Предлагат му престижни постове в чужбина, но избира България
Една от присъщите и емблематичните храни за България и останалите балкански страни е киселото мляко. За страдание през днешния ден липсват исторически данни за неговия генезис.
Едни учени го свързват с траките, а други с прабългарите. Според първите траките забелязали, че прокиснатото мляко се резервира по-дълго от прясното, и по тази причина почнали към преди малко издоеното мляко да прибавят и леко прокиснало. Според вторите пък при дългите преходи на прабългарите в степите под палещото слънце се случвало съхраняваното в кожени мехове кобилешко мляко да стартира да се вкисва и по този начин, без да желаят, нашите прародители разкрили кумиса, днешното кисело мляко. Впрочем и през днешния ден в някои елементи на Китай назовават киселото мляко катък, дума, позната и в речника на българите.
Диария
В Европа киселото мляко се появява през 16-и век с помощта на френския крал Франсоа Първи, който страдал от тежка форма на диария. Монархът споделил за проблемите с турския си сътрудник султан Сюлейман Великолепни. Той му изпратил доктор, който съумял да отстрани неприятния здравословен проблем посредством диета с кисело мляко. Доста години по-късно, едвам при започване на 20-и век, съветският биолог Иля Мечников открил, че киселото мляко е извънредно потребна храна и работи ефикасно против стареенето на организма, тъканите и клетките в него. Според руснака намиращите се в млякото потребни микроорганизми пречат на загниването и превръщането в отрови на поетите посредством храната белтъчини в червата на индивида. За да извърши своето изобретение обаче, Иля Мечников стъпва на откритията на един различен собствен сътрудник, българин, чието име през днешния ден, уви, е много по-известно по света, в сравнение с в нашата страна. Името на този българин е доктор Стамен Григоров.
Стамен Григоров е роден на 27 октомври 1878 година в село Студен извор, Трънско. След като приключва гимназия в София, отпътува да учи в чужбина. Завършва " Естествени науки " в Монпелие и пази докторантура на тематика " Принос към патогенезиса на апендицита " в Женевския университет. Докторантурата му е толкоз впечатляваща, че младият академик получава за нея специфичната премия на университета. Още като студент българинът демонстрира необикновен интерес към българското кисело мляко, което изпраща от България постоянно брачната половинка му Дафинка. Вместо да го употребява постоянно обаче, той употребява млякото за лабораторни проучвания. Към " млечната идея " е притеглен и научният началник на Стаменов, известният френски професор бактериолог Леон Масол, който дава за потребностите на българина най-съвременните и съвременни проучвателен уреди и апарати в образователното заведение.
През 1905 година 27-годишният доктор Стамен Григоров прави първата си научна обява, в която за пръв път разкрива и разказва причинителя на прокисването на млякото. Според доктора това е млечнокисел микроорганизъм, бактерия, която като пръв изобретател той посочва микроб А. Доста по-късно, бактерията е наречена лактобацилус булгарикус в чест на народността на своя изобретател. Със съдействието на своя началник проф. Масол младият български академик съумява да разгласява публикация за откритието си в едно от най-престижните медицински издания в света - " Ревю Медикал дьо ла Сюис Романд ", с което незабавно провокира възторг измежду научната общност. Оказана му е високата чест да изнесе отчет за откритието си и в влиятелния Институт " Пастьор “ в Париж.
Подем
Млечнокиселата бактерия провокира напредък на научната и професионалната кариера на доктор Стамен Григоров. Предложени са му редица влиятелни постове, измежду които професор в Женевския университет и даже шеф на самия Пастьоров институт. Той обаче отхвърля и се връща в България, където стартира работа като елементарен околийски доктор и шеф на болничното заведение в Трън. В родината, въпреки и при много по-неблагоприятни условия, доктор Стамен Григоров продължава своите научни проучвания, като се насочва към откриването на ваксина против ширещата се по това време като камшик туберкулоза.
Негова публикация по тематиката е оповестена на 29 декември 1906 година в парижкото списание " Прес медикъл ". За злощастие мирният живот в България е пресечен от войните за национално обединяване, в които лекарят като същински патриот се включва.
През Балканската война откривателят на млечнокиселата бактерия е на фронта като боен доктор. Следващата война, Междусъюзническата, лишава вечно неговия брат Христо. Той е ранен в борбата на Калиманското поле и макар опитите на доктор Григоров да го избави не съумява. През Първата международна война доктор Стамен Григоров още веднъж е на фронта като боен доктор. Изпратен е в Петричко да овладява избухналата там холерна зараза. За присъединяване си във войната и за приноса за преодоляването на обстановката с холерата доктор Стамен Григоров е награден със златен орден " Червен кръст " и медал " За смелост ". След войните лекарят още веднъж се връща към професионалните си научни занимания и тества своята противотуберкулозна ваксина в днешната Александровска болница. През 20-те години работи в лечебните заведения в Търново, Горна Оряховица, Провадия и Варна. В началото на 30-те години доктор Стамен Григоров отпътува за Италия, където продължава проучванията си за противотуберкулозната ваксина.
