„НАТО 3.0“: Европейските обещанията за военни разходи срещат теста на Тръмп
НАТО е изправено пред решаващо тестване за своята надеждност и бъдеща жизненост тази седмица, когато водачите се събират в Турция, а новите цели за европейските разноски за защита са подложени на невиждано внимание от страна на Белия дом.
Срещата на върха тази седмица, която стартира във вторник, ще прегледа дали Европа може задоволително бързо да трансформира по-големите бюджети във военна мощност, тъй че да резервира ангажираността на президента Доналд Тръмп, като в същото време се приготвя за бъдеще, в което Вашингтон играе по-малка роля в сигурността на континента, написа в собствен разбор CNBC.
Миналогодишната среща на върха в Хага беше възприета като пробив, откакто съдружниците се ангажираха до 2035 година да отделят 5% от Брутният вътрешен продукт за защита, в това число 3.5% за съществени отбранителни потребности и 1.5% за по-широки потребности в региона на сигурността.
Очаква се обаче тазгодишната среща на върха в Анкара да измести дебата от поетите задължения към тяхното осъществяване. Това включва въпроси, свързани с публичните поръчки, индустриалния потенциал, поддръжката за Украйна и политическата архитектура на това, което администрацията на Тръмп назовава „ НАТО 3.0 “.
Това в действителност е срещата на върха, на която Алиансът минава от шерване на тежестта към прекачване на тежестта “, съобщи пред CNBC Улрике Франке, старши специалист по политиките в Европейския съвет за външна политика.
Срещата се организира и в миг, когато НАТО е под напън да резервира поддръжката си за Украйна и да се приспособи към полесражение, оформяно от бързото софтуерно развиване при дроновете, противовъздушната защита и индустриалния потенциал.
Ето петте огромни въпроса, пред които са изправени водачите на НАТО.
Може ли НАТО да резервира ангажираността на Съединени американски щати?
Европейските държавни управления като цяло одобриха, че би трябвало да харчат повече, да създават повече и да поемат по-голяма отговорност за личната си сигурност след натиска от страна на Белия дом.
НАТО обаче е построена към мощта на Съединени американски щати в продължение на 77 години, което трансформира тематиката освен във боен, само че и в политически въпрос, съобщи Макс Бъргман, шеф на програмата за Европа, Русия и Евразия във основания във Вашингтон Център за стратегически и интернационалните проучвания.
Ако Вашингтон се отдръпна отчасти, даже без да напуща Алианса, Европа ще бъде изправена пред по-труден въпрос – по какъв начин да провежда защитата си без Съединени американски щати в нейния център, сподели той пред публицисти по време на брифинг предходната седмица.
Генералният секретар на НАТО, Марк Рюте, се концентрира върху това да резервира ангажираността на Тръмп, като в същото време придвижва напред проектите за прекачване на тежестта. Бъргман обаче съобщи, че съвсем не се разисква „ проект Б “, ако Съединени американски щати решат, че не желаят да останат надълбоко ангажирани.
За Европа различен приоритет е яснотата, уточни Франке. Ако Вашингтон има намерение да изтегли войски, активи или качества, съдружниците се нуждаят от пътна карта и график. Това може да се окаже мъчно при Тръмп, чийто метод към съдружниците постоянно е непредсказуем.
Според Франке, европейците ще се стремят и обществено да показват единение, изключително във връзка с разноските за защита. Испания и Франция към този момент бяха подложени на рецензии поради отбранителните си бюджети. Междувременно Англия и Франция са изправени пред съществени фискални ограничавания, макар че признават нуждата да създадат повече.
Ще докара ли отбранителният напредък в Европа до повече оръжия?
Натискът на НАТО за увеличение на разноските към този момент промени динамичността в европейския защитителен бранш. Полша, балтийските страни и скандинавските страни започнаха най-бързи дейности, което отразява близостта им до Русия. По-големите стопански системи обаче се движат по-бавно, лимитирани от фискален напън и вътрешнополитически фактори.
Сега в системата има пари, само че би трябвало да можем да ги изразходваме “, сподели Франке. „ Европа би трябвало да може да създава. “
Европейската отбранителна промишленост остава разпокъсана и лимитирана от проблеми във веригите на доставки, администрация, дефицит на работна ръка и дълготраен дефицит на вложения. На доктрина взаимните поръчки биха могли да понижат разноските, да подобрят оперативната съгласуемост и да основат нужния мащаб. На процедура държавните управления не престават да желаят договорите, работните места и данъчните доходи да остават в личните им страни.
