Една от снимките, донесени от Роберто Молина през 2019 г.

Една от фотосите, донесени от Роберто Молина през 2019 година На този кадър от 1960 година Стела Авишай е сред Че Гевара и Хорхе Масети

Автор: Мария Пачкова, Съюз на българските журналисти

Благодарение на изследователските старания на доцент Борис Наймушин от Нов български университет (НБУ), неотдавна беше открит отговорът на въпроса, коя е била българската журналистка, срещала се и разговаряла в Хавана през 1960 година с именития Ернесто Че Гевара. Оказа се, че това е била Стела Авишай (1923-2013 г.), по това време зам.-генерален шеф на Българска телеграфна агенция. Тя също по този начин е майка на журналистката Виза Недялкова.

Нека напомним предисторията. Въпросът бе подложен в заглавието на репортаж на Къдринка Къдринова, излязъл на уеб страницата на Съюз на българските журналисти на 19 юни 2019 година Поводът бяха оповестените в репортажа две фотоси, увековечили въпросната среща. Те бяха донесени у нас тогава от сътрудника Роберто Молина от кубинската осведомителна организация „ Пренса Латина “. Той не знаеше името на българската журналистка и помоли Съюз на българските журналисти за подпомагане, с цел да се откри коя е била тя.

Другата фотография от 1960 година, донесена от Роберто Молина. Тук Стела Авишай беседва с Че Гевара

Молина беше сътрудник на „ Пренса Латина “ в Белград и беше част от тричленна делегация на организацията, пристигнала в София за присъединяване в Шестия международен конгрес на осведомителните организации по света, проведен от Българска телеграфна агенция в средата на юни 2019 година Делегацията се ръководеше от вицепрезидента на „ Пренса Латина “ по осведомителната политика Мойсес Перес Мок. В нея влизаше и шеф-редакторът Фаусто Триана Пруна.

Конгресът в София съответства по време с 60-годишнината от основаването на „ Пренса Латина “, която е била основана на 16 юни 1959 година по самодейност на Фидел Кастро и Ернесто Че Гевара с концепцията да не е единствено кубинска осведомителна организация, а латиноамериканска – оттова и името й. Първият ѝ шеф е аржентинският публицист Хорхе Масети, който също попада на една от фотосите от 1960 година, паралелно до Че Гевара и българската журналистка.

Тази фотография на Че Гевара и Хорхе Масети от „ Уикипедия “ явно е от същата среща, на която е участвала и Стела Авишай – и двамата са облечени по същя метод, като на другите фрагменти

Нейно Превъзходителство Каридад Ямира Куето Миан, която през 2019 година беше дипломат на Куба у нас, предложения представители на българските медии и особено на Сдружението на испаноговорещите публицисти в България (СИЖБ) на срещата с делегацията на „ Пренса Латина “, която провежда в посолството. Тогава Къдринка Къдринова, която през днешния ден е член на Съвет за електронни медии, беше ръководител на СИЖБ и виновен редактор на уеб страницата на Съюза на българските публицисти (СБЖ). Тя интервюира кубинските посетители и разгласява репортажа си, в който сложи акцент върху донесените от Молина фотоси и върху историята на „ Пренса Латина “, на уеб страниците на Съюз на българските журналисти и СИЖБ.

Фаусто Триана Пруна (вляво), Мойсес Перес Мок и Роберто Молина - гостите от „ Пренса Латина “ в кубинското посолство в София през 2019 година Снимка: Къдринка Къдринова

В срещата участваха и още сътрудници от СИЖБ – да вземем за пример, журналистът от bTV-радио Георги Митов, който няколко месеца по-късно стана ръководител на нашето Сдружение. Имаше и кореспонденти от разнообразни български медии.

Кубинските посетители дадоха няколко изявленията, които преляха в другарски беседи с българските сътрудници. Снимките, донесени от Рикардо Молина, бяха забавни за всички, само че единствено в репортажа на Къдринова те бяха водеща тематика.

