Полският препъни-камък на ЕС
Една от последните съществени вести, с които изпратихме 2017 година, беше оповестеното на 20 декември решение на Европейската комисия да предложи на Съвета на Европейски Съюз да стартира против Полша наказателната процедура, по член 7 на Договора от Лисабон. Тя планува лишаване на правото на глас в Съвета поради неспазване на фундаменталните европейски правила за върховенството на закона. Безпрецедентно деяние, сходно на огромната главоблъсканица с „ Брекзит “, която предизвикаха британците на еврократите в Брюксел. Последните, очевидно окуражени от това, че са в центъра на вниманието, и евентуално, с цел да отбележат алегорично 10-тата годишнина от подписването на Лисабонския контракт (на 13 декември 2007 г.), взеха решение да тестват още един от плануваните в него механизми. Така и по този начин задействахме същата година член 50 поради Англия, „ дайте да забележим какво ще стане, в случай че натиснем и това копче “. Поне за 2017 година всички научихме два от членовете от контракта за уребдата на Европейски Съюз, в който живеем. Не е малко. Някои „ специалисти “ по западни медии незабавно заговориха за изпъждане на Полша от Европейски Съюз, разбирайте „ Плекзит “, което пък би трябвало да признаем напълно съществено си звучи като хронична болест.
Полша обаче попадна в мерника на Брюксел неслучайно и не изключително изненадващо. Заместник-председателят на Европейската комисия Франц Тимерманс съобщи на конференцията в края на декември, че за последните две години ръководство на партията „ Право и правдивост “ в страната са признати и въведени 13 закона, които като цялостна рамка разрешават на страната „ редовно да се намесва в съставянето, пълномощията, администрирането и действието “ на правосъдната власт. Защото „ в края на деня единствено законът може да ни отбрани от голата политическа мощност, единствено законът държи Европейски Съюз цялостен “, сподели Тимерманс. Вдъхновяващо, нали?! Още повече, че от справедлива позиция е изцяло прав – опитите да бъдат върнати морално в ХІХ век, с цел да са „ повече католици, в сравнение с християни “ (в техния случай), безспорно разединява близо 40-те милиона поляци.
Но да се върнем на член 7 от Договора за Европейски Съюз и Полша, и по какъв начин Варшава бръкна в окото на Брюксел. Или по-скоро в тези на Берлин и Париж. Което би трябвало към този момент да ви навежда в посоката, че с изключение на за пустото „ господство на закона “, става въпрос и за съответните проекти за бъдещето ни на един доста окуражен да написа история френски президент, един леко разтърсен в позициите си вкъщи немски канцлер и един трайно самонадеян люксембургски политик. А на пътя на реализирането на тази проекти до момента най-вече стърчат страните от „ Вишеградската четворка “ (Полша, Унгария, Чехия и Словакия). Особено с кривото си схващане за „ европейска взаимност “, което се наби в очите на западните им сътрудници около бежанската рецесия от 2015 година и квотното систематизиране на търсещите леговище сред страните членки. Как ядат от моркова, в случай че не желаят от тоягата?! Оттогава връзките на управляващите в четирите страни с Брюксел не са се затоплили изключително. И внезапно бам – член 7 – огромната „ сопа “ за вкарване в правия път. Измислена, апропо и въведена за първи път още с Договора от Амстердам през 1999 година – точно, с цел да успокои още тогава страховете на някои от „ старите “ западни страни членки за идното разширение на Изток. И че в случай че режимите, които ги ръководят, се върнат някой ден към старите си тоталитарни практики, ще има ограничения и теглилки. Вдъхновяващо, нали?! Винаги са мислели за нас солидарно!
Това, което следва в този момент, ще е дълга и евентуално скучна административна борба, от която обаче безспорно ще пострадат в допълнение връзките Изток-Запад в Съвета на Европейски Съюз. Член 7 е механизъм на два стадия, който планува, първо да се внесе в Съвета от Европейската комисия, Екологичен потенциал или една трета от страните членки предложение за предприемането на наказателни ограничения против страна член за нарушение на фундаменталните правила на Европейски Съюз. Четири пети от страните членки би трябвало по-късно да одобряват решение, че това в действителност е по този начин, което евентуално ще се гласоподава на Съвет в края на март. Дотогава Варшава има официално време да омилостиви Европейската комисия с съответни дейности в областите, в които Брюксел е показал нарушаванията.
Стигне ли се до избор обаче, гласовете на останалите „ Вишеградци “ няма да стигнат за блокиране на решението, тъй като с британците още вътре, гласоподават 27 страни членки, с съразмерно разпределена съгласно размера на популацията им тежест на вота. Единственият вероятен вид това да се случи е да се вдигнем на ура от Прибалтика до Черно и Средиземно море, което… нали?! Още повече, че доводите на Еврокомисията са си основателни – поляците към този момент втора година са през няколко месеца по улиците на градовете си, с цел да стачкуват против това или това ново безумство на ръководещите от „ Право и правдивост “. Водени от „ сивия кардинал “ Ярослав Качински, който подмолно дърпа конците в Полша от 2015 година, лансирайки свои протежета на президентския и премиерския постове, които да прокарват концепциите му. Схемата е позната.
Решението на Съвета по първия стадий от процедурата по член 7 би трябвало също по този начин да има поддръжката и на Европейския парламент. В последваща фаза Съветът насочва официално предизвестие и съответни рекомендации към дадената страна, преди да вземе „ единомислещо решение “ сред останалите страни членки на Съвета, да наложи наказания и анулира правото й на глас. Където е моментът, в който Унгария, Словакия и/или Чехия ще могат да спрат процедурата против Полша. И цялото ще излезе стихия в чаша вода. Или въведения към нещо друго.
