Една жена в продължение на четвърт век живее с канадска

Една жена в продължение на четвърт век живее с канадска и американска идентичност. Когато през 2010 година Елена Вавилова и брачният партньор й са задържани към разкриването на група от 10 съветски шпиони, се оказва, че даже и децата на фамилията не са предполагали, че родители им не са " типичните " американци.

– Много ми е прелестно. Здравейте, Елена. Мислила ли сте в миналото, че ще се окажете в епицентъра на най-големия, един от най-големите, шпионски кавги на века?

– Знаете ли, в никакъв случай не съм си и представяла, че в даден миг мога да се окажа в центъра на едно такова необикновено събитие като шпионски скандал. Защото работата на един шпионин допуска да работим невидимо, прикрито, никой не ни знае, всички ни считат за най-обикновени хора. Най-важното е да се работи в такива условия. Така беше в продължение на доста години. И внезапно – най-неочаквано за нас - се развихри този скандал... Но в работата, която изпълнявахме, постоянно съществува подобен риск. Аз обаче смятах това за необикновено и не чаках внезапно да попадна в центъра на такова събитие.

– В продължение на 20 години вие със брачният партньор ви живеете като елементарни жители на Съединени американски щати и Канада в град Бостън. Каква беше задачата на прикритието ви там?

– Работата на един шпионин без значение от коя страна е – и желая да подчертая, че става дума освен за руски или съветски разузнавачи – е ориентирана към даване на сведения от конфиденциален и конфиденциален темперамент, които да са в услуга на вземането на верните политически решения от ръководителите на съответната страна. Дейността ни целеше попречване на вероятни закани, трендове, които съществуваха по времето, когато работехме ние от страна на Съединени американски щати и други западни страни, които работеха в контраст на Съветския съюз. В това се състоеше работата ни. Събиране на конфиденциална и секретна информация и своевременното й предаване на нашето управление. Заради това цялата ни работа и прикритието, или както го назоваваме на наш професионален език " легендата ", беше за животът ни в страната по престояване да бъде като на всички останали хора и възползвайки се от преимуществото да ни одобряват за свои - да събираме тази информация.

– Двадесет години са в действителност ужасно доста време. Имало ли е заплаха в някой миг – от психическа позиция - да объркате живота си под прикритие с същинската си цел?

– Разбира се, 20 години са задоволително дълго време – и то общо взето в най-активните години от един човешки живот – бяхме доста млади, когато започнахме по този път и след 20 години станахме по-зрели хора в чисто човешки проект, а и естествено по-опитни в професионален. И знаете ли, нашата съществена задача беше да събираме информация. Всичко останало предполагаше неспособност да объркаме функциите си... Съзнателно бяхме избрали този път. А пък всичко останало – животът ни в профил изглеждаше елементарен, което беше належащо за прикриване на това, с което се занимавахме в реалност. Знаете ли, работата на разузнавача наподобява малко на работата на артиста. Трябва да изиграеш избрана роля, тъй като без нея мъчно можеш да постигнеш резултат, само че тази роля през годините се трансформира в твой втори живот и не трябва да ги объркваш. Превръщаш се в индивида, за който се представяш. И актьорското ни майсторство беше значимо, с цел да издържим дълги години на такова натоварване, както вярно отбелязахте вие - от психическа позиция. В това число и фактът, че артистът играе два-три часа на сцената и по-късно се трансформира още веднъж в елементарен човек, а ние не излизахме от роля дълго, дълго време.

– Вашата " героиня " Вера е родена в Томск, където ѝ е препоръчано да се причисли към разследващите служби. Въпросът ми е какъв брой време лишава на съветските разследващи служби да основат един съвършен елементарен американец?

– Зависи от съответния човек... Но най-дълго време би трябвало за проучване на непознат език. В нашия случай изучавахме два езика. В продължение на няколко години. Всичко останало зависи от това по какъв начин напредва човек в образованието. Но естествено, за това е належащо време.

– Разбирам. Един въпрос за вашия опит. Спомняте ли си първата заран, в която се събудихте с вашата нова идентичност?

