Как немски генерал признава смелостта на защитниците на Брестската крепост
Една от първите борби на Великата отечествена война, почнала тъкмо преди 81 години, на 22 юни 1941 година, е именитата защита на Брестската цитадела. Германската позиция за това събитие знаем от документ, формиран от командира на една от немските дивизии. Още по-интересно е, че съдържа несъзнателно знамение за това по какъв начин войната ще се развива по-нататък.
Сега героичната отбрана на Брестската цитадела нормално се счита за най-важния героизъм на Червената войска в първите дни на Великата отечествена война. Кога обаче руската страна за първи път научи за това? Според военни документи това се е случило напролет на 1942 година, когато на 23 март елементи на 13-та войска завладяват значим трофей покрай село Високое в Орловска област - „ Докладът за щурма на Брест-Литовск “ на 45-та пехотна дивизия на Вермахта. В него командирът му военачалник Шлипер разказва в детайли дейностите на немските войски при обсадата на Брестската цитадела.
От този документ руското командване научава, че първичният проект за завладяване на крепостта се проваля заради безсилието на немските огневи оръжия пред нейните каземати и героичната опозиция на техните бранители. В резултат на това на германците им е била нужна седмица, с цел да пречупят смелостта на Червената войска. След като пробваха всички средства, те съумяха да реализират резултат единствено с цената на обилни загуби.
Любопитно е, че Шлипер високо оцени героизма на своите съперници в първите дни на войната. Но доста по-интересен е фактът, че със своя отчет командирът на 45-та дивизия до известна степен предсказва ориста на армията на Паулус в Сталинград.
Няма вяра за лесна победа
По време на нападението на Германия против Съюз на съветските социалистически републики 45-та дивизия на Вермахта получава задачата да превземе Брестската цитадела. В идния взлом нейната артилерия трябваше да играе значима роля. Но Шлипер схваща, че казематите на крепостта не могат да бъдат унищожени с огневата мощност, с която разполага. Затова при планирането на обстрела той разчита повече на замайване на бранителите на крепостта, в сравнение с унищожаването им с артилерийски огън. Важна роля в това трябваше да изиграят реактивните шестцевни минохвъргачки, известни по-късно като " сквикери ".
Първоначално генералът искаше да извърши артилерийска подготовка, а по-късно да натисне нервите на Червената войска със „ скърцане “. Но първо трябваше да се изстрелят минохвъргачките, защото беше рисковано да бъдат въведени в деяние след обстрел заради местоположението им на открита позиция, в обсега на вражеския огън.
Залп от „ пискърци “ сутринта на 22 юни 1941 година слага началото на войната. Влиянието им върху крепостта се оказва едва, защото нейните каземати и мазета са оживели. След обстрела немската пехота завладява железопътния мост над Буг и мостовете над Мухавец. Но настъплението й било затруднено от упоритата опозиция на бранителите на крепостта. Както писа Шлипер, един път зад настъпващите германци, руснаците използваха „ умеенето на снайперисти, кукувици, стрелци от капандурите на таваните, от изби и скоро ни предизвикаха тежки загуби в офицери и подофицери “.
До обяд на командира на 45-та дивизия излиза наяве, че артилерийската поддръжка за неговата пехота е невъзможна заради началото на непосредствен пердах в крепостта. Опитите по изчисленията на обособените немски оръдия да стрелят с директна пукотевица основават единствено опасност да поразят личните си войски. По същата причина преминаващата батарея от щурмови оръдия, която командирът на 135-ти пехотен полк подчини на себе си със лично решение да поддържа пехотата си в крепостта, се оказа безполезна. Въвеждането на запаси в борба не даде резултат на Шлипер, защото разчистването на укрепленията докара до нови загуби. Той призна, че руснаците " стреляха великолепно ".
В 13:50 часа командирът на 45-та дивизия най-сетне се убеди, че щурмът на Брест от пехотни сили няма смисъл. Той заповядва да се отдръпна и обкръжи крепостта от всички страни, а по-късно да се организира ориентиран артилерийски огън по нея. Това означаваше, че германците вземат решение да обсадят крепостта, обричайки бранителите й на тъга от апетит и жадност.
Стоейки до гибел
На 23 юни германците изтеглят войските си от крепостта (с изключение на обкръжените в църквата), след което откриват огън по укрепленията. На сутринта дойде армейска пропагандна машина с високоговорител, която стартира да приканва Червената войска да се съобщи. Редувайки обстрел и агитация, германците съумяват да заловят към 1900 души.
