Внимание! Сомнамбул
Една нощ преди три години Сияна отваря очи, събудена от чудноват звук. Чува мощен тътен откъм коридора и с разтуптяно сърце се прокрадва, с цел да види дали не разрушават жилището. Когато открехва вратата, вижда седемгодишния си наследник Жоро да си проправя път към банята през купчината кутии за обувки, която преди малко е съборил. Не прави опит да се наведе и да ги отмести.
„ Какво правиш бе, дете? ” – подвиква уплашено майката. Никакъв отговор. Със умерено изражение на лицето дребният влиза в банята, пуска чешмата и стартира старателно да си мие зъбите. Минута, две, пет. Не реагира по никакъв метод на въпросите на майка си, единствено се взира с отвеян взор в огледалото. След малко оставя четката, подминава Сияна, като че ли не я вижда, и си ляга. На сутринта не помни нищо.
Сомнамбулизмът в действителност напълно не е толкоз рядко събитие. Между 15 и 20% от децата на възраст от 4 до 12 години са ходили насън най-малко един път.
Причина за това най-вероятно са измененията в подрастващия мозък,
счита изтъкнатият психиатър и експерт по разстройствата на съня доктор Георги Койчев. Сомнамбулните епизоди се случват във етапа на дълбокия сън по време на първия или втория от четирите или петте сънни цикъла през нощта, които са по-продължителни и дълбоки при децата. Тогава човек не сънува, биоелектричната активност на мозъка е мудна, а съзнанието и моториката – способността да се движим – са изключени.
В бездънен сън човек нормално е напълно имобилен, дишането му е постепенно и равно, а ритъмът на сърцето – занимателен. При сомнамбулите обаче секторът в междинния мозък, от който зависят така наречен реакции на възбуденост у индивида, изпраща по-силни от нормалното електрически сигнали, които стигат до подкорието. Това отключва моториката, покачва мускулния тонус и макар че съзнанието е изключено, индивидът стартира да се движи.
Действията на сомнамбула нормално са елементарни, само че свързани.
Най-често срещано е повтарянето на нормални, всекидневни дейности – вървене до тоалетната (макар, за смут на близките, постоянно не на вярното място), хранене, разходки из дома. Сомнамбулът върви с отворени очи, само че защото сетивата му спят, той няма да разпознае лицата на околните си и евентуално ще ги отмине със стъклен и отвеян взор, без да реагира на въпросите им. Тъй като е доста мъчно да бъде разсънен в този миг, доктор Койчев поучава: не се опитвайте да поддържате връзка с него, деликатно го хванете за раменете и го отведете да си легне. На сутринта - както и дребният Жоро, той няма да помни нищо.
Причината ходещите насън да правят избрани, сякаш напълно нормални дейности е способността на мозъка да автоматизира това държание, което ни се постанова да повтаряме всеки ден – до момента в който изминавате до болежка познатия път от къщи до магазина, не размишлявате непрестанно от кое място да минете, нали? Това е по този начин, тъй като
централната ни нервна система освобождава място
на вниманието и съзнанието ни да се ангажират с новите, необикновени тласъци и случки, като по този начин прави живота ни по-ефективен и елементарен. Когато този механизъм на автоматизиране е нарушен, може да се развие натрапливо (или така наречен обсесивно-компулсивно) разстройство, когато елементарните дейности като почистване, нареждане, хранене влизат в обсега на вниманието и разстройват способността на индивида да минава през тях умерено и без много-много да се замисля. При изключеното схващане на сомнамбулите тялото се насочва точно към тези подсъзнателно заучени дейности.