Франке уточни френско-германските отбранителни планове като образец за това по какъв начин националните политически тласъци могат да забавят съдействието, даже когато взаимното произвеждане има стратегически смисъл.
Могат ли съдружниците да поддържат Украйна?
Очаква се Украйна да бъде централна тематика в Анкара, като дебатът ще се концентрира върху дълготрайната военна поддръжка, личната отбранителна промишленост на Киев и уроците, които НАТО може да извлече от страната след повече от четири години пълномащабна война.
Това се случва в миг, когато Русия търпи тежки загуби на бойното поле.
Данните демонстрират, че руснаците се показват извънредно зле през 2026 година “, съобщи Сет Джоунс, началник на отдела за защита и сигурност в Центъра за стратегически и интернационалните проучвания, като се базира на възходящия брой жертви и загубата на територии.
Киев също по този начин ускори далекобойните удари с дронове и ракети на съветска територия, ориентирани против енергийна, военна и логистична инфраструктура, което демонстрира напредъка на Украйна в развиването на лични ударни качества.
Франке съобщи, че НАТО би трябвало да престане да възприема Украйна само като адресат на западна помощ. Киев към този момент е източник на военни нововъведения, изключително при дроновете, системите за противопоставяне на дронове и данните от бойното поле за това по какъв начин се води война против Русия.
Украйна държи мощните козове при дроновете и системите за противопоставяне на дронове “, сподели Франке.
Това може да измести диалога в НАТО от въпроса по какъв начин Алиансът оказва помощ на Украйна към това по какъв начин Украйна оказва помощ на НАТО да се приготви за модерна война.
Може ли НАТО да избегне политически разломи?
Срещата на върха идва след месеци на напрежение сред Вашингтон и европейските съдружници, в това число поради недоволството на Тръмп от това, което той възприема като незадоволителна европейска поддръжка по време на спора с Иран.
Франке съобщи, че Иран може да бъде измежду тематиките в Анкара. Това би могло да включва спор за възможен европейски принос към морската сигурност или към бъдещо спокойно съглашение, в това число интервенции по разминиране. Според нея, обаче, сходен принос евентуално ще бъде стеснен и частично алегоричен, защото европейците към момента не са изцяло съгласувани с метода на Вашингтон.
Франке уточни, че европейското единение ще бъде значимо, в случай че Тръмп насочи рецензии към обособени страни поради разноските им, въпреки това да е мъчно при забележителните разлики във възприемането на заканите в Европа.
Съществува и въпросът за бъдещия формат. Срещите на върха на НАТО обичайно не се организираха всяка година, само че се провеждат годишно след пълномащабното навлизане на Русия в Украйна.
Бъргман съобщи, че няма да се изненада, в случай че това се окаже последната среща на върха на НАТО по време на президентския мандат на Тръмп, поради несигурността към авансово плануваната среща в Албания следващата година и календара за президентските избори в Съединени американски щати през 2028 година
Тази опция може да увеличи залога. Ако актуалната среща е „ последният огромен акомпанимент “, посланието, което Тръмп реши да насочи на тази среща на върха на НАТО, може да има значение надалеч оттатък рамките на Турция.
Какво желае Турция като хазаин на срещата?
Ролята на Турция като хазаин прибавя още един слой трудност.
Подобно на предходни страни домакини, Турция евентуално ще употребява срещата, с цел да сложи в дневния ред личните си опасения за сигурността и своята отбранителна промишленост.
За президента Реджеп Тайип Ердоган сполучливата среща евентуално би демонстрирала централната роля на Турция, би предотвратила сериозен дипломатически раздор и би укрепила причините на Анкара за достъп до отбранителни поръчки на фона на възходящите европейски военни разноски.
Отбранителните поръчки и легитимирането на режима евентуално са главните цели на Турция “, сподели Бъргман, като означи отстъплението от демократичните стандарти при ръководството на Ердоган.
По думите му, Анкара евентуално се притеснява, че ще бъде изключена, до момента в който Европейски Съюз насочва повече разноски за защита към европейски производители. Той добави, че защото Турция е член на НАТО, само че не и на Европейски Съюз, достъпът до бъдещи контракти и взаимни планове може да се трансформира в приоритет.
Докато НАТО се пробва да резервира ангажираността на Съединени американски щати, да въоръжи Европа по-бързо и да продължи поддръжката за Украйна, Анкара евентуално ще упорства и за личната си позиция – всяка нова архитектура за европейска сигурност ще би трябвало да включва Турция.