Молина изясни, че от 1970 до 1973 година е бил сътрудник на кубинската организация в София, като по това време е съумял да понаучи езика ни, въпреки към този момент съвсем да го е не запомнил. По-късно е бил сътрудник на своята организация и в други точки на света, в това число и в Организация на обединените нации, Ню Йорк, в интервала 1994-1999 година Именно там през 1995 година срещнал българката от фотосите с Че Гевара. По това време тя била на персонално посещение в Съединени американски щати, само че му разказала, че през 60-те години е била репортерка на Българска телеграфна агенция за Щатите.  В началото на 1960-та, когато е била зам.-генерален шеф на Българска телеграфна агенция, е посетила Хавана като част от интернационална делегация на представители на осведомителни организации от другарски на Куба страни. Посещението било по покана на „ Пренса Латина “ за да се открият другарски междуагенционни връзки на съдействие и продан. Тогава се състояла и среща с Че Гевара и Хорхе Масети, на която нашата сънародничка била снимана с тях от кубински фотограф. През 1995 година тя помолила Молина, в случай че  възможно, да намери тези фотоси и да ѝ ги изпрати посредством имейла на нейната щерка, който му дала.

От архива на Българска телеграфна агенция: Изразке от кубински вестник със фотография от работата на конференцията с гостите от задгранични организации. В средата е Стела Авишай

Той заречен. При едно от прибиранията си в Куба в действителност съумял да открие фотосите. Както си призна на срещата в кубинското посолство в София през 2019 година, той просто ги отлепил от таблото на една фотоизложба в „ Пренса Латина “. Писал на имейла на дъщерята, само че не получил отговор. Снимките останали у него. И ето, стягайки се за конгреса на организациите в София преди шест години, когато към този момент бил сътрудник в Белград, той взел със себе си и тези фотоси, с вярата най-сетне да извърши поетото заричане и да ги съобщи, в случай че не на самата жена, запечатана на тях, то най-малко на нейни сътрудници или близки. Уви, след толкоз време Молина към този момент не помнеше името ѝ.

Развълнувани от историята, всички присъстващи тогава в кубинското посолство  разглеждат в детайли архивните фрагменти с вярата да разпознаят лицето, само че по този начин и не съумяват. Надеждата е, че откакто излезе обявата на Къдринова на уеб страницата на Съюз на българските журналисти, може да откликнат ветерани-журналисти, чито мемоари биха могли да оказват помощ. Но и това не става. Тогавашният общоприет шеф на Българска телеграфна агенция Максим Минчев, който беше уредникът на конгреса на организациите, а също така имаше топло отношение към Куба, даде обещание, че щом събитието отмине и стартира плануваната цифровизация на архива на Българска телеграфна агенция, ще се положат старания и за определяне на самоличността на българската журналистка от фотосите на „ Пренса Латина “, увековечили я паралелно до Че Гевара и Хорхе Масети.

От архива на Българска телеграфна агенция: Изрезка от кубински вестник със фотография на срещата на президента Освалдо Дортикос (в средата, с очила) с задграничните публицисти. До Дортикос е Стела Авишай

Уви, както е известно, броени месеци по-късно се развихри международната пандемия от Ковид-19, и прекалено много проекти и планове останаха неосъществени поради карантините. През 2020 година умря и Максим Минчев...

Така тази незавършена история остана да виси, отворена във времето, в очакване на нужния, само че закъсняващ отговор на въпроса: „ Коя е българската журналистка, беседвала с Че Гевара през 1960-та? “

Отговорът най-сетне идва през юли т. година с помощта на резултатите от изследвания в архивите на Българска телеграфна агенция и на Министерство на външните работи, осъществени от Борис Наймушин*, доцент по доктрина и процедура на превода в Департамент „ Чужди езици и култури “ в Нов български университет и основен редактор на англоезичното научно списание English Studies at NBU (www.esnbu.org). При подготовката на специфичен брой на списанието, отдаден на историята на дипломатическия превод, Наймушин попада на фотография от септември 1960 година, запечатала диалог сред тогавашния български министър председател Тодор Живков и кубинския му сътрудник Фидел Кастро, състоял се по време на заседаващото в Ню Йорк 15-то Общо заседание на Организация на обединените нации. На срещата участва и дългогодишният български външен министър Карло Луканов, както и снимана в полугръб жена, която очевидно превежда. Доц. Наймушин открива, че това е Стела Авишай, първи сътрудник на Българска телеграфна агенция в Съединени американски щати и една от зам.-генералните шефове на Българска телеграфна агенция. Тя не е знаела испански, а единствено ладино – старинния „ шпаньолски “ на българските сефарадски евреи, потомци на изселените от Испания през XV век техни предшественици, открили се на Балканите.

