Защо европейците така рязко да късат всички връзки с Русия
Една от непредвидените последствия от съветската интервенция в Украйна беше мащабът на финансовата и икономическа реакция на Европейски Съюз на нея. Москва вярваше, че Европа ще продължи да се управлява от прагматизъм. В последна сметка всяко съществено икономическо влияние на Европейски Съюз върху Русия е бумеранг, който ще удари стопанската система на самата Европа. В подтекста на нестабилното възобновяване след пандемията това е извънредно рисково, тъй че би било рационално да се лимитират до по-малко травматични наказания.
Но Европейският съюз:
• първо, мина към съвсем оптимални наказателни мерки;
• второ, вкара ги доста бързо – през първата седмица на военните дейности.
Това не се прави по време на опълчването на глобите. Бързото въвеждане на целия пакет значи, че ръцете на обекта на напън са развързани - всички „ бомби “ към този момент са пуснати върху него, няма от какво повече да се опасява. (САЩ се държат доста повече „ съгласно учебника” – замислено и премерено, изчаквайки след всяка стъпка.) В резултат на това през втория месец от интервенцията европейският капацитет за икономическа война е съвсем привършен, противоположният резултат за личната ѝ стопанска система е страховит, а задачата за прекъсване на Русия не е реализирана.
Защо европейците бяха толкоз груби? И коства ли си да чакаме връщане към по-рационално водене на делата? Нека не подценяваме откровения потрес, породен от експлоадирането на пълномащабния въоръжен спор в центъра на континента. Аргументите за Ирак, Либия или даже Югославия не работят - отдалечеността или относителната дребнавост на военните дейности разрешават на европейците да считат тези войни за реликви от отминали времена. Сега спорът се развива безусловно под носа им и визира всички. Но въпросът надалеч надвишава страстите.
От дълго време връзките сред Русия и Европейския съюз са комплицирано събитие. То включваше преференциално за двете страни финансово и икономическо съдействие в границите на световната стопанска система и дълга история на културно-историческо преплитане, в това число трагичния опит на ХХ век с две международни войни и една систематична борба. Тези съставни елементи влязоха в диалектическа връзка между тях.
Либералният международен ред, учреден на икономическата глобализация, стана вероятен с разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. Изчезването освен на военно-политическа спънка, само че и на идеологическа и икономическа опция разреши на Запада да разшири правилата си за образуване на страната и обществото и върху останалия свят. Поне за по-голямата част от него. Развитите западни стопански системи имаха челен старт на новите пазари, които се отвориха, а целият посткомунистически сегмент на Евразия се трансформира в пространство за развиване на европейските компании. Жителите на това пространство, изтощени от недостига, съпътстващ плановата стопанска система, радостно се потопиха в света на комфорта и изобилието от артикули. И защото компликациите от първите посткомунистически години бяха преодолени и стабилизирането в някогашния социалистически лагер, в това число някогашния Съветски съюз, все по-голям брой жители можеха да се възползват от преимуществата на капиталистическата система. И това единствено усили изгодите от новото положение на нещата.
Всички участваха в по този начин наречения " кротичък дял ", зародил след края на Студената война, само че по разнообразни способи. За индустриализираните страни това означаваше опция за подсилване на индустриалната база и фрапантно разширение на пазарите. За страните, които преди са били част от социалистическия лагер, това е да усилят потребителския капацитет и да обезпечат повишение на стандарта на живот на популацията, само че за сметка на занемаряване на икономическата самостоятелност или най-малко внезапно понижаване на степента на автономия. В случая с Русия и други страни - притежатели на първични материали, всичко се оказа изключително удобно: беше открит взаимноизгоден продан на минерални запаси за достиженията на актуалната стопанска система. Въпреки непрекъснатите политически спънки, интеграцията по този принцип сполучливо се развива и задълбочава.
