Една жена може да е страхотна на 20, очарователна на

21 дни с Коко Шанел

" Една жена може да е страхотна на 20, очарователна на 40 и неустоима до края на живота си. Всяка жена има възрастта, която заслужава ".

Фотографът Дългас Къркланд със фотоси и мемоари за стилната икона, Юли 1962 година, Париж

Все още съвсем незнайният американски фотограф Дъглас Къркланд има поръчка от списание Look да снима Коко Шанел. Двамата остават дружно три седмици.
" Той е на 27, само че наподобява като красиво момче, което за първи път е облякло костюм. Тя е на 79, само че носи бръчките си, както носи и костюма си Chanel: с предизвикателна грациозност ", написа известната фешън журналистка Джудит Търман в увода към книгата Coco Chanel: Three Weeks/1962, издадена от Glitterati. В нея фотографът демонстрира резултата от трите седмици, които прекарва в Париж и компанията на Габриел " Коко " Шанел (1883г. - 1971г.).

Началото по никакъв начин не е обещаващо. Преди пътуването в редакцията на Look дълго се дискутира дали въобще Шанел заслужава да й бъде отделяно сходно внимание. Накрая надвива лагерът в интерес на репортажа, най-много поради задочното " наличие " на дизайнерката в Белия дом посредством носените от Жаклин Кенеди нейни модели. Доказателство, че историята не е взета прекомерно насериозно, е и билетът на Къркланд за икономична класа във времена, когато публицистите и фотографите постоянно пътуват в първа. От своя страна Коко Шанел се съгласява да бъде направена фешън фотосесия. Поръчката, която обаче фотографът получава от шефовете си, е да снима не толкоз модата, а самата нея. В началото тя не му обръща изключително внимание, макар че той към този момент е снимал звезди като Мерилин Монро.
В опита си да й се хареса Дъглас стартира да снима последната й сбирка. Той насочва обектива към щатните манекенки на стилната къща, които завежда на определени от него емблематични места из Париж. Някои от девойките флиртуват с него, други се отнасят като към по-малък брат, само че всички са отзивчиви. По гледище на Мадмоазел, както той непроменяемо я назовава, Дъглас Къркланд демонстрира кино лентата още в Париж и й демонстрира резултата.

Доволна от видяното и привикнала да се доверява на инстинктите си, Шанел взема решение да го допусне по-близо до себе си. След като един път му дава зелена светлина да бъде оптимално дълго време с нея и екипа й, тя последователно се трансформира в наставник на към момента неопитния фотограф. " Когато с Мадмоазел се сближихме, се запитах дали ме виждаше като сина, който в никакъв случай не е имала, или като някой отдалечен ухажор от предишното ", спомня си Дъглас Къркланд.
Шанел го окуражава да научи френски и да носи в джоба си речник. Той в действителност се влюбва в страната и хората. Няколко години по-късно среща брачната половинка си Франсоаз, с която са дружно и до през днешния ден, и която става негов сътрудник и съучастник. В дългата си кариера, от която роденият през 1934 година в Торонто фотограф няма желание да се отхвърля, той и различен път е срещал известни покровителки. Най-важна по думите му се оказва поддръжката от Елизабет Тейлър, която се съгласява той да я снима, до момента в който е тежко болна. Снимал е още Джуди Гарланд, Бриджит Бардо, Марлене Дитрих. Къркланд работи най-вече за списанията Life и Look през 60-те и 70-те години на ХХ век, златната ера на фотожурналистиката. Той е бил формален фотограф на снимачните площадки на повече от 100 и петдесет кино лентата, измежду които " Титаник " и " Великият Гетсби ".
Фотографът снима Коко Шанел, до момента в който всяка заран тя изминава пешком късото разстояние сред жилището си в хотел " Риц ", който е неин дом в продължение на 20 година, и ателието си.

" Една жена може да е страхотна на 20, очарователна на 40 и неустоима до края на живота си. Всяка жена има възрастта, която заслужава ", е присъдата на великата дизайнерка, която продължава да работи до гибелта си. Пред обектива тя в никакъв случай не смъква шапката си. Фотографът не си спомня на някой от подчинените й да му е хрумвало да й опонира. Коко пали цигарите си със запалка Dunhill от 1925 година, подарък от безценен човек. " Предпочитам да вардя предмети за спомен, вместо фотоси ", споделя Мадмоазел на Дъглас Къркланд. По време на ревютата си тя постоянно сяда на витата стълба в ателието си, откъдето не може да бъде забелязана, само че тя може да следи реакцията на публиката на подредените като калейдоскоп огледала.
Последната събота, преди той да си замине, Коко и Дъглас обядват в жилището й, до момента в който тя му дава урок по изтънчени маниери на масата. Накрая тя, изцяло ненадейно за него, го пита дали желае да я придружи по време на ваканцията й в Швейцария, където да й направи още фотоси. От неспокойствие той едвам съумява да изпрати новината до редакцията. Следобед с кола отиват във Версай. Докато се разхождат, се смрачава и стартира да пръска. Къркланд предлага на Коко шлифера си, който тя намята върху раменете си. Той се отдалечава и прави една последна фотография. Така остава в спомените му. Когато в понеделник отива в парижкия офис на списанието, получава нареждането да се върне в Щатите.