2020-2022 г. Разкриване на на Библейските пророчества. Какво ще се случи
Една от най-тържествените и в това време от най-славните истини, разкрити в Библията, е истината за второто идване на Христос. С него Той ще приключи великото дело на изкуплението, написа SitesGoogle.com
На Божия народ, пътешественик и пришелец на тази земя, оставен така дълго в “дола на смъртната сянка ”, е дадена скъпа, вдъхваща наслада вяра, че Онзи, Който е “възкресението и животът ”, ще се завърне, с цел да заведе вкъщи Своите изгнаници. Учението за второто пришествие е главният звук в Свещеното писание. Още от времето, когато първата човешка двойка напусна с тъжни стъпки Едем, децата на вярата чакат идването на Обещания, с цел да съкруши силата на погубителя и да ги върне още веднъж в изгубения Рай.
Свeти мъже още от древността са очаквали идването на Месия в популярност като реализиране на вярата им. Още на Енох, седмият потомък от живелите в Едем, който в продължение на три епохи “ходеше по Бога ”, му бе разрешено, до момента в който беше тук на земята, да види отдалеко идването на Избавителя: “Ето – съобщи той, – Господ иде с десетки хиляди Свои светии, да извърши орис над всички… ” (Юда 14, 15). Патриархът Йов в нощта на своето страдалчество възкликна с непоколебимо доверие: “Защото зная, че е жив Изкупителят ми и напоследък ще въстане на земята… с плътта си ще видя Бога, Когото самичък аз ще видя и ще гледат очите ми, а не друг… ” (Йов 19:25-27 – ЦП). Идването на Христос, с цел да откри царството на правдата, е вдъхновявало свещените писатели за написването на най-възвишени и прочувствени мисли. Поетите и пророците на Библията са му посвещавали думи, пламтящи от небесен огън. Псалмистът възпя силата и величието на Израилевия цар: “От Сион, съвършенството на хубостта, Бог е възсиял. Нашият Бог ще пристигна и няма да мълчи… Ще призове небесата от горната страна и земята, с цел да съди людете Си… ” (Пс. 50:2-4). “Нека се веселят небесата и дано се радва земята… Пред Господа, тъй като Той иде. Защото иде да съди земята; ще съди света с истина и племената във верността Си ” (Пс. 96:11-13). Пророк Исая споделя: “…Събудете се и запейте радостно вие, които населявате в пръстта, тъй като росата ти е като росата на тревите и земята ще съобщи мъртвите ”. “Твоите умрели ще оживеят; моите мъртви тела ще възкръснат. ”
“Ще погълне гибелта завинаги; и Господ Бог ще обърше сълзите от всичките лица и ще отнеме укора на людете Си от цялата земя; тъй като Господ е изговорил това. И в оня ден ще рекат: Ето, Тоя е наш Бог; чакахме Го и Той ще ни спаси; Тоя е Господ; чакахме Го. Ще се възрадваме и развеселим в спасението Му ” (Исая 26:19, 25:8, 9). И Авакум, обзет от свято привидение, видя Неговото явяване: “Бог пристигна от Теман и Светият от хълма Фаран. Славата Му покри небето и земята бе цялостна с хваление към Него ”. “Той застана и разклати земята; погледна и направи народите да треперят; и безконечните планини се разпаднаха, безконечните гори се наведоха ”. “…та Си възседнал на конете Си и на колесниците Си да избавяш? ”
“Видяха те планините и се убояха… бездната издаде гласа си, дигна ръцете си на високо. Слънцето и луната застанаха в жилището си при виделината на Твоите летящи стрели, при сиянието на блестящото Ти копие. ” “Излязъл Си за освобождение на людете Си, за освобождение посредством Помазаника Си ” (Авакум 3:3,4,6,8,10,11,13). Когато щеше да се раздели с учениците Си, Спасителят ги утеши в скръбта им с уверението, че отново ще пристигна: “Да се не смущава сърцето ви… В дома на Отца Ми има доста обиталища… отивам да ви подготвя място. И като отида и ви подготвя място, отново ще дойда и ще ви взема при Себе Си… ” (Йоан 14:1-3). “А когато пристигна Човешкият Син в славата Си и всичките свети ангели с Него, тогава ще седне на славния си трон. И ще се съберат пред Него всички нации ” (Матей 25:31, 32). Ангелите, останали на Елеонския рид след възнесението на Христос, повториха на учениците обещанието за Неговото завръщане: “Тоя Исус, Който се възнесе от вас на небето, по този начин ще пристигна, както Го видяхте да отива на небето ” (Деяния 1:11). А деятел Павел, говорейки по Божие ентусиазъм, свидетелства: “…Сам Господ ще слезе от небето с заповеден зов, при глас на архангел и при Божия тръба ” (1 Сол. 4:16). Пророкът от Патмос споделя: “Ето, иде с облаците и ще Го види всяко око ” (Откр. 1:7). Около Неговото триумфално идване се концентрират всички славни неща, “когато ще се възвърне всичко, за което е приказвал Бог от века посредством устата на святите Си пророци ” (Деяния 3:21).
