Една от най-емблематичните сгради в центъра на Пловдив безспорно е

Една от най-емблематичните здания в центъра на Пловдив несъмнено е тази на Българската национална банка. Хиляди поданици и посетители на града всекидневно минават около нея, до момента в който се разхождат по Главната улица. Малко са обаче тези, които са имали опция да я прегледат от вътрешната страна.

Една от най-красивите здания в Пловдив – тази на Българска народна банка е строена през 1909 година, а е монумент на културата от 1985 година. Българската банка е измежду първите институции, построени у нас след Освобождението. Клонът ѝ в Пловдив е планиран от именития швейцарския проектант Якоб Хайних Майер. Сградата е неизменима част от протичащата през 20 век градоустройствена и архитектурна рационализация на Пловдив.

гл. ас. доктор Видин Сукарев, организатор в Регионален исторически музей – Пловдив: " Като погледнем това разстояние на постройката от останалите, в действителност тя се вписва в архитектурния проект на Йозеф Шнитер, градоустройственият проект на Пловдив, признат дефинитивно през 1896 година. Йозеф Шнитер е държал извънредно доста на разширението на тази комерсиална улица, правоприемник на тогавашната Узун Чаршия от османско време ".

Георги Стаменов, кмет на регион " Централен " – Пловдив: " Тя постоянно е била банка. Много работеща през 30-те години, след което минава под шапката на Българска народна банка. Самата постройка е имала три пристроявания в годините, като тези пристроявания вътре сме ги посочили накратко, на база плана, който е направен на времето от Българска народна банка, който е дарен на община Пловдив за фасадна реституция, се вижда доста ясно през кои години какво и по какъв начин е достроявано ".

От 2013-а година, когато банковите чиновници напущат остарялата постройка, тя е предоставена на община Пловдив. Запазена са огромна част от интериора, както и забавни банкови уреди.

Георги Стаменов, кмет на регион " Централен " – Пловдив: " Има опция да се огледа един извънредно забавен сейф " Панцер " и всеки един да придобие визия що е то Българска народна банка, с изключение на фасадата, която виждаме всекидневно.

Това е голямата стоманена врата на банковия трезор. Наистина много мощ е трябвала на специалистите и
работещите тук, с цел да могат да го отворят.

Наистина малко на брой пловдивчани до момента са съумели да прегледат пространствата на тогавашната банка – нещо, което е било безусловно невероятно във времената, в които тя е работила интензивно.

Това е бил кабинетът на шефа на Българска народна банка в Пловдив. Директорът е излизал ето от тази врата и през тези
решетки от високо е следил по какъв начин работят неговите подчинени в централния паричен салон.

Плановете на общината са постройката да бъде реставрирана, а необятен публичен спор да реши какво да
бъде бъдещото ѝ предопределение.

Таня Грозданова, публицист от " Под тепето " – Пловдив: " В момента и вие самите видяхте – постройката на Българска народна банка наподобява на един зарязан дом, на една къща, от която хората одеве са си тръгнали. Ето там видяхме инструкциите за работа, иконата, която стои над едно бюро. Празните къщи, в които няма живот, са тъжни. Определено на тази постройка би трябвало да ѝ бъде даден нов живот. Като аз в действителност считам, че тук би трябвало да има и парченце история в този нов живот и парченце образование на бъдещото потомство. Това би трябвало да е една – както е съвременно да се споделя – една многофункционална постройка ".

Сред повдиганите досега хрумвания са тук да бъде изместен археологическият музей или пък да се направи
нов музей на Пловдив.

Репортер: Николай Райшинов