Изглеждаше, че волята на бранителите е пречупена. Но пропагандата не беше сполучлива на южния остров на крепостта, защото през нощта руските бойци направиха няколко опита да пробият блокадата. Сега на Шлипер стана ясно, че тези, които не са желали да се бият, са се предали. Останалите взеха решение да се бият до гибел, отхвърляйки мислите за капитулация.
На 24 юни командирът на 45-та дивизия взема решение да пречупи волята на руснаците, като продължава обстрела и минава апелите за капитулация. Но в този момент единствено няколко бойци от Червената войска са се предали. Да, и Шлипер не се придържаше към такава тактичност дълго. Преди обяд група от неговите „ отчасти ранени и извънредно изтощени” бойци се свързаха по радиото, които бяха в крепостната черква за втори ден, откъснати от главните сили. В резултат на това генералът заповядва да се приключи убеждаването за капитулация и обстрела, изпращайки мощен щурмов отряд на 133-ти полк към църквата, с цел да освободи германците, затворени в нея. Тази интервенция даде следния резултат:
„ С помощта на специфични артилерийски удари от 11.30-11.45 часа 133 точки съумяха да освободят към 50 заключени и по едно и също време да завладяват централния остров, като се изключи няколко къщи; 135 pp също завладя западната част на северния остров, по-късно 2-ри батальон от 133 pp също завладя южния остров; до момента в който 1250 души бяха взети в плен.
И въпреки всичко германците не съумяха да подтиснат всички центрове на опозиция на бранителите на крепостта. Войниците на Червената войска не престават да държат обособени здания, в това число част от ринговата казарма („ Дом на офицерите “) покрай Брестските врати на цитаделата. Освен това в същия ден те се пробваха да излязат от крепостта:
„ Следобед, при почистване на централния остров, руснаците, с към една рота, се пробваха да пробият на изток, до моста над Мухавец, през пътя, те бяха унищожени. Оживената огнева мощност на руснаците от техните гнезда на опозиция даде съображение да се чакат нови опити за пробив през нощта (...) И в действителност, през нощта съветските танкисти и пехотици се пробваха да пробият, срещнаха отпор.
До 25 юни немското командване е изправено пред противен проблем, обвързван с разчистването на крепостта. Частите на 45-та дивизия към този момент направляваха по-голямата част от нейната територия, само че заради стеснението на региона на деяние на немските щурмови групи поддръжката им от артилерия беше невъзможна, а огневите оръжия, с които разполагаха, бяха безсилни против дебелите стени на казематите. Германците можеха да употребяват танкове или щурмови оръдия, само че Шлипер ги нямаше. Затова той подреди опит за възобновяване на пленените руски бронирани машини. Освен това на дивизиите е дадено да бъдат дадени взвод френски танкове сомои.
За да отстранен съпротивата в Дома на офицерите, германците прибягнаха до помощта на сапьори. Заряди за разрушение са хвърлени от покрива на постройката към прозорците и са взривени. След това се чуха писъци и стенания на ранените, само че и по-късно те продължиха да стрелят.
И въпреки всичко дейностите на сапьорите дадоха резултат. Подкопавайки укрепленията, германците съумяха да вземат още 450 пленници. Но източната част на крепостта към момента устоя. Затова Шлипер взема решение – „ да принуди руснаците да се предадат от апетит и жадност “, като продължава да обстрелва центровете на опозиция с артилерия и да разпръсква там пропагандни листовки.
На 27 юни командирът на немската дивизия научава от беглец, че източната цитадела се пази от съвсем 400 бойци на Червената войска с задоволителен ресурс от муниции и храна, които утоляват жаждата си с вода от изкопани ями. С тях имаше дами и деца...
По това време германците съумяха да възстановят един руски танк и щурмово оръдие, развалени преди този момент в крепостта. Заедно с танка Somua тази бронирана машина поддържаше щурмовите групи по време на прочистването на джобовете на опозиция. И към момента имаше много, защото „ обособени руснаци към момента стреляха от недостъпни убежища “. Освен това бранителите на източната цитадела продължиха да стрелят тъкмо. Обстрелът му от танкове и оръдия не даде никакъв резултат. Тогава Шлипер се свърза с авиацията, като ги помоли да стартират да бомбардират крепостта.
Луфтвафе даде обещание да помогне на пехотата. Неблагоприятното време обаче не разреши нахлуване на 28 юни, което даде още един ден на бранителите на крепостта. На идната заран самолетите започнаха да бомбардират форта с 500 кг бомби.
