Китай има да си отмъщава на англосаксите за геноцида от XIX век. Китайците забавят, но не забравят..
Една от най-важните алтернативи през днешния ден е каква позиция ще заеме Китайската национална република в разрастващия се геополитически конфликт сред Русия и англосаксонската империя.
Дали азиатският колос ще застане твърдо зад концепцията за многополюсен свят, дали ще поддържа Русия против глобалистите или ще изчаква развоя на събитията, с цел да вземе тогава страна.
За англосаксите (британската империя, НАТО, МВФ Организация на обединените нации и т.н.) позицията на Китай е изключително значима защото небезизвестен факт е, че това е фабриката на света и че по действителен Брутният вътрешен продукт (а не стъкмисан като на Съединени американски щати и ЕС) от дълго време е най огромната икономическа мощ.
Моето непретенциозно мнение е, че Китай към този момент е взел страната на Русия и това стана ясно след последния конгрес на ККП.
Тук, обаче ще разгледаме нещата през един различен аспект. Защо азиатският колос ще е против англосаксите? Има ли исторически аргументи за това?
Китай е антична страна - с близо 4000 години писана история. Това е единственото държавно образувание в света, което е съществувало в добиблейски времена, дружно с античен Египет. В тази ера в Западна Европа са живеели единствено диваци.
През вековете азиатският исполин е преживявал неведнъж нечуван подем и цялостно опустошаване. Историческата памет на поднебесната е дълга. Там всичко се помни, нищо не се не помни и нищо не се прости!
Последното заличаване на китайската империя, обаче е единствено отпреди век и половина и е дело основно на днешните претендент световни господари - англосаксите. Именно за това заличаване Китай ще си отмъсти, тъй като, както се знае, " отмъщението е хладно ядене ".
Сега - малко китайска история.
Управлението на династиите Мин (1368-1644) и последвалата я манджурска цинска династия (1644-1912) трансформирали Китай в могъща мощ.
В началото на XIX век цинската империя имала територия от 14.7 млн. кв.км. и население от 440 млн.души. (като се има поради, че цялото население на земята в 1800 год. е под 1 милиарда души). Той бил икономическа суперсила, формираща повече от 1/3 от Брутният вътрешен продукт на света.
Китайците си произвеждали всичко и нямали потребност от вносни артикули. По тази причина те нямали потребност и от бартерна търговия, а приемали единствено заплащане в злато или сребро.
В останалия свят изключително търсени били качествените китайски порцелан, коприна и чай.
В същото време основаната на лакомия и обир Британска империя набирала сили и към този момент била стопанин на моретата, откакто в редица войни победила противниците си Холандия, Испания и Франция. Към началото на XIX век Британия била превзела Австралия, Северна Америка, огромна част от Индия и редица острови в тихия, индийския и атлантическия океан.
Още в края на XVIII век „ мениджърите “ на английската Остиндийска компания решили, че би трябвало да печелят и от търговия с Китай. Тъй като нямали огромни количества злато и сребро (или не желали да заплащат с такива средства) те измислили да доставят Китай с индийски опиат и с него да заплащат на бартер качествените китайски артикули.
В 1781 година – надалеч преди завладяването на цяла Индия, първият нейн английски военачалник губернатор Уорън Хейстингс изпратил опиат, създаден от индийски мак, с цел да заплати с него изнасяните от Поднебесната империя порцелан, коприна и чай.
За Англия този бизнес е една от най-големите и лесни облаги, които е можела да извлече от новозавоюваната Индия. В 1835 година това ѝ донася милиони посредством безогледна контрабанда, защото опиумът е неразрешен в Китайската империя.
Разбира се, тази „ политика “ се употребила с цялостната поддръжка на Лондон. Кралете от Хановерската династия Джордж III, Уйлям III. Джордж IV и кралица Виктория изцяло подкрепяли и този фрапантен акт на неспазване на никакви интернационалните правила. Единствено претендирали търговията с Китай да е с позитивен баланс за Англия.
Морал, правила, съблюдаване на законите? За британците всичко това е без значение и през днешния ден. Важна е изгодата, облагата, която би трябвало да е колкото се може по-голяма. Затова и никой там не се противопоставял на подлия бизнес с дрога. Дори по-късно – в 1870, 1875, 1886 и в 1889, когато в британския парламент повдигали въпроса за възбрана на опиумната търговия, тези оферти били отхвърляни.
Владетелите от Манджурската династия, виждали мащабите на заплахата. В 1835 година над 2 000 000 китайци към този момент били приключени наркомани – това значи, че казусът надалеч не бил единствено стопански, а се превръщал и в обществен.
Няколко пъти китайските управляващи предупреждавали английските търговци да прекратят търговията с опиат, само че ламтежът за облаги към този момент бил затъмнил всевъзможни законови и морални задръжки.
Между 1821 и 1837 вносът на опиат в Китай се нараснал 5 пъти, макар възбраната за приложимост на опиати, датираща от 1729 година.