Доц. Борис Наймушин

Преглеждайки още много архивни материали, доцент Наймушин попада и на обявата на уеб страницата на Съюз на българските журналисти за срещата сред българска журналистка и Че Гевара в Хавана през 1960-та. От фотосите ясно проличава, че това е същата жена – Стела Авишай, която е превеждала и на Тодор Живков и Фидел Кастро.

Стела Авишай превежда на среща на Тодор Живков с Фидел Кастро в Организация на обединените нации през септември 1960 година Между Стела и Живков е Карло Луканов

Допълнителните търсения на доцент Наймушин вадят на бял свят и открити от него в архивите на Българска телеграфна агенция отрязъци от кубински вестници, предоставени още преди време от „ Пренса Латина “. В тях са отразени разнообразни събития с участниците в интернационалната агенционна делегация, гостувала в Хавана при започване на 1960 година по покана на „ Пренса Латина “. На част от фрагментите още веднъж се вижда Стела Авишай, а и името ѝ попада в някои от текстовете под фотоси, въпреки и не постоянно да е изписано тъкмо. В един от случаите – в дописка със фотография от гостуването на задграничните делегати при тогавашния кубински президент Освалдо Дортикос – е позволена и грешката Стела Бохор Авишай (както е цялостното ѝ име) да е показана като „ Естела Бохос “ от „ Телеграфната асоциация на Белгия “ вместо от Българската телеграфна организация. Впрочем, на въпросната фотография тя стои тъкмо до Дортикос, който остава формален президент на Куба до 1976 година Фидел Кастро до тогава е министър председател и чак по-късно съвмещава двата поста, плюс водачеството на ръководещата ККП.

От архива на Българска телеграфна агенция: Изрезка от кубински вестник със фотография на приема, който Че Гевара дава на задграничните публицисти. Стела Авишай е до Че

Доц. Наймушин открива при издирванията си и непокътнати в архивите на Българска телеграфна агенция доклад на Стела Авишай от гостуването ѝ в Куба, стратегия на събитията, както и нейно писмо до тогавашната ръководителка на организацията – генералния шеф на Българска телеграфна агенция Елена Гаврилова. Достъпът на откривателя до тези документи общително е обезпечен от организацията.

От програмата проличава, че „ Пренса Латина “ е провела и провела „ конференция на интернационалните осведомителни организации “ от 12 до 19 януари 1960 година Конференцията е открита със слово на шефа на „ Пренса Латина “ Хорхе Масети. А вечерта на втория ден от проявата – на 13 януари 1960 година – Ернесто Че Гевара, който по това време е ръководител на Националната банка на Куба, е дал коктейл за участниците в конференцията. Изглежда тогава са направени фотосите, донесени от Рикардо Молина през 2019 година, на които Стела Авишай беседва с Че и с Масети. Сред вестникарските отрязъци, открити от доцент Наймушин в архивите на Българска телеграфна агенция, също има фотография, на която Че Гевара и Стела Авишай са един до различен, явно на въпросния коктейл, а паралелно до тях има още трима-четирима участници, някои с чаши в ръка.

Друга архивна вестникарска фотография от кубинския вестник „ Ел Мундо “, също предоставена от архива на Българска телеграфна агенция, демонстрира посещение на задграничните публицисти в редакцията на този ежедневник и среща с шефа му Раул Алфонсо Гонсе. Точно до него още веднъж е Стела Авишай.

От архива на Българска телеграфна агенция: Изрезка от кубинския вестник „ Ел Мундо “ със фотография за визитата в редакцията му на задграничните публицисти. В средата, до основния редактор, е Стела Авишай

Наред с работните съвещания на конференцията, програмата ѝ включва също пътувания на участниците до западната провинция Пинар дел Рио и до курорта Варадеро.

В обобщаващия си доклад за конференцията, изпратен до Българска телеграфна агенция, Стела Авишай изброява всички задгранични участници. Освен нея, пратеничката на Българска телеграфна агенция и единствена жена, в групата са още представители на националните осведомителни организации на Съюз на съветските социалистически републики, Чехословакия, Китай, Полша, Югославия и Япония.