Но укреплението устоя. Тогава, на 30 юни, командването на 45-та дивизия взема решение да стартира ново почистване, надявайки се да изпуши бранителите си с горящи нефт и бензин. Въпреки това, щурмът не се наложи, защото по обяд авиацията хвърли бомба с тегло 1800 кг върху крепостта, което постави завършек на проведената защита на Брест:
„ Вечерта с дамите и децата, които излязоха напред, се предадоха и 389 души, те получиха позволение от своя пълководец, майор, да се предадат. Те никога не бяха разтърсени, изглеждаха здрави и цялостни и създаваха усещането, че са дисциплинирани.”
Предтеча на Сталинград
В умозаключение на отчета си Шлипер написа, че бранителите на Брестската цитадела се борят извънредно настойчиво, демонстрирайки висок морал. Чрез отличната подготовка на отбраняващите се елементи те потвърдиха на немския военачалник волята си за опозиция.
45-та дивизия на Вермахта извърши задачата си да превземе Брест с цената на тежки загуби. По време на едноседмичното нахлуване тя загуби 453 души убити и изчезнали, в това число 32 офицери. Други 668 души са ранени. Шлипер оцени загубите на руската страна на 7223 пленници и голям брой убити. Освен това германците взеха огромни титли от техниката на две руски дивизии, които се биеха в Брест.
Командирът на 45-та дивизия означи също, че опитът, насъбран при щурмуването на крепостта, ясно демонстрира слабостта на употребяваните средства.
Артилерията и реактивните минохвъргачки не можеха да унищожат укрепленията, а бронираната техника се оказа безсилна пред тях. Само хвърлянето на огромни бомби се трансформира в „ чудесно средство за честен потрес на укриващите се “. Обобщавайки опита от борбите за Брест, Шлипер призна: „ Една зашеметяваща офанзива против цитадела, в която седи самоуверен бранител, коства доста кръв. Тази елементарна истина още веднъж беше потвърдена при завладяването на Брест-Литовск.
Тези думи на немския военачалник стават оракулски, когато една година по-късно Вермахтът стартира борби в Сталинград. Въпреки че този град в действителност не беше цитадела, смелостта на неговите бранители го направи подобен. На всяка улица, във всяка къща германците срещаха гневната им опозиция. В резултат на това немските войски освен понасят тежки загуби, само че и капитулират след шест месеца яростни боеве. Поражението на армията на Паулус в Сталинград беше блестяща победа за Червената войска, която произлиза от Брестската цитадела.
Превод: ПИ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Сега героичната отбрана на Брестската цитадела нормално се счита за най-важния героизъм на Червената войска в първите дни на Великата отечествена война. Кога обаче руската страна за първи път научи за това? Според военни документи това се е случило напролет на 1942 година, когато на 23 март елементи на 13-та войска завладяват значим трофей покрай село Високое в Орловска област - „ Докладът за щурма на Брест-Литовск “ на 45-та пехотна дивизия на Вермахта. В него командирът му военачалник Шлипер разказва в детайли дейностите на немските войски при обсадата на Брестската цитадела.
От този документ руското командване научава, че първичният проект за завладяване на крепостта се проваля заради безсилието на немските огневи оръжия пред нейните каземати и героичната опозиция на техните бранители. В резултат на това на германците им е била нужна седмица, с цел да пречупят смелостта на Червената войска. След като пробваха всички средства, те съумяха да реализират резултат единствено с цената на обилни загуби.
Любопитно е, че Шлипер високо оцени героизма на своите съперници в първите дни на войната. Но доста по-интересен е фактът, че със своя отчет командирът на 45-та дивизия до известна степен предсказва ориста на армията на Паулус в Сталинград.
Няма вяра за лесна победа
По време на нападението на Германия против Съюз на съветските социалистически републики 45-та дивизия на Вермахта получава задачата да превземе Брестската цитадела. В идния взлом нейната артилерия трябваше да играе значима роля. Но Шлипер схваща, че казематите на крепостта не могат да бъдат унищожени с огневата мощност, с която разполага. Затова при планирането на обстрела той разчита повече на замайване на бранителите на крепостта, в сравнение с унищожаването им с артилерийски огън. Важна роля в това трябваше да изиграят реактивните шестцевни минохвъргачки, известни по-късно като " сквикери ".
Първоначално генералът искаше да извърши артилерийска подготовка, а по-късно да натисне нервите на Червената войска със „ скърцане “. Но първо трябваше да се изстрелят минохвъргачките, защото беше рисковано да бъдат въведени в деяние след обстрел заради местоположението им на открита позиция, в обсега на вражеския огън.
