Докато Европа се измъчва от жегата, съдиите в Париж заявяват, че вината не е на потребителите — а на TotalEnergies
Съд в Париж неотдавна се произнесе по дело, заведено против TotalEnergies от екологични организации и община Париж. Решението не стопира разширението на активността на компанията в бранша на изкопаемите горива. Но то реализира нещо, против което промишлеността се съпротивлява от половин век: то дефинира TotalEnergies като носеща юридическа отговорност освен за излъчванията, произлизащи от нейната активност, само че и за излъчванията, които се отделят при крайното изгаряне на продаваните от нея петрол и газ, оповестява EUobserver.
Европа се бори с интензивно лято на климатичен срив. Топлинната вълна във Франция затвори учебни заведения, а претрупаните лечебни заведения бяха претрупани до краен лимит, като толкоз доста хора умираха в жилищата си, че моргите нямаха задоволително място. Работещите навън са се сблъскали с условия, надхвърлящи това, което човешкото тяло може безвредно да издържи.
На този декор парижки съд постанови решение, което трансформира кой може да бъде държан виновен за тази разгръщаща се рецесия.
На 25 юни парижкият правосъден арбитражен съд се произнесе по дело, заведено против TotalEnergies от екологични групи и град Париж. Решението не стопира разширението на активността на компанията в региона на изкопаемите горива. Но прави нещо, на което промишлеността се съпротивлява от половин век: държи TotalEnergies правно виновна освен за излъчванията от активността ѝ, само че и за излъчванията, създадени при изгарянето на петрола и газа, които продава, или това, което е известно като излъчвания от Обхват 3.
В продължение на десетилетия фирмите за изкопаеми горива се крият зад елементарна отбрана: ние единствено произвеждаме продукта. Шофьорът, който цялостни резервоара, отоплението на семейството с газ - те са тези, които го горят, не ние.
Парижкият съд към този момент опроверга този мотив. Той откри, че капиталовите тактики, индустриалните избори и енергийното портфолио на TotalEnergies непосредствено оформят излъчванията, които следват. Потребителското оправдание, най-доходоносната небивалица на промишлеността, е завършило.
50 години отказване
Това, което прави това решение значимо, е, че то принуждава компанията да признае това, което към този момент е знаела, само че е прекарала 50 години, пробвайки се да го прикрие. Вътрешни документи на компанията, датиращи от 1971 година, разказват разрушителните резултати от изгарянето на изкопаеми горива върху климата. Те предвиждат с притеснителна акуратност, че концентрациите на CO₂ ще доближат 400 елементи на милион към 2010 година и предизвестяват за евентуално размразяване на полярния лед и повишаване на морското ниво.
В началото на 80-те години на предишния век, вътрешните оценки на компанията признават, че стоплянето евентуално ще бъде необратимо. Към средата на 80-те години на предишния век, ръководителите на Elf - по-късно слята с Total – поучават за тактика за лобиране, особено предопределена да блокира данъчното облагане на въглеродните излъчвания.
Компанията избира друг път: финансиране на подозрения, опозиция против регулациите и лобиране пред държавните управления, като в същото време продължава да уголемява производството на изкопаеми горива. Този модел не е спрял. През 2025 година TotalEnergies влага 13,4 милиарда $ [11,72 милиарда евро] в нефт и газ, върна 15,8 милиарда $ на акционерите и насочи единствено 2,8 милиарда $ към нисковъглеродна електрическа енергия.
До 2030 година компанията възнамерява да насочи три четвърти от вложенията си към нефт и газ, съгласно последния ѝ стратегически обзор. Това не са неутрални избори, а решения с избрани жертви - такива, взети в заседателни зали преди десетилетия и доказани от ръководителите на TotalEnergies единствено месеци по-рано.
Какво в действителност се трансформира в този момент?
Днес мнозина приканват за политизиране на горещата вълна. Хората упорстват за отговорност за неуспехите в политиките във връзка с публичното здраве, трудовото законодателство и акомодацията към климата. Но за климатичните придвижвания тази работа е в ход повече от десетилетие.
Това знаково решение не се появи от нищото. То е артикул на години на непрекъсната акция освен за пренасяне на пари от изкопаеми горива, само че и за отнемане на компании като TotalEnergies от тяхната обществена легитимност. Тяхното състояние като допустими сътрудници за градове, университети и пенсионни фондове беше сложено под въпрос и се противопоставяше. През 2015 година, след акция за отвод от изкопаеми горива, Париж се ангажира да се откаже от изкопаеми горива. През 2018 година сполучливо настояхме определените длъжностни лица да одобряват предложение, с което се открива, че градът би трябвало да изследва правосъдните дейности против фирмите за изкопаеми горива.
Това, което тогава изглеждаше коренно, внезапно стана рационално, даже належащо. Затова екоорганизациите продължиха да упорстват. Изследвания на вътрешните архиви на Total и Elf, са дали доказателствата, които участниците в акцията изведоха на обществено място. През 2019 година беше заведен правосъдният иск, който беше извоюван на 25 юни.
TotalEnergies ще упорства, че смяната е дребна: съдът единствено им е наредил да преразгледат проекта си за зоркост в границите на шест месеца, с цел да отчетат излъчванията от Обхват 3.
Но правната сфера се е трансформирала. Въпросът към този момент не е дали TotalEnergies подава подобаващ климатичен отчет. Сега може да се сложи под въпрос дали в действителност предотвратява рисковете, които основава.
Климатичният срив не е естествено злополучие. Това е бизнес модел, който приватизира облагата и социализира разноските. В момента семействата в цяла Европа избират сред сметки за храна и сила, до момента в който фирмите за изкопаеми горива регистрират рекордни облаги. Решението от Париж се причислява към възходящ брой правосъдни разногласия за климата по целия свят, които най-сетне показват кой е виновен за рецесията. Това, което се изисква в този момент, е политическо решение: налози върху непредвидените доходи, законодателство „ замърсителят заплаща “, завършек на дотациите за изкопаеми горива и обезпечен достъп до налична чиста сила.




