Една от най-ласканите актриси на модерния театър, Сара Бернар достига

Една от най-ласканите актриси на модерния спектакъл, Сара Бернар доближава интернационална слва с изпълнените от нея функции в „ Рюи Блас ” на Виктор Юго , „ Федра ” на Расин и „ Дамата с камелиите ” на Дюма наследник . Играта й се отличава със мощна прочувствена плътност и вътрешен пламък. Критиците и поетите се надпреварват да възхваляват гения й.

Сара е щерка на хубава шивачка, станала по-късно куртизанка. Майка й я изоствя и още от дребна тя страда от туберкулоза. Никой не позволява, че ще живее дълго. На 16-годишна възраст има намерение да стане монахиня.

Тогавашният ухажор на майка й, херцог Дьо Морни , полубрат на Наполеон III , взема решение, че Сара ще стане актриса. Той употребява връзките си, с цел да я вкара на първо време в музикалната консерватория и две години по-късно в влиятелния спектакъл „ Комеди франсез ”.

През 1863 година тя е принудена да напусне „ Комеди фрнсез ”, тъй като е залепила плесница на друга актриса.

Способна на непредвидими прочувствени реакции, извънредно слаба, с буйни къдрави руси коси, тази изящна млада красавица доближава първия си успех в спектакъл „ Одеон ”, с пиесата „ Кеан ” на Дюма татко . Успехите се натрупат върху това „ внимателно тяло ” и през 1880 година тя основава лична натрупа и подхваща обиколка на света.

Въпреки триумфа Сара продължава да бъде парализирана от театрална тресчица. В положение на непрекъсната последна нервна натегнатост тя постоянно припада на сцената след спускането на завесата. Нейното белодробно заболяване не я напуща изцяло и постоянно я раздрусват пристъпи на кашлица, съпроводени с кървави храчки.

Крехкото й тяло е поддържано единствено от изключителната й воля. Тя има потребност от прекомерно малко сън и той й влива мощ за 10 души. Дори след осъществената й ампутация през 1915 година тя продължава да следва своя работен темп и непрекъсната интензивност съвсем до гибелта си в Париж, в нейния дом. Тогава тя е на 78 години.

Известна със своите повече от хиляда случки, божествената Сара споделя сама за себе си, че е една от „ най-големите любовници на своя век ”. Поначало нейната майка желае да я възпита и приготви за ролята на куртизанка, само че смелата и предприемчива млада жена не се усеща основана за това доходно иго.

Нейната първа любовна връзка с граф Дьо Кератри стартира, когато е на 16 години, само че мъжът, който печели сърцето й, е Анри , принц Дьо Лин . Двайсетгодишна, тя ражда от него наследник, Морис , който, споделят, е същинският смисъл на живота й.

По същото време тя към този момент е „ шлагерът на Европа ” и нейните предани фенове са Гюстав Доре , Виктор Юго , Едмон Ростан , Оскар Уайлд и Емил Зола . От тях като мъже с живописен гений тя чака да засвидетелстват респект към нейното изкуство.

Макар че Сара се впуска в любовни случки с жаркост и любознание, тя рядко им се отдава напълно, тъй като от дребна е приучена на нерешителност. Веднъж споделя:

Домът на майка ми беше постоянно цялостен с мъже и колкото повече ги гледах, толкоз по-малко ги харесвах.

Въпреки това актрисата, носеща ореола на славата, незабавно и магнетично притегля мъже и дами.

В един неизвестен пасквил, озаглавен „ Любовите на Сара Бернар ”, се твърди, че е завъртяла главите на всички короновани персони в Европа, в това число и на папата. Истината е, че тя има „ особена връзка ” с галския принц /бъдещия крал Едуард VII/ и с принц Наполеон , племенник на Наполеон I.

Що се отнася до другите владетели на Европа, и да не е в леглата им, то най-малко сигурно знае по какъв начин да завоюва техните сърца. Австрийският император Йосиф , испанският крал Алфонс , италианският крал Умберто я отрупват с кралски дарове. Датският крал Кристиан й заема своята яхта, великият херцог Фредерик й позволява свободно да употребява замъка му.

В театъра играта й се укрепва прочувствено от това, че множеството от сътрудниците й са нейни любовници. Всяка от тези връзки не е по-продължителна от времетраенето на представленията на самата пиеса. Завладени от чара на Бернар , нейните любовници й остават другари.

Остарявайки, Сара продължва да поддържа връзки със своите сътрудници. Шейсет и шест годишна, по време на едно турне в Съединените щати тя подхваща връзка с Лу Телеген , холандец по генезис, която трае 4 години. Той е същински рус Херкулес, лишен от гений и най-малко с 35 години по-млад от нея. В своята автобиография „ Жените бях нежни ” той твърди, че времето, прекарано със Сара като негова партньорка, е „ най-славната ера ” в живота му.

Нейният единствен брак я свързва през 1882 година с Аристид Жак Дамала , човек с покварени нрави и несъразмерна грациозност. Той е грък, посланик, артист и по-млад от нея с 11 години.

Полу-Казанова, полу-Маркиз Дьо Сад, той показва обществено своите любовни триумфи и демонстрира, че изпитва изключително наслаждение да унижава Сара по този метод. Те се развеждат в годината на сватбата си. Независимо от това през последните години от живота му тя с лоялност се грижи за него. Той умира през 1889 година от корист с морфин и кокаин.

От ексцентричностите на Сара най-известен е тпицираният със сатен ковчег, към който на времето доста се шуми. Вярвйки в лекарската присъда, съгласно която не й остава доста да живее, Сара още като момиче измолва от майка си да й купи прекрасен ковчег, с цел да не бъде заровена по сиромашки. Тя от време на време спи в ковчета и постоянно се фотографира в него.

В книгата си „ Спомени за Сара Бернар ” актрисата Мари Коломбие твърди:

Сара изискваше от своите интимни другари да й вършат компания в тесния сандък. Някои се колебаели, това гробищно обиталище пресеквало желанието им.

Малко преди Първата международна война Октав Мирбо пита Сара Бернар , дали мисли да се откаже в миналото от любовта.

Не, до последния ми мирис. Надявам се да пребивавам, както винги съм живяла. Аз черпя своята сила и жизнеспособност от покорството си пред моята женска орис.

„ Интимният живот на великите “, Уолъс и Валешински