Тогава така дълго траялото владичество над злото ще бъде съкрушено; “световното царство ” стана “царство на нашия Господ и на Неговия Христос; и Той ще цари до безконечни епохи ” (Откр. 11:15). “И славата Господня ще се яви и всяка гад купно ще я види. ” “…Господ Йехова ще направи правдата и хвалата да поникнат пред всичките нации. ” Той ще бъде “славен венец и красива корона за останалите от людете Си ” (Исая 40:5, 61:11, 28:5). Тогава точно ще се възвърне това спокойно и дългожелано царство на Месия под цялото небе. “…Господ ще утеши Сиона, той ще утеши всичките му запустели места и ще направи пустотата му като Едем и запустялостта му като Господнята градина. ” “Ще се даде на нея славата на Ливан, превъзходството на Кармил и Сарон. ”
“Няма към този момент да се наричаш оставен, нито ще се назовава към този момент земята ти пуста; само че ще се наричаш снизхождение Мое е в Него и земята ти – венчана… И както младоженецът се радва на невестата, по този начин и твоят Бог ще се зарадва на тебе ” (Исая 51:3, 35:2, 62:4, 5). През всички времена идването на Господа е било вярата на Неговите същински почитатели. Даденото на Елеонския рид прощално заричане на Спасителя, че ще пристигна още веднъж, осветли бъдещето за Неговите възпитаници. Сърцата им се извършиха с наслада и вяра, които скърбите не можеха да задушат, нито тестванията да помрачат. Сред премеждия и гонения “явлението на нашия популярен Бог и Спасител Исус Христос ” си е оставало “блажената вяра ” на църквата. Когато солунските християни скърбяха при погребението на свои благи същества, за които се бяха надявали, че ще видят идването на Господа, Павел, техният преподавател, ги утеши, акцентирайки им възкресението при завръщането на Спасителя. Тогава умрелите с религия в Христос ще възкръснат и дружно с живите ще бъдат сграбчени, с цел да посрещнат Господа във въздуха. “И по този начин, сподели той, ще бъдем всеки път с Господа ” (1 Сол. 4:16-18). На скалистия остров Патмос обичаният възпитаник (на Исус) чу обещанието: “Наистина, ида скоро ”, а неговият копнеещ отговор показва молитвата на църквата през времето на цялото й пътешествие: “Амин! Дойди, Господи Исусе! ” (Откр. 22:20). От тъмници, клади, ешафоди, където светиите и мъчениците бяха свидетелствали за истината, идва до нас през вековете викът на тяхната религия и вяра. “Уверени в Неговото персонално възкресение, а затова и в своето лично при Неговото идване – споделя един от тези християни - те презираха гибелта и се издигаха над нея ” (Тейлър. Царуването на Христос на земята или гласът на църквата през всички епохи, с. 132- 134). Бяха подготвени да слязат в гроба, с цел да могат да “възкръснат свободни ”. Очакваха “идването на Господа в облаците, в славата на Неговия Отец, когато ще настъпи времето на царството за праведните ”. Валденсите съхраняваха същата религия (пак там, с. 129-132). Виклиф очакваше явяването на Изкупителя като вяра на църквата (пак там, с. 132-134). Лутер заявяваше: “Аз съм уверен, че няма да изтекат и три века, и ще пристигна денят на съда. Бог не ще търпи, Той не може да търпи повече този греховен свят. ” “Наближава великият ден, в който царството на омразата ще се свърши ” (пак там, с. 158, 134). “Този стар свят не е надалеч от края си ”, споделяше Меланхтон. Калвин заръчва на християните “да не се двоумят, а горещо да желаят деня на Христовото идване, който е най-щастливото от всички събития. ” И прибавя, че “цялото семейство на правилните ще насочва непрекъснато очите си към този ден ”. “Ние би трябвало да гладуваме за Христос, би трябвало да Го търсим, да мислим за Него – споделя той, – до момента в който настъпи зората на оня популярен ден, когато нашият Господ ще открие изцяло славата на Своето царство ” (пак там, с. 158, 134). “Не занесе ли Господ Исус нашата плът горе в небето? – споделя Нокс, шотландският модернизатор, – И не ще ли се върне отново? Знаем, че ще пристигна повторно и то доста скоро ”. Ридли и Лейтимър, които отдадоха живота си за истината, с религия гледаха на идването на