Връща се в България през 1944 година, като проучванията му на Апенините продължава неговият наследник Александър, който наследява лекарската специалност и научните ползи на своя татко.
Музей
Д-р Стамен Григоров умира скоро след връщането си в родината – на 27 октомври 1945 година в София, на 67-годишна възраст. Днес в центъра на родното му село Студен извор в реставрирана къща е основан единственият в света Музей на киселото мляко. Близо до музея е и родната къща на откривателя.
Музеят на киселото мляко е открит тържествено на 29 юни 2007 година, когато в Трън се организира и първият Празник на българското кисело мляко. Самият музей е ситуиран на два етажа. На първия етаж е показана вътрешната уредба на стая от обичайната българска битова къща от средата на 19-и век. А на втория етаж се намира библиотека с материали, отнасящи се до българското кисело мляко, и изложбена зала с макет, който показва целия развой на приемане на суровото прясно мляко, промишленото му произвеждане и реализацията и пласирането на готовия артикул в комерсиалната мрежа. В осведомителни табла, окачени по стените, са разказани историята на киселото мляко, домашното му подготвяне посредством подквасване, занаятчийското му произвеждане и други.
През последните десетилетия засилен интерес към българското кисело мляко демонстрират от далечна Япония. Един от най-известните учени в Страната на изгряващото слънце проф. Акийоши Хисоно прави проучвания върху противораковите свойства на нашето кисело мляко и потвърждава, че млечнокиселите бактерии фактически имат противораков резултат. Това провокира същински търговски взрив и мощно търсене на продукта освен в Япония, само че и в останалите страни на Югоизточна Азия, като Индонезия, Сингапур, Тайланд и даже част от Китай. Историята на българското кисело мляко в Япония е още от 1972 година, когато тогавашните ръководещи у нас продават на азиатците по този начин скъпата бактерия лактобацилус булгарикус. Без въобще да се бавят, японците незабавно пускат в произвеждане родното кисело мляко. Отначало поради киселия си усет то не се радва на изключително огромна известност измежду азиатските консуматори. Тогава от компанията " Мейджи " прибягват до един елементарен, само че доста ефикасен търговски ход. Те желаят от нашата страна да им позволи да употребяват името " България " като комерсиална марка, предава " Телеграф ".
Получават позволение и на пазара се появява новият артикул Meiji Bulgaria Yogurt, който през днешния ден се радва на голяма известност, а по търсене даже надминава и марката " Кока-Кола ". Днес предприемчивата компания " Мейджи " създава над 800 тона кисело мляко " България ". Бизнесът на компанията явно е повече от печеливш, защото договорът за потребление на името на нашата страна върху кутиите с японски йогурт е продължен чак до 2040 г.
Едни учени го свързват с траките, а други с прабългарите. Според първите траките забелязали, че прокиснатото мляко се резервира по-дълго от прясното, и по тази причина почнали към преди малко издоеното мляко да прибавят и леко прокиснало. Според вторите пък при дългите преходи на прабългарите в степите под палещото слънце се случвало съхраняваното в кожени мехове кобилешко мляко да стартира да се вкисва и по този начин, без да желаят, нашите прародители разкрили кумиса, днешното кисело мляко. Впрочем и през днешния ден в някои елементи на Китай назовават киселото мляко катък, дума, позната и в речника на българите.
Диария
В Европа киселото мляко се появява през 16-и век с помощта на френския крал Франсоа Първи, който страдал от тежка форма на диария. Монархът споделил за проблемите с турския си сътрудник султан Сюлейман Великолепни. Той му изпратил доктор, който съумял да отстрани неприятния здравословен проблем посредством диета с кисело мляко. Доста години по-късно, едвам при започване на 20-и век, съветският биолог Иля Мечников открил, че киселото мляко е извънредно потребна храна и работи ефикасно против стареенето на организма, тъканите и клетките в него. Според руснака намиращите се в млякото потребни микроорганизми пречат на загниването и превръщането в отрови на поетите посредством храната белтъчини в червата на индивида. За да извърши своето изобретение обаче, Иля Мечников стъпва на откритията на един различен собствен сътрудник, българин, чието име през днешния ден, уви, е много по-известно по света, в сравнение с в нашата страна. Името на този българин е доктор Стамен Григоров.
Стамен Григоров е роден на 27 октомври 1878 година в село Студен извор, Трънско. След като приключва гимназия в София, отпътува да учи в чужбина. Завършва " Естествени науки " в Монпелие и пази докторантура на тематика " Принос към патогенезиса на апендицита " в Женевския университет. Докторантурата му е толкоз впечатляваща, че младият академик получава за нея специфичната премия на университета. Още като студент българинът демонстрира необикновен интерес към българското кисело мляко, което изпраща от България постоянно брачната половинка му Дафинка. Вместо да го употребява постоянно обаче, той употребява млякото за лабораторни проучвания. Към " млечната идея " е притеглен и научният началник на Стаменов, известният френски професор бактериолог Леон Масол, който дава за потребностите на българина най-съвременните и съвременни проучвателен уреди и апарати в образователното заведение.
