Една пролетна сутрин благородникът се събуди с чувство на дискомфорт.

Една пролетна заран благородникът се разсъни с възприятие на дискомфорт. Той се обърна в леглото си и за собствен смут на възглавницата до него видя кама. Потресен незабавно изтича до защитата, само че комплицирани те го увериха, че предната нощ нищо подозрително не се е случвало. Прозорците също са добре заключени и няма следи от влизане с щурм. Докато изследва стаята за някакви улики, благородникът намира записка под възглавницата си, на която написа: „ Предупреден си. “

Хасан и-Сабах

Групата на асасините е основана от Старецът от планината – Хасан и-Сабах, ирански исмаилитски просветител шиит. Той напуща дома си в Кайро поради спор сред двама наследници на Фатимидския халифат. Хасан заема неверната страна в разногласието и вследствие на това му се постанова да бяга в Персия след малко престояване в пандиза. Решен да отмъсти за отношението към себе си и в същото време да унищожи и обичайните си сунитски врагове, той намира съвършеното седалище за задачата – крепостта Аламут в планините Алборз в Северен Иран.

Крепостта Аламут

Старецът от планината бързо намира правилни почитатели от земите към Аламут, а със завладяването на още крепости из Персия групата му пораства до размерите на „ страна в страната “ с въздействие върху политиката в целия Изток. Стремежите на асасините се трансформират от година на година, само че един от тях остава непрекъснат: да държат враговете си – кръстоносците, фатимидите и сунитите – в спор между тях. Докато те се бият един с различен, асасините могат да вършат почти каквото си желаят. Както всички шийти, Хасан знае, че когато външните врагове свършат, той и хората му са идващите – по тази причина и асасините прекарват над 100 години в опити в никакъв случай да не идва техният ред.

Хасан и-Сабах и асасини

Относно името „ асасин “ – някои настояват, че идва от опиата хашиш, взиман преди борба или при церемонията по посвещаване в групата. По-вероятната доктрина обаче е, че името произлиза от самия Хасан и-Сабах, защото „ асасин (хашашин) “ безусловно значи „ почитателите на Хасан “.

Още повече теории има за това по какъв начин тъкмо са се обучавали членовете на групата. Една от тях споделя, че асасините са били упоявани, с цел да се симулира възприятието на гибел и по-късно са били събуждани в прелестна градина с обилие от храна и красиви прислужнички. Когато получават досег с този „ парадайс “, те били готово на драго сърце да се бият и умрат за главатаря си. Според други разкази асасините от дребни още били отглеждани в прелестни градини, а на избрана възраст са изпъждани от там и заплашвани, че в случай че не се подчиняват, в никакъв случай няма да се върнат. Тези теории обаче не са подкрепени с обстоятелства – знаем, най-малкото, че някой замаян с хашиш сигурно няма да има бистрия разум да извърши сполучливо деликатно премислено ликвидиране. Много от митовете за асасините идват от текстове на Марко Поло, за който се твърди, че е посетил Аламут през 1273. Това не е правилно, тъй като крепостта бива разрушена съвсем 20 години по-рано.

Известно е, че асасините клонят към оръжията за непосредствен пердах като убиват жертвите си най-вече с кама и за предпочитане на обществено място. Мнозина губят живота си, да вземем за пример, в джамията по време на петъчна молитва. Подобно на днешните терористи, асасините се стремели да втълпят допустимо по-силен боязън у враговете си. Безопасността им не била от такова значение след осъществяване на задачата – те нормално били убивани от локалните чиновници на реда, само че работата им към този момент била свършена и това осигурявало мястото им назад в райските градини.

И тъй като камата изисквала непосредственост, асасините били царе на маскирането и внедряването под прикритие – те се представяли за пилигрими, дервиши и всевъзможни други, с цел да се доберат до жертвата си. Дотолкова, че хората всеобщо предпочитали да сключат помирение с убийците, в сравнение с да рискуват да ги заколи някой „ остарял другар “, прислуга или телохранител. Това било и главната причина групата да оцелее толкоз време даже след гибелта на създателя си.

Конрад Монфератски

Списъкът с сполучливи убийства на асасините е много дълъг. Едно от най-добре документираните им набези е това против Конрад Монфератски – човек, обявяван от едни за герои, а от други за изверг. Той собственоръчно съумява да спре Саладин при опита му да превземе християнската цитадела в Тир и съумява да сплоти кръстоносците в един от най-тежките им моменти. За негово страдание обаче той има и доста врагове из католическите си братя. След като ненадейно става цар на Йерусалим, Конрад чака короноването си през април 1192 година. 6 месеца по-рано двама асасини дегизирани като монаси се внедряват в Тир, където бъдещият цар живее откакто избавя града. Една вечер, до момента в който се прибира от къщата на негов другар, той е намушкан от двамата убийци.

Дори Саладин, великият мюсюлмански военачалник, има алъш-вериш с асасините. След 2 несполучливи опита да бъде отхвърлен, той взема решение да нападне тяхното основно сирийско барикада в Масяф. По време на офанзивата обаче Саладин привиква неочаквани договаряния и в последна сметка двете страни реализират съгласие. Защо и по какъв начин става това още веднъж не е изключително ясно – като един вероятен вид се показва история, в която генералът се разсънва и намира до леглото си отровна торта с записка: „ Ти си под наша власт “. Друга версия е, че асасините са заплашили цялото му семейство със гибел.

Замъкът в Масяф