Господа. Ридли написа: “Светът без подозрение – това аз в действителност имам вяра и по тази причина го споделям – отива към края си. Нека дружно с Йоан, Божия чиновник, извикаме в сърцата си към Спасителя Христос: Ела скоро, Господи Исусе! ” (пак там, с. 151, 145). “Мисълта за идването на Господа ми е изключително скъпа и радостна ” - споделяше Бакстър (Рихард Бакстър. Трудове, т. 17, с. 555). “Да се обича Неговото събитие и да се чака блажената вяра – това е делото на вярата и отличителният белег на Неговите светии ”. “Щом гибелта е последният зложелател, който би трябвало да бъде погубен при възкресението, тогава можем да разберем какъв брой съществено вярващите би трябвало да копнеят и да се молят за Христовото пришествие, когато Той ще завоюва цялостната и дефинитивна победа ” (там, с. 500). “Това е денят, за който всички вярващи би трябвало да копнеят, да се надяват и да чакат като реализиране на цялото дело на тяхното възмездие и като осъществяване на всички стремежи и желания на техните души. ” “Ускори, о, Господи, този блажен ден! ” (пак там, с. 182, 183). Такава беше вярата на апостолската черква, на “църквата в пустинята ” и на реформаторите. Пророчеството предсказва освен метода и задачата на Христовото идване, само че и знаците, по които хората могат да схванат неговото приближаване. Исус сподели: “И ще станат знамения в слънцето, в луната и в звездите… ” (Лука 21:25). “…слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си, звездите ще падат от небето и силите, които са на небето ще се разклатят. Тогава ще видят Човешкия Син идещ на облаци с огромна мощ и популярност ” (Марко 13:24-26). Йоан разказва в Откровението първия от знаците на второто идване и споделя: “…стана огромен трус; слънцето почерня като козиняво вретище и цялата луна стана като кръв ” (Откр. 6:12). Елън Уайт - Великата Борба глава 17.
На Божия народ, пътешественик и пришелец на тази земя, оставен така дълго в “дола на смъртната сянка ”, е дадена скъпа, вдъхваща наслада вяра, че Онзи, Който е “възкресението и животът ”, ще се завърне, с цел да заведе вкъщи Своите изгнаници. Учението за второто пришествие е главният звук в Свещеното писание. Още от времето, когато първата човешка двойка напусна с тъжни стъпки Едем, децата на вярата чакат идването на Обещания, с цел да съкруши силата на погубителя и да ги върне още веднъж в изгубения Рай.
Свeти мъже още от древността са очаквали идването на Месия в популярност като реализиране на вярата им. Още на Енох, седмият потомък от живелите в Едем, който в продължение на три епохи “ходеше по Бога ”, му бе разрешено, до момента в който беше тук на земята, да види отдалеко идването на Избавителя: “Ето – съобщи той, – Господ иде с десетки хиляди Свои светии, да извърши орис над всички… ” (Юда 14, 15). Патриархът Йов в нощта на своето страдалчество възкликна с непоколебимо доверие: “Защото зная, че е жив Изкупителят ми и напоследък ще въстане на земята… с плътта си ще видя Бога, Когото самичък аз ще видя и ще гледат очите ми, а не друг… ” (Йов 19:25-27 – ЦП). Идването на Христос, с цел да откри царството на правдата, е вдъхновявало свещените писатели за написването на най-възвишени и прочувствени мисли. Поетите и пророците на Библията са му посвещавали думи, пламтящи от небесен огън. Псалмистът възпя силата и величието на Израилевия цар: “От Сион, съвършенството на хубостта, Бог е възсиял. Нашият Бог ще пристигна и няма да мълчи… Ще призове небесата от горната страна и земята, с цел да съди людете Си… ” (Пс. 50:2-4). “Нека се веселят небесата и дано се радва земята… Пред Господа, тъй като Той иде. Защото иде да съди земята; ще съди света с истина и племената във верността Си ” (Пс. 96:11-13). Пророк Исая споделя: “…Събудете се и запейте радостно вие, които населявате в пръстта, тъй като росата ти е като росата на тревите и земята ще съобщи мъртвите ”. “Твоите умрели ще оживеят; моите мъртви тела ще възкръснат. ”
