Проф. Радостина Александрова, биолог: Маймунската вариола шества по света
Една от аргументите за възхода на вируса е отслабването на груповия имунитет против едрата шарка
Предаването става при контакт „ уста в уста “ или „ кожа с кожа “
8 май 1980 година e денят, в който от трибуната на 33-тата Световна здравна асамблея публично е оповестено, че „ Светът и всичките му нации завоюваха своята независимост от едрата шарка “. Ужасяващата болест, измъчвала човечеството минимум 3000 години, обезобразила, ослепила и лишила живота на стотици милиони хора, най-сетне остава в предишното.
Маймунската шарка минава за 2-4 седмици, изяснява проф. Радостина Александрова.
В хода на настъпилата всеобща еуфория учените не стопират да си задават въпроси. Защото знаят, че невидимият микросвят към нас се движи по свои си закони, които и до през днешния ден не са ни изцяло познати. Природата не търпи празни пространства. Възможно ли е някой различен вирус да се настани в освободилата се ниша, се пита проф. Радостина Александрова, биолог в Института по пробна морфология, патология и антропология с музей към Българска академия на науките, в специфична публикация за „ Труд news “.
По подигравка на ориста 42 година по-късно, на 7 май 2022 година, известие на здравните управляващи във Англия незабавно притегля вниманието освен на учените. Последват други и колелото се завърта. Поводът е вирусът на маймунската шарка (ВМШ) и провокираната от него световна зараза.
От 1 януари 2022 година до 31 март 2024 година в СЗО са докладвани общо 95 226 лабораторно доказани случая в 117 страни, 185 са приключили със гибел. Над 86% от тях са регистрирани през 2022 година От март 2023 година обстановката стартира да утихва, само че вирусът продължава да циркулира, въпреки и с по-скромен обсег. През април 2024 година броят на потвърдените случаи е 528 в 27 страни.
Първият човешки случай
Вирусът на маймунската шарка е изолиран за пръв път през 1958 година от импортирани за научноизследвателски цели маймуни в Дания. Това дава наименованието на вируса, само че описът на животните, които той инфектира, е много по-дълъг.
През 1970 година 9-месечно момченце е настанено в болница в Заир (сега Демократична република Конго) със признаци, които изумително доста наподобяват тези на едрата шарка. Причината за заболяването му обаче е друга – това дете е първият документиран случай на маймунска шарка при човек. В това няма нищо извънредно, тъй като две трети от инфекциозните заболявания при хората са зоонозни, т.е. засягат хора и животни. В идващите години ВМШ остава ендемичен в 11 страни в Централна и Западна Африка. В интервала 1970-1979 година са документирани общо 54 случая при хора, а заразяването е резултат от контакт с заболели животни.
През 2017-2018 година в Нигерия избухва най-голямото огнище на маймунска шарка при хора преди 2022 година Първоначално броят на доказаните или евентуални случаи е 122, само че нараства до над 200 доказани и 500 евентуални. Смъртността е 3,6%. Средната възраст на засегнатите е 29 години (от 2 дни до 50 години), над две трети са мъже. Изненадата за здравните управляващи е огромна, защото през последните 40 години на територията на страната не са регистрирани случаи на маймунска шарка.
Духът от бутилката
Междувременно отвън Африка болестта е съвсем изцяло непознато. Преди 2022 година зараза с този вирус е документирана извънредно рядко – общо 53 случая в Съединени американски щати (47 през 2003 г.), Англия (4 през 2018 г.), Израел (1 през 2018 г.) и Сингапур (1 през 2019 г.). Историята на всички тях обаче произлиза от посещаване в ендемични зони или контакт с импортирани от тях животни. Различното през 2022 година е, че случаите нямат потвърдена връзка с Африка. Духът е излязъл от бутилката.
Предаването на ВМШ сред хората се реализира при контакт „ уста в уста “ или „ кожа в кожа “, а също и от инфектирани предмети, повърхности и тъкани (кърпи, облекла, спално бельо). Инфектираният човек е инфектиран за близките от появяването на първите признаци до цялостното укрепване на лезиите. Има данни, че от време на време разпространяването може да стартира от 1 до 4 дни преди проявата на признаците.