Истинският му мащаб стана явен в този момент, когато по цялост от аргументи Европа реши да „ анулира “ Русия като стопански сътрудник, нарушавайки съществуващите връзки. Оказа се, че без никакви стратегии за всеобхватно стратегическо или каквото и да е друго партньорство, те са проникнали доста надълбоко и заплитат множеството сфери на живота: Русия – по-широко, и Европа – на стратегически по-сериозно равнище на гаранции за доставките на сила и храни.
Този темперамент на връзките по принцип устройваше и двете страни, макар че Москва от време на време се оплакваше от нежеланието на европейците да гледат на Русия като на нещо друго от място за продажба и източник на първични материали. Опитите за съществено включване в софтуерните вериги, изключително дейни в нулевите години, не дадоха резултат. В подмяна, за същите нулеви години, Русия концентрира контрола върху сурови активи в ръцете си, изтласквайки, а тук-там даже изхвърляйки задгранични сътрудници.
Дисбалансът в една хармонична скица е изработен от политически фактори. Либералната глобализация предполагаше конвергенция на държавните модели, само че това не се случи. Съответно не би могло да има смяна към повишение на доверието и качеството на съдействието. Появата на страни, които са директни страни за съветски първични материали, непредвидени в първичната скица, трансформира енергийния бизнес от гаранция за непоклатимост на връзките в източник на тяхната все по-голяма дестабилизация. А общото повишаване на икономическите проблеми, почнало с световната финансова рецесия през 2008 година, докара до нуждата от смяна на цялата парадигма. Новият модел на действие на международната стопанска система трябваше да се основава на зеления дневен ред. Според него зависимостта от съветските енергийни запаси трябваше да бъде преодоляна в бъдеще - освен и не толкоз по политически, а по климатични аргументи. Украинският спор докара до внезапно ускорение на осъществяването на проектите за спиране на съдействието с Русия, унищожавайки или парализирайки силите, заинтригувани да отсрочат това допустимо най-вече.
Струва си да вземем поради и фактор, който нормално не отчитаме – условията за етичната отговорност на бизнеса, които внезапно се издигнаха в процъфтяващата просвета на „ нова морална чувствителност” на Запад. Расови, полови, антиколониални, екологични тематики, които образуваха рамката на бизнес стандарта ЕСК (екологично, обществено и корпоративно управление), се трансфораха в метод за трансформиране на бизнес средата в развитите страни. Това понижи пространството за старомодни бизнеси с облага.
В доста връзки това, което се случва, е разследване от обстоятелството, че естеството на капиталистическото произвеждане се е трансформирало. Нов кръг на монополизиране на пазарите и всемогъщество на корпорациите води до окончателното им преобразяване в субекти на политически надзор и нуждата да показват своята социално-политическа отговорност.
Щетите на Европа евентуално ще бъдат обезщетени посредством лишаване на активи, частни и обществени, което съпътства политическото разграничение на Русия и Европейски Съюз. Конфискуваните средства могат леко да облекчат тежестта на преходната обстановка. Включително и въпросът, който ще възникне след известно време - възобновяване на Украйна. Това ще вършат европейски и американски компании, а отчуждени съветски средства ще отидат за заплащането им.
Безпрецедентно острата реакция на Европа на дейностите на Русия частично се дължи на дивидентите, които Европейски Съюз от дълго време получава от взаимоотношението с нея. Нарастващото неспокойствие от политиката и практиките на Москва беше потиснато от нежеланието да се губят печеливши стопански и енергийни връзки. Когато събитията взеха доста внезапен поврат, бушоните изгоряха и мнозина изпитаха облекчение, че към този момент не трябваше да играят в партньорство.