И да не забравим председателството
В цялата разказана в коментара дандания напълно основателно е да се запитаме каква роля може да изиграе България в качеството си на ротационен ръководител на Европейски Съюз. Абсолютно никаква, не се тревожете. Познаваме щраусовото отношение на родната политическа класа и ръководещите в частност, към по-сериозното присъединяване във вътрешните връзки в Европейски Съюз последните 10 години. Пък и в последна сметка приоритет ще ни бъде да върнем вниманието на Европа към консолидираното на Западните Балкани. Което със спор “Изток-Запад ” в Съвета на Европейски Съюз става сизифовска задача.
Полша обаче попадна в мерника на Брюксел неслучайно и не изключително изненадващо. Заместник-председателят на Европейската комисия Франц Тимерманс съобщи на конференцията в края на декември, че за последните две години ръководство на партията „ Право и правдивост “ в страната са признати и въведени 13 закона, които като цялостна рамка разрешават на страната „ редовно да се намесва в съставянето, пълномощията, администрирането и действието “ на правосъдната власт. Защото „ в края на деня единствено законът може да ни отбрани от голата политическа мощност, единствено законът държи Европейски Съюз цялостен “, сподели Тимерманс. Вдъхновяващо, нали?! Още повече, че от справедлива позиция е изцяло прав – опитите да бъдат върнати морално в ХІХ век, с цел да са „ повече католици, в сравнение с християни “ (в техния случай), безспорно разединява близо 40-те милиона поляци.
Но да се върнем на член 7 от Договора за Европейски Съюз и Полша, и по какъв начин Варшава бръкна в окото на Брюксел. Или по-скоро в тези на Берлин и Париж. Което би трябвало към този момент да ви навежда в посоката, че с изключение на за пустото „ господство на закона “, става въпрос и за съответните проекти за бъдещето ни на един доста окуражен да написа история френски президент, един леко разтърсен в позициите си вкъщи немски канцлер и един трайно самонадеян люксембургски политик. А на пътя на реализирането на тази проекти до момента най-вече стърчат страните от „ Вишеградската четворка “ (Полша, Унгария, Чехия и Словакия). Особено с кривото си схващане за „ европейска взаимност “, което се наби в очите на западните им сътрудници около бежанската рецесия от 2015 година и квотното систематизиране на търсещите леговище сред страните членки. Как ядат от моркова, в случай че не желаят от тоягата?! Оттогава връзките на управляващите в четирите страни с Брюксел не са се затоплили изключително. И внезапно бам – член 7 – огромната „ сопа “ за вкарване в правия път. Измислена, апропо и въведена за първи път още с Договора от Амстердам през 1999 година – точно, с цел да успокои още тогава страховете на някои от „ старите “ западни страни членки за идното разширение на Изток. И че в случай че режимите, които ги ръководят, се върнат някой ден към старите си тоталитарни практики, ще има ограничения и теглилки. Вдъхновяващо, нали?! Винаги са мислели за нас солидарно!
Това, което следва в този момент, ще е дълга и евентуално скучна административна борба, от която обаче безспорно ще пострадат в допълнение връзките Изток-Запад в Съвета на Европейски Съюз. Член 7 е механизъм на два стадия, който планува, първо да се внесе в Съвета от Европейската комисия, Екологичен потенциал или една трета от страните членки предложение за предприемането на наказателни ограничения против страна член за нарушение на фундаменталните правила на Европейски Съюз. Четири пети от страните членки би трябвало по-късно да одобряват решение, че това в действителност е по този начин, което евентуално ще се гласоподава на Съвет в края на март. Дотогава Варшава има официално време да омилостиви Европейската комисия с съответни дейности в областите, в които Брюксел е показал нарушаванията.
Стигне ли се до избор обаче, гласовете на останалите „ Вишеградци “ няма да стигнат за блокиране на решението, тъй като с британците още вътре, гласоподават 27 страни членки, с съразмерно разпределена съгласно размера на популацията им тежест на вота. Единственият вероятен вид това да се случи е да се вдигнем на ура от Прибалтика до Черно и Средиземно море, което… нали?! Още повече, че доводите на Еврокомисията са си основателни – поляците към този момент втора година са през няколко месеца по улиците на градовете си, с цел да стачкуват против това или това ново безумство на ръководещите от „ Право и правдивост “. Водени от „ сивия кардинал “ Ярослав Качински, който подмолно дърпа конците в Полша от 2015 година, лансирайки свои протежета на президентския и премиерския постове, които да прокарват концепциите му. Схемата е позната.
Решението на Съвета по първия стадий от процедурата по член 7 би трябвало също по този начин да има поддръжката и на Европейския парламент. В последваща фаза Съветът насочва официално предизвестие и съответни рекомендации към дадената страна, преди да вземе „ единомислещо решение “ сред останалите страни членки на Съвета, да наложи наказания и анулира правото й на глас. Където е моментът, в който Унгария, Словакия и/или Чехия ще могат да спрат процедурата против Полша. И цялото ще излезе стихия в чаша вода. Или въведения към нещо друго.
И да не забравим председателството
В цялата разказана в коментара дандания напълно основателно е да се запитаме каква роля може да изиграе България в качеството си на ротационен ръководител на Европейски Съюз. Абсолютно никаква, не се тревожете. Познаваме щраусовото отношение на родната политическа класа и ръководещите в частност, към по-сериозното присъединяване във вътрешните връзки в Европейски Съюз последните 10 години. Пък и в последна сметка приоритет ще ни бъде да върнем вниманието на Европа към консолидираното на Западните Балкани. Което със спор “Изток-Запад ” в Съвета на Европейски Съюз става сизифовска задача.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