Стела Авишай споделя и детайлности за „ Пренса Латина “, която по това време към този момент има свои кореспондентски бюра в доста латиноамерикански страни. 90 са нейните чиновници в Куба и 120 – из други страни на района. Цитирани са думите на Масети: „ Искаме посредством нас светът да опознае Латинска Америка, а Латинска Америка да опознае света, изключително социалистическите страни “. Описана е и деловата работа на форума – разисквания и конкретизация за съдействието, за обмена на информация и фотографии, за параметрите на междуагенционните контракти. Откроена е и концепцията на представител от Индонезия, който е бил възпрепятстван да взе участие персонално, само че въпреки всичко предложил отдалечено основаване на „ Международно обединяване на самостоятелните телеграфни организации “. Идеята останала единствено пожелателна, защото никой от участниците нямал компетенции да взима такива решения. Били водени диалози за съдействие единствено на двустранна основа.

В доклада си Стела Авишй споделя и своите усещания от организацията на работата в „ Пренса Латина “ и от употребяваните там машини, които са американски. (Блокадата на Съединени американски щати още не е оповестена, още действа и посолството на Съединени американски щати в Хавана – б. а.). За кубинските сътрудници се отзовава доста позитивно и отбелязва: „ Проявиха съвсем българско гостолюбие “.

Тя изброява и формалните лица, които са провели срещи с задграничните публицисти: президентът Освалдо Дортикос, Фидел Кастро, Раул Кастро, Че Гевара, Антонио Нуниес Хименес (името в доклада не е изписано точно), Енрике Олтуски, по това време министър на информацията, Армандо Харт, министър на образованието и т. н.

Отделно в архива на Българска телеграфна агенция е непокътнат и неин ръкопис със наличието на диалог с Анибал Ескаланте – авторитетен политик през първите годна-две след успеха на Кубинската гражданска война, представител на ортодоксалните комунисти от Народната социалистическа партия (НСП). По-късно, с напредването на измененията в Куба, той играе спорна роля и даже получава правосъдна присъда за фракционерство. Но това е още надалеч в бъдещето по време на диалога с него, който е записала Стела Авишай.

Всички тези документи, разкриващи значими детайлности, допълват и ускоряват заслугата на доцент Борис Наймушин, съумял със своя проучвателен труд освен да потвърди, че на фотосите с Че Гевара от 1960 година е изтъкната още тогава журналистка Стела Авишай, само че и да обезпечи цялостна картина на нейната професионална работа и в Куба, и по-късно, като репортерка на Българска телеграфна агенция в Съединени американски щати.

Нашето Сдружение на испаноговорещите публицисти в България (СИЖБ), Съюз на българските журналисти, а и цялата ни колегия дължи на доцент Наймушин дълбока признателност, че съумя по този начин да възвърне значима страница от историята на българската публицистика, на връзките сред Българска телеграфна агенция и „ Пренса Латина “ и на българо-кубинското другарство. Това придобива изключително вълнуваща стойност тъкмо през актуалната година, когато се означават 65 години от установяването на дипломатически връзки сред България и Куба през октомври 1960 година Фактът, че още 10 месеца по-рано, през януари 1960-та, българската журналистка Стела Авишай към този момент е проправяла пътеката към българо-кубинското другарство, е мотив още един път да отдадем нашата дълбока респект към нея и цялото нейно потомство, градило високи мостри в българската публицистика от тези години.

Дълбоко разчувствана съм, че около моята дългогодишна преводаческа и журналистическа активност, обвързвана с испанистиката, а и с Куба, аз бях и измежду първите, научили за изследователските старания и разкрития на доцент Наймушин. Голямо е и вълнението на Къдринка Къдринова, което тя показа с мен, по отношение на най-сетне пристигналия отговор на въпроса, подложен в заглавието на нейната обява от 2019 година Къдринка оказа помощ и за това, да може доцент Наймушин бързо да се свърже с дъщерята на Стела Авишай – журналистката Виза Недялкова. Тя на собствен ред бе залята от мощни страсти около фотосите на майка ѝ с Че Гевара и Хорхе Масети – и добави историята с още детайлности и продължения.

Виза Недялкова

Виза споделя, че в действителност майка ѝ имала цялостен албум със фотоси от гостуването си в Куба. Сред тях били и фотосите, донесени през 2019 година от Рикардо Молина. Но те били изгубени за фамилията с... директното присъединяване на самата Виза още като тийнеджърка, някъде при започване на 70-те. Тогава, по време на една от следващите командировки на Стела Авишай в чужбина, в дома им пристигнали представители на младежка трудова бригада, носеща името на Че Гевара. Молели за фотосите на Стела с революционера (явно по това време са били по-широко известни), с цел да ги включат в някакво възпоменателно събитие. Отзивчивата Виза обилно дала всички налични в фамилията фотографии на Стела от Куба. Уж младежката бригада щяла да ги върне след това, само че в никакъв случай и никой нищо не върнал...