Отношенията сред Русия и Европа имат доста дълга история, техният неразлъчен детайл е диалектиката на културно и идеологическо привличане и отбиване. Апотеозът е ХХ век. Първо, Русия, въоръжена с европейската доктрина и я интерпретирайки по собствен метод, построи нов вид страна, до момента в който Европа навлезе в интервал на самоизтребление посредством международни войни. Тогава тази нова страна, откакто завоюва Втората международна война, поема контрола над забележителна част от Европа. Но по този начин сътвори условия за пораждане в друга част, под американски патронаж, на система от връзки, качествено друга от предвоенната. Разделянето на Европа ѝ обезпечи конфронтационна непоклатимост в продължение на четиридесет години, само че подтиква в руския бранш предпочитание за превъзмогване на разпадането. Това се случи по отношение на вътрешното намаляване, а по-късно и изгубването на Съюз на съветските социалистически републики. В резултат на това обединяването на Европа се случи на западноевропейските правила, чието разпространяване на изток се считаше за гаранция за поддържане на повсеместен мир и сигурност.
Опитът от втората половина на ХХ век се смята за главен - с помощта на него Европа съумява да се отърве от кошмарите на личното си минало (тоест първата половина на века). След 1991 година обаче те престанаха да си спомнят, че предишното е нарисувано заради разделянето на Европа и европейската интеграция съумя да стартира и да се развие точно в изискванията на външна борба. Точно както през трите десетилетия след 1991 година, концепцията, че премахването на желязната завеса е станало допустимо с помощта на положителната воля на руското управление, се размива и избледнява на назад във времето. Вместо това надви разказа за решаващия принос на дисидентите от Полша и другите страни от Източна Европа.
Това не е просто изместване на политическия акцент, а проявяване на това по какъв начин се трансформират концептуалните подходи. Въпреки войните и разтърсванията, историята на ХХ век се възприема като артикул на взаимни дейности. В основата на това е общата победа във Втората международна война, към която беше всекидневно да се приканва даже в моменти на остри политически рецесии. Ерозията на основата стартира много от дълго време - идването на страните от Източна Европа в евроатлантическите институции стартира бързо да трансформира цялата рамка на политиката на историческата памет в Европейския съюз. Приемането от Европейския парламент през 2019 година на резолюция, поставяща идентична отговорност за отприщването на Втората международна война на нацистка Германия и Съюз на съветските социалистически републики, беше крайъгълен камък.
Превод: В. Сергеев
СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!
ПРИСЪЕДИНЕТЕ съдебна експертиза КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В " ТЕЛЕГРАМ " И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?
Но Европейският съюз:
• първо, мина към съвсем оптимални наказателни мерки;
• второ, вкара ги доста бързо – през първата седмица на военните дейности.
Това не се прави по време на опълчването на глобите. Бързото въвеждане на целия пакет значи, че ръцете на обекта на напън са развързани - всички „ бомби “ към този момент са пуснати върху него, няма от какво повече да се опасява. (САЩ се държат доста повече „ съгласно учебника” – замислено и премерено, изчаквайки след всяка стъпка.) В резултат на това през втория месец от интервенцията европейският капацитет за икономическа война е съвсем привършен, противоположният резултат за личната ѝ стопанска система е страховит, а задачата за прекъсване на Русия не е реализирана.
Защо европейците бяха толкоз груби? И коства ли си да чакаме връщане към по-рационално водене на делата? Нека не подценяваме откровения потрес, породен от експлоадирането на пълномащабния въоръжен спор в центъра на континента. Аргументите за Ирак, Либия или даже Югославия не работят - отдалечеността или относителната дребнавост на военните дейности разрешават на европейците да считат тези войни за реликви от отминали времена. Сега спорът се развива безусловно под носа им и визира всички. Но въпросът надалеч надвишава страстите.
От дълго време връзките сред Русия и Европейския съюз са комплицирано събитие. То включваше преференциално за двете страни финансово и икономическо съдействие в границите на световната стопанска система и дълга история на културно-историческо преплитане, в това число трагичния опит на ХХ век с две международни войни и една систематична борба. Тези съставни елементи влязоха в диалектическа връзка между тях.
