Юлияна Дончева издаде роман за полярния свят на лесните пари и жертвите на финансовите измами
Една от най-актуалните и любопитни тематики в последните няколко години и изключително това лято е търговията с криптовалути. Името на българката доктор Ружа Игнатова, оглавила “One Coin “, нашумя с оповестяването й измежду топ 10-те най-търсени измамници в света. Тя се трансформира в първообраз на Вяра Раева, основната героиня в новия разказ на Юлияна Дончева – „ КриптоQueen “, само че авторката не търси оприличаване – доразвива облика ѝ, придава ѝ неустоима харизматичност и друга орис. Книгата излиза с логото на издателство Книгомания и към този момент се популяризира по книжарниците.
Героите в романа, отпред със свръхобразованата Вяра Раева, приготвят своята виртуална мрежа за лов на наивници. В нея попадат милиони хора от целия свят, измежду тях е и българинът Илия. Воден от първичния инстинкт за бързо замогване, той попада в клопката на незаконни мозъци. Юлияна Дончева изненадва с прелестно написан трилър, в който напрежението и дръзкият сюжет държат читателя до последната страница. Авторката влиза в света на богатите и разкрива освен лъскавите бизнес празненства и покупко-продажби за милиони, само че и цената, която наивниците заплащат за лесните пари. Сгромолясването на митовете са неизбежни даже и в цифровия век.
Сюжетът на романа „ КриптоQueen “ ни води до някои от най-луксозните и екзотични дестинации в света, трансформирали се в всекидневие за сполучливите предприемачи – островите Капри, Иския и Соренто в Италия, Макао, Банкок, Тайланд, Сингапур, Хонконг, остров Пукет. Юлияна Дончева се е погрижила да потопи оптимално читателя в действието на книгата, като е добавила QR кодове към някои от главите – след сканирането на кодовете с телефон попадате на селекция от живописни фотоси за всяка от дестинациите.
На корицата също ще забележите QR код, който пък ни води към особено направена промо страница за романа „ КриптоQueen ” – до момента не е употребен подобен прийом при дизайна на корици.
Самото заглавието „ КриптоQueen “ подсказва, че действието се развива във виртуалните пари, като в ръцете на читателя е разказ с впечатляваща завръзка, динамизъм и кулминационна точка, с добре построени облици. Интригата в сюжета минава през цялата канара от нищетата до изобилието, като Юлияна Дончева рисува изключително пластично тестванията на духа, упоритостта и другарството като движещи сили и претекстове.
„ КриптоQueen “ дава категоричен отговор на въпроса какво са криптопарите в актуалния свят. Конструиран е по тънката граница сред сериозните криптовалути и борсови игри, от една страна, с измамите, прикрити с името им – сред същинските виртуални капитали и лъжливите, предлагани със зрелищни пиар трикове.
Неслучайно огромният бизнесмен Уорън Бъфет съпоставя криптовалутите с „ отрова за плъхове “. В книгата на Юлияна Дончева „ фейковете “ са разкрити с впечатляваща дълбочина, меродавност и посредством реалистични облици и обстановки, увличащи читателя. Романът отразява модата по цифровите финанси, която е проникнала толкоз надълбоко в актуалното общество, че визира елитните богаташи, парвенютата и обеднелите до оскотяване безработни и безделници.
Ламтежът за бързо замогване се оказва подла клопка и съществено тестване за полезностите през прослойки с друг учебен и веществен статус. Съдбите се трансформират от алчносттта за „ огромните пари “ и бързи вложения в непознатите виртуални криптопари. Успехът на върха на финансовата пирамида идва освен при най-кадърните и невъзмутими финансисти, само че и при най-безскрупулните. Една неправилна стъпка води към последващи провали, към клатушкане, към пристрастяване и даже към закононарушение. Метаморфозите, през които минават героите в романа, са мотив за размисъл.
Освен по какъв начин се копаят биткойни и по какъв начин се построява блокчейн, романът проучва и дава отговор на редица нравствени въпроси, като да вземем за пример безконечната връзка сред любовта и парите. И дали славата подхранва личното его и егото на колегата? И още, целесъобразно ли е незаконното държание, в случай че си притиснат от крайни условия?
Уорън Бъфет дефинира криптовалутите като „ отрова за плъхове “. Временна мода, отрова или неизбежна действителност? Какво съставляват? Как да отличим сериозните криптовалути от измамите?
Новата виртуална действителност крие доста рискове и опасности. Криптовалутата може дa се окаже подло предизвикателство за тези, които желаят бързо да забогатеят. Стремежът към „ огромните пари “, извоювани посредством инвестиция във виртуални пари, трансформира ориси. Успяват освен най-подготвените и невъзмутимите, само че и тези, които нямат проблем със личния си морал.
Героите в романа, отпред със свръхобразованата Вяра Раева, приготвят своята виртуална мрежа за лов на наивници. В нея попадат милиони хора от целия свят, измежду тях е и българинът Илия. Воден от първичния инстинкт за бързо замогване, той попада в клопката на незаконни мозъци. Роман за благосъстоянието и бедността като тестване на духа, морала и характера.
Чрез приложените QR кодове ще можете да пресъздавате местата, където се развива действието в романа в разнообразни точки на света.
