Една история от първо лице за дядо Йордан и баба

Една история от първо лице за дядо Йордан и баба Ирина

Датата 6 февруари остана в паметта на стотиците поданици в хасковското село Бисер. Придошлата вода преди 14 години заля домовете на жителите му, а 11-те жертви, никога не се прибраха по домовете си. 

Птичките чуруликаха по този начин, както нормално за февруари, превъзбудени и като че ли предвещаващи пролетта. Както всеки ден, 80-годишният дядо Йордан стана рано на разсъмване. Но през днешния ден животните в двора издаваха необичайно въодушевление, а щипещият мраз на открито беше друг и някак тежък. Дядото излезе да види на какво се дължи шумът в двора, пусна коня, тъй като му се стори неспокоен и извика на своята съпруга баба Ирина да се качи на втория етаж - като че ли предвиждащ нещо.

Обикновено старците живеят на ниските етажи на къщите си, тъй като им е по-лесно да слизат и да влизат в дома си. Жената, с присъщия си необработен манталитет, сподели, че първо ще измете и след това ще се качи. Но се чу някакъв необикновен тон - като че ли вятърът се промени, а земята се разтресе. В този миг дядото се изкачваше по стълбите към втория етаж, а клатушкащата се възрастна и висока за годините си баба реши да излезе в двора.

Тогава се случи нещо, което може би единствено дядото, обвързван с природата и животните, беше усетил. Огромна вълна придойде от коритото на Бисерската река, приток на Марица. Тя опустоши всичко по пътя си - дворове, кирпичени къщи, коли, дървета, даже и таман излизащата от къщата бабичка. Пометена от водата, тя стартира да вика. Невярващ на очите си, дядо Йордан, при типа на отнасяната от водите в този момент негова жена, потегли да слиза.

За шанс на баба Ирина, триметровата вълна я понесе към един прът в двора и я закачи там, като я задържа на повърхността. С хладна въздържаност, само че и с бърза мисъл възрастният Йордан съумя постепенно да преплува до обичаната си и да я измъкне от хватката на буйната вода. Незнайно по какъв начин той я изтегли и придвижи на ръце на втория етаж, където водата занапред започваше да се повишава. Съблече мокрите ѝ облекла и я прегърна.

В същото време цяла България научаваше новината, че Бисер е залят и не се знае какъв брой жертви има.

Синът на старата двойка разбра за случилото се в родното им село. За шанс се оказа, че е на реката за риба. Той съумял да доплува с лодката си до къщата на майка си и татко си, малко преди стаята да се изпълни с вода. После счупи прозореца и спаси и двамата, историята е от първо лице описа на кореспондент от Флагман.БГ.
Стотици са избавени от жилища си с екипи от лодки и присъединили се доброволци
На 6 февруари 2012 година България претърпява една от най-тежките водни произшествия в последните десетилетия, откакто стената на язовир „ Иваново “ се пропуква и голяма вълна заля село Бисер в Хасковска област. Селото се намира на към 10 километра надолу по течението на река Бисерска, която изтича от язовира. Водната буря опустошава домове, дворове и стопанства, причинявайки съществени материални вреди и човешки жертви

Но, по какъв начин естественото злополучие е обвързвано със сериозна човешка неточност, която докара до 11 жертви в многолюдното Хасковско село и месеци наред, се опитваше да се съвземе от буйната вълна, която го заля. 

Причините за нещастието са свързани с дългогодишни разногласия по отношение на стопанисването на язовир „ Иваново “. В интернет е записано още от 2003 година, само че жителите на селото споделят, че подписи са се събирали още от 1989 г. Съществува спор кой носи отговорност за поддръжката му. 

Язовирът се намира на територията на община Харманли, само че водният му запас се употребява и като противопожарен запас за близкия боен полигон, което слага въпроса за присъединяване на Министерството на защитата.

През 2009 година Изпълнителната организация по риболовство и аквакултури предизвестява регионалната администрация в Хасково за сериозен теч в стената на язовира. Според информация, изнесена след това в медиите, пукнатини по стената са били открити още през 2006 година, само че не са подхванати ефикасни ремонтни дейности заради административни разногласия и прекачване на отговорност сред институциите.

Всяко новоднение постоянно влачи след себе си показно наличие на съответната за интервала власт

След бедствието на място идват еврокомисарят по филантропичната помощ и ръководството на рецесии Кристалина Георгиева, министър председателят Бойко Борисов и президентът Росен Плевнелиев. Те се срещат с следствията от наводнението и ограниченията за подкрепяне на потърпевшите.

В цялата страна стартират акции за дарения и помощ за жителите на Бисер. Българското държавно управление подхваща и институционални ограничения и афишира, че контролът върху язовирите ще бъде централизирано стихотворец от държавното дружество „ Язовири и каскади “.

Интересен факт остава, че на място месеци наред работят доброволци в помощ за подпомагането на естествения живот на жителите на Бисер. А по предписание на Бойко Борисов, на мястото на разрушените кирпичени къщи са построени красиви покои, а за по здравите, недотам разрушени къщи се отпускат сред 10 и 15 000 лв.. 
На 8 февруари 2012 година е разгласен ден на народен печал в памет на жертвите
В селото в този интервал живеят не повече от 790 души, а контейнерите в града са не повече от 8, което принуждава огромна част от селските хора да си хвърлят боклука в коритото на реката. В момента на работните действия след бедствието за близо 6 месеца се слагат казани на всяка улица и след края на възобновяването на селото още веднъж се отстраняват. 

Българските управляващи задействат и механизма на Европейския съюз за гражданска отбрана, като търсят интернационална помощ за справяне с следствията от бедствието.

Единственият обвинен за потопа е тогавашният регионален шеф на Хасково Ирена Узунова, защото язовирът е бил с неустановена благосъстоятелност. Тя, като длъжностно лице, е трябвало да вземе ограничения. Жители на селото към този момент осъдиха община Харманли.

Наводнението в Бисер остава едно от най-тежките естествени бедствия в България и слага въпроса за контрола и поддръжката на язовирната инфраструктура в страната, само че и не само за последните 14 години.