военни разноски Доналд Тръмп НАТО разноски за отбрана
Срещата на върха тази седмица, която стартира във вторник, ще прегледа дали Европа може задоволително бързо да трансформира по-големите бюджети във военна мощност, тъй че да резервира ангажираността на президента Доналд Тръмп, като в същото време се приготвя за бъдеще, в което Вашингтон играе по-малка роля в сигурността на континента, написа в собствен разбор CNBC.
Миналогодишната среща на върха в Хага беше възприета като пробив, откакто съдружниците се ангажираха до 2035 година да отделят 5% от Брутният вътрешен продукт за защита, в това число 3.5% за съществени отбранителни потребности и 1.5% за по-широки потребности в региона на сигурността.
Очаква се обаче тазгодишната среща на върха в Анкара да измести дебата от поетите задължения към тяхното осъществяване. Това включва въпроси, свързани с публичните поръчки, индустриалния потенциал, поддръжката за Украйна и политическата архитектура на това, което администрацията на Тръмп назовава „ НАТО 3.0 “.
Това в действителност е срещата на върха, на която Алиансът минава от шерване на тежестта към прекачване на тежестта “, съобщи пред CNBC Улрике Франке, старши специалист по политиките в Европейския съвет за външна политика.
Срещата се организира и в миг, когато НАТО е под напън да резервира поддръжката си за Украйна и да се приспособи към полесражение, оформяно от бързото софтуерно развиване при дроновете, противовъздушната защита и индустриалния потенциал.
Ето петте огромни въпроса, пред които са изправени водачите на НАТО.
Може ли НАТО да резервира ангажираността на Съединени американски щати?
Европейските държавни управления като цяло одобриха, че би трябвало да харчат повече, да създават повече и да поемат по-голяма отговорност за личната си сигурност след натиска от страна на Белия дом.
НАТО обаче е построена към мощта на Съединени американски щати в продължение на 77 години, което трансформира тематиката освен във боен, само че и в политически въпрос, съобщи Макс Бъргман, шеф на програмата за Европа, Русия и Евразия във основания във Вашингтон Център за стратегически и интернационалните проучвания.
Ако Вашингтон се отдръпна отчасти, даже без да напуща Алианса, Европа ще бъде изправена пред по-труден въпрос – по какъв начин да провежда защитата си без Съединени американски щати в нейния център, сподели той пред публицисти по време на брифинг предходната седмица.
Генералният секретар на НАТО, Марк Рюте, се концентрира върху това да резервира ангажираността на Тръмп, като в същото време придвижва напред проектите за прекачване на тежестта. Бъргман обаче съобщи, че съвсем не се разисква „ проект Б “, ако Съединени американски щати решат, че не желаят да останат надълбоко ангажирани.
За Европа различен приоритет е яснотата, уточни Франке. Ако Вашингтон има намерение да изтегли войски, активи или качества, съдружниците се нуждаят от пътна карта и график. Това може да се окаже мъчно при Тръмп, чийто метод към съдружниците постоянно е непредсказуем.
Според Франке, европейците ще се стремят и обществено да показват единение, изключително във връзка с разноските за защита. Испания и Франция към този момент бяха подложени на рецензии поради отбранителните си бюджети. Междувременно Англия и Франция са изправени пред съществени фискални ограничавания, макар че признават нуждата да създадат повече.
Ще докара ли отбранителният напредък в Европа до повече оръжия?
Натискът на НАТО за увеличение на разноските към този момент промени динамичността в европейския защитителен бранш. Полша, балтийските страни и скандинавските страни започнаха най-бързи дейности, което отразява близостта им до Русия. По-големите стопански системи обаче се движат по-бавно, лимитирани от фискален напън и вътрешнополитически фактори.
Сега в системата има пари, само че би трябвало да можем да ги изразходваме “, сподели Франке. „ Европа би трябвало да може да създава. “
Европейската отбранителна промишленост остава разпокъсана и лимитирана от проблеми във веригите на доставки, администрация, дефицит на работна ръка и дълготраен дефицит на вложения. На доктрина взаимните поръчки биха могли да понижат разноските, да подобрят оперативната съгласуемост и да основат нужния мащаб. На процедура държавните управления не престават да желаят договорите, работните места и данъчните доходи да остават в личните им страни.
Франке уточни френско-германските отбранителни планове като образец за това по какъв начин националните политически тласъци могат да забавят съдействието, даже когато взаимното произвеждане има стратегически смисъл.