“Ще погълне гибелта завинаги; и Господ Бог ще обърше сълзите от всичките лица и ще отнеме укора на людете Си от цялата земя; тъй като Господ е изговорил това. И в оня ден ще рекат: Ето, Тоя е наш Бог; чакахме Го и Той ще ни спаси; Тоя е Господ; чакахме Го. Ще се възрадваме и развеселим в спасението Му ” (Исая 26:19, 25:8, 9). И Авакум, обзет от свято привидение, видя Неговото явяване: “Бог пристигна от Теман и Светият от хълма Фаран. Славата Му покри небето и земята бе цялостна с хваление към Него ”. “Той застана и разклати земята; погледна и направи народите да треперят; и безконечните планини се разпаднаха, безконечните гори се наведоха ”. “…та Си възседнал на конете Си и на колесниците Си да избавяш? ”
“Видяха те планините и се убояха… бездната издаде гласа си, дигна ръцете си на високо. Слънцето и луната застанаха в жилището си при виделината на Твоите летящи стрели, при сиянието на блестящото Ти копие. ” “Излязъл Си за освобождение на людете Си, за освобождение посредством Помазаника Си ” (Авакум 3:3,4,6,8,10,11,13). Когато щеше да се раздели с учениците Си, Спасителят ги утеши в скръбта им с уверението, че отново ще пристигна: “Да се не смущава сърцето ви… В дома на Отца Ми има доста обиталища… отивам да ви подготвя място. И като отида и ви подготвя място, отново ще дойда и ще ви взема при Себе Си… ” (Йоан 14:1-3). “А когато пристигна Човешкият Син в славата Си и всичките свети ангели с Него, тогава ще седне на славния си трон. И ще се съберат пред Него всички нации ” (Матей 25:31, 32). Ангелите, останали на Елеонския рид след възнесението на Христос, повториха на учениците обещанието за Неговото завръщане: “Тоя Исус, Който се възнесе от вас на небето, по този начин ще пристигна, както Го видяхте да отива на небето ” (Деяния 1:11). А деятел Павел, говорейки по Божие ентусиазъм, свидетелства: “…Сам Господ ще слезе от небето с заповеден зов, при глас на архангел и при Божия тръба ” (1 Сол. 4:16). Пророкът от Патмос споделя: “Ето, иде с облаците и ще Го види всяко око ” (Откр. 1:7). Около Неговото триумфално идване се концентрират всички славни неща, “когато ще се възвърне всичко, за което е приказвал Бог от века посредством устата на святите Си пророци ” (Деяния 3:21).
Тогава така дълго траялото владичество над злото ще бъде съкрушено; “световното царство ” стана “царство на нашия Господ и на Неговия Христос; и Той ще цари до безконечни епохи ” (Откр. 11:15). “И славата Господня ще се яви и всяка гад купно ще я види. ” “…Господ Йехова ще направи правдата и хвалата да поникнат пред всичките нации. ” Той ще бъде “славен венец и красива корона за останалите от людете Си ” (Исая 40:5, 61:11, 28:5). Тогава точно ще се възвърне това спокойно и дългожелано царство на Месия под цялото небе. “…Господ ще утеши Сиона, той ще утеши всичките му запустели места и ще направи пустотата му като Едем и запустялостта му като Господнята градина. ” “Ще се даде на нея славата на Ливан, превъзходството на Кармил и Сарон. ”
“Няма към този момент да се наричаш оставен, нито ще се назовава към този момент земята ти пуста; само че ще се наричаш снизхождение Мое е в Него и земята ти – венчана… И както младоженецът се радва на невестата, по този начин и твоят Бог ще се зарадва на тебе ” (Исая 51:3, 35:2, 62:4, 5). През всички времена идването на Господа е било вярата на Неговите същински почитатели. Даденото на Елеонския рид прощално заричане на Спасителя, че ще пристигна още веднъж, осветли бъдещето за Неговите възпитаници. Сърцата им се извършиха с наслада и вяра, които скърбите не можеха да задушат, нито тестванията да помрачат. Сред премеждия и гонения “явлението на нашия популярен Бог и Спасител Исус Христос ” си е оставало “блажената вяра ” на църквата. Когато солунските християни скърбяха при погребението на свои благи същества, за които се бяха надявали, че ще видят идването на Господа, Павел, техният преподавател, ги утеши, акцентирайки им възкресението при завръщането на Спасителя. Тогава умрелите с религия в Христос ще възкръснат и дружно с живите ще бъдат сграбчени, с цел да посрещнат Господа във въздуха. “И по този начин, сподели той, ще бъдем всеки