За Автора:
Юлияна Дончева е ефирен публицист, политик и бизнес дама. Завършва природонаучна гимназия в Шумен, а по-късно УАСГ в гр. София. Дългогодишен водещ в италианската телевизия Rai 2, както и в БНТ. През 2001 година става член на 39-ото Народно заседание като народен представител от парламентарната група на Национална движение „Симеон Втори", а по-късно и заместник-председател на парламентарната група „ Новото време “. След като излиза от политиката, се отдава на бизнес кариера. Майка на двама синове, от години Юлияна се интересува от здравословния метод на живот и хранене, за които написа в книгите си –„ Код „ алено “: Моята истина за храната “ и „ Код „ алено “: Ботокс в мозъка “. През 2021 година излиза дебютният й разказ „ Пътят “.
Трейлър към книгата „ КриптоQueen “:
Отзиви за романа „ КриптоQueen “
Новият разказ на Юлияна Дончева е впечатляващ книжовен инстикт на трансформациите във виртуалната действителност и по-специално на нейните тъмни, подмолни и рискови страни. Бързият триумф, включително и печеленето на „ лесни пари “, е един от най-коварните клопки на живота. Авторката атрактивно и интелигентно миксира в своя сюжет високотехнологичните интриги, безскрупулността, шокиращата смелост и моралните девиации. Книгата е самобитен витамин против доверчивост. Не пропускайте шанса да почувствате и осмислите това завладяващо обръщение!
Проф. Любомир Стойков
Парите носят ли благополучие? Страшно ли е в света на криптовалутите? Наказание ли е да си богат? Ако желаете да получите отговори на всички тези въпроси, прочетете новата книга на Юлияна Дончева.
Това е един извънреден разказ, който потапя в света на парите и в връзките на хората, живеещи в тази финансова центрофуга, а в нея като буря се завъртат обич, ненавист, ползи, интриги, даже заменена идентичност. С този разказ авторката потвърждава за следващ път своята мощ на умел повествовател на истории, които вълнуват.
Антон Стефанов, публицист
Откъс:
Пред централния вход на хотел The Venetian („ Венецианецът “) в Макао постепенно паркира първокласна шестметрова лимузина. От нея пламенно изскочи мургав водач, стегнат в бяла риза и с вратовръзка, и забързано се насочи към задната врата на автомобила. Отвори я и застина в очакване. Никой не излизаше от вътрешната страна.
Въпреки необятно отворената врата Вяра Раева не бързаше да слиза от елегантната бяла лимузина. Не обичаше да пропуща сходни моменти, които можеха да трансфорат в театър появяването й даже пред незначителна аудитория.
Показа на първо време на натрупалите се пред входа зяпачи финия гален на крайници си, като елегантно го подаде под рамката на вратата. Стъпи решително на земята и едвам по-късно с гъвкаво придвижване слезе от лимузината. Дори не докосна ръката, подадена й от водача.
– Погрижи се за куфарите ни, скъпи – обърна се тя към своя брачен партньор, който към този момент бе слязъл от другата врата на колата. Подразни се, като видя питащия му взор, като че ли не се досещаше самичък какво да направи. Огледа го небрежно – спортният панталон и меката памучна блуза, които бе облякъл по нейна рекомендация, се оказаха идеалният сет за дългото пътешестване от София до Макао и не изглеждаха измачкани, както той предполагаше.
Докато изчакваше пиколото да подреди куфарите им в количката за багаж, Вяра Раева любопитно огледа големия трийсет и девететажен хотел. Знаеше, че с изключение на цялостно копие на „ Венецианецът “ от Лас Вегас той се водеше за най-голямата постройка в Азия. Преди да го види в реалност, се притесняваше, че може да работи потискащо, само че макар големите си мащаби хотелът изглеждаше удивително. Напомняше й Двореца на дожите във Венеция, отвред бе заобиколен с течаща вода. Симбиозата сред италианска старинна архитектура и азиатски жанр й се стори неординарна, само че й харесваше, въпреки някои да определяха сходна артистична еклектика като прям кич.
Вяра Раева почувства удовлетворение от избора си, а първичното й чувство нормално не я лъжеше. Нейна беше концепцията да създадат формалното показване на плана им тъкмо тук – в меката на хазарта. Като специфичен административен регион на Китай Макао функционираше самостоятелно със свои закони и правила и хиляди туристи прииждаха тук всекидневно, с цел да залагат всевъзможни суми. От по-дребни, даже алегорични до колосални. Разбира се, главният поток посетители се насочваше към „ Венецианецът “ – тук бе най-голямото казино в света. Вяра смяташе, че това голямо преимущество трябваше безусловно да се употребява.
– Всичко е наред с багажа ни, скъпа! Алън несъмнено ни чака към този момент във фоайето. Да тръгваме! – гласът на Долф Шуман прозвуча въодушевено, което бе извънредно за него. Вяра го изгледа изпитателно. Лъскавата фасада на хотела, тълпите от хора към тях и оживлението, което се носеше отвред, бяха извадили брачна половинка й от перманентното му положение на незаинтересованост.
– Права бях за избора на това място, нали? – попита тя, въпреки че към този момент знаеше отговора. В началото Долф се съмняваше, че Макао е точното място за старт на плана им и бе направил няколко опита да я разубеди.