В 1839 год. китайците взели ограничения за защита на бреговата си линия. Почти незабавно заловили британски транспортен съд с 20 283 сандъка индийски опиат, които на момента изхвърлили в морето.
Тогава военните кораби и войски на английския генерал-губернатор в Индия почнали, при очевидно неуважение на всички интернационалните и човешки права, прословутата " Първа опиумна война " против миролюбивия Китай, който просто желал да зачитат неговите закони.
В спора от 1840-1842 год. Китайската империя е победена. Чрез Нанкингския кротичък контракт от 26.08. 1842 год. тя отстъпила на Британската империя остров Хонконг и отворила за британска „ търговия “ 5-те си най-важни пристанища. Освен това Поднебесната е принудена да заплати и голяма контрибуция в сребро.
14 години по-късно, след приключването на Кримската война, британците потърсили нов мотив за боен спор с Китай. И го намерили – на 8 октомври 1856 година китайски митнически служители инспектирали кораба „ Ароу “ – китайска джонка, плаваща под английски байрак. Имало съмнение, че екипажът този съд се занимава с пиратство, контрабанда и търговия с опиат. Китайците арестували 12 моряци и макар британския митинг, не ги освободили.
След този случай Британската империя оповестила на Китай „ Втората опиумна война ”, която също спечелила.
След Пекинското съглашение от 18.10. 1860 продажбата на опиат в Китай е легализирана изцяло.
Дрогата носи на британския хайлайф големи облаги, изключително на кралското семейство. Индийският опиат не им коствал съвсем нищо, а добитите посредством него първокласни артикули се продавали на баснословни суми в Европа и английските колонии.
За Китай опиатите се оказали по-страшни от чума. Загинали цели генерации. Особено наранена била интелигенцията.
Резултатите от следващата „ боголюбива “ и „ цивилизаторска “ акция на британците: през 1842 година популацията на Поднебесната империя наброявало 416 118 200 индивида, измежду тях 2 млн. наркомани. През 1881 година - популацията към този момент е 369 183 000 индивида, от които 120 млн. наркозависими.
Масовата наркомания довела Китай до стопански и обществен срив. Негов резултат били няколко въстания (само в Тайпинското починали над 20 млн.души) и цивилен войни, загуба на територии и, в завършек на краищата, до очистване на цинската империя в 1912 год.
Последствията от този геноцид Китай съумя да пребори едвам във втората половина на ХХ век. В последните няколко десетилетия той още веднъж стана световна свръхсила, тъкмо както е бил и в XVIII век. Този път, обаче китайските управници очевидно са си научили уроците от предишното и надали ще позволен ново сходно оскърбление и заличаване. По-скоро днешното китайско управление ще търси исторически реванш!
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Дали азиатският колос ще застане твърдо зад концепцията за многополюсен свят, дали ще поддържа Русия против глобалистите или ще изчаква развоя на събитията, с цел да вземе тогава страна.
За англосаксите (британската империя, НАТО, МВФ Организация на обединените нации и т.н.) позицията на Китай е изключително значима защото небезизвестен факт е, че това е фабриката на света и че по действителен Брутният вътрешен продукт (а не стъкмисан като на Съединени американски щати и ЕС) от дълго време е най огромната икономическа мощ.
Моето непретенциозно мнение е, че Китай към този момент е взел страната на Русия и това стана ясно след последния конгрес на ККП.
Тук, обаче ще разгледаме нещата през един различен аспект. Защо азиатският колос ще е против англосаксите? Има ли исторически аргументи за това?
Китай е антична страна - с близо 4000 години писана история. Това е единственото държавно образувание в света, което е съществувало в добиблейски времена, дружно с античен Египет. В тази ера в Западна Европа са живеели единствено диваци.
През вековете азиатският исполин е преживявал неведнъж нечуван подем и цялостно опустошаване. Историческата памет на поднебесната е дълга. Там всичко се помни, нищо не се не помни и нищо не се прости!
Последното заличаване на китайската империя, обаче е единствено отпреди век и половина и е дело основно на днешните претендент световни господари - англосаксите. Именно за това заличаване Китай ще си отмъсти, тъй като, както се знае, " отмъщението е хладно ядене ".
Сега - малко китайска история.
Управлението на династиите Мин (1368-1644) и последвалата я манджурска цинска династия (1644-1912) трансформирали Китай в могъща мощ.
В началото на XIX век цинската империя имала територия от 14.7 млн. кв.км. и население от 440 млн.души. (като се има поради, че цялото население на земята в 1800 год. е под 1 милиарда души). Той бил икономическа суперсила, формираща повече от 1/3 от Брутният вътрешен продукт на света.
Китайците си произвеждали всичко и нямали потребност от вносни артикули. По тази причина те нямали потребност и от бартерна търговия, а приемали единствено заплащане в злато или сребро.
В останалия свят изключително търсени били качествените китайски порцелан, коприна и чай.
В същото време основаната на лакомия и обир Британска империя набирала сили и към този момент била стопанин на моретата, откакто в редица войни победила противниците си Холандия, Испания и Франция. Към началото на XIX век Британия била превзела Австралия, Северна Америка, огромна част от Индия и редица острови в тихия, индийския и атлантическия океан.
