Кой ще стане шеф на ВМА?
Eдна от знаковите институции у нас – ВМА, е в кадрово напрежение. Волтажът гони към този момент пикова фаза, тъй като след броени дни би трябвало да е ясно кой ще е титулярният шеф. Ръководството на МО предприе стъпка, по общото мнение в вярна посока, при избора на новия началник. За първи път се прави опит за оптималната бистрота при тази процедура. Това е по този начин и би трябвало да се регистрира. Но осведомени със схемата настояват, че това е единствено на повърхността. И че има подводни камъни, които могат да опорочат концепцията. Има и юридически недоглеждания, които също може да се окажат проблем. Експерти изясняват, че е допустимо процедурата да се обори по правосъден ред. Даже към този момент има такива сигнали. Дали ВМА ще има нов началник?
Скептиците, които не са малко, настояват, че в средата на януари статуквото просто ще бъде узаконено.
Иска ми се да опиша една преживелица с министър Красимир Каракачанов, когато бе народен представител в предишния парламент. Тя кореспондира с това, за което приказваме. Тогава, на съвещание на комисията по защита, когато се обсъждаха плановете за превъоръжаване на армията, седях зад него – където бе отредено за публицисти. Подшушнах му, че знам занапред, кой ще завоюва плана за новите кораби и му оповестих компанията. Дадох му концепция, в случай че реши да се изрича, шеговито да подмятна на водещия съвещанието ген. Михо Михов, че му е известна компанията и е подготвен да напише на листче името, да го запечата в плик, който да отворят, откакто завърши състезанието, с цел да видят дали е познал. Така и стана. Наистина тази компания завоюва плана. Готов съм отново на същия ход. Да напиша на листче името на идващия началник на ВМА, да го запечатам в плик и да го пратя в МО. Да видят дали съм познал. Готов съм и на бас на бутилка уиски за името, на което залагам.
По служба началникът на ВМА е върховен офицер „ генерал-майор ”. Той е част от управителния състав на Въоръжените сили. Неговото кадрово развиване е подвластно само на ЗОВС. В член 25 на правилника на закона е разказано по какъв начин се покачват военните във висше офицерко звание. Посочено е, че предложенията за почитане се преглеждат в Съвета по защита. Идентичен текст има и в правилника на ВМА. Там в член 7 е записано, че началникът на академията е военнослужещ, който се назначава и освобождава по реда на военния закон. А в него не е планувана процедура като сегашната – посредством комисия, която би трябвало да отсее претендентите и да остави на финалната права двама, които да разиска Съветът по отбана. Тоест, този орган ще бъде подложен пред приключен факт: би трябвало да избере от посочените и никой различен. Въобще включването в играта на кадрови медиатор е в законово несъгласие. Има и друго. Всеки от претендентите би трябвало да създаде идея за ръководство на ВМА, която ще се прави оценка по 7 критерия с петстепенна канара. Накрая комисията ще сложи обща средноаритметична оценка. А в чл.25 на правилника на закона няма текст, че претендентът за военачалник би трябвало да написа идея. Възниква въпросът: всеки полковник от армията, който ще покачват в военачалник, също ли ще създава идея? И за какво до момента не е прилаган подобен метод? Всички военни са равни пред закона. Недопустимо е за едни едно – за други друго. Ето за какво в тази ситуация става дума за избор с конкурсно начало. Това също е нонсенс, защото висши офицери не се назначават с конкурс. Утре на някой може да му хрумне да вкара императив всички генерали да минават през конкурсно решето, които Съветът по защита официално ще утвърждава. Изглежда в МО осъзават това, тъй като думата „ конкурс ” срамежливо е избегната в документите на процедурата, а се загатва за преварителна оценка и номиниране на претендентите. Освен това няма логичност да не е планувана опция за обжалване на оценката от отбраната на концепцията. Във всеки конкурс за назначение на бойци се дава опция за обжалване на класирането. Говорим за елементарни редови войници, а в тази ситуация става дума за генерали. Всичко това са предпоставки за юридическа накърнимост. А е знайно, че Върховен административен съд анулира решения даже поради запетая.
Недоумения будят и някои условия към комисията, чиито членове са висши чиновници на МО, множеството цивилни. Може да са професоналисти в своята област, само че компетенциите им не се припокриват със спецификата и комплицираната материя на ангажираност на ВМА. Мисля и че не е редно служител да прави оценка качествата на кандидат-генерал. И друго – брачната половинка на ръководителя на комисията преди време се е лекувала в звеното на един от претендентите за началник на ВМА. В този факт някой може да заподозре връзки на пациент- доктор. В комисията е включен и представител на Министерство на здравеопазването. Неговата щерка пък е началник-сектор в отдел на ВМА. Съществува риск това да хвърли сянка върху обективизма, който се чака от въпросната комисия. Разбра се, че тя е позволила за шефския пост да се състезават четирима полковници. Всеки от тях е експерт. Кой ще постави сърмените пагони – следва да разберем? Дано самодейност за повече бистрота при избора на титуляра за тази служба не изиграе неприятна смешка. Защото се разминава със законови правила. Ако желаят да е по този метод, дано да се промени законът.
Не е нужно да е генерал-майор
Длъжността на началника на ВМА е за двузвезден военачалник. До 2006г. бе за еднозвезден – бригаден военачалник. Но тогава „ кабинетът Станишев ” я увеличи в сан и я регламентира за генерал-майор. Това стана поради един човек и бе ненужно. Така по брой на сърмените звезди тази служба се приравнява с команващ на тип воъръжени сили – пехота, Военновъздушни сили, Военноморски сили. Отговорностите в тази ситуация са несравними. Във ВМА работи няколкохиляден медицински личен състав. Предимно граждански. А числеността на военните е колкото половин батальон. Така че шефът на болничното заведение, в случай че е бригаден военачалник, е обикновено. В по-минали времена, когато ВМА е била и по-голяма и е изпълнявала тройно повече задания, се е командвала даже и от полковници.