Либералният международен ред, учреден на икономическата глобализация, стана вероятен с разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. Изчезването освен на военно-политическа спънка, само че и на идеологическа и икономическа опция разреши на Запада да разшири правилата си за образуване на страната и обществото и върху останалия свят. Поне за по-голямата част от него. Развитите западни стопански системи имаха челен старт на новите пазари, които се отвориха, а целият посткомунистически сегмент на Евразия се трансформира в пространство за развиване на европейските компании. Жителите на това пространство, изтощени от недостига, съпътстващ плановата стопанска система, радостно се потопиха в света на комфорта и изобилието от артикули. И защото компликациите от първите посткомунистически години бяха преодолени и стабилизирането в някогашния социалистически лагер, в това число някогашния Съветски съюз, все по-голям брой жители можеха да се възползват от преимуществата на капиталистическата система. И това единствено усили изгодите от новото положение на нещата.
Всички участваха в по този начин наречения " кротичък дял ", зародил след края на Студената война, само че по разнообразни способи. За индустриализираните страни това означаваше опция за подсилване на индустриалната база и фрапантно разширение на пазарите. За страните, които преди са били част от социалистическия лагер, това е да усилят потребителския капацитет и да обезпечат повишение на стандарта на живот на популацията, само че за сметка на занемаряване на икономическата самостоятелност или най-малко внезапно понижаване на степента на автономия. В случая с Русия и други страни - притежатели на първични материали, всичко се оказа изключително удобно: беше открит взаимноизгоден продан на минерални запаси за достиженията на актуалната стопанска система. Въпреки непрекъснатите политически спънки, интеграцията по този принцип сполучливо се развива и задълбочава.
Истинският му мащаб стана явен в този момент, когато по цялост от аргументи Европа реши да „ анулира “ Русия като стопански сътрудник, нарушавайки съществуващите връзки. Оказа се, че без никакви стратегии за всеобхватно стратегическо или каквото и да е друго партньорство, те са проникнали доста надълбоко и заплитат множеството сфери на живота: Русия – по-широко, и Европа – на стратегически по-сериозно равнище на гаранции за доставките на сила и храни.
Този темперамент на връзките по принцип устройваше и двете страни, макар че Москва от време на време се оплакваше от нежеланието на европейците да гледат на Русия като на нещо друго от място за продажба и източник на първични материали. Опитите за съществено включване в софтуерните вериги, изключително дейни в нулевите години, не дадоха резултат. В подмяна, за същите нулеви години, Русия концентрира контрола върху сурови активи в ръцете си, изтласквайки, а тук-там даже изхвърляйки задгранични сътрудници.
Дисбалансът в една хармонична скица е изработен от политически фактори. Либералната глобализация предполагаше конвергенция на държавните модели, само че това не се случи. Съответно не би могло да има смяна към повишение на доверието и качеството на съдействието. Появата на страни, които са директни страни за съветски първични материали, непредвидени в първичната скица, трансформира енергийния бизнес от гаранция за непоклатимост на връзките в източник на тяхната все по-голяма дестабилизация. А общото повишаване на икономическите проблеми, почнало с световната финансова рецесия през 2008 година, докара до нуждата от смяна на цялата парадигма. Новият модел на действие на международната стопанска система трябваше да се основава на зеления дневен ред. Според него зависимостта от съветските енергийни запаси трябваше да бъде преодоляна в бъдеще - освен и не толкоз по политически, а по климатични аргументи. Украинският спор докара до внезапно ускорение на осъществяването на проектите за спиране на съдействието с Русия, унищожавайки или парализирайки силите, заинтригувани да отсрочат това допустимо най-вече.
Струва си да вземем поради и фактор, който нормално не отчитаме – условията за етичната отговорност на бизнеса, които внезапно се издигнаха в процъфтяващата просвета на „ нова морална чувствителност” на Запад. Расови, полови, антиколониални, екологични тематики, които образуваха рамката на бизнес стандарта ЕСК (екологично, обществено и корпоративно управление), се трансфораха в метод за трансформиране на бизнес средата в развитите страни. Това понижи пространството за старомодни бизнеси с облага.