Ето по този начин се оказва, че Стела остава без никакъв фотоспомен от пътуването си в Куба през 1960-та. Затова през 1995-та, когато се среща в Ню Йорк с кореспондента на „ Пренса Латина “ Роберто Молина, по този начин настоятелно го моли да ѝ откри още веднъж копия от тези фотоси... Той намира, само че, както споменахме, не се е получила връзката по имейла. Чак през 2019 година съумява да ги донесе у нас, само че никой от многото български публицисти, с които приказва, не съумява да разпознае Стела Авишай на архивните фрагменти... А и нея към оня миг към този момент я няма на този свят от 6 години...

Дъщеря ѝ Виза Недялкова пък просто е пропуснала тогавашната обява на уеб страницата на Съюз на българските журналисти за тези фотоси, въпреки с авторката Къдринка Къдринова да се познават добре и много от дълго време. Едва в този момент, около позвъняването на доцент Наймушин, Виза открива оня репортаж от 2019 година и вижда още веднъж фрагментите с майка си до Че Гевара и Хорхе Масети... Вълнението ѝ е голямо, когато се срещат с Къдринка, с цел да опише още елементи от историята...

Виза удостоверява, че майка ѝ Стела в действителност е знаела езика ладино. На него е говорила и баба ѝ, на която е кръстена. Самата Виза по този начин и не го е научила, само че пък майка ѝ вмъква думи и изрази на ладино в това число и в мемоарната си книга „ Семейна хроника “, излязла през 2001 година

Стела е имала сурова ремсистка закалка от годините на антифашистката опозиция у нас, през които умира и първата ѝ младежка обич, ремсистът Тодор, чието писмо тя ще пази покрай сърцето си до своя финален мирис. Създава семейство с различен ремсист, който е бил и политзатворник, а по-късно става известният военачалник Никола Недялков, шеф на Военното разузнаване, шеф на Военната академия...

Виза още не може да си елементарни, че е станала причина от фамилния им списък да изчезнат тези фотоси на майка ѝ от Куба... Но пази ясни мемоари от това, което майка ѝ е разказвала през годините за това пътешестване. Например, че тя се е срещала с Че Гевара надалеч освен на оня общ за всички делегати коктейл...

Стела Авишай забелязала, че в хотела, където били настанени делегатите, всяка вечер Хорхе Масети провеждал работни заседания с сътрудници от „ Пренса Латина “. А в късните часове там идвал и Че Гевара – и двамата с Масети водели дълги диалози. Стела се стараела по същото време, когато там се появявал Че, тя също да е във фоайето. Така двамата аржентинци почнали да канят и нея на диалозите си. Тя била много забележителна. Не единствено тъй като е била единствената жена в онази интернационална журналистическа делегация, само че и тъй като изпъквала с просветеност, комуникативност, професионален и политически опит. А също така била блестящо червенокоса и правела мощно усещане в най-вече мургава Куба.

Въпреки въздържаността и лаконичността на Стела, типични за цялото ѝ потомство, Виза въпреки всичко е доловила от разказите на майка си и нещо доста съкровено. Масети оказвал нежно внимание на ефектната българка и бил пристрастен по нея. Но тя самата гледала с доста повече жар на магнетичния Че Гевара. А той ѝ подарил за спомен дълбокосмислен подарък – пръстен. Стела го пазела години наред, и след неговата крах. Но с течение на времето и на житейския ход някъде се изгубил и пръстенът...

За сметка на това пък се появяват фотосите, донесени от Роберто Молина – и още веднъж материализират загатна за кубинските дни на Стела...

Виза споделя още, че майка ѝ дълго е тъгувала поради по-нататъшната орис на Масети, която у нас е по-слабо известна, в сравнение с ориста на Че Гевара, само че е не по-малко трагична...

