцете си споделих " Ей толкоз ". Не мога да си показва какъв брой смешно е изглеждало в профил ", споделя той.
Стаята утихва, а основният изпълнителен шеф се изправя и усмихва. " Дами и господа, осъзнавате ли, че имаме опция за ей толкоз огромен пазарен дял ", споделя той, разпервайки ръце по същия метод. И се обръща към Монтаниес с думите: " Хвърли парцала, идваш с нас ".
Шест месеца по-късно, благодарение на Монтаниес, Frito-Lay стартира проби на Flamin` Hot Cheetos в дребни латино магазини в източен Лос Анджелис. През 1992 година продуктът получава позволение за дебют в народен мащаб. И бързо се трансформира в един от най-успешните за компанията.
И през днешния ден Flamin " Hot Cheetos е измежду най-продаваните снаксове, като даже има рап ария за тях. А Монтаниес се издига и към този момент е вицепрезидент в PepsiCo America, която има Frito-Lay.
Монтаниес е друг от тях. Той не е бил управител, не е имал тапия — приключил е едвам четвърти клас и не е можел да чете и написа добре.
Монтаниес е бил чистач. Но чистач с концепция — която ще направи милиарди за компанията и ще се трансформира в един от най-популярните снаксове: Flamin` Hot Cheetos.
Монтаниес израства през 60-те в малко градче на 60 км от Лос Анджелис. Семейството му — майка, татко, дядо и 11 деца — свързват двата края, като берат грозде. А през нощта спят дружно в една стая.
Като първо потомство преселник в бяло учебно заведение, Монтаниес има достъп до малко запаси и колкото да схваща учителите си. " Не можех да приказвам английски; плачех, когато майка ми ме приготвяше за учебно заведение ", споделя той пред списание Lowrider.
Един ден в клас, когато учителката пита децата какви желаят да станат, когато пораснат, Монтаниес замръзва. " Осъзнах, че нямам фантазия. Там, откъдето произхождам, няма фантазии ".Малко по-късно той стопира да върви на учебно заведение и стартира да работи с дядо си и татко си. Със приключен едвам четвърти клас, пред него няма доста благоприятни условия и той не вижда по какъв начин ще се измъкне от беднотия.
Тогава, през 1976 година, негов комшия му споделя за работно място, което ще промени живота му вечно. Заводът на Frito-Lay наоколо търси чистач. При заплата от $4 на час ($18 в днешни долари), възнаграждението е надалеч повече от това, което той изкарва на полето.
Не можейки да чете и написа, 18-годишният юноша моли жена му да му помогне да попълни документите — и в последна сметка получава работата. Когато оповестява на фамилията си, дядо му дава съвет: " Работи крепко, увери се, че подът свети. И че знаят, че Монтаниес го е почистил ".
Монтаниес взима решение, че ще бъде " най-хубавият чистач, виждан във Frito-Lay ". " Всеки път, когато някой влезе в която и да е стая, те ще мирише на свежо. Разбрах, че няма такова нещо като " просто чистач ", когато вярваш, че ще бъде най-хубавият ". Той развива и философията, че не е значимо " кой познават ти — значимо е кой познава теб ".
Между промените той научава в елементи за продуктите на компанията; прекарва време в склада и гледа по какъв начин машините работят. В последна сметка любознанието му се отплаща.
В средата на 80-те Frito-Lay се намира в сложна обстановка и като способ за повишение на морала измежду чиновниците, тогавашният основен изпълнителен шеф Роджър Енрико записва видео известие и го популяризира измежду всички 300 хиляди души, които работят за компанията.
В него Енрико окуражава всеки работещ да " работи като притежател ". Много от чиновниците не обръщат внимание на " следващото факсимиле ", само че Монтаниес приема концепцията. " Ето моята покана, ето го основният изпълнителен шеф, който споделя на мен, чистачът, че мога да работя като притежател ", спомня си той. " Не знаех какво ще върша, само че знаех, че ще работя като притежател ".
