Една малка птица се асоциира с романтика, свързва се с

Една дребна птица се асоциира с романтика, свързва се с религиозни вярвания, тъй като символизира Божия наследник и в това време е домакински любим, както и обект на кулинарни специалитети. Нашата страна е с най-богата фауна от тези птици през интервалите миоцен и плиоцен, а в това време в този момент е дала един нов жанр и 8 нови типа на науката. Тази птичка е чучулигата.

Дали познаваме добре най-добре показаната у нас птица?

Винаги може да се научи нещо ново за прочут тип, чиято ария постоянно чуваме и от време на време разграничаваме измежду другите песнопойци.

В Китай тази птичка се отглежда обичайно като домакински любим. В Пекин ги учат да имитират гласа на други пойни птици и животни. Старомоден табиет на пекинците е да преподават на своите пернати 13 типа звуци в непоколебим ред. Тези птици, които могат да изпеят всички 13 звука в реда, в който би трябвало, са най-високо ценени, а всяко нарушаване в песните понижава цената на птицата.

Наистина доста забавни неща има към чучулигата, които могат да се научат и по тази причина тя заслужава особено внимание.

Класификация и разпространяване на чучулигата

Чучулигите принадлежат към разред Passereriformes - Врабчоподобни, поред Passeri на семейство Alaudidae - Чучулигови.

В момента съществува 17 приети рода чучулига и 91 типа.

Тези забавни птици живеят най-вече в Стария свят. Около 57 % са поданици на Африка, към 19 % обитават Африка и Евразия, 16 % са в Азия, 6 % единствено в Евразия и 1 % в Новия свят.

Рогатата чучулига е единственият тип чучулига, произхождаща от Северна Америка. Има типове въведени във Ванкувър и Британска Колумбия. Птиците са показани и в Австралия и Нова Зеландия. Антарктида е единственото място, където не могат да бъдат срещнати птиците.

Местообитания и среда на живот на чучулигата

Чучулигата населява откритата провинция, както в умерените, по този начин и в тропическите райони. Местообитанието им включва: шубраци, савана, пустиня, тундра, пасища и аграрни земи. Птиците могат да бъдат открити в местообитания в крайбрежни зони на морското ниво до планински региони на 4 хиляди метра височина.

Как наподобява чучулигата?

Чучулигите са дребни до междинни птици. Дълги са от 11 до 19 сантиметра и тежат от 15 до 75 грама. Имат дълги крайници, крила и опашка. Повечето типове имат дълги прави нокти на задните си пръсти. Дължината на нокътя зависи от местообитанието на птицата. По-дълъг нокът се среща при типове, които населяват места с мека почва и малко растителност, а по-късите нокти са владеене на птици, които живеят в региони с по-твърда почва.

Тяхното кафяво оперение, което варира от светлокафяво до червеникаво, е много загадъчно и хармонира с цвета на почвата. Някои типове имат гребени или кичури пера на главата си.

Половете си наподобяват, само че мъжките са малко по-едри и имат по-ярък и по-отчетлив цвят и маркировка от женските. Видът Alauda razae демонстрира сексуален диморфизъм в дължината на човката. Тази на мъжкия е с 20 % по-дълга от на женската, което води до съмнение, че двата пола употребяват разнообразни източници на храна.

Чучулигите линеят един или два пъти в годината според от типа. Чучулигата е единствената птица, която губи всичките си пера при първото линеене. По отношение на перата чучулигата наподобява на множеството земни птици. Малките имат по-различно на цвят и шарки оперение от възрастните.

Поведение и метод на живот на чучулигата

Повечето чучулиги живеят самотно, макар че се следи да се стигат в селскостопанските поля, с цел да се хранят, а други се събират в размножителния интервал и при миграцията. Някои типове са заседнали, други са номади, движат се съгласно преваляванията и запасите от храна, а трети мигрират на дълги дистанции. Популациите им са дребни, само че се срещат по-гъсто във висококачествените местообитания.

Чучулигата тича, а не скача по земята като врабчето, нищо че принадлежи на Врабчоподобните. Рядко каца по шубраци и дървета, с изключение на когато пее. Тези типове, които живеят в пустинни региони, стоят на сянка през горещите часове на деня под тревни сектори.

Тези птици са териториали и пазят региона си с ария и полети. Някои подвигат и демонстрират гребените си.

Песента на чучулигата

Чучулигите имат по-сложни позвънявания от множеството птици и постоянно екстравагантни песни, издавани по време на полет, са, с цел да може мъжката да се покаже. Тези мелодични за човешкото ухо звуци са обезпечили на чучулигата централно място в поезията, музиката и фолклора на народите.

Размножаване на чучулигата

Въпреки че има някои наблюдения за полигамно държание, като цяло чучулигите са моногамни. При формиране на двойката, женската главно дава отговор за гнездото, инкубацията и размножаването, само че в храненето на дребните вземат участие и двамата родители.

Мъжките извършват висок вълнообразен полет, съпроводен с ария. Те разрошват перата си, демонстрират гребена си и се покланят или подскачат по земята. Ухажването се среща при някои от типовете. Обикновено пеят мъжките в интервала на ухажване, само че това може да се случи и с женските по време на образуването на двойката.

При чучулигата размножаването е сезонно, по времето, когато има най-вече инсекти и семена. Гнездото се прави на земята, в непосредствена непосредственост до буци пръст с трева, за по-добра циркулация на въздуха и изстудяване. Гнездата са издигнати от трева, листа, растителни нишки, от време на време облицовани с трева и пух.

Яйцата в едно гнездо са от 3 до 5, само че може да са и от 1 до 8. Те са гладки бели или ярко сини, със сиви или маслиненокафяви точки. Интервалът на снасянето им е през ден.

Мътенето продължава 10 до 16 дни, пилетата се излюпват синхронно и се хранят с инсекти или семена. Напускат гнездото след към 10 дни. Родителите им обаче не престават да ги хранят още 18-20 дни.

Хранене на чучулигата

Чучулигите са всеядни птици и намират храната си на земята. Те ядат доста типове инсекти в допълнение към семената, тревите, листата, пъпките, плодовете и цветята, изключително през зимата, когато насекомите са по-труднодостъпни.

Някои типове чучулиги ядат и охлюви, които разрушават в скалите, с цел да счупят черупката им. Формата на човката на птиците е приспособена към хранено им. Някои имат изкривени клюнове, с цел да могат да копаят ларвите на насекомите, до момента в който при други човките са здрави, мощни, с цел да ядат с тях семена.

Самите чучулиги също са храна за редица хищници. Соколите, совите и свраките ловуват чучулиги. Възрастните птици, дребните пилета и яйцата са храна на някои бозайници. Невестулката, скункса и катерицата, миещите мечки и домашните котки са други животни, хранещи се с чучулиги или яйцата им. Гнездови хищници са полевките, землеровките, враните, разследване на което към 90 % от гнездата на чучулигата търпят набези от хищници.

Младите птици напущат рано гнездото и се счита, че това понижава хищничеството. Оперението, което се слива със земята, също оказва помощ на птиците да се крият от враговете си.

Човекът също се явява див звяр по отношение на чучулигата. В кулинарията птиците се ядат с изцяло непокътнати кости и се считат за деликатна, здравословна и лека храна.

В България всички срещащи се 9 типа чучулиги са под протекция на закона. Това са: полската чучулига, късопръстата чучулига, сивата чучулига, ушатата чучулига, качулатата чучулига, горската чучулига, дебелоклюната чучулига, белокрилата чучулига и черната чучулига.