Една от основните думи в живота ни е думата цел.

Една от главните думи в живота ни е думата цел. В реалност целият ни живот е изтъкан от цели, планове, стремежи и фантазии, които преследваме. Понякога, обаче се оказва, че се опитваме да реализираме неща, които не сме си сложили като ясни цели. Лутаме се в търсене на път към задачата или тръгваме по наши си заобиколни пътища, които не ни водят на никое място. Но по кое време вършим съзнателен избор, по какъв начин дефинираме това, което гоним. Как тъкмо да го хванем и дали в действителност е допустимо да реализираме всичко?

“Да стартираме от тук - всеки самичък режисира своя живот и може да го направи по най-хубавия метод, стига да е задоволително съзнателен в своите цели. ”

Тук би трябвало да отбележим нещо доста значимо - да вършим разлика сред осъществимо предпочитание и свръх фантазия, която е безусловно недостижима. Нима не сте срещали хора, които мечтаят да обиколят света, а единственото, което вършат, е да мрънкат, че не харесват работата си и не изкарват задоволително пари? При тях фантазията е единствено нещо, което изричат при всеки комфортен миг, без обаче това да се движи във времето, да има тактика за постигането му. Немалко от нас мечтаят, без даже да си дават сметка, че те са тези, които би трябвало да осъществен фантазиите си. Разчитат на шанс, щастлива случайност. А това не е цел. Това са празни приказки, в които самите ние не имаме вяра.

“Намерението е предпочитание, което би трябвало да бъде лишено от боязън, подозрение и неспокойствие. ”

Винаги, когато тръгваме към нещо ново, би трябвало да сме уверени, да не се колебаем и да имаме задоволително самообладание. Иначе съвсем постоянно не се получава нищо, даже да се стараем доста. Важно е да помним, че желанията си би трябвало да реализираме със успокоение и равнодушие. Все едно отиваме да си купим самун. Тръгваме към избрания магазин, знаем, че хлябът е там и просто го взимаме. Без преди този момент да мислим дали ще го има, прекрасен ли ще е, дали ще има опашка на касата и така нататък Тези условия не би трябвало да ни интересуват.

Трябва постоянно да има единение сред душата и разсъдъка, с цел да можем да реализираме каквото и да било. Ако мозъкът непрекъснато преценя кое е вярно и кое не, а душата по-късно слага всичко под въпрос, рано или късно ще разберем, че по този начин няма да стигнем до на никое място. Искаме ли нещо, тръгнем ли към него, би трябвало да сме изцяло уверени, че това е нашата цел – и с главата, и със сърцето си.

“Един от най-хубавите препоръки - да сменяем думата „ имам вяра “ с думата „ знам “. ”

Ако сте уверени на 100% и нито % по-малко, че в действителност желаете тъкмо това, повтаряйте си, че знаете, че то ще се сбъдне. Колкото по-уверени сте, толкоз по-голям късмет имате да получите мечтаното. „ Знам “ използваме единствено тогава, когато сме сигурни в нещо.

Не забравяйте, че би трябвало само да действате, без да мислите за резултата. Не се затормозявайте с изцяло непотребни мисли дали ще се случи и дали ще е това, което очаквате да бъде. Поражението съществува, то не е изключено, по тази причина занапред приемете и него. Идеята е да не придавате прекомерна значимост на това, към което се стремите. Ако претърпите неуспех, евентуално по този начин е трябвало да стане. Твърди се, че когато придаваме прекалено огромна значителност на нещо или някого, задействаме равновесните сили и тогава се случва нещо, което да ни попречи. Законът за равновесието има за цел да балансира разликите в силите, основани от непотребните капацитети.

“Научете се да приемате всяко събитие по пътя ви като положително. Не безусловно носещо благополучие или удовлетоворение, а носещо познание и опит. Тогава и неприятностите по пътя към реализирането на задачите ни могат да са ползотворни. И не мислете, че по този начин се самозалъгвате. Някои неща се случват, тъй като е трябвало да се случат. Понякога не можем да имаме власт над всичко. ”

Няма нищо по-хубаво в този живот от това да си поставяш цели, да ги следваш, да се чувстваш задоволен и важен. Най-същественото, което би трябвало да помним, обаче е да вървим по нашия си път, без да се вглеждаме в непознатите направления. Не мислете, че в случай че вашата цел е да си намерите нова работа, а най-хубавият ви другар към този момент е началник на компания, желанието ви е някак маловажно. Или пък да смятате, че в случай че главната ви цел в живота е да отгледате умни, виновни и възпитани деца, вие занижавате условията и опциите си. Просто следвайте своя път, не се сравнявайте с другите и правете това, което вас ще ви направи същински щастливи. Няма мерило за задачите. Няма високи и ниски. Всеки има своите показа за живота, които никой няма право да му разрушава.