– В Макао е най-голямото казино освен в Азия, само че и в света – обясняваше му Вяра, щом той показваше подозрения по отношение на избора й. – Това значи, че там вървят рискови играчи.
Те обичат да залагат, не се тормозят да губят и мечтаят за бързи облаги. И са идеалният таргет, към който е насочен планът ни. Тя бе толкоз настоятелна с причините си, че Долф бе заставен да се довери на мощно развития й бизнес усет. Двамата убедиха и Алън, че Макао бе тяхното място за успешенстарт и ето, към този момент всички бяха тук, с цел да осъществят концепцията си.
Вяра Раева и Долф Шуман влязоха един след различен в гъмжащото от цветен народ предверие на хотела. Преливащо от форми и цветове, то взривяваше сетивата до степен, в която мъчно можеха да възприемат обособени елементи. Зашеметена, Тя се заоглежда във всички направления, до момента в който най-сетне видя Алън. Седеше до хубав шадраван с формата на златен глобус и гледаше нагоре. Старателно учеше купола, изрисуван във венециански жанр.
– Алън, здравей! – прегърна го Вяра, без да прикрива насладата от срещата със своя бизнес сътрудник. Той беше дошъл тук преди седмица, с цел да посочи детайлите към представянето на техния общ план. Вяра огледа Алън дискретно – имаше пресен отпочинал тип и най-много изглеждаше вдъхновен, което я успокои, че нещата вървят тъкмо както си ги представяше.
– Не имах вяра, че елементарно ще ме откриете! В това гъмжило от хора се усещам загубен! – засмя се англичанинът. – Тук е някакъв безпорядък от проведени групи, които се изсипват от целия свят.
– Видя ли към този момент казиното? И там ли е цялостно с хора? – запита Вяра.
– Е по какъв начин не! Огромно е! Работи непрекъснато и върти страхотни пари – стори й се, че погледът на Алън грабителски присветна, което потвърждаваше упованията й.
– Ще ни го покажеш…
– После ще ви го покажа. Сигурно сте изморени от пътя, а и часовата разлика е натоварваща.
Вяра кимна несигурно с глава, тъй като искаше да наподобява постоянно витална и енергична даже в очите и на най-близките си. Беше работохолик и държеше на своя имидж.
Погледна към Долф, той ги слушаше безучастно. Умората внезапно го беше превзела. Високата му слаба фигура изглеждаше прегърбена напред, което бе знак, че се усеща изнемощял.
– Запазил съм за всички нас президентския апартамент.
Така ще бъдем отделени от тълпата и ще се концентрираме върху работата – продължи Алън, само че като видя въпросителния взор на Вяра, добави:
– Огромен е, не се притеснявай! Около седемстотин квадрата е и има четири спални, фитнес, джакузи и несъмнено, кабинет. Ще се сместим някак, нали? – засмя се той и погледна към Долф, с цел да ревизира реакцията му.
– Да, несъмнено! Благодарим ти, Алън – поклати глава той.
– Първо се настанете и си починете добре. Ще се забележим по-късно в кабинета. Тогава ще обсъдим всички детайлности за представянето.
– Няма какво да си почиваме, Алън. След час ще съм подготвена, с цел да стартираме работа – възрази Вяра. От основание за сигурност беше оставила да уточнят най-важните въпроси, когато се видят. А те бяха незабавни за решение и не можеше да си разреши отмора тъкмо в този момент.
Яви се дружно с Долф в кабинета тъкмо в часа, за който се бяха уговорили, макар че не се усещаше изключително бодра.
Там към този момент ги очакваше Алън.
На вратата на президентския апартамент някой почука.
Влезе икономът, назначен да ги обслужва, тъй като се водеха за специфични посетители в хотела. Буташе количка, цялостна с леки закуски, кана прясно изцеден сок и кафе. Облечен в изрядна сива униформа, мъжът се засуети към тримата, с цел да сервира напитка персонално на всеки, спазвайки избран протокол, само че това очевидно изнерви Алън. Той изрови от джоба си някаква дребна банкнота, бутна я в ръката на иконома и го отпрати преждевременно.
– Май нямаш самообладание да поработим – усмихна се Вяра и отпи огромна глътка американско кафе. Имаше неистова потребност от освежаване преди сериозната работа, която я чакаше.
– Може и по този начин да се каже. Нали би трябвало да уточним всекидетайл от сюжета? Знаеш, че от представянето тук зависи триумфът на целия ни труд – по лицето на Алън мина сянка на подозрение или паника, Вяра не доразчете добре. Но беше единствено за момент. Почти незабавно върху физиономията на колегата й се настани добре познатата общителна усмивка.
– Знам с какво да стартира. Трябва на всички да стане ясно, че ние не продаваме криптовалута, а обучителни пакети, които изясняват по какъв начин се копаят цифровите пари – решително издекламира Вяра, репетирайки репликите си, с които обществено да показа плана.
– Това е ясно, написа го на всички места. По-важно е да разясним каква е разликата сред пакетите от 100 и от петдесет хиляди евро да вземем за пример. Какво преимущество дават по-скъпите… – добави Алън.
– Е, дааа! Не сме пристигнали тук единствено с цел да събираме хора, които с тъга ще извадят стотина евро за включване. Голямата цел е да притеглим съществени вложители и да ги убедим да бръкнат надълбоко в джобовете си.