– Разбира се. Нямаше такава внезапна граница. Днес си един човек – от на следващия ден различен. Работи се последователно. В началото се учиш да свикваш със звученето на името си. Когато го узнаеш – " ще се казваш еди по какъв начин си ". Откровено казано, на мен името не ми хареса незабавно. Трудно за изговаряне, не доста публикувано. Ако ме бяха питали, щях да си избера друго име. Но без значение от това си задължен по избрани аргументи да носиш тъкмо това име и би трябвало да свикнеш с него. След това би трябвало да започнеш към този момент да се разделяш с това, което е било до тогава. Започваш с изходящите данни – народност и впрочем. Започваш да създаваш нов облик. В нашия случай трябваше да се измислят доста неща. Да създадеш визия каква си била в детството, по какъв начин са минали ученическите ти години, да имаш визия за фамилията си. Всичко това се основава последователно. Човекът е задоволително гъвкаво създание. При нас нямаше подобен внезапен преход от едно към друго създание. Постепенно ставаха нещата. И също така с проучването на езика започваш да усвояваш една просвета, характерен нрав. Затова, когато станах канадка с британско име, вътрешно бях готова. Но – естествено - първоначално би трябвало да си по-внимателен. Как се държиш. Непрекъснато да си напомняш коя си. Разбира се, в първите месеци е по-сложно. После човек привиква и всичко си идва на мястото.

– Един персонален въпрос, доста персонален. Бракът ви с господин Безруков любовна история ли беше или част от прикритието ви?

– Много забавен въпрос. Отговорът е еднопосочен - досега, в който се съгласихме да постъпим в организацията и да се занимаваме с разузнаване, ние към този момент бяхме двойка. Влюбени бяхме един в различен. Срещнахме се като студенти. И се случи по този начин, че първите ни крачки в специалността на разузнавачи ги направихме дружно. Струва ми се дори, че работата като двойка укрепи още повече персоналните ни връзки. Може да се каже, че ги бетонира. Защото работехме и служехме на една и съща концепция. Често се споделя, че в връзките сред съпрузите не са нужни единствено усеща и пристрастеност, а би трябвало да има и почитание и приятелско отношение. И по този начин в нашия случай ние бяхме двойка, която придвижи тези усеща през годините и тестванията. И поради това самоуверено мога да кажа, че това не беше прикритие, не беше измислена история.

– Двамата ви сина са родени в Америка. Те не са имали и визия, че родителите им не са американски жители. Дори не сте говорили съветски пред тях. Как е допустимо това?

– Синовете ни се родиха в Канада, покрай Америка, само че съзнателният си живот прекараха в Съединени американски щати и в действителност се смятаха за канадци, които живеят в Америка. И в последвалите години се възприемаха за американци. Нямаха визия, че родителите им не са хората, за които се показват. Дори не можеха да се досетят, че имаме някакви други корени, само че това беше належащо. И го направихме напълно умишлено, когато взехме решение да имаме деца. Искахме фамилията ни да бъде пълноценно, само че не можехме да разкрием пред децата си своята най-голяма загадка, тъй като това би заплашило както нашата сигурност, по този начин и сигурността на децата. Нямахме право да постъпим по този начин. И децата ни нямаха никаква визия. Впрочем, знаеха малко и за Русия. Представата им беше построена от филмите, които бяха гледали в Съединени американски щати. Представяте ли си американските филми по какъв начин демонстрират руснаците… Такъв беше обликът им за тях. И въпреки че детството им беше умерено и прелестно, по-късно се наложи да се сблъскат с компликации.

– А по какъв начин реагираха децата ви след събитията от 2010 година?

– За тях беше неправдоподобен потрес. Изведнъж схванаха, че родителите им са руснаци. И освен руснаци по народност, ами и шпиони от горната страна на това. Може да се каже, че светът се обърна надолу с главата за тях. Много комплицирано беше от психическа позиция да схванеш ставащото и да осъзнаеш какво те е връхлетяло. В началото беше потрес и неразбиране. Смятаха, че е станала някаква неточност. Когато ни арестуваха и споделиха, че сме руснаци. Те не можаха да го повярват. Мислеха, че ни считат за някой различен. И едвам откакто стана ясно, че би трябвало да повярват на протичащото се, започнаха да привикват с тази мисъл. За тях обаче това беше доста съществено тестване. Напрежение от всички страни.

– Много значим въпрос. Десет години по-късно, имате ли пояснение какво е компрометирало прикритието ви в Съединени американски щати?

– Разбира се! Ние и тогава знаехме. Достатъчно бързо разбрахме, тъй като когато се запознахме с детайлностите от нашето дело и не би трябвало да забравяме, че не бяхме единствено ние. Арестувана беше цяла група съветски разузнавачи. Естествено разбрахме, че обособен шпионин не може да се провали самичък, тъй като когато човек работи професионално и отговорно, т.е., извършва всички ограничения за сигурност, е доста мъчно да бъде оголен. Такива случаи не съществуват. Основният проблем при неуспех на хората е измяната. Това стана в нашия случай. Всички ние, цялата ни група, беше предадена от един човек. Отначало разбрахме, че това е изменничество. А по-късно, след няколко месеца, узнахме и кой е бил. Успешно бяхме работили доста, доста години. Но за жалост, вследствие на едно изменничество мрежата ни беше разкрита. И последва арест.

