Една година по-късно знаем много повече за вируса, знаем много

" Една година по-късно знаем доста повече за вируса, знаем доста повече в какъв миг и по кое време българите биха се ваксинирали и това би трябвало да стартира да се използва много интензивно и със пристрастеност на терен, на процедура. “ Това съобщи в изявление за БНР доцент доктор Михаил Околийски от офиса на Световната здравна организация у нас.  Околийски напомни, че има налична информация от дълбинно изследване на настройките на българите към Covid-19, което е попълнено с нова вълна данни от ноември и декември.

" И тя ясно демонстрира, че българите не са антиваксъри, единствено към десетина % са твърдо срещу имунизациите. Много огромният % – към 50% са хора, които са скептици и които се притесняват относно странични резултати, по отношение на спецификата на имунизациите. Тоест хора, които са напълно рационални и имат потребност от съчувствен метод, от повече доверие, от повече внимание, специфично към техните страхове, към тяхната възрастова група. “

Според Околийски за обща акция към популацията към този момент е късно и тя би имала дребен резултат.

" Трябва специфично да се подходи към другите групи, които ние сме разпознали. Трябва да се работи с медицинските служащи, тъй като те са най-доверените звена. От това проучване излиза, че персоналните лекари имат доста огромно позитивно въздействие върху хората и в случай че те бъдат въвлечени в тази акция, резултатът ще е напълно друг. “

Михаил Околийски акцентира, че посланията за имунизиране би трябвало да се свържат с тематики, които са значими за българите, да вземем за пример психологичното здраве и развиването на психиатрични болести измежду преболедувалите Covid-19.

" Щетите от прекараната болест са големи. Хората рядко си дават сметка за това “, посочи доцент Околийски.

Във връзка с възможни финансови тласъци за имунизация в предаването " Преди всички “ Михаил Околийски разяснява:

" Дали вероятно хората биха се ваксинирали повече, в случай че им се предложи някаква премия, е догадка, която се ползва в някои страни, в това число в Съединени американски щати, само че аз не мисля, че българите чакат сходно обръщение или сходен метод. По-скоро българите чакаха доста по-адекватна информация, с цел да вземат осведомено решение и тази съответна информация се бави към този момент две години. “