път с Господа ” (1 Сол. 4:16-18). На скалистия остров Патмос обичаният възпитаник (на Исус) чу обещанието: “Наистина, ида скоро ”, а неговият копнеещ отговор показва молитвата на църквата през времето на цялото й пътешествие: “Амин! Дойди, Господи Исусе! ” (Откр. 22:20). От тъмници, клади, ешафоди, където светиите и мъчениците бяха свидетелствали за истината, идва до нас през вековете викът на тяхната религия и вяра. “Уверени в Неговото персонално възкресение, а затова и в своето лично при Неговото идване – споделя един от тези християни - те презираха гибелта и се издигаха над нея ” (Тейлър. Царуването на Христос на земята или гласът на църквата през всички епохи, с. 132- 134). Бяха подготвени да слязат в гроба, с цел да могат да “възкръснат свободни ”. Очакваха “идването на Господа в облаците, в славата на Неговия Отец, когато ще настъпи времето на царството за праведните ”. Валденсите съхраняваха същата религия (пак там, с. 129-132). Виклиф очакваше явяването на Изкупителя като вяра на църквата (пак там, с. 132-134). Лутер заявяваше: “Аз съм уверен, че няма да изтекат и три века, и ще пристигна денят на съда. Бог не ще търпи, Той не може да търпи повече този греховен свят. ” “Наближава великият ден, в който царството на омразата ще се свърши ” (пак там, с. 158, 134). “Този стар свят не е надалеч от края си ”, споделяше Меланхтон. Калвин заръчва на християните “да не се двоумят, а горещо да желаят деня на Христовото идване, който е най-щастливото от всички събития. ” И прибавя, че “цялото семейство на правилните ще насочва непрекъснато очите си към този ден ”. “Ние би трябвало да гладуваме за Христос, би трябвало да Го търсим, да мислим за Него – споделя той, – до момента в който настъпи зората на оня популярен ден, когато нашият Господ ще открие изцяло славата на Своето царство ” (пак там, с. 158, 134). “Не занесе ли Господ Исус нашата плът горе в небето? – споделя Нокс, шотландският модернизатор, – И не ще ли се върне отново? Знаем, че ще пристигна повторно и то доста скоро ”. Ридли и Лейтимър, които отдадоха живота си за истината, с религия гледаха на идването на Господа. Ридли написа: “Светът без подозрение – това аз в действителност имам вяра и по тази причина го споделям – отива към края си. Нека дружно с Йоан, Божия чиновник, извикаме в сърцата си към Спасителя Христос: Ела скоро, Господи Исусе! ” (пак там, с. 151, 145). “Мисълта за идването на Господа ми е изключително скъпа и радостна ” - споделяше Бакстър (Рихард Бакстър. Трудове, т. 17, с. 555). “Да се обича Неговото събитие и да се чака блажената вяра – това е делото на вярата и отличителният белег на Неговите светии ”. “Щом гибелта е последният зложелател, който би трябвало да бъде погубен при възкресението, тогава можем да разберем какъв брой съществено вярващите би трябвало да копнеят и да се молят за Христовото пришествие, когато Той ще завоюва цялостната и дефинитивна победа ” (там, с. 500). “Това е денят, за който всички вярващи би трябвало да копнеят, да се надяват и да чакат като реализиране на цялото дело на тяхното възмездие и като осъществяване на всички стремежи и желания на техните души. ” “Ускори, о, Господи, този блажен ден! ” (пак там, с. 182, 183). Такава беше вярата на апостолската черква, на “църквата в пустинята ” и на реформаторите. Пророчеството предсказва освен метода и задачата на Христовото идване, само че и знаците, по които хората могат да схванат неговото приближаване. Исус сподели: “И ще станат знамения в слънцето, в луната и в звездите… ” (Лука 21:25). “…слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си, звездите ще падат от небето и силите, които са на небето ще се разклатят. Тогава ще видят Човешкия Син идещ на облаци с огромна мощ и популярност ” (Марко 13:24-26). Йоан разказва в Откровението първия от знаците на второто идване и споделя: “…стана огромен трус; слънцето почерня като козиняво вретище и цялата луна стана като кръв ” (Откр. 6:12). Елън Уайт - Великата Борба глава 17.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