Вяра се опитваше да увери Алън, че е наясно с задачата на представянето. Усещаше, че у него към момента има някакви съмнения по отношение на сюжета за вечерта или във връзка с нейната презентация. Обърна се към Долф, с цел да чуе мнението му. Но за какво ли не се изненада, когато видя, че брачният партньор й изобщо не следеше диалога им. Беше се залепил до прозореца и от последния етаж наблюдаваше по какъв начин наподобяват постройките насреща. Доближи се до него. Другите хотели приличаха на дребни кутийки на фона на мощното тяло на „ Венецианецът “.
– Като изреждаш бонусите за скъпите пакети, дай някакви образци – Алън още веднъж поде диалога.
– Разбира се. Ще обясня, че против 100 и трийсет евро да вземем за пример те ще изкопаят единствено към петдесет токена, до момента в който против пет хиляди евро...
– Добре, това ще го уточним тъкмо преди старта – прекъсна я Алън. – По-важно е още първоначално да обявиш, че всеки, който докара нов покупател, получава комисиона. И тя е доста по-голяма за тези, които са купили скъпи пакети. Те получават % даже и от всеки идващ, доведен от неговия човек. Добре звучи, нали?
– Да, въпреки че това е повече в твоята сфера на мултилевъл маркетинга – Вяра му подмятна комплимент, какъвто той безспорно очакваше. Алън бе най-хубавият пълководец в мрежовия маркетинг и тя нямаше предпочитание да се бори за превъзходството в неговата сфера. В нейната подготвеност беше да пресмята бонусите, които трябваше да раздават, както и да измисля механизми, които да възпират вложителите да продават токените си незабавно.
В това партньорство, несъмнено, имаше място и за Долф, който подсигуряваше нужната легитимност на плана им.
Трябваше им лиценз за всяка страна, в която желаеха да показват своята риптовалута, и изваждането му бе негов ангажимент.
– Реши ли на кой от разновидностите да се спрем?
– Да. Всеки, който купува пакет, би трябвало да знае, че на няколко месеца жетоните се удвояват, а цената на „ изкопаната “ криптовалута се подвига. – Ще завоюват единствено най-търпеливите – подсмихна се иронично Алън.
– Точно по този начин! – Вяра беше удовлетворена. – А ние в действителност по какъв начин ще копаем нашата криптовалута? Готов ли е към този момент блокчейнът ни?
– Довършва се – отговори Алън, само че не прозвуча особеноубедително.
– Кога ще е подготвен?
– Засега няма потребност да влагаме в техника, която да копае. Ще имаме програмен продукт за тази цел. За да не изпуснем въздействието си върху процеса още първоначално.
– Но това е централизиран метод, а нали сякаш бягаме от подобен? – репликира Вяра, тя не търпеше недостатъци в работата.
– Това сега няма значение, тъй като сме още на първо равнище. Сега просто построяваме мрежата от клиенти, които ще доведат други, а те ще продължат нататък.
Вяра се замисли. В последната една година, откогато работеше с Алън, добре опозна механизма на мултилевъл маркетинга (МЛМ), посредством който дейно се доближаваше до милиони хора по целия свят. Точно това гарантираше големи облаги от продажби, само че без блокчейн тяхната криптовалута щеше да се води централизирана. В даден миг хората, които вложиха при тях, щяха да ги обвинят в манипулиране на цената на валутата и никой нямаше да може да планува следствията.
– Дори и малко да закъснеем с блокчейна, не е неволя – продължи Алън, като видя неприкритото терзание на Вяра. – Целият указател на тези хора, които ще имат токените ни, както и всички преводи с тях, ще се правят в началото централизирано единствено в нашите SQL сървъри. След като е подготвен блокчейнът, ще прехвърлим данните им на друга платформа.
– Но това, че сега нямаме блокчейн, няма ли да се разбере от членовете ни? – внимателно, само че настоятелно питаше Вяра. Тя не оставяше без внимание нито един подробност, който би могъл да компрометира схемата на бизнеса и нейното име, несъмнено.
– В никакъв случай не би трябвало да се схваща! В този план са вложени доста пари. Не можем да си позволим неуспех, и то още на старта – отговори Алън съществено.
– И въпреки всичко?
– На представянето ще обясниш, че сме във фаза на копаене или учредяване и че на всеки 10 минути се генерират по 10 хиляди от нашите монети империкойни и разпределят сред членовете. И тези, които се включват първи, ще имат най-големи облаги в бъдеще! Нали се сещаш, че ще полудеят? – погледна я хитро Алън.
– Предполагам – усмихна се Вяра неособено въодушевено.
Трябваше да пресметне какви са рисковете в тази обстановка.
До последно бяха говорили с Алън, че дилемите вървят по проект и блокчейнът към този момент е съвсем подготвен, само че в този момент се оказваше друго.
– Виждам, че си доста изморена, на следващия ден ще продължим на свежи глави – предложи Алън, като не сваляше изпитателния си взор от нея.
– Може би си прав!
– И последно, преди да се разделим: би трябвало да казваш, че ние не се крием от хората. За тях вършим тези публични представяния – с цел да ни видят онлайн и даже да ни допрян, в случай че желаят. Ние не сме като основателите на биткойн, които никой не знае кои са и къде се намират.
Вяра кимна с глава и се обърна към Долф. Срещна погледа му, който я разтревожи.