В доста връзки това, което се случва, е разследване от обстоятелството, че естеството на капиталистическото произвеждане се е трансформирало. Нов кръг на монополизиране на пазарите и всемогъщество на корпорациите води до окончателното им преобразяване в субекти на политически надзор и нуждата да показват своята социално-политическа отговорност.
Щетите на Европа евентуално ще бъдат обезщетени посредством лишаване на активи, частни и обществени, което съпътства политическото разграничение на Русия и Европейски Съюз. Конфискуваните средства могат леко да облекчат тежестта на преходната обстановка. Включително и въпросът, който ще възникне след известно време - възобновяване на Украйна. Това ще вършат европейски и американски компании, а отчуждени съветски средства ще отидат за заплащането им.
Безпрецедентно острата реакция на Европа на дейностите на Русия частично се дължи на дивидентите, които Европейски Съюз от дълго време получава от взаимоотношението с нея. Нарастващото неспокойствие от политиката и практиките на Москва беше потиснато от нежеланието да се губят печеливши стопански и енергийни връзки. Когато събитията взеха доста внезапен поврат, бушоните изгоряха и мнозина изпитаха облекчение, че към този момент не трябваше да играят в партньорство.
Отношенията сред Русия и Европа имат доста дълга история, техният неразлъчен детайл е диалектиката на културно и идеологическо привличане и отбиване. Апотеозът е ХХ век. Първо, Русия, въоръжена с европейската доктрина и я интерпретирайки по собствен метод, построи нов вид страна, до момента в който Европа навлезе в интервал на самоизтребление посредством международни войни. Тогава тази нова страна, откакто завоюва Втората международна война, поема контрола над забележителна част от Европа. Но по този начин сътвори условия за пораждане в друга част, под американски патронаж, на система от връзки, качествено друга от предвоенната. Разделянето на Европа ѝ обезпечи конфронтационна непоклатимост в продължение на четиридесет години, само че подтиква в руския бранш предпочитание за превъзмогване на разпадането. Това се случи по отношение на вътрешното намаляване, а по-късно и изгубването на Съюз на съветските социалистически републики. В резултат на това обединяването на Европа се случи на западноевропейските правила, чието разпространяване на изток се считаше за гаранция за поддържане на повсеместен мир и сигурност.
Опитът от втората половина на ХХ век се смята за главен - с помощта на него Европа съумява да се отърве от кошмарите на личното си минало (тоест първата половина на века). След 1991 година обаче те престанаха да си спомнят, че предишното е нарисувано заради разделянето на Европа и европейската интеграция съумя да стартира и да се развие точно в изискванията на външна борба. Точно както през трите десетилетия след 1991 година, концепцията, че премахването на желязната завеса е станало допустимо с помощта на положителната воля на руското управление, се размива и избледнява на назад във времето. Вместо това надви разказа за решаващия принос на дисидентите от Полша и другите страни от Източна Европа.
Това не е просто изместване на политическия акцент, а проявяване на това по какъв начин се трансформират концептуалните подходи. Въпреки войните и разтърсванията, историята на ХХ век се възприема като артикул на взаимни дейности. В основата на това е общата победа във Втората международна война, към която беше всекидневно да се приканва даже в моменти на остри политически рецесии. Ерозията на основата стартира много от дълго време - идването на страните от Източна Европа в евроатлантическите институции стартира бързо да трансформира цялата рамка на политиката на историческата памет в Европейския съюз. Приемането от Европейския парламент през 2019 година на резолюция, поставяща идентична отговорност за отприщването на Втората международна война на нацистка Германия и Съюз на съветските социалистически републики, беше крайъгълен камък.
Превод: В. Сергеев
СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!
ПРИСЪЕДИНЕТЕ съдебна експертиза КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В " ТЕЛЕГРАМ " И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