– Знаете ли каква е ориста на този човек през днешния ден?

– За страдание, не мога да кажа. Мисля, че никой не знае с акуратност. Появяват се всякакви клюки. Различни сведения. В медиите се появиха известия, че не е към този момент измежду живите, след това внезапно се появи още веднъж някъде. Много мъчно е правдиво да се разбере какво става с този човек – жив ли е, не е ли. Мисля, че се възползва от избрана отбрана от американските управляващи.

– След ареста ви очаквахте ли размяната? Защото в Москва сте кацнали в оранжев затворнически гащеризон.

– Да, за жалост, не успяхме да се преоблечем. Всичко стана толкоз бързо и ненадейно. Дойдох в Москва – и освен аз, бяхме още няколко души – облечени в униформите, с която бяхме в пандиза. Всеки шпионин е наясно за риска от неуспех и разкритие... Лично аз бях вътрешно подготвена да прекарам дълги години в пандиза, тъй като ни застрашаваше присъда с задоволително дълъг период. И по тази причина не знаехме по какъв начин ще се развият събитията. И когато разбрахме, че е контрактувана замяна, изпитахме невероятна наслада и облекчение. На съветски имаме подобен израз, че собствен човек в неволя не се оставя. И в нашият случай беше по този начин. Страната ни не ни остави в неволя. Ръководството ни освободи от дълъг престой в пандиза.

– Един от най-обсъжданите въпроси. Не съм последовател на конспирацията, само че един от най-горещите въпроси в света е обвързван с произхода на този COVID19. Разузнавателната общественост ще откри ли някой ден отговор на въпроса за произхода му? В лаборатория ли е основан той или от природата? И най-важният въпрос, ще го показа ли тя пред света, в случай че има отговор на въпроса.

– Разбира се. Знаете ли, ще го кажа по този начин. Разузнаването работи по поръчка за съответни обстоятелства. В каквато и да било обстановка, даден човек, който работи за разузнаването, е задължен да търси съответни обстоятелства, а не някакви си там догатки или теории. Затова, до момента в който нямаме обстоятелства, е доста мъчно да се съгласим с това или това подмолно съмнение. Смятам, че освен разузнаването, само че и другите институции – и международни, и във всяка страна, не би трябвало да обръщат внимание на произхода на вируса, доколкото, несъмнено, сме очевидци единствено на клюки. Това, което не бих желала обаче да стане, е да се употребява дадена рецесия за търсене на стратегическо преимущество. Забелязва се към този момент сходна наклонност. Някои страни започнаха да упрекват друга страна, че е основала вируса, или че го е популяризирала. Американците упрекват китайците. Англичаните и те упрекват китайците. Имаше и неодобрение от страна на американците, че Русия сякаш била разпространявала някакви сведения. Такива опити за потребление на обстановката за политически цели съгласно мен не би трябвало да има. Но в случай че една страна внезапно се снабди с достоверни сведения за произхода на вируса е нужно е да ги показа. И ми се коства, че точно тук може да се положат старания за обединяване, с цел да се откри меродавен източник за произхода на вируса. С цел да се помогне за излизане от рецесията. И с цел да не се повтори сходна обстановка в бъдеще...

– Ако ви се даде втора опция, бихте ли избрала този живот още веднъж?

– Да, уверено мога да кажа, че бих изживяла живота си подобен, какъвто е бил, без страдание. Защото въпреки всичко считам, че съм правила нещо належащо. И освен за страната си. Работила съм за опазване на паритета в света, паритет, който успяхме да удържим след Студената война. И до момента съм на мнение, че за това заслуга имат разследващите служби. И съм щастлива, че съумях да бъда потребна и да дам своя непретенциозен принос към това дело.

– И най-после един доста забавен за мен въпрос. Представете си, че сте в центъра на град Бостън като Трейси – Вие сте Трейси – и се разхождате по улицата. Внезапно някой се провиква зад тила ви " Елена! ". Как бихте реагирали?

– Обмисляли сме такива обстановки, естествено. Бяхме готови за тях... В случай, че някой ме извика по съветското ми име, разновидностите са два - или се върша, че не съм чула, не съм схванала, или споделям, че индивидът се е припознал. В взаимозависимост от обстановката – в резюме казано, като вид бих се обърнала и бих споделила, че се е припознал. И бързо бих се отдалечила от мястото, с цел да разредя напрежението в такава обстановка. … Безусловно, това действително можеше да се случи.

– Много благодаря. За мен беше доста забавно. Повече детайлности - в българската версия на книгата. Много благодаря.

– Аз ви благодаря! Да, на всички Ваши фенове искам прекрасен празник и всичко най-хубаво. Здраве, триумфи и благополучие! Благодаря!