Скептиците, които не са малко, настояват, че в средата на януари статуквото просто ще бъде узаконено.
Иска ми се да опиша една преживелица с министър Красимир Каракачанов, когато бе народен представител в предишния парламент. Тя кореспондира с това, за което приказваме. Тогава, на съвещание на комисията по защита, когато се обсъждаха плановете за превъоръжаване на армията, седях зад него – където бе отредено за публицисти. Подшушнах му, че знам занапред, кой ще завоюва плана за новите кораби и му оповестих компанията. Дадох му концепция, в случай че реши да се изрича, шеговито да подмятна на водещия съвещанието ген. Михо Михов, че му е известна компанията и е подготвен да напише на листче името, да го запечата в плик, който да отворят, откакто завърши състезанието, с цел да видят дали е познал. Така и стана. Наистина тази компания завоюва плана. Готов съм отново на същия ход. Да напиша на листче името на идващия началник на ВМА, да го запечатам в плик и да го пратя в МО. Да видят дали съм познал. Готов съм и на бас на бутилка уиски за името, на което залагам.
По служба началникът на ВМА е върховен офицер „ генерал-майор ”. Той е част от управителния състав на Въоръжените сили. Неговото кадрово развиване е подвластно само на ЗОВС. В член 25 на правилника на закона е разказано по какъв начин се покачват военните във висше офицерко звание. Посочено е, че предложенията за почитане се преглеждат в Съвета по защита. Идентичен текст има и в правилника на ВМА. Там в член 7 е записано, че началникът на академията е военнослужещ, който се назначава и освобождава по реда на военния закон. А в него не е планувана процедура като сегашната – посредством комисия, която би трябвало да отсее претендентите и да остави на финалната права двама, които да разиска Съветът по отбана. Тоест, този орган ще бъде подложен пред приключен факт: би трябвало да избере от посочените и никой различен. Въобще включването в играта на кадрови медиатор е в законово несъгласие. Има и друго. Всеки от претендентите би трябвало да създаде идея за ръководство на ВМА, която ще се прави оценка по 7 критерия с петстепенна канара. Накрая комисията ще сложи обща средноаритметична оценка. А в чл.25 на правилника на закона няма текст, че претендентът за военачалник би трябвало да написа идея. Възниква въпросът: всеки полковник от армията, който ще покачват в военачалник, също ли ще създава идея? И за какво до момента не е прилаган подобен метод? Всички военни са равни пред закона. Недопустимо е за едни едно – за други друго. Ето за какво в тази ситуация става дума за избор с конкурсно начало. Това също е нонсенс, защото висши офицери не се назначават с конкурс. Утре на някой може да му хрумне да вкара императив всички генерали да минават през конкурсно решето, които Съветът по защита официално ще утвърждава. Изглежда в МО осъзават това, тъй като думата „ конкурс ” срамежливо е избегната в документите на процедурата, а се загатва за преварителна оценка и номиниране на претендентите. Освен това няма логичност да не е планувана опция за обжалване на оценката от отбраната на концепцията. Във всеки конкурс за назначение на бойци се дава опция за обжалване на класирането. Говорим за елементарни редови войници, а в тази ситуация става дума за генерали. Всичко това са предпоставки за юридическа накърнимост. А е знайно, че Върховен административен съд анулира решения даже поради запетая.
Недоумения будят и някои условия към комисията, чиито членове са висши чиновници на МО, множеството цивилни. Може да са професоналисти в своята област, само че компетенциите им не се припокриват със спецификата и комплицираната материя на ангажираност на ВМА. Мисля и че не е редно служител да прави оценка качествата на кандидат-генерал. И друго – брачната половинка на ръководителя на комисията преди време се е лекувала в звеното на един от претендентите за началник на ВМА. В този факт някой може да заподозре връзки на пациент- доктор. В комисията е включен и представител на Министерство на здравеопазването. Неговата щерка пък е началник-сектор в отдел на ВМА. Съществува риск това да хвърли сянка върху обективизма, който се чака от въпросната комисия. Разбра се, че тя е позволила за шефския пост да се състезават четирима полковници. Всеки от тях е експерт. Кой ще постави сърмените пагони – следва да разберем? Дано самодейност за повече бистрота при избора на титуляра за тази служба не изиграе неприятна смешка. Защото се разминава със законови правила. Ако желаят да е по този метод, дано да се промени законът.
Не е нужно да е генерал-майор
Длъжността на началника на ВМА е за двузвезден военачалник. До 2006г. бе за еднозвезден – бригаден военачалник. Но тогава „ кабинетът Станишев ” я увеличи в сан и я регламентира за генерал-майор. Това стана поради един човек и бе ненужно. Така по брой на сърмените звезди тази служба се приравнява с команващ на тип воъръжени сили – пехота, Военновъздушни сили, Военноморски сили. Отговорностите в тази ситуация са несравними. Във ВМА работи няколкохиляден медицински личен състав. Предимно граждански. А числеността на военните е колкото половин батальон. Така че шефът на болничното заведение, в случай че е бригаден военачалник, е обикновено. В по-минали времена, когато ВМА е била и по-голяма и е изпълнявала тройно повече задания, се е командвала даже и от полковници.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