)
Кремъл за пакта Молотов–Рибентроп: Политика на Пакта пинг-понг
Една от присъщите черти на кремълската дезинформационна машина е неналичието на поредност. Дезинформационните медии изстрелват десетки разнообразни неистини по основни въпроси като случая „ Скрипал “ и злополуката с MH17... Същото може да се следи и при дезинформацията към Втората международна война и пакта Молотов – Рибентроп, където Кремъл ту възхвалява пакта, ту го жигосва.
Пинг-понг. Ту го възхвалява, ту го жигосва.
Особено положително наблюдаване по тематиката имаха и сътрудниците от „ EU vs Disinfo “ още преди години.
В края на май 2020 година депутатът от съветската Дума Алексей Журавльов внесе предложение (пинг) за наказание на осъждането (понг), направено от Съветския парламент на 24 декември 1989 година, по отношение на пакта Молотов–Рибентроп. Според Журавльов тогавашното решение е било взето под външен напън:
„ Решението е в несъгласие с правилата на историческата правдивост и е взето в подтекста на възходяща политическа неустойчивост, последвана от напън от страна на непознати сили. То е било квалифицирано от Комисията за оценка на политическите и правни последствия от съветско-германския пакт за ненападение от 1939 година и не се е ръководело от правилата на обективност и безпристрастност “.
„ Конгресът отбелязва, че през този интервал връзките на Съюз на съветските социалистически републики с Латвия, Литва и Естония са били контролирани посредством система от контракти. В сходство с мирните контракти от 1920 година и договорите за ненападение от 1926–1933 година, подписалите страни са били длъжни да зачитат взаимно суверенитета си, териториалната си целокупност и неприкосновеността си при всички условия. Съюз на съветските социалистически републики е поел сходни отговорности и към Полша и Финландия “.
През септември 2019 година Европейският парламент одобри резолюция във връзка 80-годишнината от експлоадирането на Втората международна война. Резолюцията се базира на горепосоченото наказание от страна на Съветския парламент, само че провокира гневна реакция от Кремъл.
Руските медии започнаха акция, в която представяха Полша и западните сили като съществени виновници за Втората международна война. Държавната съветска организация „ Спутник “ атакува Полша яростно.
Пактът Молотов–Рибентроп е основал предпоставки за териториалната агресия на Хитлер и Сталин. Самият пакт не провокира войната, само че прави войната допустима. Той дава на двете страни свободата да работят. Йосиф Сталин персонално разказва връзките сред Германия и Съветския съюз като „ другарство, изковано в кръв “.
Пактът разрешава на Съюз на съветските социалистически републики да разшири територията си за сметка на съседите си. Финландия и Румъния са принудени да правят отстъпка огромни елементи от териториите си; Естония, Латвия и Литва са окупирани и анексирани — всичко това съгласно нацистка Германия.
Кремъл дълго време отхвърляше съществуването на секрети протоколи, които разделяха сферите на въздействие сред нацистка Германия и Съветска Русия.
ОТ ПОДПИСАЛИТЕ ДОГОВОРА СТРАНИ, САМО Съюз на съветските социалистически републики ЗАПАЗИ ТЕРИТОРИЯТА, ПРИДОБИТА ЧРЕЗ СПОРАЗУМЕНИЕТО.
Пактът Молотов–Рибентроп обаче не е комплициран въпрос. Той е добре документиран; всички документи са налични за проучване от десетилетия. Последствията, аргументите и резултатите са в детайли проучени и добре известни.
И въпреки всичко Кремъл обезверено се мъчи да измисли по какъв начин да се отнася към него. Видяхме нагоре, че Съветският парламент го осъжда през 1989 година Владимир Путин персонално се базира на това наказание през 2009 година в публикация за полския вестник Gazeta Wyborcza:
„ Безнравственият темперамент на пакта Молотов–Рибентроп получи безапелационна оценка от Народното събрание на нашата страна “.
Но…
Пет години по-късно, през 2014 година, съветският президент промени мнението си:
„ Съветският съюз подписа контракт за ненападение с Германия. Казват: „ О, какъв брой неприятно “. Но какво му е неприятното, в случай че Съветският съюз не е желал да води война? Какво му е неприятното? “
Само с цел да се върне още веднъж към сериозна оценка на контракта с нацистите в последната си публикация за уроците на историята:
„ Нека напомня също, че Съветският съюз даде правна и морална оценка на така наречен пакт Молотов–Рибентроп. В резолюцията си от 24 декември 1989 година Върховният съвет публично осъди тайните протоколи като „ акт на персонална власт “, който по никакъв метод не отразява „ волята на руския народ, който не носи отговорност за този сговор “.
Това нееднозначно отношение към предишното основава проблеми даже за тези, които желаят да поддържат кремълската упоритост да употребява историята като политически инструмент. Един от историците, близки до Кремъл, показва неспокойствие от тази непрекъснато изменяща се позиция:
„ Това основава извънредно комфортна среда за пропагандни операции от страна на опозицията. Например, изказванията на нашите публични лица, че пактът Молотов–Рибентроп е било огромно достижение на руската дипломация. Това макар обстоятелството, че Владимир Путин в тирада изрази ясна позиция, че не се гордеем с пакта, че съжаляваме за него, само че той е бил част от събития, в които освен ние сме взели участие. Но още през 2014 година президентът стартира да разказва пакта като вярно решение. И всички останали се включиха. Така не се печели осведомителна война! “
Така продължава този кремълски мач на пинг-понг: наказание (пинг) – хвалба (понг) – наказание (пинг) – хвалба (понг). След последното наказание (пинг) от президента в публикация от 19 юни (2020 г.), разглеждането на предлагането на господин Журавльов (понг) е отсрочено. В последна сметка, с думите на някогашния ръководител на Държавната дума Борис Гризлов:
„ Парламентът не е платформа за политически диспути! “
И историята не трябва да бъде такава.
______________________
Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.