Масети е бил първият латиноамерикански публицист, интервюирал Фидел и Че още като партизани в Сиера Маестра през 1958 година, до момента в който водят борбите си с войската на диктатора Батиста. Отива там като сътрудник на аржентинското радио „ Ел Мундо ”. „ Заразява ” се от концепциите на партизаните, става техен съидейник. Когато се връща в Аржентина обаче, открива, че репортажите му, които вървят по въстаническото радио „ Ребелде “ в Куба (създадено от Че Гевара), в действителност в родината му по този начин и не са излъчени. След успеха на Кубинската гражданска война Че кани Масети да се върне на карибския остров и да основе там свободна осведомителна организация, която ще популяризира истината за битките на латиноамериканските нации, а и на всички потиснати по света. Масети незабавно приема. И  се ражда „ Пренса Латина “...

Събран е звезден екип за началото ѝ. В него влиза още един ослепителен аржентинец - писателят и публицист Родолфо Уолш. Също по този начин колумбиецът Габриел Гарсия Маркес (бъдещият нобелист), бразилецът Аролдо Уол, уругваецът Карлос Мария Гутиерес, както и кубинците Франсиско В. Портела, Хуан Мареро, Габриел Молина и така нататък Сред сътрудниците на „ Пренса Латина “ са и френският мъдрец Жан-Пол Сартър, американският публицист Уолдо Франк, американският социолог и журналист Чарлз Райт Милс и други

През 1960 година Родолфо Уолш, който е и разпален радиолюбител, прихваща и разшифрова кодирани радиосигнали. Разменят си ги американското Централно разузнавателно управление на САЩ и трениращите в Гватемала с американски инструктори някогашни бойци на Батиста. Те приготвят идно навлизане в Куба – това, което ще стане известно по-късно като десанта в Залива на прасетата. Покрай разкриването на тази интрига обаче поражда разминаване сред мнението на Масети и Уолш по какъв начин да тя да бъде отразена журналистически и мнението на кубинското управление по какъв начин да се реагира от позиция на сигурността.

Когато през април 1961 година нападението на наемниците над Куба става факт, Масети към този момент е подал оставка като началник на „ Пренса Латина “ поради зародилите напрежения. Но по персонална молба на президента Освалдо Дортикос, той се връща на поста си и провежда репортажите на организацията за 72-часовите сражения, по време на които кубинската войска и авиация под директното управление на Фидел Кастро разрушават нашествениците.

Месец по-късно Масети въпреки всичко дефинитивно напуща „ Пренса Латина “ и изобщо журналистическата работа. Решава да се посвети напълно на революционна активност. Първо е изпратен от Фидел да извършва интернационални задачи в Алжир. После се връща за малко в Куба, където координира с Че Гевара отпътуването си за Аржентина. Инициативата е за започване на въоръжена въоръжена битка там посредством основаната Партизанска войска на народа (EGP).

Масети назовава себе си „ Команданте Две ”, тъй като резервира „ Команданте Едно ” за Че. Договорката сред двамата е Масети да сътвори партизанско огнище в тропическата аржентинска провинция Салта, в североизточната част на страната. Идеята на Че е била на по-късен стадий това огнище да се слее с неговия личен отряд, който пък да разпали сходно огнище в прилежаща Боливия. Плановете обаче не се сбъдват. Още много преди Че да поеме към боливийската си Голгота, групата на Масети, която работи през 1963-1964 година в Салта, е разрушена от аржентинската войска. Самият Масети „ безследно изчезва ” след борба на 21 април 1964 година, когато се скрива в джунглата и в никакъв случай не излиза от там.

Краят на Родолфо Уолш е сходен, въпреки да идва години по-късно. Уолш също се завръща в Аржентина, с цел да слее там ведно своята публицистична и революционна активност. И също „ безследно изчезва “ през 1977 година, по време на диктатурата на тогавашната военната хунта...

Виза Недялкова споделя, че майка ѝ – Стела Авишай, е била в течение на всички тези събития и е преживявала надълбоко орисите на забележителните хора, с които е общувала в Хавана през 1960-та, въпреки че с напредването на годините ставала все по-въздържана и сбита в разказите си за това време. Тя си отива през 2013 година на 90-годишна възраст. Оставя доста журналистически изявления и няколко книги. Доц. Борис Наймушин се базира на една от тях – упоменатата „ Семейна хроника “ (2001 г.) – в проучванията си за дипломатическия превод, около които разпознава Стела Авишй и на фотосите ѝ с Че Гевара и Масети.