– Чакайте! Вижте какво получих преди малко от офиса ни в София – съвсем извика той. – Имаме проблем, и то огромен!__
Формат: 84/108/32
Обем: 480 с.
Корици: меки
ISBN: 9786191953356
Линк към уеб страницата:
https://knigomania.bg/kriptoqueen.html
Героите в романа, отпред със свръхобразованата Вяра Раева, приготвят своята виртуална мрежа за лов на наивници. В нея попадат милиони хора от целия свят, измежду тях е и българинът Илия. Воден от първичния инстинкт за бързо замогване, той попада в клопката на незаконни мозъци. Юлияна Дончева изненадва с прелестно написан трилър, в който напрежението и дръзкият сюжет държат читателя до последната страница. Авторката влиза в света на богатите и разкрива освен лъскавите бизнес празненства и покупко-продажби за милиони, само че и цената, която наивниците заплащат за лесните пари. Сгромолясването на митовете са неизбежни даже и в цифровия век.
Сюжетът на романа „ КриптоQueen “ ни води до някои от най-луксозните и екзотични дестинации в света, трансформирали се в всекидневие за сполучливите предприемачи – островите Капри, Иския и Соренто в Италия, Макао, Банкок, Тайланд, Сингапур, Хонконг, остров Пукет. Юлияна Дончева се е погрижила да потопи оптимално читателя в действието на книгата, като е добавила QR кодове към някои от главите – след сканирането на кодовете с телефон попадате на селекция от живописни фотоси за всяка от дестинациите.
На корицата също ще забележите QR код, който пък ни води към особено направена промо страница за романа „ КриптоQueen ” – до момента не е употребен подобен прийом при дизайна на корици.
Самото заглавието „ КриптоQueen “ подсказва, че действието се развива във виртуалните пари, като в ръцете на читателя е разказ с впечатляваща завръзка, динамизъм и кулминационна точка, с добре построени облици. Интригата в сюжета минава през цялата канара от нищетата до изобилието, като Юлияна Дончева рисува изключително пластично тестванията на духа, упоритостта и другарството като движещи сили и претекстове.
„ КриптоQueen “ дава категоричен отговор на въпроса какво са криптопарите в актуалния свят. Конструиран е по тънката граница сред сериозните криптовалути и борсови игри, от една страна, с измамите, прикрити с името им – сред същинските виртуални капитали и лъжливите, предлагани със зрелищни пиар трикове.
Неслучайно огромният бизнесмен Уорън Бъфет съпоставя криптовалутите с „ отрова за плъхове “. В книгата на Юлияна Дончева „ фейковете “ са разкрити с впечатляваща дълбочина, меродавност и посредством реалистични облици и обстановки, увличащи читателя. Романът отразява модата по цифровите финанси, която е проникнала толкоз надълбоко в актуалното общество, че визира елитните богаташи, парвенютата и обеднелите до оскотяване безработни и безделници.
Ламтежът за бързо замогване се оказва подла клопка и съществено тестване за полезностите през прослойки с друг учебен и веществен статус. Съдбите се трансформират от алчносттта за „ огромните пари “ и бързи вложения в непознатите виртуални криптопари. Успехът на върха на финансовата пирамида идва освен при най-кадърните и невъзмутими финансисти, само че и при най-безскрупулните. Една неправилна стъпка води към последващи провали, към клатушкане, към пристрастяване и даже към закононарушение. Метаморфозите, през които минават героите в романа, са мотив за размисъл.
Освен по какъв начин се копаят биткойни и по какъв начин се построява блокчейн, романът проучва и дава отговор на редица нравствени въпроси, като да вземем за пример безконечната връзка сред любовта и парите. И дали славата подхранва личното его и егото на колегата? И още, целесъобразно ли е незаконното държание, в случай че си притиснат от крайни условия?
Уорън Бъфет дефинира криптовалутите като „ отрова за плъхове “. Временна мода, отрова или неизбежна действителност? Какво съставляват? Как да отличим сериозните криптовалути от измамите?
Новата виртуална действителност крие доста рискове и опасности. Криптовалутата може дa се окаже подло предизвикателство за тези, които желаят бързо да забогатеят. Стремежът към „ огромните пари “, извоювани посредством инвестиция във виртуални пари, трансформира ориси. Успяват освен най-подготвените и невъзмутимите, само че и тези, които нямат проблем със личния си морал.
Героите в романа, отпред със свръхобразованата Вяра Раева, приготвят своята виртуална мрежа за лов на наивници. В нея попадат милиони хора от целия свят, измежду тях е и българинът Илия. Воден от първичния инстинкт за бързо замогване, той попада в клопката на незаконни мозъци. Роман за благосъстоянието и бедността като тестване на духа, морала и характера.
Чрез приложените QR кодове ще можете да пресъздавате местата, където се развива действието в романа в разнообразни точки на света.
За Автора:
Юлияна Дончева е ефирен публицист, политик и бизнес дама. Завършва природонаучна гимназия в Шумен, а по-късно УАСГ в гр. София. Дългогодишен водещ в италианската телевизия Rai 2, както и в БНТ. През 2001 година става член на 39-ото Народно заседание като народен представител от парламентарната група на Национална движение „Симеон Втори", а по-късно и заместник-председател на парламентарната група „ Новото време “. След като излиза от политиката, се отдава на бизнес кариера. Майка на двама синове, от години Юлияна се интересува от здравословния метод на живот и хранене, за които написа в книгите си –„ Код „ алено “: Моята истина за храната “ и „ Код „ алено “: Ботокс в мозъка “. През 2021 година излиза дебютният й разказ „ Пътят “.
