Стефан Марчев и Ивайло Дерменджиев влизат в битката за председате...
До момента Стефан Марчев бе ръководител на САК, а Ивайло Дерменджиев е началник на Висшия адвокатски съвет. Изборите са след месец – на 22 и 23 февруари 2025 година
Самоуправлението на адвокатурата в България е уредено от първия Закон за юристите от 22.ХІ.1888 година, основал предпоставките за създаване на Съвет на юристите.
Един от първите Адвокатски Съвети в България - Софийският Адвокатски съвет е основан на свиканото на 11.Х.1897 година по самодейност на ръководителя на Софийския областен съд Георги Писарев заседание на адвокатската гилдия в София.
За първи ръководител на Софийския адвокатски съвет е определен известния политически деятел и юрист доктор Димитър Греков. За членове на Съвета са определени доктор Васил Радославов, доктор Сава Иванчев, доктор Стоян Данев, доктор Константин Помянов, Иван Плакунов и Гаврил Орошаков.
Най-важното дело на Първия Софийски Адвокатски Съвет е съставянето на прецизен лист на юристите, вписани към Софийския областен съд и изработването на Правилник на Софийския адвокатски съвет. С публикуването му в Държавен вестник / бр. 47 от 1899 г./, Правилникът, одобрен с Указ № 28 от 12.ІІ.1899 година, е приравнен с нормативните актове и става годен за адвокатските препоръки в страната.
Истинското развиване на Софийския адвокатски съвет стартира и се свързва с приемането на Закона за юристите от 24.VІІ.1925 година, построил организацията на българската адвокатура върху правилата на самоуправление и самоконтрол, нужната причина за нейната самостоятелност. Членуването на юристите в адвокатски колегии, които са юридически лица е наложително.
Промяната в организацията на адвокатурата, провокирана от установяването на новия държавен строй след Втората международна война е открита с приемането на 16.Х.1947 година на нов Закон за юристите. Съгласно този закон адвокатските колегии са юридически лица с органи общо заседание и адвокатски съвет.
Независимостта на адвокатурата е отстранена с приемането на идващите укази, отричащи правилата на самоконтрол и самоуправление - съществени правила за практикуване на адвокатска специалност.
Съгласно Указа за адвокатурата от 1952 година общото управление и висш контрол върху активността на препоръките на адвокатските колегии и на юридическите съвещания към този момент принадлежи на министъра на правораздаването.
Законът за Адвокатурата, признат от Великото национално заседание на 12.09.1991 година,обнародван в Дъждовни води бр. 80/91 година, анулира Указ № 1842/1976 година С него адвокатската специалност е открита като конституционна активност за правно подпомагане и отбрана на свободите, правата и законните ползи на физическите и юридически лица.
Цитираният закон работи до влизане в действие на Новия Закон за адвокатурата, признат от ХХХІХ Народно заседание на 10.06.2004., обнародван в Дъждовни води бр. 55/2004, влезнал в действие на 29.06.2004 г.
Самоуправлението на адвокатурата в България е уредено от първия Закон за юристите от 22.ХІ.1888 година, основал предпоставките за създаване на Съвет на юристите.
Един от първите Адвокатски Съвети в България - Софийският Адвокатски съвет е основан на свиканото на 11.Х.1897 година по самодейност на ръководителя на Софийския областен съд Георги Писарев заседание на адвокатската гилдия в София.
За първи ръководител на Софийския адвокатски съвет е определен известния политически деятел и юрист доктор Димитър Греков. За членове на Съвета са определени доктор Васил Радославов, доктор Сава Иванчев, доктор Стоян Данев, доктор Константин Помянов, Иван Плакунов и Гаврил Орошаков.
Най-важното дело на Първия Софийски Адвокатски Съвет е съставянето на прецизен лист на юристите, вписани към Софийския областен съд и изработването на Правилник на Софийския адвокатски съвет. С публикуването му в Държавен вестник / бр. 47 от 1899 г./, Правилникът, одобрен с Указ № 28 от 12.ІІ.1899 година, е приравнен с нормативните актове и става годен за адвокатските препоръки в страната.
Истинското развиване на Софийския адвокатски съвет стартира и се свързва с приемането на Закона за юристите от 24.VІІ.1925 година, построил организацията на българската адвокатура върху правилата на самоуправление и самоконтрол, нужната причина за нейната самостоятелност. Членуването на юристите в адвокатски колегии, които са юридически лица е наложително.
Промяната в организацията на адвокатурата, провокирана от установяването на новия държавен строй след Втората международна война е открита с приемането на 16.Х.1947 година на нов Закон за юристите. Съгласно този закон адвокатските колегии са юридически лица с органи общо заседание и адвокатски съвет.
Независимостта на адвокатурата е отстранена с приемането на идващите укази, отричащи правилата на самоконтрол и самоуправление - съществени правила за практикуване на адвокатска специалност.
Съгласно Указа за адвокатурата от 1952 година общото управление и висш контрол върху активността на препоръките на адвокатските колегии и на юридическите съвещания към този момент принадлежи на министъра на правораздаването.
Законът за Адвокатурата, признат от Великото национално заседание на 12.09.1991 година,обнародван в Дъждовни води бр. 80/91 година, анулира Указ № 1842/1976 година С него адвокатската специалност е открита като конституционна активност за правно подпомагане и отбрана на свободите, правата и законните ползи на физическите и юридически лица.
Цитираният закон работи до влизане в действие на Новия Закон за адвокатурата, признат от ХХХІХ Народно заседание на 10.06.2004., обнародван в Дъждовни води бр. 55/2004, влезнал в действие на 29.06.2004 г.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