Могат ли съдружниците да поддържат Украйна?
Очаква се Украйна да бъде централна тематика в Анкара, като дебатът ще се концентрира върху дълготрайната военна поддръжка, личната отбранителна промишленост на Киев и уроците, които НАТО може да извлече от страната след повече от четири години пълномащабна война.
Това се случва в миг, когато Русия търпи тежки загуби на бойното поле.
Данните демонстрират, че руснаците се показват извънредно зле през 2026 година “, съобщи Сет Джоунс, началник на отдела за защита и сигурност в Центъра за стратегически и интернационалните проучвания, като се базира на възходящия брой жертви и загубата на територии.
Киев също по този начин ускори далекобойните удари с дронове и ракети на съветска територия, ориентирани против енергийна, военна и логистична инфраструктура, което демонстрира напредъка на Украйна в развиването на лични ударни качества.
Франке съобщи, че НАТО би трябвало да престане да възприема Украйна само като адресат на западна помощ. Киев към този момент е източник на военни нововъведения, изключително при дроновете, системите за противопоставяне на дронове и данните от бойното поле за това по какъв начин се води война против Русия.
Украйна държи мощните козове при дроновете и системите за противопоставяне на дронове “, сподели Франке.
Това може да измести диалога в НАТО от въпроса по какъв начин Алиансът оказва помощ на Украйна към това по какъв начин Украйна оказва помощ на НАТО да се приготви за модерна война.
Може ли НАТО да избегне политически разломи?
Срещата на върха идва след месеци на напрежение сред Вашингтон и европейските съдружници, в това число поради недоволството на Тръмп от това, което той възприема като незадоволителна европейска поддръжка по време на спора с Иран.
Франке съобщи, че Иран може да бъде измежду тематиките в Анкара. Това би могло да включва спор за възможен европейски принос към морската сигурност или към бъдещо спокойно съглашение, в това число интервенции по разминиране. Според нея, обаче, сходен принос евентуално ще бъде стеснен и частично алегоричен, защото европейците към момента не са изцяло съгласувани с метода на Вашингтон.
Франке уточни, че европейското единение ще бъде значимо, в случай че Тръмп насочи рецензии към обособени страни поради разноските им, въпреки това да е мъчно при забележителните разлики във възприемането на заканите в Европа.
Съществува и въпросът за бъдещия формат. Срещите на върха на НАТО обичайно не се организираха всяка година, само че се провеждат годишно след пълномащабното навлизане на Русия в Украйна.
Бъргман съобщи, че няма да се изненада, в случай че това се окаже последната среща на върха на НАТО по време на президентския мандат на Тръмп, поради несигурността към авансово плануваната среща в Албания следващата година и календара за президентските избори в Съединени американски щати през 2028 година
Тази опция може да увеличи залога. Ако актуалната среща е „ последният огромен акомпанимент “, посланието, което Тръмп реши да насочи на тази среща на върха на НАТО, може да има значение надалеч оттатък рамките на Турция.
Какво желае Турция като хазаин на срещата?
Ролята на Турция като хазаин прибавя още един слой трудност.
Подобно на предходни страни домакини, Турция евентуално ще употребява срещата, с цел да сложи в дневния ред личните си опасения за сигурността и своята отбранителна промишленост.
За президента Реджеп Тайип Ердоган сполучливата среща евентуално би демонстрирала централната роля на Турция, би предотвратила сериозен дипломатически раздор и би укрепила причините на Анкара за достъп до отбранителни поръчки на фона на възходящите европейски военни разноски.
Отбранителните поръчки и легитимирането на режима евентуално са главните цели на Турция “, сподели Бъргман, като означи отстъплението от демократичните стандарти при ръководството на Ердоган.
По думите му, Анкара евентуално се притеснява, че ще бъде изключена, до момента в който Европейски Съюз насочва повече разноски за защита към европейски производители. Той добави, че защото Турция е член на НАТО, само че не и на Европейски Съюз, достъпът до бъдещи контракти и взаимни планове може да се трансформира в приоритет.
Докато НАТО се пробва да резервира ангажираността на Съединени американски щати, да въоръжи Европа по-бързо и да продължи поддръжката за Украйна, Анкара евентуално ще упорства и за личната си позиция – всяка нова архитектура за европейска сигурност ще би трябвало да включва Турция.
военни разноски Доналд Тръмп НАТО разноски за отбрана
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