Трейлър към книгата „ КриптоQueen “:
Отзиви за романа „ КриптоQueen “
Новият разказ на Юлияна Дончева е впечатляващ книжовен инстикт на трансформациите във виртуалната действителност и по-специално на нейните тъмни, подмолни и рискови страни. Бързият триумф, включително и печеленето на „ лесни пари “, е един от най-коварните клопки на живота. Авторката атрактивно и интелигентно миксира в своя сюжет високотехнологичните интриги, безскрупулността, шокиращата смелост и моралните девиации. Книгата е самобитен витамин против доверчивост. Не пропускайте шанса да почувствате и осмислите това завладяващо обръщение!
Проф. Любомир Стойков
Парите носят ли благополучие? Страшно ли е в света на криптовалутите? Наказание ли е да си богат? Ако желаете да получите отговори на всички тези въпроси, прочетете новата книга на Юлияна Дончева.
Това е един извънреден разказ, който потапя в света на парите и в връзките на хората, живеещи в тази финансова центрофуга, а в нея като буря се завъртат обич, ненавист, ползи, интриги, даже заменена идентичност. С този разказ авторката потвърждава за следващ път своята мощ на умел повествовател на истории, които вълнуват.
Антон Стефанов, публицист
Откъс:
Пред централния вход на хотел The Venetian („ Венецианецът “) в Макао постепенно паркира първокласна шестметрова лимузина. От нея пламенно изскочи мургав водач, стегнат в бяла риза и с вратовръзка, и забързано се насочи към задната врата на автомобила. Отвори я и застина в очакване. Никой не излизаше от вътрешната страна.
Въпреки необятно отворената врата Вяра Раева не бързаше да слиза от елегантната бяла лимузина. Не обичаше да пропуща сходни моменти, които можеха да трансфорат в театър появяването й даже пред незначителна аудитория.
Показа на първо време на натрупалите се пред входа зяпачи финия гален на крайници си, като елегантно го подаде под рамката на вратата. Стъпи решително на земята и едвам по-късно с гъвкаво придвижване слезе от лимузината. Дори не докосна ръката, подадена й от водача.
– Погрижи се за куфарите ни, скъпи – обърна се тя към своя брачен партньор, който към този момент бе слязъл от другата врата на колата. Подразни се, като видя питащия му взор, като че ли не се досещаше самичък какво да направи. Огледа го небрежно – спортният панталон и меката памучна блуза, които бе облякъл по нейна рекомендация, се оказаха идеалният сет за дългото пътешестване от София до Макао и не изглеждаха измачкани, както той предполагаше.
Докато изчакваше пиколото да подреди куфарите им в количката за багаж, Вяра Раева любопитно огледа големия трийсет и девететажен хотел. Знаеше, че с изключение на цялостно копие на „ Венецианецът “ от Лас Вегас той се водеше за най-голямата постройка в Азия. Преди да го види в реалност, се притесняваше, че може да работи потискащо, само че макар големите си мащаби хотелът изглеждаше удивително. Напомняше й Двореца на дожите във Венеция, отвред бе заобиколен с течаща вода. Симбиозата сред италианска старинна архитектура и азиатски жанр й се стори неординарна, само че й харесваше, въпреки някои да определяха сходна артистична еклектика като прям кич.
Вяра Раева почувства удовлетворение от избора си, а първичното й чувство нормално не я лъжеше. Нейна беше концепцията да създадат формалното показване на плана им тъкмо тук – в меката на хазарта. Като специфичен административен регион на Китай Макао функционираше самостоятелно със свои закони и правила и хиляди туристи прииждаха тук всекидневно, с цел да залагат всевъзможни суми. От по-дребни, даже алегорични до колосални. Разбира се, главният поток посетители се насочваше към „ Венецианецът “ – тук бе най-голямото казино в света. Вяра смяташе, че това голямо преимущество трябваше безусловно да се употребява.
– Всичко е наред с багажа ни, скъпа! Алън несъмнено ни чака към този момент във фоайето. Да тръгваме! – гласът на Долф Шуман прозвуча въодушевено, което бе извънредно за него. Вяра го изгледа изпитателно. Лъскавата фасада на хотела, тълпите от хора към тях и оживлението, което се носеше отвред, бяха извадили брачна половинка й от перманентното му положение на незаинтересованост.
– Права бях за избора на това място, нали? – попита тя, въпреки че към този момент знаеше отговора. В началото Долф се съмняваше, че Макао е точното място за старт на плана им и бе направил няколко опита да я разубеди.
– В Макао е най-голямото казино освен в Азия, само че и в света – обясняваше му Вяра, щом той показваше подозрения по отношение на избора й. – Това значи, че там вървят рискови играчи.
Те обичат да залагат, не се тормозят да губят и мечтаят за бързи облаги. И са идеалният таргет, към който е насочен планът ни. Тя бе толкоз настоятелна с причините си, че Долф бе заставен да се довери на мощно развития й бизнес усет. Двамата убедиха и Алън, че Макао бе тяхното място за успешенстарт и ето, към този момент всички бяха тук, с цел да осъществят концепцията си.
