Памет за Дойранската епопея
Една от най-големите победи на българската войска в историята на третата българска страна е борбата при Дойран. Боевете при езерото не престават 3 години (1915-1918). През септември 1918 година в тридневни тежки отбранителни боеве 9-а Плевенска дивизия, командвана от военачалник Владимир Вазов, разгромява елитните английски и гръцки елементи (3 английски и 2 гръцки дивизии, един гръцки артилерийски полк и един гръцки конен полк). Превъзходството в интерес на съперника е неведнъж. Тогава генералът споделя на българските бойци и офицери: “Трябва да победим или да умрем – различен избор няма! ”
На 16 септември Вазов персонално обхожда позицията за последни директиви преди епичната борба. Два дни по-късно вражеската артилерия изстрелва снаряди с бойни отровни субстанции, което принуждава бранителите да работят с противогазови маски. След яростни боеве съперникът бива изтласкан. И с цел да сложим в вероятност нещата – против една българска дивизия петте съглашенски дивизии дават над 10 хиляди жертви против 500 убити български офицери и бойци.
Битката, която неслучайно е наречена Епопея, е знак освен на героизма на нашите бойци, само че и на военния талант на брата на Иван Вазов. По същото време на южния фронт се прави пробива на Добро поле. Знаейки за това, след успеха при Дойран военачалник Вазов желае позволение за контранастъпление към Солун, което щеше да компенсира и може би да спре това на съглашенците към София. Но не получава отговор от Главното командване. Тези неточности на Главното командване и на държавното управление единствено след няколко дни доста утежнява ситуацията на нашата делегация в договарянията за подписване на Солунското помирение. И все пак, тъкмо успеха при Дойран ще стане причина Съглашението да не допусне в България окупационни сръбски и гръцки войски.
Ще минат 20 години. Владимир Вазов е поканен в Лондон от Дойранските си съперници – англичаните, на тържества в памет на годишнината от боевете на Южния фронт. През 1936 година на гара “Виктория ” в Лондон българинът е посрещнат от кмета на града. Настанен е в замъка на лорд Харболи, където е отсядал Наполеон. Когато минавал с влака, вижда издигнат почетен легион със флагове. Тогава военачалник Хамилтън, който го съпровожда, извиква: “За почит, спокойно! ” На парада вземат участие 3000 военни и 200 бойни флагове. Когато се явява делегацията с българина, фелдмаршал Милн се провиква: “Свалете знамената! Минава военачалник Вазов – спечелилият от Дойран! ” Генерал Вазов е един от дребното, които в историята са побеждавали английските войски, и чието име попада в Британската военна история.
Сега езерото и мястото на боевете са навръх границата сред Гърция и Македония. На гръцката страна има огромни и доста добре поддържани английски и гръцки гробища. Там, където са били нашите елементи, има единствено взривени по времето на Югославия бункери (тези български бункери са извънредно тъкмо ситуирани и изиграват решаваща роля за победата), тръни и пролетно време безчет кървавочервени божури.
Няма ли българските управляващи да създадат всичко допустимо за 100-годишнината от боевете при Дойран, под височината “Кале тепе ”, над пътя, който минава до Дойранското езеро, да се издигне монумент на починалите български офицери и бойци. Ако това се реализира, при откриването му дано почетем и достойния съперник, като взаимно с английските и гръцки управляващи създадем това, което през 2015 година стори Турция в чест на 100 години от борбата при Галиполи през същата Първа международна война (за борбата виж карето). Тогава тя предложения всички участници в борбата дружно да почетат паметта на героите. Един от най-силните моменти по време на церемонията е, когато турски боен прочита на британски език писмо, написано от Кемел Ататюрк до майките на починалите непознати бойци. “Вашите синове пристигнаха на наша земя като завоеватели, врагове, само че те се биха почтено и проляха кръвта си на наша земя… пролятата кръв е свещена, по тази причина в този момент те са и наши рожби, бъдете спокойни, че турският народ в никакъв случай няма да не помни паметта им ”.
Паметта към предците, отдали живота си за България, е съществена част от цивилизацията, от която имаме вяра, че сме част. Във времето, когато обществото се занимава с джендъри и травестити, най-хубавите медикаменти против тази полуда може би са християнската религия и почитта към тези, които са били преди нас. Най-малкото, тъй като техните идеали са били напълно други. И надлежно на това думите на Александър Пушкин “Загубата наизуст е първата и най-голяма крачка към безнравствеността ” са изключително настоящи през днешния ден.
Примерът на Турция в Галиполи
Преди три години Турция беше хазаин на честванията на 100-годишнината от борбата при Галиполи – една от най- кръвопролитните през Първата международна война. На 25 април 1915 година френско-британски сили правят десант на Галиполския полуостров. Целта е надзор над Дарданелите. След девет месеца сражения съдружниците отстъпват. Жертвите и ранените в галиполската интервенция от двете страни са над 400 хиляди Основателят на актуалната турска република Мустафа Кемал Ататюрк е командвал полк в борбата при Галиполи. Възпоменателната гала през 2015 година се състоя в град Чанаккале. На нея участваха английският престолонаследник принц Чарлз, синът му Хари и наследници на бойци от Франция, Англия, Нова Зеландия, Канада, Австралия и Турция.