Залп от „ пискърци “ сутринта на 22 юни 1941 година слага началото на войната. Влиянието им върху крепостта се оказва едва, защото нейните каземати и мазета са оживели. След обстрела немската пехота завладява железопътния мост над Буг и мостовете над Мухавец. Но настъплението й било затруднено от упоритата опозиция на бранителите на крепостта. Както писа Шлипер, един път зад настъпващите германци, руснаците използваха „ умеенето на снайперисти, кукувици, стрелци от капандурите на таваните, от изби и скоро ни предизвикаха тежки загуби в офицери и подофицери “.
До обяд на командира на 45-та дивизия излиза наяве, че артилерийската поддръжка за неговата пехота е невъзможна заради началото на непосредствен пердах в крепостта. Опитите по изчисленията на обособените немски оръдия да стрелят с директна пукотевица основават единствено опасност да поразят личните си войски. По същата причина преминаващата батарея от щурмови оръдия, която командирът на 135-ти пехотен полк подчини на себе си със лично решение да поддържа пехотата си в крепостта, се оказа безполезна. Въвеждането на запаси в борба не даде резултат на Шлипер, защото разчистването на укрепленията докара до нови загуби. Той призна, че руснаците " стреляха великолепно ".
В 13:50 часа командирът на 45-та дивизия най-сетне се убеди, че щурмът на Брест от пехотни сили няма смисъл. Той заповядва да се отдръпна и обкръжи крепостта от всички страни, а по-късно да се организира ориентиран артилерийски огън по нея. Това означаваше, че германците вземат решение да обсадят крепостта, обричайки бранителите й на тъга от апетит и жадност.
Стоейки до гибел
На 23 юни германците изтеглят войските си от крепостта (с изключение на обкръжените в църквата), след което откриват огън по укрепленията. На сутринта дойде армейска пропагандна машина с високоговорител, която стартира да приканва Червената войска да се съобщи. Редувайки обстрел и агитация, германците съумяват да заловят към 1900 души.
Изглеждаше, че волята на бранителите е пречупена. Но пропагандата не беше сполучлива на южния остров на крепостта, защото през нощта руските бойци направиха няколко опита да пробият блокадата. Сега на Шлипер стана ясно, че тези, които не са желали да се бият, са се предали. Останалите взеха решение да се бият до гибел, отхвърляйки мислите за капитулация.
На 24 юни командирът на 45-та дивизия взема решение да пречупи волята на руснаците, като продължава обстрела и минава апелите за капитулация. Но в този момент единствено няколко бойци от Червената войска са се предали. Да, и Шлипер не се придържаше към такава тактичност дълго. Преди обяд група от неговите „ отчасти ранени и извънредно изтощени” бойци се свързаха по радиото, които бяха в крепостната черква за втори ден, откъснати от главните сили. В резултат на това генералът заповядва да се приключи убеждаването за капитулация и обстрела, изпращайки мощен щурмов отряд на 133-ти полк към църквата, с цел да освободи германците, затворени в нея. Тази интервенция даде следния резултат:
„ С помощта на специфични артилерийски удари от 11.30-11.45 часа 133 точки съумяха да освободят към 50 заключени и по едно и също време да завладяват централния остров, като се изключи няколко къщи; 135 pp също завладя западната част на северния остров, по-късно 2-ри батальон от 133 pp също завладя южния остров; до момента в който 1250 души бяха взети в плен.
И въпреки всичко германците не съумяха да подтиснат всички центрове на опозиция на бранителите на крепостта. Войниците на Червената войска не престават да държат обособени здания, в това число част от ринговата казарма („ Дом на офицерите “) покрай Брестските врати на цитаделата. Освен това в същия ден те се пробваха да излязат от крепостта:
„ Следобед, при почистване на централния остров, руснаците, с към една рота, се пробваха да пробият на изток, до моста над Мухавец, през пътя, те бяха унищожени. Оживената огнева мощност на руснаците от техните гнезда на опозиция даде съображение да се чакат нови опити за пробив през нощта (...) И в действителност, през нощта съветските танкисти и пехотици се пробваха да пробият, срещнаха отпор.
До 25 юни немското командване е изправено пред противен проблем, обвързван с разчистването на крепостта. Частите на 45-та дивизия към този момент направляваха по-голямата част от нейната територия, само че заради стеснението на региона на деяние на немските щурмови групи поддръжката им от артилерия беше невъзможна, а огневите оръжия, с които разполагаха, бяха безсилни против дебелите стени на казематите. Германците можеха да употребяват танкове или щурмови оръдия, само че Шлипер ги нямаше. Затова той подреди опит за възобновяване на пленените руски бронирани машини. Освен това на дивизиите е дадено да бъдат дадени взвод френски танкове сомои.
