Една гигантска котка, дълга близо 37 метра, се излежава под

Една гигантска котка, дълга близо 37 метра, се излежава под слънчевите лъчи в Перу. Ушите ѝ са щръкнали, а коремчето – намерено. Всъщност, това е един неотдавна открит геоглиф на към 2000 години, намиращ се в прословутата пустиня Наска в Перу.

След като учените стартират да усъвършенстват достъпа до площадка за наблюдаване, наречена Mirador Natural, те виждат едвам доловимите очертания на котка върху хълма.

„ Доста впечатляващо е, че продължаваме да откриваме нови фигури. Същевременно знаем, че има още доста такива “, споделя Джони Исла, основният археолог на Перу, занимаващ се с геоглифите в Наска. Това са големи рисунки в почвата на пустинята, множеството от които са основани от цивлизацията Наска в интервала 500 година прочие Хр. до 500 година сл. Хр.

„ Фигурата беше на път да изчезне, защото е под надолнище и е подложена на ерозия от доста години “, споделя той за Ройтерс. Геоглифът е бил измит и консервиран от екип археолози, с цел да стане забележим.

Под червеникав-кафявата пустиня откриваме жълто-сива почва. Когато горният слой се в профил, по-долният и по-светъл незабавно се откроява. В региона няма прекалено много дъжд, вятър или ерозия, което разрешава на тези основани от индивида обединения да останат съвсем непокътнати в продължение на хиляди години.

Някои от геоглифите са с геометрична форма, други са най-обикновени линии, трети съставляват комплицирани рисунки на животни или обекти и постоянно се простират на голям брой метри (и надлежно се виждат най-добре отдалече или отвисоко).

Конкретно геоглифът на котката евентуално е основан сред 200 и 100 година прочие Хр., което значи, че е част от късния Паракас. Тъй като културата на Наска е почнала да се развива към 100 година прочие Хр., доста е евентуално културата на Паракас да е нарисувала тази котка.

Ако това е правилно, то геоглифът на котката е по-стар от останалите в региона.

„ Тази находка демонстрира за следващ път богатото и разнообразно завещание на тази околност “, споделя министерството на културата на Перу в изказване.

Въпреки че към момента не сме сигурни за какво античните хора са създавали тези рисунки, скорошни изследвания подсказват, че те най-вероятно са изпълнявали ролята на обозначителни маркери, помагащи на пътешествениците. Не е изключено и народът да е желал да реализира самобитна образна връзка със своите богове, които са ги следили от небесата.

Източник: Science Alert