Вяра Раева и Долф Шуман влязоха един след различен в гъмжащото от цветен народ предверие на хотела. Преливащо от форми и цветове, то взривяваше сетивата до степен, в която мъчно можеха да възприемат обособени елементи. Зашеметена, Тя се заоглежда във всички направления, до момента в който най-сетне видя Алън. Седеше до хубав шадраван с формата на златен глобус и гледаше нагоре. Старателно учеше купола, изрисуван във венециански жанр.
– Алън, здравей! – прегърна го Вяра, без да прикрива насладата от срещата със своя бизнес сътрудник. Той беше дошъл тук преди седмица, с цел да посочи детайлите към представянето на техния общ план. Вяра огледа Алън дискретно – имаше пресен отпочинал тип и най-много изглеждаше вдъхновен, което я успокои, че нещата вървят тъкмо както си ги представяше.
– Не имах вяра, че елементарно ще ме откриете! В това гъмжило от хора се усещам загубен! – засмя се англичанинът. – Тук е някакъв безпорядък от проведени групи, които се изсипват от целия свят.
– Видя ли към този момент казиното? И там ли е цялостно с хора? – запита Вяра.
– Е по какъв начин не! Огромно е! Работи непрекъснато и върти страхотни пари – стори й се, че погледът на Алън грабителски присветна, което потвърждаваше упованията й.
– Ще ни го покажеш…
– После ще ви го покажа. Сигурно сте изморени от пътя, а и часовата разлика е натоварваща.
Вяра кимна несигурно с глава, тъй като искаше да наподобява постоянно витална и енергична даже в очите и на най-близките си. Беше работохолик и държеше на своя имидж.
Погледна към Долф, той ги слушаше безучастно. Умората внезапно го беше превзела. Високата му слаба фигура изглеждаше прегърбена напред, което бе знак, че се усеща изнемощял.
– Запазил съм за всички нас президентския апартамент.
Така ще бъдем отделени от тълпата и ще се концентрираме върху работата – продължи Алън, само че като видя въпросителния взор на Вяра, добави:
– Огромен е, не се притеснявай! Около седемстотин квадрата е и има четири спални, фитнес, джакузи и несъмнено, кабинет. Ще се сместим някак, нали? – засмя се той и погледна към Долф, с цел да ревизира реакцията му.
– Да, несъмнено! Благодарим ти, Алън – поклати глава той.
– Първо се настанете и си починете добре. Ще се забележим по-късно в кабинета. Тогава ще обсъдим всички детайлности за представянето.
– Няма какво да си почиваме, Алън. След час ще съм подготвена, с цел да стартираме работа – възрази Вяра. От основание за сигурност беше оставила да уточнят най-важните въпроси, когато се видят. А те бяха незабавни за решение и не можеше да си разреши отмора тъкмо в този момент.
Яви се дружно с Долф в кабинета тъкмо в часа, за който се бяха уговорили, макар че не се усещаше изключително бодра.
Там към този момент ги очакваше Алън.
На вратата на президентския апартамент някой почука.
Влезе икономът, назначен да ги обслужва, тъй като се водеха за специфични посетители в хотела. Буташе количка, цялостна с леки закуски, кана прясно изцеден сок и кафе. Облечен в изрядна сива униформа, мъжът се засуети към тримата, с цел да сервира напитка персонално на всеки, спазвайки избран протокол, само че това очевидно изнерви Алън. Той изрови от джоба си някаква дребна банкнота, бутна я в ръката на иконома и го отпрати преждевременно.
– Май нямаш самообладание да поработим – усмихна се Вяра и отпи огромна глътка американско кафе. Имаше неистова потребност от освежаване преди сериозната работа, която я чакаше.
– Може и по този начин да се каже. Нали би трябвало да уточним всекидетайл от сюжета? Знаеш, че от представянето тук зависи триумфът на целия ни труд – по лицето на Алън мина сянка на подозрение или паника, Вяра не доразчете добре. Но беше единствено за момент. Почти незабавно върху физиономията на колегата й се настани добре познатата общителна усмивка.
– Знам с какво да стартира. Трябва на всички да стане ясно, че ние не продаваме криптовалута, а обучителни пакети, които изясняват по какъв начин се копаят цифровите пари – решително издекламира Вяра, репетирайки репликите си, с които обществено да показа плана.
– Това е ясно, написа го на всички места. По-важно е да разясним каква е разликата сред пакетите от 100 и от петдесет хиляди евро да вземем за пример. Какво преимущество дават по-скъпите… – добави Алън.
– Е, дааа! Не сме пристигнали тук единствено с цел да събираме хора, които с тъга ще извадят стотина евро за включване. Голямата цел е да притеглим съществени вложители и да ги убедим да бръкнат надълбоко в джобовете си.
Вяра се опитваше да увери Алън, че е наясно с задачата на представянето. Усещаше, че у него към момента има някакви съмнения по отношение на сюжета за вечерта или във връзка с нейната презентация. Обърна се към Долф, с цел да чуе мнението му. Но за какво ли не се изненада, когато видя, че брачният партньор й изобщо не следеше диалога им. Беше се залепил до прозореца и от последния етаж наблюдаваше по какъв начин наподобяват постройките насреща. Доближи се до него. Другите хотели приличаха на дребни кутийки на фона на мощното тяло на „ Венецианецът “.