Силно разчувствана, че„ загадката “ най-сетне е разкрита, Къдринка Къдринова уведомява за това и живеещия към този момент в родната си Хавана Роберто Молина. Ето какво ѝ написа той в отговор: „ Хиляди благодарности! Победата отива при тези, които упорстват, споделя Хосе Марти. Вие проявихте непримиримост и победихте. Щом ми написахте името на тази ръководителка от Българска телеграфна агенция, то незабавно се разсъни в паметта ми. Точно това име ми сподели тя, когато ми се показа при срещата ни в Организация на обединените нации в Ню Йорк. Моите най-сърдечни поздрави за нейната щерка. Съжалявам, че не мога незабавно да прелетя до моята обичана София, да дам една прегръдка и една целувка на тази щерка и да опитвам да ѝ приказвам на моя слаб български. “

Отговаряйки на предадената му молба от Виза Недялкова да се опита да намери още фотоси и материали на „ Пренса Латина “ от онази конференция на осведомителните организации в Хавана през 1960 година, Молина твърди, че ще се постарае да направи спомагателни търсения и ще осведоми за резултата. Той прибавя: „ Отново показвам благодарността си и цялото си почитание към България, където живях при започване на 70-те. Много съм щастлив, че съумях да се върна през 2019 година “

Къдринка Къдринова напомня, че когато Молина е гостувал в София преди шест години дружно с другите си двама сътрудници от „ Пренса Латина “, той е дошъл у нас от кореспондентския си пункт в Белград, където с него е била и брачната половинка му Мария – бразилка, работила преди време в Организация на обединените нации. А за началото на кореспондентстването си в България през 70-те Молина разказал тогава: „ Пристигнах със фамилията си в София на 29 август 1970 година - един ден преди синът ни да навърши годинка. Настаниха ни в хотел „ България ” и незабавно се наложи да оставя жена ми и детето, с цел да отпътува за Пловдив и да отбелязвам панаира. ” Молина остава на работа у нас до 21 февруари 1973 година През това време съумява да научи езика ни с помощта на старателна българска учителка, която му оказва помощ да проговори за 4 месеца. Помага му, несъмнено, и фактът, че знае съветски.

На въпроса какви са спомените му от тогавашна България, дава отговор с усмивка: „ Много хубави са ми спомените! Тогава не се работеше толкоз, колкото в този момент. Нямаше интернет и никой не те притискаше: „ Пращай незабавно информацията, какво се мотаеш! ” Пишех си кореспонденциите вкъщи, след това отивах в Българска телеграфна агенция и оттова ги изпращах по телекса. ”

По това време Роберто се среща с доста български публицисти, в това число и с управителни дейци от Съюз на българските журналисти. Има доста топли мемоари за Георги Боков, който е оглавявал Съюз на българските журналисти и е бил основен редактор на „ Работническо дело ”. Гордее се, че години по-късно е общувал и с посетилата Куба към този момент като общоприет шеф на ЮНЕСКО щерка на Георги Боков - Ирина Бокова.

Роберто прибавя: „ Много оживени връзки имаше преди време сред Куба и България. Толкова българи са работили у нас! Всички си тръгваха удовлетворени от нашата страна, с доста другарства. Вашите водни помпи и до ден-днешен работят из целия ни остров, никоя на е излязла от строя. Българските експерти ни помагаха и в селското стопанство - докараха ни даже грозде и ягоди. Гроздето не се хвана, само че ягодите се приспособиха, откриха им добър микроклимат в една част на Куба. Прекрасни български лекари ортопеди също са работили у нас. И изобщо – народите ни се обичат! ”

Това е безспорен факт. А възобновената в този момент взаимно от българи и кубинци история, свързваща огромната ни журналистка Стела Авишай с Куба, е още един ослепителен знак на отбелязваната през 2025 година 65-годишнина от установяването на двустранните ни дипломатически и другарски връзки.

.....................................................

Авторката Мария Пакчова е изтъкната испанистка, авторитетна преводачка и зам.-председателка на Сдружението на испаноговорещите публицисти в България (СИЖБ)

.....................................................

*Доц. Борис Наймушин се обърна към уеб страницата на Съюз на българските журналисти с молба към тази публикация да бъде добавена и неговата огромна признателност към Къдринка Къдринова и Мария Пачкова, чиито изявления и подпомагане са спомогнали доста за неговата изследователска и научна работа. Той насочва също по този начин огромни благодарности към Виза Недялкова и към преводачката от гръцки Здравка Михйлова и за техния значим принос.

Инфо: sbj-bg.eu