Още в края на XVIII век „ мениджърите “ на английската Остиндийска компания решили, че би трябвало да печелят и от търговия с Китай. Тъй като нямали огромни количества злато и сребро (или не желали да заплащат с такива средства) те измислили да доставят Китай с индийски опиат и с него да заплащат на бартер качествените китайски артикули.
В 1781 година – надалеч преди завладяването на цяла Индия, първият нейн английски военачалник губернатор Уорън Хейстингс изпратил опиат, създаден от индийски мак, с цел да заплати с него изнасяните от Поднебесната империя порцелан, коприна и чай.
За Англия този бизнес е една от най-големите и лесни облаги, които е можела да извлече от новозавоюваната Индия. В 1835 година това ѝ донася милиони посредством безогледна контрабанда, защото опиумът е неразрешен в Китайската империя.
Разбира се, тази „ политика “ се употребила с цялостната поддръжка на Лондон. Кралете от Хановерската династия Джордж III, Уйлям III. Джордж IV и кралица Виктория изцяло подкрепяли и този фрапантен акт на неспазване на никакви интернационалните правила. Единствено претендирали търговията с Китай да е с позитивен баланс за Англия.
Морал, правила, съблюдаване на законите? За британците всичко това е без значение и през днешния ден. Важна е изгодата, облагата, която би трябвало да е колкото се може по-голяма. Затова и никой там не се противопоставял на подлия бизнес с дрога. Дори по-късно – в 1870, 1875, 1886 и в 1889, когато в британския парламент повдигали въпроса за възбрана на опиумната търговия, тези оферти били отхвърляни.
Владетелите от Манджурската династия, виждали мащабите на заплахата. В 1835 година над 2 000 000 китайци към този момент били приключени наркомани – това значи, че казусът надалеч не бил единствено стопански, а се превръщал и в обществен.
Няколко пъти китайските управляващи предупреждавали английските търговци да прекратят търговията с опиат, само че ламтежът за облаги към този момент бил затъмнил всевъзможни законови и морални задръжки.
Между 1821 и 1837 вносът на опиат в Китай се нараснал 5 пъти, макар възбраната за приложимост на опиати, датираща от 1729 година.
В 1839 год. китайците взели ограничения за защита на бреговата си линия. Почти незабавно заловили британски транспортен съд с 20 283 сандъка индийски опиат, които на момента изхвърлили в морето.
Тогава военните кораби и войски на английския генерал-губернатор в Индия почнали, при очевидно неуважение на всички интернационалните и човешки права, прословутата " Първа опиумна война " против миролюбивия Китай, който просто желал да зачитат неговите закони.
В спора от 1840-1842 год. Китайската империя е победена. Чрез Нанкингския кротичък контракт от 26.08. 1842 год. тя отстъпила на Британската империя остров Хонконг и отворила за британска „ търговия “ 5-те си най-важни пристанища. Освен това Поднебесната е принудена да заплати и голяма контрибуция в сребро.
14 години по-късно, след приключването на Кримската война, британците потърсили нов мотив за боен спор с Китай. И го намерили – на 8 октомври 1856 година китайски митнически служители инспектирали кораба „ Ароу “ – китайска джонка, плаваща под английски байрак. Имало съмнение, че екипажът този съд се занимава с пиратство, контрабанда и търговия с опиат. Китайците арестували 12 моряци и макар британския митинг, не ги освободили.
След този случай Британската империя оповестила на Китай „ Втората опиумна война ”, която също спечелила.
След Пекинското съглашение от 18.10. 1860 продажбата на опиат в Китай е легализирана изцяло.
Дрогата носи на британския хайлайф големи облаги, изключително на кралското семейство. Индийският опиат не им коствал съвсем нищо, а добитите посредством него първокласни артикули се продавали на баснословни суми в Европа и английските колонии.
За Китай опиатите се оказали по-страшни от чума. Загинали цели генерации. Особено наранена била интелигенцията.
Резултатите от следващата „ боголюбива “ и „ цивилизаторска “ акция на британците: през 1842 година популацията на Поднебесната империя наброявало 416 118 200 индивида, измежду тях 2 млн. наркомани. През 1881 година - популацията към този момент е 369 183 000 индивида, от които 120 млн. наркозависими.
Масовата наркомания довела Китай до стопански и обществен срив. Негов резултат били няколко въстания (само в Тайпинското починали над 20 млн.души) и цивилен войни, загуба на територии и, в завършек на краищата, до очистване на цинската империя в 1912 год.
Последствията от този геноцид Китай съумя да пребори едвам във втората половина на ХХ век. В последните няколко десетилетия той още веднъж стана световна свръхсила, тъкмо както е бил и в XVIII век. Този път, обаче китайските управници очевидно са си научили уроците от предишното и надали ще позволен ново сходно оскърбление и заличаване. По-скоро днешното китайско управление ще търси исторически реванш!
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