Езерото на скелетите
Една от най-големите мистерии на Хималаите е малко ледниково езеро, наречено Рупкунд. То е ситуирано в индийския щат Утаракханд на надморска височина 5029 метра. Районът към него необитаем и до водата се стига с петдневен преход. През 1942г. Рупкунд оказва се като Езерото на скелетите, откакто са открити над 500 човешки черепа, кости и предмети във и към леда. Тези човешки кости са мистерия за учените в продължение на десетилетия, тъй като историците не могат да схванат кои са били тези хора и какво са правели на това място. Рупкунд в никакъв случай не е бил исторически важен район и от там не са прекосявали никакви търговски пътища до Тибет.
В документалния филм на National Geographic за езерото се твърди, че при Рупкунд се е провеждал набожен фестивал на всеки 12 години, само че обстоятелствата за това са доста малко. Първоначално е считано, че хората са починали при зараза, свлачище или от премръзване, само че екип археолози изследват мястото през 2004г. и откриват, че по черепите има следи от тежки контузии. От това се извежда хипотезата, че хората са починали при мощна градушка. По време на бурята са падали ледени парчета с размера на тенис топка и хималайците нямало къде да се скрият.
Местна легенда споделя за кралят на Канаудж (древна земя на юг от Гарвал), който участвал на значимо поклонение в чест на богинята Нанда Деви. Той не послушал съветниците си и се държал невъзпитано и надменно. Тогава кралят повел цялата си свита, в това число и доста танцьорки, музиканти и прислужници, както и бременната си брачна половинка със себе си. Когато стигнали до езерото Рупкунд, кралицата родила в пещера наоколо. Тогава богинята Нанда Деви се ядосала на всички, които били навлезли в свещената земя. Това било строго неразрешено съгласно локалните традиции, само че най-лошото нарушаване било раждането – съгласно обичаите, новороденото и майката се смятат за нечисти в избран интервал от време. Богинята изсипала ужасна градушка върху пилигримите и ги умъртвила на място.
Легендата е добре позната в Хималаите и даже има обичайната ария, описваща събитията в нея.
Вероятно най-важното изобретение идва, откакто учените организират ДНК проби на костите, които съдържали премного ДНК материал и били добре непокътнати от студа. Телата са датирани от 850г. с акуратност до 30 години. Това е с 600 години по-рано, в сравнение с се е считало преди този момент.
Интересното е, че учените са съумели да разграничат две разнообразни групи скелети. Едните са доста по-ниски от другите. При ДНК тестванията са открити генетични разновидности, които притеглят вниманието на учените, само че към момента не е ясно кои са били тези хора и за какво са били в този далечен регион на Хималаите.
