Една книга за историята и любовта, която ни повежда на

Една книга за историята и любовта, която ни повежда на вълнуващо странствуване обратно във времето и разкрива по какъв начин са се обичали античните римляни. В „ Любов и секс в Древен Рим “ (изд. „ Колибри “) италианският археолог, антрополог, публицист и документалист Алберто Анджела споделя знание, почерпено от науката за античността, антични текстове, археологически обекти, музейни артефакти, стенописи, скулптури и графити от Помпей и Херкулан.

(Mosaic from Centocelle, love-scene. Roman, 1st century AD, Marble)

♥ Целували ли са се младите римски двойки на публични места?

Противно на това, което става през днешния ден, по улиците на Древния Рим в никакъв случай не бихте видели двойка да се целува. Било е срещу морала. На целуването пред хора се гледало с неприятно око, тъй като не отговаряло на свяна, който римската жена постоянно трябвало да има. Затова в никакъв случай не бихте забелязали матрона да целува личния си брачен партньор пред всички (нито да бъде докосвана от мъж на обществено място). Нито пък да го прави момиче от знатна фамилия.
И защото държанието на аристокрацията е било възприето като образец от „ новобогаташите “ (тоест от фамилиите с ниско родословие, стремящи се да се повдигнат с помощта на скорошно забогатяване), прекомерно евентуално е да не са го правили и младежите, принадлежащи към тази каста на римското общество.

Добре, богатите не са се целували пред хората, а другите? И те – също. „ Страстната “ целувка по улицата между двама сгодени например била считана за скандална, неморална, почти както ставаше в Италия през четиридесетте и петдесетте години на ХХ в. Колко целувки щяхте да видите по улиците на Рим след войната? Известни са черно-белите фотографии от онази ера на американка, облечена „ съвременно “, която върви по италианска улица, заобиколена от мъже с преценяващи, изпитателни, похотливи погледи... Общо взето, „ античният “ римски морал е участвал до през вчерашния ден и при нас... Ето за какво двамата младежи, които решихме да последваме, избраха да се целуват скрито в задната част на магазинчето. Същото сложно държание трябвало да имат робите. Различен, явно, бил казусът с проститутките, които раздавали целувки на клиентите си по улиците, с цел да ги завлекат в своите „ спални “.

В общи линии, в Древния Рим липсвали всички тези буйни жестове, които нормално виждаме през днешния ден по нашите площади, на масичките в кафенетата или до стените наоколо до учебните заведения, като целувките, ласките сред влюбените или буйните обятия. Заради тогавашния морал в връзките на двойката тези прояви били непокътнати за интимността измежду домашните стени. Всъщност в случай че помислите, има напълно малко изображения (еротични или не) от римската ера, на които има целуваща се двойка (може би най-хубавата е мозайка от Пиаца Армерина с двама влюбени и тя, обърната с тил към фена, демонстрира обилно деколте отзад). Изобщо никой в никакъв случай нямаше да може да направи снимка  „ Любов моя, дай ми хиляда целувки “ като фамозната снимка на Робер Дуано, показваща двама влюбени, които се целуват буйно, без никой да им обръща внимание, на улица в Париж пред едно бистро.

♥ Колко типове целувки познавали римляните?

Точно като нас римляните познавали разнообразни типове целувки според от събитията. Както акцентира професор Ева Кантарела, имало да вземем за пример целувка за привет сред военните, целувка за разлъка, целувка, която се дава на умрелия, целувка за помиряване, целувка за честитене и така нататък Естествено, имало и любовни целувки. И ето ти в този момент една изненада! Ако при нас сред мъжа и дамата съществува главно единствено една любовна целувка, римляните употребявали три думи, с цел да дефинират другия генезис, характерност и цел на сходни целувки.

OSCULUM: Това е целувката със затворена уста, без пристрастеност. Произлиза от думата os, т.е. „ уста “, и е умалително съществително, допустимо по отношение на устните, които се свивали, с цел да целунат. Това е най-древният термин. Употребявал се, с цел да значи непорочните целувки, които се давали в наличието на други хора или по време на церемонии. Била единственият тип, позволен на дамите, когато са на обществено място, и „ обвързване “ за тях даже вкъщи. Всеки ден брачната половинка трябвало да целува по този метод брачна половинка (и даже роднините си), съблюдавайки ius osculi (желязно предписание, което ще обсъдим малко по-долу).