Наподобява варицела, сифилис, херпес
Инкубационният интервал на заболяването е 1-2 до 3 седмици. Клиничната картина включва висока температура, главоболие, възпалено гърло, мощна изнемощялост, подути лимфни възли, обрив. Началото на обрива нормално е 1 до 3 дни след другите прояви (например след покачването на температурата), обгръща лицето, дланите и стъпалата. По време на настоящето огнище са следени редица атипични прояви на инфекцията: обривът може да е показан единствено от 1-2 лезии в перигениталната и/или перианалната област или в устната кухина; появяването му може да изпревари останалите признаци. Клиничната картина на маймунската шарка може да наподоби варицела, сифилис, херпес.
Маймунската шарка най-често е самоограничаващо се заболяване. Повечето хора се възвръщат за 2-4 седмици единствено с поддържащо лекуване. Възможни са затруднения като вторични бактериални инфекции на раните, бронхопневмония, стомашно-чревни проблеми, енцефалит, загуба на зрението и други Малки деца, бременни дами (вирусът може да докара до вродено заболяване на детето или мъртво раждане), хора с компрометирана имунна система, както и тези, които са имали атопичен дерматит или екзема, са уязвими към по-тежко протичане на заболяването.
С ВМШ може да се болести безусловно всеки, стига да е бил дълготрайно време в непосредствен контакт с болен човек. Преобладаващата част от случаите при епидемията от 2022/2023 година са при хомосексуални мъже на възраст от 20 до 50 години. Възможно е вирусът да е попаднал инцидентно в тази общественост и да се е популяризирал в нея. Големият брой полови сътрудници покачва риска от зараза.
Ваксина няма
Една от аргументите за възхода на вируса в Африка през последните години и за похода му в останалата част на света е отслабването на груповия имунитет против едрата шарка. Двата вируса са много сходни и е открито, че имунизацията против човешката едра шарка обезпечава към 85% отбрана против маймунската шарка. Ваксинация против едра шарка не се ползва от края на 70-те години на XX век. Ваксина против маймунската шарка няма.
Геномът на ВМШ е двойно верижна ДНК молекула и по тази причина вероятността за разновидности при него е доста по-ниска спрямо РНК- съдържащите вируси като ХИВ, грипни вируси и коронавируси. Проучване разкри, че ВМШ е придобил няколко разновидности през годините, които може да са подобрили способността му да заразява хората и да се популяризира измежду тях, както и да заобикаля по-успешно някои от защитните ни механизми. Предполага се, че ВМШ се е разпространявал неусетно за някакъв интервал от време, което също е помогнало да притъпи вниманието ни.
Предаването става при контакт „ уста в уста “ или „ кожа с кожа “
8 май 1980 година e денят, в който от трибуната на 33-тата Световна здравна асамблея публично е оповестено, че „ Светът и всичките му нации завоюваха своята независимост от едрата шарка “. Ужасяващата болест, измъчвала човечеството минимум 3000 години, обезобразила, ослепила и лишила живота на стотици милиони хора, най-сетне остава в предишното.
Маймунската шарка минава за 2-4 седмици, изяснява проф. Радостина Александрова.
В хода на настъпилата всеобща еуфория учените не стопират да си задават въпроси. Защото знаят, че невидимият микросвят към нас се движи по свои си закони, които и до през днешния ден не са ни изцяло познати. Природата не търпи празни пространства. Възможно ли е някой различен вирус да се настани в освободилата се ниша, се пита проф. Радостина Александрова, биолог в Института по пробна морфология, патология и антропология с музей към Българска академия на науките, в специфична публикация за „ Труд news “.
По подигравка на ориста 42 година по-късно, на 7 май 2022 година, известие на здравните управляващи във Англия незабавно притегля вниманието освен на учените. Последват други и колелото се завърта. Поводът е вирусът на маймунската шарка (ВМШ) и провокираната от него световна зараза.
От 1 януари 2022 година до 31 март 2024 година в СЗО са докладвани общо 95 226 лабораторно доказани случая в 117 страни, 185 са приключили със гибел. Над 86% от тях са регистрирани през 2022 година От март 2023 година обстановката стартира да утихва, само че вирусът продължава да циркулира, въпреки и с по-скромен обсег. През април 2024 година броят на потвърдените случаи е 528 в 27 страни.
Първият човешки случай
Вирусът на маймунската шарка е изолиран за пръв път през 1958 година от импортирани за научноизследвателски цели маймуни в Дания. Това дава наименованието на вируса, само че описът на животните, които той инфектира, е много по-дълъг.