– Като изреждаш бонусите за скъпите пакети, дай някакви образци – Алън още веднъж поде диалога.
– Разбира се. Ще обясня, че против 100 и трийсет евро да вземем за пример те ще изкопаят единствено към петдесет токена, до момента в който против пет хиляди евро...
– Добре, това ще го уточним тъкмо преди старта – прекъсна я Алън. – По-важно е още първоначално да обявиш, че всеки, който докара нов покупател, получава комисиона. И тя е доста по-голяма за тези, които са купили скъпи пакети. Те получават % даже и от всеки идващ, доведен от неговия човек. Добре звучи, нали?
– Да, въпреки че това е повече в твоята сфера на мултилевъл маркетинга – Вяра му подмятна комплимент, какъвто той безспорно очакваше. Алън бе най-хубавият пълководец в мрежовия маркетинг и тя нямаше предпочитание да се бори за превъзходството в неговата сфера. В нейната подготвеност беше да пресмята бонусите, които трябваше да раздават, както и да измисля механизми, които да възпират вложителите да продават токените си незабавно.
В това партньорство, несъмнено, имаше място и за Долф, който подсигуряваше нужната легитимност на плана им.
Трябваше им лиценз за всяка страна, в която желаеха да показват своята риптовалута, и изваждането му бе негов ангажимент.
– Реши ли на кой от разновидностите да се спрем?
– Да. Всеки, който купува пакет, би трябвало да знае, че на няколко месеца жетоните се удвояват, а цената на „ изкопаната “ криптовалута се подвига. – Ще завоюват единствено най-търпеливите – подсмихна се иронично Алън.
– Точно по този начин! – Вяра беше удовлетворена. – А ние в действителност по какъв начин ще копаем нашата криптовалута? Готов ли е към този момент блокчейнът ни?
– Довършва се – отговори Алън, само че не прозвуча особеноубедително.
– Кога ще е подготвен?
– Засега няма потребност да влагаме в техника, която да копае. Ще имаме програмен продукт за тази цел. За да не изпуснем въздействието си върху процеса още първоначално.
– Но това е централизиран метод, а нали сякаш бягаме от подобен? – репликира Вяра, тя не търпеше недостатъци в работата.
– Това сега няма значение, тъй като сме още на първо равнище. Сега просто построяваме мрежата от клиенти, които ще доведат други, а те ще продължат нататък.
Вяра се замисли. В последната една година, откогато работеше с Алън, добре опозна механизма на мултилевъл маркетинга (МЛМ), посредством който дейно се доближаваше до милиони хора по целия свят. Точно това гарантираше големи облаги от продажби, само че без блокчейн тяхната криптовалута щеше да се води централизирана. В даден миг хората, които вложиха при тях, щяха да ги обвинят в манипулиране на цената на валутата и никой нямаше да може да планува следствията.
– Дори и малко да закъснеем с блокчейна, не е неволя – продължи Алън, като видя неприкритото терзание на Вяра. – Целият указател на тези хора, които ще имат токените ни, както и всички преводи с тях, ще се правят в началото централизирано единствено в нашите SQL сървъри. След като е подготвен блокчейнът, ще прехвърлим данните им на друга платформа.
– Но това, че сега нямаме блокчейн, няма ли да се разбере от членовете ни? – внимателно, само че настоятелно питаше Вяра. Тя не оставяше без внимание нито един подробност, който би могъл да компрометира схемата на бизнеса и нейното име, несъмнено.
– В никакъв случай не би трябвало да се схваща! В този план са вложени доста пари. Не можем да си позволим неуспех, и то още на старта – отговори Алън съществено.
– И въпреки всичко?
– На представянето ще обясниш, че сме във фаза на копаене или учредяване и че на всеки 10 минути се генерират по 10 хиляди от нашите монети империкойни и разпределят сред членовете. И тези, които се включват първи, ще имат най-големи облаги в бъдеще! Нали се сещаш, че ще полудеят? – погледна я хитро Алън.
– Предполагам – усмихна се Вяра неособено въодушевено.
Трябваше да пресметне какви са рисковете в тази обстановка.
До последно бяха говорили с Алън, че дилемите вървят по проект и блокчейнът към този момент е съвсем подготвен, само че в този момент се оказваше друго.
– Виждам, че си доста изморена, на следващия ден ще продължим на свежи глави – предложи Алън, като не сваляше изпитателния си взор от нея.
– Може би си прав!
– И последно, преди да се разделим: би трябвало да казваш, че ние не се крием от хората. За тях вършим тези публични представяния – с цел да ни видят онлайн и даже да ни допрян, в случай че желаят. Ние не сме като основателите на биткойн, които никой не знае кои са и къде се намират.
Вяра кимна с глава и се обърна към Долф. Срещна погледа му, който я разтревожи.
– Чакайте! Вижте какво получих преди малко от офиса ни в София – съвсем извика той. – Имаме проблем, и то огромен!__
Формат: 84/108/32
Обем: 480 с.
Корици: меки
ISBN: 9786191953356
Линк към уеб страницата:
https://knigomania.bg/kriptoqueen.html
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