SAVIUM: Това е същинската буйна целувка, еротична, с потребление на езика, целувката на влюбените. Произлиза от думата suavis (сладък, нежен). По-късно тя ще бъде наречена „ френска целувка “. В Метаморфози (или Златното магаре) на Апулей е разказан известният мит за Ерос и Психея: Майката на Ерос, Афродита, е изпълнена с ревнивост към Психея, поради което тя бяга, изплашена, от двореца на Ерос. Афродита обещава премия за този, който пръв я откри. Апулей описва въпросната награда по следния метод: „... ще получи персонално от Афродита седем извънредно сладки целувки и една, надалеч по-медена, с ласкаво допиране на езика й “ (... ab ipsa Venereseptem savia suavia et unum blandientis adpulsu linguae longe mellitum). Съществуват и умалителни (saviolum например), както разкрива Катул, казвайки на момче, което обича: „ Откраднах от теб, до момента в който играеше, нежни ми Ювенций, една целувчица [saviolum], по-сладка от сладката амброзия “.

И най-сетне:

BASIUM, от която идва италианската дума „ bacio “. Този термин се появява по-късно (няколко десетилетия преди Рождество) и стартира да се приближава до термина savium, като с течение на времето го измества. Думата в началото е означавала еротична целувка, по френски фасон, само че след това, в епохата на Късната империя, стартира да значи целувка, изпълнена с любов, тази, която се дава на брачната половинка и на личните деца.

Любопитно е, че единственият от трите термина, който останал след римската ера, е именно basium (целувка), а също и глаголът basiare (целувам), който римляните употребявали, с цел да означат без разлика всички типове целувки (еротични или не), тъкмо както вършим ние. Нещо куриозно – от надписите по стените на Помпей виждаме, че думата basium била преиначена и нормално се пишела с „ v “, тоест vasium; сигурно хората са я произнасяли по този начин. Навик, който е останал и до момента, две хиляди години по-късно. В Неапол, с цел да поискаш целувка от обичаната си или от обичания си, се споделя: Damme ’nu vase...

Да се целува брачна половинка по устата? Това е наложително по закон. Римляните имали любопитен бит. Съпругът по закон имал „ право на целувка “ (ius osculi). Съпругата била задължена със закон да целува всеки ден брачна половинка си по устата. При това освен него, само че и всички родственици (нейни и на мъжа й) до братовчедите втора степен, когато ги срещала за пръв път.

Откъде идва този бит, толкоз несвойствен за нас? Неговият генезис е доста остарял, вероятно от самата зора на Рим, в случай че не още от епохата на Ромул, като той траял да се практикува дълго даже през Императорската ера. Главната цел била елементарна – да се ревизира дали дамата е пила! И за какво се правело? Спазвал се доста остарял закон, който налагал безспорна възбрана за дамите да пият и давал правото на мъжа да убие брачната половинка си, в случай че скрито е погълнала чисто вино. Знаем, че тази възбрана е траяла да се ползва на процедура, макар че преди Императорската ера е отпаднала. Обикновено наказването било отказване от брачната половинка, само че знаем също, че нерядко мъжът убивал жена си, като я затварял в стая на къщата (същата, в която можел да бъде осъден ухажор, заловен на местопрестъплението), където я оставял да почине от апетит. Историкът Валерий Максим, живял сред I в. пр. Хр. и I в. сл. Хр., ни осведомява, че конникът Игнаций Мецений даже умъртвил жена си с сопа.

Но от кое място идва цялата тази злоба? Оттам, че пиенето на вино било сравнявано с изневярата. Целувката, общо взето, била... спиртомерът на верността. Сравнението е просто. Пиенето било прелюдията към прелюбодейството. Защото дамата губела надзор и елементарно можела да извърши невярност или, в по-общ смисъл, да се държи непочтено. Казвало се: „ Жената, която е жадна за вино, затваря вратата за добродетелите и я отваря за пороците “. Естествено, трябвало да има „ повторна инспекция “, както в случаите на допинг в модерния спорт. Извършвали я роднините на мъжа. Душейки, те осъществявали втория тест, с цел да потвърдят или не обвиняването на брачна половинка. Или с цел да спасят достойнството на своята gens, в случай че брачният партньор не се бил усетил.

Но ius osculi, съпружеското „ право на целувка “ имало и неприятна страна – заразяването с херпес (labialis). Непрекъснатите ежедневни целувки допринасяли за неговото разпространяване. Затова, за да предотврати експлоадирането на същинска „ зараза “ от херпес, император Тиберий забранил ius osculi, изключително по време на обществени церемонии.

Из: „ Любов и секс в Древен Рим “, Алберто Анджела, изд. „ Колибри “
Източник: 
Изображение: Mosaic from Centocelle, love-scene. Roman, 1st century AD, Marble