През 1970 година 9-месечно момченце е настанено в болница в Заир (сега Демократична република Конго) със признаци, които изумително доста наподобяват тези на едрата шарка. Причината за заболяването му обаче е друга – това дете е първият документиран случай на маймунска шарка при човек. В това няма нищо извънредно, тъй като две трети от инфекциозните заболявания при хората са зоонозни, т.е. засягат хора и животни. В идващите години ВМШ остава ендемичен в 11 страни в Централна и Западна Африка. В интервала 1970-1979 година са документирани общо 54 случая при хора, а заразяването е резултат от контакт с заболели животни.
През 2017-2018 година в Нигерия избухва най-голямото огнище на маймунска шарка при хора преди 2022 година Първоначално броят на доказаните или евентуални случаи е 122, само че нараства до над 200 доказани и 500 евентуални. Смъртността е 3,6%. Средната възраст на засегнатите е 29 години (от 2 дни до 50 години), над две трети са мъже. Изненадата за здравните управляващи е огромна, защото през последните 40 години на територията на страната не са регистрирани случаи на маймунска шарка.
Духът от бутилката
Междувременно отвън Африка болестта е съвсем изцяло непознато. Преди 2022 година зараза с този вирус е документирана извънредно рядко – общо 53 случая в Съединени американски щати (47 през 2003 г.), Англия (4 през 2018 г.), Израел (1 през 2018 г.) и Сингапур (1 през 2019 г.). Историята на всички тях обаче произлиза от посещаване в ендемични зони или контакт с импортирани от тях животни. Различното през 2022 година е, че случаите нямат потвърдена връзка с Африка. Духът е излязъл от бутилката.
Предаването на ВМШ сред хората се реализира при контакт „ уста в уста “ или „ кожа в кожа “, а също и от инфектирани предмети, повърхности и тъкани (кърпи, облекла, спално бельо). Инфектираният човек е инфектиран за близките от появяването на първите признаци до цялостното укрепване на лезиите. Има данни, че от време на време разпространяването може да стартира от 1 до 4 дни преди проявата на признаците.
Наподобява варицела, сифилис, херпес
Инкубационният интервал на заболяването е 1-2 до 3 седмици. Клиничната картина включва висока температура, главоболие, възпалено гърло, мощна изнемощялост, подути лимфни възли, обрив. Началото на обрива нормално е 1 до 3 дни след другите прояви (например след покачването на температурата), обгръща лицето, дланите и стъпалата. По време на настоящето огнище са следени редица атипични прояви на инфекцията: обривът може да е показан единствено от 1-2 лезии в перигениталната и/или перианалната област или в устната кухина; появяването му може да изпревари останалите признаци. Клиничната картина на маймунската шарка може да наподоби варицела, сифилис, херпес.
Маймунската шарка най-често е самоограничаващо се заболяване. Повечето хора се възвръщат за 2-4 седмици единствено с поддържащо лекуване. Възможни са затруднения като вторични бактериални инфекции на раните, бронхопневмония, стомашно-чревни проблеми, енцефалит, загуба на зрението и други Малки деца, бременни дами (вирусът може да докара до вродено заболяване на детето или мъртво раждане), хора с компрометирана имунна система, както и тези, които са имали атопичен дерматит или екзема, са уязвими към по-тежко протичане на заболяването.
С ВМШ може да се болести безусловно всеки, стига да е бил дълготрайно време в непосредствен контакт с болен човек. Преобладаващата част от случаите при епидемията от 2022/2023 година са при хомосексуални мъже на възраст от 20 до 50 години. Възможно е вирусът да е попаднал инцидентно в тази общественост и да се е популяризирал в нея. Големият брой полови сътрудници покачва риска от зараза.
Ваксина няма
Една от аргументите за възхода на вируса в Африка през последните години и за похода му в останалата част на света е отслабването на груповия имунитет против едрата шарка. Двата вируса са много сходни и е открито, че имунизацията против човешката едра шарка обезпечава към 85% отбрана против маймунската шарка. Ваксинация против едра шарка не се ползва от края на 70-те години на XX век. Ваксина против маймунската шарка няма.
Геномът на ВМШ е двойно верижна ДНК молекула и по тази причина вероятността за разновидности при него е доста по-ниска спрямо РНК- съдържащите вируси като ХИВ, грипни вируси и коронавируси. Проучване разкри, че ВМШ е придобил няколко разновидности през годините, които може да са подобрили способността му да заразява хората и да се популяризира измежду тях, както и да заобикаля по-успешно някои от защитните ни механизми. Предполага се, че ВМШ се е разпространявал неусетно за някакъв интервал от време, което също е помогнало да притъпи вниманието ни.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