Краят на Формула Форд - арената където изгряваха звезди
Една дълга и сполучлива глава в историята на моторните спортове завърши. Ерата на Formula Ford и спортната серия Formula с четирицилиндрови мотори от Ford в задната част оформи съществено през годините интернационалния авто спорт. На обичайна спортна писта в Brands Hatch в Южна Англия, където стартира сагата за Формула Ford през 1967 година, английската Формула 4 организира последното си тичане с EcoBoost задвижвания от Ford тази година.
Сред многото първенци и носители на Гран при, които идват от Формула Форд, едно име се откроява изключително - Михаел Шумахер е открит от Вили Вебер като вицешампион в немската Формула Форд през 1988 година и по-късно минава към своя тим от Формула 3, WTS. Оттук нататък Шумахер и новият му управител се нуждаеха единствено от две години и половина до момента в който създадат дебюта си във Формула 1 с Jordan Ford.
Хусарската езда на немския новопостъпил в първата му победа в Гран При при променливи условия в Спа-Франкоршамп през 1992 година с Benetton-Ford остава незабравима. През 1994 година Шумахер съумя в Benetton B194 със 740 к.с. Ford EC Zetec-R в задната част, od надделee над своя основен противник Деймън Хил в трагичен сезон и става първият немски Формула 1 първенец. Деймън Хил от своя страна завоюва короната през 1996 година, като също беше минал значимо „ чиракуване “ във Формула Форд.
Британското състезание беше измежду най-престижните в света и притегли доста от най-големите гении. Като по-късно трикратния международен първенец във Формула 1 Айртон Сена. Той печели Формула Ford 1600 във Англия през 1981 година и това беше последвано от трофеи в английската и европейската серия Formula Ford 2000 през идната година. Дженсън Бътън си обезпечи националната корона на Формула Форд през 1998 година - единадесет години преди да стане международен първенец във Формула 1 - и завоюва фестивала на Формула Форд.
В Германия пистови специалисти като Стефан Белоф (1980 и 1981), спечелилият в Льо Ман Фолкер Вайдлер (1982), иконата на DTM Елен Лор (1987) и водачът от Формула 1 Ник Хайдфелд (1994 и 1995) влязоха в шампионската листа след прекосяването на школата на Формула Форд.
Принципът на истинската Формула Ford и нейните по-късни издания потвърди своята стойност от първия си ден - евтини надпревари с оптимално равни благоприятни условия за водачите. Тази формула бързо се трансформира в международна рецепта за триумф, защото през годините бяха основани 19 национални шампионата на четири континента, както и пет районни шампионати като Европейския шампионат по формулата на Форд.
Като дълготраен акцент, фестивалът Formula Ford в Brands Hatch постоянно увенчаваше сезона, там се сравняваха на най-хубавите водачи на Formula Ford от целия свят. От края на 70-те до 90-те години на предишния век успеха в това импровизирано международно състезание се смяташе за съвсем сигурен билет за промоция във Формула 1.
Сега Ford поставя края на ерата на класическите мотори с вътрешно горене в моторните спортове. Още по-интензивно производителят прокарва програмата си с Ford Puma Rally1 с хибридно задвижване в Световния рали шампионат с партньорския екип M-Sport. Неговата хибридна система се състои от 3,9 квтч батерия и електрогенераторен мотор, който поддържа 1,6-литров турбо четирицилиндров мотор с мощ над 279 квт / 380 к.с. с спомагателна мощ от 100 кВт / 136 к.с. Това е първият път, когато Ford ще се състезава в международно състезание по електрифициран моторен спорт.
Сред многото първенци и носители на Гран при, които идват от Формула Форд, едно име се откроява изключително - Михаел Шумахер е открит от Вили Вебер като вицешампион в немската Формула Форд през 1988 година и по-късно минава към своя тим от Формула 3, WTS. Оттук нататък Шумахер и новият му управител се нуждаеха единствено от две години и половина до момента в който създадат дебюта си във Формула 1 с Jordan Ford.
Хусарската езда на немския новопостъпил в първата му победа в Гран При при променливи условия в Спа-Франкоршамп през 1992 година с Benetton-Ford остава незабравима. През 1994 година Шумахер съумя в Benetton B194 със 740 к.с. Ford EC Zetec-R в задната част, od надделee над своя основен противник Деймън Хил в трагичен сезон и става първият немски Формула 1 първенец. Деймън Хил от своя страна завоюва короната през 1996 година, като също беше минал значимо „ чиракуване “ във Формула Форд.
Британското състезание беше измежду най-престижните в света и притегли доста от най-големите гении. Като по-късно трикратния международен първенец във Формула 1 Айртон Сена. Той печели Формула Ford 1600 във Англия през 1981 година и това беше последвано от трофеи в английската и европейската серия Formula Ford 2000 през идната година. Дженсън Бътън си обезпечи националната корона на Формула Форд през 1998 година - единадесет години преди да стане международен първенец във Формула 1 - и завоюва фестивала на Формула Форд.
В Германия пистови специалисти като Стефан Белоф (1980 и 1981), спечелилият в Льо Ман Фолкер Вайдлер (1982), иконата на DTM Елен Лор (1987) и водачът от Формула 1 Ник Хайдфелд (1994 и 1995) влязоха в шампионската листа след прекосяването на школата на Формула Форд.
Принципът на истинската Формула Ford и нейните по-късни издания потвърди своята стойност от първия си ден - евтини надпревари с оптимално равни благоприятни условия за водачите. Тази формула бързо се трансформира в международна рецепта за триумф, защото през годините бяха основани 19 национални шампионата на четири континента, както и пет районни шампионати като Европейския шампионат по формулата на Форд.
Като дълготраен акцент, фестивалът Formula Ford в Brands Hatch постоянно увенчаваше сезона, там се сравняваха на най-хубавите водачи на Formula Ford от целия свят. От края на 70-те до 90-те години на предишния век успеха в това импровизирано международно състезание се смяташе за съвсем сигурен билет за промоция във Формула 1.
Сега Ford поставя края на ерата на класическите мотори с вътрешно горене в моторните спортове. Още по-интензивно производителят прокарва програмата си с Ford Puma Rally1 с хибридно задвижване в Световния рали шампионат с партньорския екип M-Sport. Неговата хибридна система се състои от 3,9 квтч батерия и електрогенераторен мотор, който поддържа 1,6-литров турбо четирицилиндров мотор с мощ над 279 квт / 380 к.с. с спомагателна мощ от 100 кВт / 136 к.с. Това е първият път, когато Ford ще се състезава в международно състезание по електрифициран моторен спорт.
Източник: auto-press.net
КОМЕНТАРИ