Решено: емблематичната сграда на Раковски 134 става дом на европрокурорите
Една ера дефинитивно си отиде. Емблематичната за Съюз на демократичните сили постройка на столичната улица " Г. С. Раковски " 134 към този момент публично става дом на Европейската прокуратура у нас.
Такова решение взе през днешния ден служебното държавно управление, разгласи районният министър Иван Шишков. Че там ще се настанят европейските делегирани прокурори, разгласи още през август сътрудника на Шишков от правосъдното министерство - Крум Зарков.
" Считаме, че тази постройка ще бъде задоволително добра, с цел да може там да бъде настанена Европейската прокуратура и да работи по този начин, както чака нашето общество ", съобщи Шишков през днешния ден.
Както и Клуб Z писа, в проследните дни на предходното Народно заседание се извърши една от концепциите на предшественичката на Зарков на поста - Надежда Йорданова, така наречен европейски делегирани прокурори, да бъдат извадени в обособена конструкция. Де факто те отново остават български магистрати - и няма по какъв начин да е другояче, само че ще имат собсвена администрация, своя секретна регистратура и - в случай че се разчита на Висш съдебен съвет - обособен бюджет.
Така се е стигнало до огледа на няколко здания, изработен от самите европрокурори, като тази, свързвана непроменяемо със Съюз на демократичните сили, била определена като зданието в най-хубаво положение. Ще се наложи единствено ремонт, даде поръчка през днешния ден и Шишков.
А на въпрос за съществуването на Съюз на демократичните сили, през днешния ден придатък на ГЕРБ, министърът отвърна:
" Сградата е с акт за държавна благосъстоятелност и сега е под разпореждането на регионалната администрация. Има напълно дребна частна благосъстоятелност на партера, която си остава като частна. В главната си част постройката ще бъде предоставена на Висшия правосъден съвет, с цел да се употребява за потребностите на Европейската прокуратура ".
Сградата е празна сега и няма да има някой, който да бъде изпъден.
Тя се свързва с историята на първата " демократична " групировка, пристигнала у нас на власт след 1989 година - Съюз на демократичните сили. Бе една от емблематичните за българската политика. По времето на ръководството на Иван Костов (1997-2001 г.) точно там се вземаха най-важните решения за страната. Но " упадъкът " й не е от през днешния ден. В момента Съюз на демократичните сили е съдружен сътрудник на ГЕРБ и единственият му политически капитал е марката, тъй като е подозрително дали изобщо партията има някаква електорална тежест.
За последно зданието бе връчено на Валери Симеонов и тръгналата от Бургас партия НФСБ, която обаче изпадна от властта. Там бе настанена и " Воля ". Днес и двете обединения не могат да се похвалят с голям брой гласоподаватели.
Властите оставиха Съюз на демократичните сили на същия адрес, макар че откакто не съумяха да прескочат 4-процентовата парламентарна преграда с Реформаторския блок на вота през 2017-а, сините нямаха право на партийна централа в държавен парцел, само че им бяха признати направени през годините разноски за ремонт. Няколко години по-рано сините, само че и страната, се разделиха с част от парцела на известния адрес след извоювани реституционни каузи. Тогава Съюз на демократичните сили остана без залата си за медии на партера, както и още няколко пространства.
Веднага след анонса на Крум Зарков от Съюз на демократичните сили свикаха конференция, с цел да разгласят по какъв начин " Държавна сигурност гони Съюз на демократичните сили ". Макар да не употребяват пространствата. Последният контракт за наем с водач сега Румен Христов, е бил прекратен през февруари. Съюзът обаче не харесва предлагането на страната да се нанесе в други пространства - на централния площад " Славейков ".
По закон право на държавни пространства за централа имат партиите, прескочили 1% или 4 на 100, в случай че са в коалиция.
Такова решение взе през днешния ден служебното държавно управление, разгласи районният министър Иван Шишков. Че там ще се настанят европейските делегирани прокурори, разгласи още през август сътрудника на Шишков от правосъдното министерство - Крум Зарков.
" Считаме, че тази постройка ще бъде задоволително добра, с цел да може там да бъде настанена Европейската прокуратура и да работи по този начин, както чака нашето общество ", съобщи Шишков през днешния ден.
Както и Клуб Z писа, в проследните дни на предходното Народно заседание се извърши една от концепциите на предшественичката на Зарков на поста - Надежда Йорданова, така наречен европейски делегирани прокурори, да бъдат извадени в обособена конструкция. Де факто те отново остават български магистрати - и няма по какъв начин да е другояче, само че ще имат собсвена администрация, своя секретна регистратура и - в случай че се разчита на Висш съдебен съвет - обособен бюджет.
Така се е стигнало до огледа на няколко здания, изработен от самите европрокурори, като тази, свързвана непроменяемо със Съюз на демократичните сили, била определена като зданието в най-хубаво положение. Ще се наложи единствено ремонт, даде поръчка през днешния ден и Шишков.
А на въпрос за съществуването на Съюз на демократичните сили, през днешния ден придатък на ГЕРБ, министърът отвърна:
" Сградата е с акт за държавна благосъстоятелност и сега е под разпореждането на регионалната администрация. Има напълно дребна частна благосъстоятелност на партера, която си остава като частна. В главната си част постройката ще бъде предоставена на Висшия правосъден съвет, с цел да се употребява за потребностите на Европейската прокуратура ".
Сградата е празна сега и няма да има някой, който да бъде изпъден.
Тя се свързва с историята на първата " демократична " групировка, пристигнала у нас на власт след 1989 година - Съюз на демократичните сили. Бе една от емблематичните за българската политика. По времето на ръководството на Иван Костов (1997-2001 г.) точно там се вземаха най-важните решения за страната. Но " упадъкът " й не е от през днешния ден. В момента Съюз на демократичните сили е съдружен сътрудник на ГЕРБ и единственият му политически капитал е марката, тъй като е подозрително дали изобщо партията има някаква електорална тежест.
За последно зданието бе връчено на Валери Симеонов и тръгналата от Бургас партия НФСБ, която обаче изпадна от властта. Там бе настанена и " Воля ". Днес и двете обединения не могат да се похвалят с голям брой гласоподаватели.
Властите оставиха Съюз на демократичните сили на същия адрес, макар че откакто не съумяха да прескочат 4-процентовата парламентарна преграда с Реформаторския блок на вота през 2017-а, сините нямаха право на партийна централа в държавен парцел, само че им бяха признати направени през годините разноски за ремонт. Няколко години по-рано сините, само че и страната, се разделиха с част от парцела на известния адрес след извоювани реституционни каузи. Тогава Съюз на демократичните сили остана без залата си за медии на партера, както и още няколко пространства.
Веднага след анонса на Крум Зарков от Съюз на демократичните сили свикаха конференция, с цел да разгласят по какъв начин " Държавна сигурност гони Съюз на демократичните сили ". Макар да не употребяват пространствата. Последният контракт за наем с водач сега Румен Христов, е бил прекратен през февруари. Съюзът обаче не харесва предлагането на страната да се нанесе в други пространства - на централния площад " Славейков ".
По закон право на държавни пространства за централа имат партиите, прескочили 1% или 4 на 100, в случай че са в коалиция.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