Една от най-обсъжданите теми в последно време е напрежението между

Една от най-обсъжданите тематики напоследък е напрежението сред Съединени американски щати и Иран. Медиите непрестанно ни плашат, че американските удари са неизбежни, всичко към този момент е готово, единствено Тръмп би трябвало да даде зелена светлина. Дори Кая Калас призна, че обстановката е " напрегната ". Цари всеобща нервност, че това е ще следващата война, в резултат на която ще последва повишаването на петрола, ще тръгне нова бежанска вълна, Вашингтон ще е " избавител " на следващия изтерзан и угнетен народ и т. н. И никой не мисли по какъв начин може да се предотврати следващият боен спор. Въпреки че историята ни учи по какъв начин реши ли Чичо Сам да нападне друга страна, дипломацията е безсилна. 
Преди да похитят венецуелския президент Николас Мадуро, той беше предложил да се отдръпна от поста, в случай че вицепрезидентката Делси Родригес стане държавен глава. Дори беше склонил да договаря с Вашингтон, само че не. Тръмп бе решил, че той би трябвало да е " звездата на шоуто " и въпреки в този момент действително Родригес да замества Мадуро, трябваше да се разиграе целият спектакъл в Каракас, с цел да си повярва Тръмп какъв брой е всевластен и по какъв начин той диктува разпоредбите на играта.
Аналогично е ситуацията сега и с Иран. Съшито с бели конци. Игра на нерви. Уж текат договаряния сред Белия дом и Техеран, а Съединени американски щати не престават да предизвикат. Ирански политици дават вяра, че войната ще се размине, американците се чудят в медийното пространство по какъв начин по този начин режимът в Техеран не е паднал. И още веднъж има разминаване сред това, което се разисква на високо двустранно равнище и какво се приказва по-късно.
Можем да задаваме доста въпроси, само че те няма да получат отговори, а в противен случай, пораждат още питания. В едно от тях сме забъркани и ние. Като не можем да изпъкнем с нищо положително - най-малко да сме част от паниката. Дори и това да ни трансформира в евентуална цел. Даваме си гражданското летище на натовски самолети да организират тренировки... Колко неразумно и слагаческо! Управляващите, несъмнено, са сбити по тематиката, само че огромна част от народа не е малоумен и е наясно, че при още малко ескалация на спора, тези самолети ще излетят отсам, трансформирайки ни в директни съучастници. Пък след това кой ще ни пази? Едва ли някой ще си помръдне пръста за страна, самопредложила се по подобен неприличен метод.