Търсачи на Светия Граал
Една от мистериозните християнски митове, оживели до през днешния ден, е тази за Светия Граал.
Според преданието, това било чаша, от която Иисус Христос пил на Тайната вечеря. После в нея събрали Неговата кръв след Разпятието. В един миг чашата изчезнала и всички търсения на реликвата били несполучливи.
За нея по принцип не са известни кой знае какъв брой неща. Твърди се, че тя подарява величие и лекува рани. Разказвали, че богатият търговец Йосиф от Ариматея се заклел да пази Светия Граал след изтезанието на Спасителя.
Тук би трябвало да се спомене, че формалната Църква не признава тези митове за достоверни. Вярно е, че и четирите Евангелия приказват за човек на име Йосиф, който измолил тялото на разпнатия Христос от Понтий Пилат, увил го в покров и го сложил в гробница, изсечена в канара. Това е главното, което се знае за него. Оттук стартират фантазиите на някои християнски писатели, които прибавят, че Йосиф събрал кръвта на Христос в чаша и с нея обикалял по разнообразни земи, като проповядвал християнството. По време на странствията си той стигнал до Британия, където решил да спре и основал манастир, наименуван „ Глостънбъри “ (според някои източници точно в този манастир бил прикрит Граалът, който по-късно се трансформирал във олицетворение на Божията берекет за хората). След като основал манастира, Йосиф основал отшелнически рицарски медал, чиито членове били първите пазители на чашата и те оказали обезверена опозиция на нашествениците-сакси през V-VІ в. После били принудени да пренесат Граала до Сарас (къде се намира Сарас, е неизвестно) откъдето той бил „ възнесен на небето “.
Проблемът в тази легенда е, че първите християнски манастири се появяват към 300 години след епохата на Йосиф Ариматейски, а първите отшелнически ордени – 1000 години по-късно. Според друга легенда, чашата се намирала известно време у Тевтонския медал и била изгубена през 1242 година в борбата на Чудското езеро против армията на светия княз Александър Невски.
Според трета легенда, тя се озовала при еретиците-катари. Тази версия води началото си от легендата за крал Артур. Граалът бил пренесен в Британия и прикрит на дъното в античен бунар някъде из дълбините на острова. Рицарите на Кръглата маса, по заповед на Мерлин, тръгнали да го търсят. Сър Пърсивал намерил чашата и я донесъл в двора на Артур. Тогава върху кралството се стоварили разнообразни несгоди: сър Ланселот бил захласнат от незаконна пристрастеност към брачната половинка на Артур Гуинивер и избягал с нея във Франция, племенникът на Артур – Мордред, завзел властта и тежко ранил своя стопанин в борба. Виждайки, че чашата не донесла благополучие на кралството, раненият крал Артур я взел със себе си на тайнствения остров Авалон и по този метод предпазил от неприятности цяла Британия.
После Граалът по неведоми пътища се озовал при еретиците албигойци. След като техните сборища били унищожени през ХІІІ век, последните от тях избягали и предали чашата на Ордена на тамплиерите.
Тамплиерите имали крепости из цяла Западна Европа и имали големи благосъстояния и власт, като се занимавали основно с лихварство – те сложили началото на първите банки. Затова и кралят на Франция Филип ІV унищожил ордена им през 1307 година Оцелял единствено неговият португалски филиал, тъй като съумял да се преименува на Орден на Христос. Затова едно от догатките е, че до ден-днешен Светият Граал се намира под олтара на катедралата в португалския палат Томар – резиденцията на Ордена на Христос. Така или другояче, не е известно някой да се е осмелил да копае под олтара, с цел да провери…
Сър Пърсивал със свещения граал. Снимка: Уикипедия
Ново експлоадиране на интерес към Граала се следило през ХХ век. Агенти на Третия райх показали мощен интерес към местоположението на чашата.
Интересът на нацистите към тази светиня не е неочакван, защото окултизмът бил в основата на тяхната философия. Самият Хитлер вярвал в древногерманска легенда, съгласно която скритите съкровища се появяват на бял свят на всеки 700 години. (Този действителен интерес на нацистите към чашата е залегнал и в основата на сюжета на известния филм „ Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход “. Там има и извънредно сполучлив креативен миг: Граалът се оказва не богат златен потир, отрупан със скъпоценни камъни – а елементарна дървена чаша; та нали земният татко на Иисус, Йосиф, бил дърводелец).
Един почитан нацист, Ото Ран, тръгнал да търси чашата. Скоро изпратил отчет в Берлин, в който съобщавал, че е намерил мястото, където е прикрит Граалът. Според Ото Ран той в никакъв случай не бил изнасян от албигойската цитадела Монсегюр, а бил прикрит там в някаква загадка стая.
По-нататъшните събития се развиват стремглаво. Ото Ран се завръща в Берлин и стартира да работи в Бюрото за проучване на историческото завещание „ Аненербе “. Той предава своите открития от Монсегюр на Химлер (в книгата на френския историк Й.-М. Анжер се споделя, че измежду другите находки бил и Граалът), след което бил разгласен за „ популярен откривател “. Точно две години след тези събития Ото Ран се самоубива (според други източници, умира два месеца след молба за неотложно уволняване от СС).
Събитията по-нататък са известни: Третият райх намира своята крах под снарядите на съветската артилерия и бомбите на англо-американската авиация. Така се получило, че Светият Граал още веднъж донесъл беди на тези неправедни хора, измежду които се озовал.
Макар, че може би това са единствено исторически съвпадения. Така или другояче, никой в никакъв случай не е виждал мистичната чаша.