След съвсем десетилетие почистване на пода, Монтаниес събира куража и пита един от търговците дали може да пристигна с него, с цел да научи повече за процеса на продажба. Двамата отиват в магазин в латино квартала и до момента в който са там Монтаниес вижда нещо: " Видях нашите артикули на рафтовете: Lay`s, Fritos, Ruffles. И до чипсовете имаше рафт с мексикански подправки ". И в този миг той осъзнава, че Frito-Lay не създава нищо пикантно и люто.
Няколко седмици по-късно той купува елоте — мексиканска " улична царевица " с доста чили, сол, котия, сок от лайм и крема фреска. С кочана в ръка той се сеща: " Ами в случай че сложа чили в Cheetos? "
Представен през 1948 година, Cheetos е един от най-важните артикули за компанията. И до момента в който той е известен измежду латино потребителите в Калифорния, никой до момента не е създавал артикул особено за техните усети.
Затова Монтаниес, правилен на думите на основния шеф, " работи като притежател ".
Една вечер той взима Cheetos, който към момента не е овкусен, носи го у дома и благодарение на брачната половинка му го покрива със лична рецепта от чили на прахуляк и други " секрети " подправки. След това го дава на фамилията му и другари — и всички го харесват.
Но Монтаниес има потребност от по-голяма публика.
" Бях доверчив ", споделя той. " Не знаех, че не може да се обадиш на основния шеф, не знаех разпоредбите ".Монтаниес звъни в кабинета на шефа и се свързва със секретарката, с която води следния разговор, по негови мемоари:
" Офисът на господин Енрико. Кой е на телефона? "
" Ричард Монтаниес. "
" От кое поделение? "
" Калифорния. "
" Вие сте вицепрезидентът за Калифорния? "
" Не, работя в завода Rancho Cucamonga. "
" О, значи сте вицепрезидентът по оперативната активност? "
" Не, работя в завода. "
" Мениджърът на завода? "
" Не. Аз съм чистачът ".
Секретарката млъква " като все едно цяла безкрайност ". " Един миг ".
И тогава от слушалката се чува глас: " Здравейте, аз съм Роджър ".
Монтаниес изяснява на основния шеф по какъв начин се е вслушал в думите му, изучил продуктите на компанията, намерил търсене на пазара и основал личен артикул. Инициативността му се приема добре и Енрико споделя, че ще пристигна в завода след две седмици, с цел да види презентацията.
По това време Монтаниес е на 26 година и по негови думи не е могъл да написа или чете добре — камо ли да има познанията по какъв начин да приготви бизнес предложение. Но няма и желание да се отхвърля. Затова дружно със брачната половинка му отиват до библиотеката, намират книга за маркетинг тактики и копират първите пет параграфа едно към едно. Вкъщи той цялостни 100 пликчета с новия артикул, запечатва ги с машина за гладене и ръчно рисува лого и дизайна на всеки пакет.
В деня на презентацията той влиза в конферентната зала измежду някои от най-квалифицираните мениджъри в Америка. В един миг го прекъсват с въпрос: " Какъв пазарен дял смятате, че можем да получим? ". " Нямах иея какво върша или какво говоря; треперех, щях да припадна, само че отворих ръцете си споделих " Ей толкоз ". Не мога да си показва какъв брой смешно е изглеждало в профил ", споделя той.
Стаята утихва, а основният изпълнителен шеф се изправя и усмихва. " Дами и господа, осъзнавате ли, че имаме опция за ей толкоз огромен пазарен дял ", споделя той, разпервайки ръце по същия метод. И се обръща към Монтаниес с думите: " Хвърли парцала, идваш с нас ".
Шест месеца по-късно, благодарение на Монтаниес, Frito-Lay стартира проби на Flamin` Hot Cheetos в дребни латино магазини в източен Лос Анджелис. През 1992 година продуктът получава позволение за дебют в народен мащаб. И бързо се трансформира в един от най-успешните за компанията.
И през днешния ден Flamin " Hot Cheetos е измежду най-продаваните снаксове, като даже има рап ария за тях. А Монтаниес се издига и към този момент е вицепрезидент в PepsiCo America, която има Frito-Lay.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