През 1905 година 27-годишният доктор Стамен Григоров прави първата си научна обява, в която за пръв път разкрива и разказва причинителя на прокисването на млякото. Според доктора това е млечнокисел микроорганизъм, бактерия, която като пръв изобретател той посочва микроб А. Доста по-късно, бактерията е наречена лактобацилус булгарикус в чест на народността на своя изобретател. Със съдействието на своя началник проф. Масол младият български академик съумява да разгласява публикация за откритието си в едно от най-престижните медицински издания в света - " Ревю Медикал дьо ла Сюис Романд ", с което незабавно провокира възторг измежду научната общност. Оказана му е високата чест да изнесе отчет за откритието си и в влиятелния Институт " Пастьор “ в Париж.
Подем
Млечнокиселата бактерия провокира напредък на научната и професионалната кариера на доктор Стамен Григоров. Предложени са му редица влиятелни постове, измежду които професор в Женевския университет и даже шеф на самия Пастьоров институт. Той обаче отхвърля и се връща в България, където стартира работа като елементарен околийски доктор и шеф на болничното заведение в Трън. В родината, въпреки и при много по-неблагоприятни условия, доктор Стамен Григоров продължава своите научни проучвания, като се насочва към откриването на ваксина против ширещата се по това време като камшик туберкулоза.
Негова публикация по тематиката е оповестена на 29 декември 1906 година в парижкото списание " Прес медикъл ". За злощастие мирният живот в България е пресечен от войните за национално обединяване, в които лекарят като същински патриот се включва.
През Балканската война откривателят на млечнокиселата бактерия е на фронта като боен доктор. Следващата война, Междусъюзническата, лишава вечно неговия брат Христо. Той е ранен в борбата на Калиманското поле и макар опитите на доктор Григоров да го избави не съумява. През Първата международна война доктор Стамен Григоров още веднъж е на фронта като боен доктор. Изпратен е в Петричко да овладява избухналата там холерна зараза. За присъединяване си във войната и за приноса за преодоляването на обстановката с холерата доктор Стамен Григоров е награден със златен орден " Червен кръст " и медал " За смелост ". След войните лекарят още веднъж се връща към професионалните си научни занимания и тества своята противотуберкулозна ваксина в днешната Александровска болница. През 20-те години работи в лечебните заведения в Търново, Горна Оряховица, Провадия и Варна. В началото на 30-те години доктор Стамен Григоров отпътува за Италия, където продължава проучванията си за противотуберкулозната ваксина.
Връща се в България през 1944 година, като проучванията му на Апенините продължава неговият наследник Александър, който наследява лекарската специалност и научните ползи на своя татко.
Музей
Д-р Стамен Григоров умира скоро след връщането си в родината – на 27 октомври 1945 година в София, на 67-годишна възраст. Днес в центъра на родното му село Студен извор в реставрирана къща е основан единственият в света Музей на киселото мляко. Близо до музея е и родната къща на откривателя.
Музеят на киселото мляко е открит тържествено на 29 юни 2007 година, когато в Трън се организира и първият Празник на българското кисело мляко. Самият музей е ситуиран на два етажа. На първия етаж е показана вътрешната уредба на стая от обичайната българска битова къща от средата на 19-и век. А на втория етаж се намира библиотека с материали, отнасящи се до българското кисело мляко, и изложбена зала с макет, който показва целия развой на приемане на суровото прясно мляко, промишленото му произвеждане и реализацията и пласирането на готовия артикул в комерсиалната мрежа. В осведомителни табла, окачени по стените, са разказани историята на киселото мляко, домашното му подготвяне посредством подквасване, занаятчийското му произвеждане и други.
През последните десетилетия засилен интерес към българското кисело мляко демонстрират от далечна Япония. Един от най-известните учени в Страната на изгряващото слънце проф. Акийоши Хисоно прави проучвания върху противораковите свойства на нашето кисело мляко и потвърждава, че млечнокиселите бактерии фактически имат противораков резултат. Това провокира същински търговски взрив и мощно търсене на продукта освен в Япония, само че и в останалите страни на Югоизточна Азия, като Индонезия, Сингапур, Тайланд и даже част от Китай. Историята на българското кисело мляко в Япония е още от 1972 година, когато тогавашните ръководещи у нас продават на азиатците по този начин скъпата бактерия лактобацилус булгарикус. Без въобще да се бавят, японците незабавно пускат в произвеждане родното кисело мляко. Отначало поради киселия си усет то не се радва на изключително огромна известност измежду азиатските консуматори. Тогава от компанията " Мейджи " прибягват до един елементарен, само че доста ефикасен търговски ход. Те желаят от нашата страна да им позволи да употребяват името " България " като комерсиална марка, предава " Телеграф ".
Получават позволение и на пазара се появява новият артикул Meiji Bulgaria Yogurt, който през днешния ден се радва на голяма известност, а по търсене даже надминава и марката " Кока-Кола ". Днес предприемчивата компания " Мейджи " създава над 800 тона кисело мляко " България ". Бизнесът на компанията явно е повече от печеливш, защото договорът за потребление на името на нашата страна върху кутиите с японски йогурт е продължен чак до 2040 г.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