За да отстранен съпротивата в Дома на офицерите, германците прибягнаха до помощта на сапьори. Заряди за разрушение са хвърлени от покрива на постройката към прозорците и са взривени. След това се чуха писъци и стенания на ранените, само че и по-късно те продължиха да стрелят.
И въпреки всичко дейностите на сапьорите дадоха резултат. Подкопавайки укрепленията, германците съумяха да вземат още 450 пленници. Но източната част на крепостта към момента устоя. Затова Шлипер взема решение – „ да принуди руснаците да се предадат от апетит и жадност “, като продължава да обстрелва центровете на опозиция с артилерия и да разпръсква там пропагандни листовки.
На 27 юни командирът на немската дивизия научава от беглец, че източната цитадела се пази от съвсем 400 бойци на Червената войска с задоволителен ресурс от муниции и храна, които утоляват жаждата си с вода от изкопани ями. С тях имаше дами и деца...
По това време германците съумяха да възстановят един руски танк и щурмово оръдие, развалени преди този момент в крепостта. Заедно с танка Somua тази бронирана машина поддържаше щурмовите групи по време на прочистването на джобовете на опозиция. И към момента имаше много, защото „ обособени руснаци към момента стреляха от недостъпни убежища “. Освен това бранителите на източната цитадела продължиха да стрелят тъкмо. Обстрелът му от танкове и оръдия не даде никакъв резултат. Тогава Шлипер се свърза с авиацията, като ги помоли да стартират да бомбардират крепостта.
Луфтвафе даде обещание да помогне на пехотата. Неблагоприятното време обаче не разреши нахлуване на 28 юни, което даде още един ден на бранителите на крепостта. На идната заран самолетите започнаха да бомбардират форта с 500 кг бомби.
Но укреплението устоя. Тогава, на 30 юни, командването на 45-та дивизия взема решение да стартира ново почистване, надявайки се да изпуши бранителите си с горящи нефт и бензин. Въпреки това, щурмът не се наложи, защото по обяд авиацията хвърли бомба с тегло 1800 кг върху крепостта, което постави завършек на проведената защита на Брест:
„ Вечерта с дамите и децата, които излязоха напред, се предадоха и 389 души, те получиха позволение от своя пълководец, майор, да се предадат. Те никога не бяха разтърсени, изглеждаха здрави и цялостни и създаваха усещането, че са дисциплинирани.”
Предтеча на Сталинград
В умозаключение на отчета си Шлипер написа, че бранителите на Брестската цитадела се борят извънредно настойчиво, демонстрирайки висок морал. Чрез отличната подготовка на отбраняващите се елементи те потвърдиха на немския военачалник волята си за опозиция.
45-та дивизия на Вермахта извърши задачата си да превземе Брест с цената на тежки загуби. По време на едноседмичното нахлуване тя загуби 453 души убити и изчезнали, в това число 32 офицери. Други 668 души са ранени. Шлипер оцени загубите на руската страна на 7223 пленници и голям брой убити. Освен това германците взеха огромни титли от техниката на две руски дивизии, които се биеха в Брест.
Командирът на 45-та дивизия означи също, че опитът, насъбран при щурмуването на крепостта, ясно демонстрира слабостта на употребяваните средства.
Артилерията и реактивните минохвъргачки не можеха да унищожат укрепленията, а бронираната техника се оказа безсилна пред тях. Само хвърлянето на огромни бомби се трансформира в „ чудесно средство за честен потрес на укриващите се “. Обобщавайки опита от борбите за Брест, Шлипер призна: „ Една зашеметяваща офанзива против цитадела, в която седи самоуверен бранител, коства доста кръв. Тази елементарна истина още веднъж беше потвърдена при завладяването на Брест-Литовск.
Тези думи на немския военачалник стават оракулски, когато една година по-късно Вермахтът стартира борби в Сталинград. Въпреки че този град в действителност не беше цитадела, смелостта на неговите бранители го направи подобен. На всяка улица, във всяка къща германците срещаха гневната им опозиция. В резултат на това немските войски освен понасят тежки загуби, само че и капитулират след шест месеца яростни боеве. Поражението на армията на Паулус в Сталинград беше блестяща победа за Червената войска, която произлиза от Брестската цитадела.
Превод: ПИ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