На 16 септември Вазов персонално обхожда позицията за последни директиви преди епичната борба. Два дни по-късно вражеската артилерия изстрелва снаряди с бойни отровни субстанции, което принуждава бранителите да работят с противогазови маски. След яростни боеве съперникът бива изтласкан. И с цел да сложим в вероятност нещата – против една българска дивизия петте съглашенски дивизии дават над 10 хиляди жертви против 500 убити български офицери и бойци.
Битката, която неслучайно е наречена Епопея, е знак освен на героизма на нашите бойци, само че и на военния талант на брата на Иван Вазов. По същото време на южния фронт се прави пробива на Добро поле. Знаейки за това, след успеха при Дойран военачалник Вазов желае позволение за контранастъпление към Солун, което щеше да компенсира и може би да спре това на съглашенците към София. Но не получава отговор от Главното командване. Тези неточности на Главното командване и на държавното управление единствено след няколко дни доста утежнява ситуацията на нашата делегация в договарянията за подписване на Солунското помирение. И все пак, тъкмо успеха при Дойран ще стане причина Съглашението да не допусне в България окупационни сръбски и гръцки войски.
Ще минат 20 години. Владимир Вазов е поканен в Лондон от Дойранските си съперници – англичаните, на тържества в памет на годишнината от боевете на Южния фронт. През 1936 година на гара “Виктория ” в Лондон българинът е посрещнат от кмета на града. Настанен е в замъка на лорд Харболи, където е отсядал Наполеон. Когато минавал с влака, вижда издигнат почетен легион със флагове. Тогава военачалник Хамилтън, който го съпровожда, извиква: “За почит, спокойно! ” На парада вземат участие 3000 военни и 200 бойни флагове. Когато се явява делегацията с българина, фелдмаршал Милн се провиква: “Свалете знамената! Минава военачалник Вазов – спечелилият от Дойран! ” Генерал Вазов е един от дребното, които в историята са побеждавали английските войски, и чието име попада в Британската военна история.
Сега езерото и мястото на боевете са навръх границата сред Гърция и Македония. На гръцката страна има огромни и доста добре поддържани английски и гръцки гробища. Там, където са били нашите елементи, има единствено взривени по времето на Югославия бункери (тези български бункери са извънредно тъкмо ситуирани и изиграват решаваща роля за победата), тръни и пролетно време безчет кървавочервени божури.
Няма ли българските управляващи да създадат всичко допустимо за 100-годишнината от боевете при Дойран, под височината “Кале тепе ”, над пътя, който минава до Дойранското езеро, да се издигне монумент на починалите български офицери и бойци. Ако това се реализира, при откриването му дано почетем и достойния съперник, като взаимно с английските и гръцки управляващи създадем това, което през 2015 година стори Турция в чест на 100 години от борбата при Галиполи през същата Първа международна война (за борбата виж карето). Тогава тя предложения всички участници в борбата дружно да почетат паметта на героите. Един от най-силните моменти по време на церемонията е, когато турски боен прочита на британски език писмо, написано от Кемел Ататюрк до майките на починалите непознати бойци. “Вашите синове пристигнаха на наша земя като завоеватели, врагове, само че те се биха почтено и проляха кръвта си на наша земя… пролятата кръв е свещена, по тази причина в този момент те са и наши рожби, бъдете спокойни, че турският народ в никакъв случай няма да не помни паметта им ”.
Паметта към предците, отдали живота си за България, е съществена част от цивилизацията, от която имаме вяра, че сме част. Във времето, когато обществото се занимава с джендъри и травестити, най-хубавите медикаменти против тази полуда може би са християнската религия и почитта към тези, които са били преди нас. Най-малкото, тъй като техните идеали са били напълно други. И надлежно на това думите на Александър Пушкин “Загубата наизуст е първата и най-голяма крачка към безнравствеността ” са изключително настоящи през днешния ден.
Примерът на Турция в Галиполи
Преди три години Турция беше хазаин на честванията на 100-годишнината от борбата при Галиполи – една от най- кръвопролитните през Първата международна война. На 25 април 1915 година френско-британски сили правят десант на Галиполския полуостров. Целта е надзор над Дарданелите. След девет месеца сражения съдружниците отстъпват. Жертвите и ранените в галиполската интервенция от двете страни са над 400 хиляди Основателят на актуалната турска република Мустафа Кемал Ататюрк е командвал полк в борбата при Галиполи. Възпоменателната гала през 2015 година се състоя в град Чанаккале. На нея участваха английският престолонаследник принц Чарлз, синът му Хари и наследници на бойци от Франция, Англия, Нова Зеландия, Канада, Австралия и Турция.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