Неуловимите: как Марк Т. Хофман разговаря с престъпници, за да разбере бъдещето на кибервойната и каква е мотивацията им
Една от забавните ни срещи в Берлин през тази седмица, когато GITEX Europe се организира за първи път на европейска земя, бе с престъпния психолог Марк Т. Хофман. В залите на Messe Berlin се събраха представители на държавни управления, започващи компании, инженери и визионери от целия свят. Всички говореха за бъдещето: за 6G, за самостоятелни системи, за трансформацията на опазването на здравето, сигурността и промишлеността посредством изкуствен интелект. Атмосферата беше електризираща, цялостна с огромни обещания и още по-големи екрани.
И тъкмо когато започвахме да се усещаме малко прекомерно уверени в „ светлото бъдеще “, попаднахме на лекция, която звучеше напълно друго. Нямаше презентация с корпоративни слайдове, нито проява на нова AI платформа. На сцената излезе мъж в черно – не инженер, не маркетинг шеф, а престъпен психолог. Казваше се Марк Т. Хофман. И не пристигна да ни покаже по какъв начин AI избавя света. Дойде да ни опише по какъв начин AI към този момент взе участие в закононарушения. И по какъв начин хакерите освен го употребяват, а го основават.
Марк Т. Хофман не е елементарният преподавател, който очакваш на софтуерна конференция. Той не пристигна да показва нов програмен продукт или да цитира отчети за нравственос в AI. Психолог по обучение и престъпен анализатор по специалност, той прекарва работните си дни не в офис, а в най-тъмните кътчета на интернет – даркнета, Telegram, Signal, 4chan и хакерски конгреси. Там, където множеството хора не биха стъпили даже виртуално, той влиза с задача – да следи, да беседва, да проучва.
Търси хакери не с цел да ги изобличава, а с цел да ги разбере. Защо работят? Какво ги стимулира? Как мислят? Според него това не може да се научи от разкаяни нарушители в пандиза. Те към този момент „ са намерили Бог “, както споделя той. Истинската картина излиза единствено когато приказваш с хора, които още са „ в играта “. С такива, които не крият насладата си, че надхитряват системата – и в този момент, с помощта на изкуствения разсъдък, имат нови оръжия.
Методът на Хофман провокира разногласия даже измежду полицията. Някои го питат дали е етично да беседва с хора, които към момента правят закононарушения. Той дава отговор просто: в случай че искаш да схванеш действителната мотивация зад киберпрестъпленията, би трябвало да приказваш с причинителите, до момента в който още са дейни. В пандиза, споделя той, всички съжаляват. Всички приказват за неточности, смирение и „ ново начало “. Но това не е истината – това е спектакъл за съдии, юристи и медици.
