1/4 от българите искат да емигрират
Една четвърт от българите, взели участие в световно изследване на публичното мнение на организация, декларират, че в случай че разполагат с всички нужни документи, биха отпътували да живеят в друга страна. Мнозинство от две трети (67%) дават отговор, че биха останали да живеят тук, малко на брой (8%) са тези, които не могат да преценяват.
Проучването на Световната асоциация „ Галъп интернешънъл “ е осъществено в 57 страни. Общо 54 329 души са интервюирани в световен мащаб. Във всяка страна през интервала август-октомври 2022 година са интервюирани към 1000 души по метода „ лице в лице “, по телефона или онлайн.
Противно на известната визия за настройките за миграция в страната ни, България се подрежда по-скоро на задните места в желанието на жителите за живот в чужбина, показват от „ Галъп интернешънъл “. Желанието за миграция измежду нашите съседи от Гърция (40%), Румъния (38%) и Северна Македония (42%), да вземем за пример, е доста по-силно. Близки до нас в своите настройки пък са страни като Испания (27%), Нидерландия (29%), Швеция (23%) и Австрия (23%).
Обяснението за настройките у нас може да се дължи частично на продължителната десетилетна миграция към страните от Западна Европа и Северна Америка от 90-те години насам, довела до обстановка, в която, който е поискал живот в чужбина, към този момент е отпътувал, разясняват анализаторите. Фактори като опция за отдалечена работа, повишение на виталния стандарт и достъп до услуги, метод на живот и артикули, не по-различни от тези в останалите страни от Европейски Съюз обаче, също не са за подценяване.
През последните години се следи и известна смяна на миграционните настройки в страната ни като цяло – резервират се високи равнищата на предпочитание за пътешестване в чужбина за обучение, развиване, подготовка, повече сигурност и по-високи приходи, само че не толкоз и за мигрирането за непрекъснато в друга страна.
Нагласите в страната ни са в сходство със междинните за Европейски Съюз, като там приблизително всеки трети би предпочел при опция да живее в друга страна. Петдесет и девет % от европейците избират да останат в страната, в която са и в този момент, демонстрират резултатите от проучването на „ Галъп интернешънъл “.
Една трета от жителите по света подготвени да мигрират
Тридесет и шест % от запитаните по света желаят да мигрират, като най-много младежите в затруднена икономическа обстановка са измежду евентуалните мигранти. Мнозинства склонни към миграция личат в Субсахарска Африка и Латинска Америка.
Според проучването на „ Галъп интернешънъл “ младите (до 34 г.) респонденти са доста по-склонни да изоставен страната, в която живеят. Почти всеки втори (44%) младеж, взел участие в проучването, споделя, че в случай че има опция, би желал да живее в друга страна. При младите желанието за овакантяване е с 8 пункта по-голямо от междинното и с 21 пункта повече от това при най-възрастните респонденти (над 55 г.), от които единствено 23% споделят, че биха желали да живеят другаде.
Респондентите от страни с по-ниски приходи са доста по-склонни да емигрират. Шейсет и два % от респондентите в страни с по-ниски приходи (тези, които са класифицирани от Световната банка като печелещи по-малко от 1085 щатски $ на глава от популацията годишно или по-малко) показват мотивация да живеят в друга страна. Мотивацията спада, в случай че страната, в която човек живее, просперира. Сред страните с високи приходи мотивацията да се емигрира е към 32%, т.е. половината на регистрираната в най-бедните страни.
Анализът демонстрира също, че персоналният приход на респондентите, образованието и заетостта се отразяват по-скоро едва на мотивацията за мигриране. Именно общият приход на страната обаче има забележителна роля в настройките по тази тематика.
Сред другите райони по света желанието за мигриране в друга страна е най-силно в Субсахарска Африка (където 56% от респондентите биха желали да живеят в друга страна при възможност). Следва Латинска Америка (54%). Най-слабо е изразеното предпочитание за живот в чужбина в Южна Азия.
Страните, в които желанието да се мигрира е най-голямо, са Сиера Леоне (84%), Гана (81%) и Нигерия (71%). Най-малко биха желали да живеят в друга страна жителите на Индия (4%), Виетнам (8%), Япония (14%) и други
Източник: БТА
Проучването на Световната асоциация „ Галъп интернешънъл “ е осъществено в 57 страни. Общо 54 329 души са интервюирани в световен мащаб. Във всяка страна през интервала август-октомври 2022 година са интервюирани към 1000 души по метода „ лице в лице “, по телефона или онлайн.
Противно на известната визия за настройките за миграция в страната ни, България се подрежда по-скоро на задните места в желанието на жителите за живот в чужбина, показват от „ Галъп интернешънъл “. Желанието за миграция измежду нашите съседи от Гърция (40%), Румъния (38%) и Северна Македония (42%), да вземем за пример, е доста по-силно. Близки до нас в своите настройки пък са страни като Испания (27%), Нидерландия (29%), Швеция (23%) и Австрия (23%).
Обяснението за настройките у нас може да се дължи частично на продължителната десетилетна миграция към страните от Западна Европа и Северна Америка от 90-те години насам, довела до обстановка, в която, който е поискал живот в чужбина, към този момент е отпътувал, разясняват анализаторите. Фактори като опция за отдалечена работа, повишение на виталния стандарт и достъп до услуги, метод на живот и артикули, не по-различни от тези в останалите страни от Европейски Съюз обаче, също не са за подценяване.
През последните години се следи и известна смяна на миграционните настройки в страната ни като цяло – резервират се високи равнищата на предпочитание за пътешестване в чужбина за обучение, развиване, подготовка, повече сигурност и по-високи приходи, само че не толкоз и за мигрирането за непрекъснато в друга страна.
Нагласите в страната ни са в сходство със междинните за Европейски Съюз, като там приблизително всеки трети би предпочел при опция да живее в друга страна. Петдесет и девет % от европейците избират да останат в страната, в която са и в този момент, демонстрират резултатите от проучването на „ Галъп интернешънъл “.
Една трета от жителите по света подготвени да мигрират
Тридесет и шест % от запитаните по света желаят да мигрират, като най-много младежите в затруднена икономическа обстановка са измежду евентуалните мигранти. Мнозинства склонни към миграция личат в Субсахарска Африка и Латинска Америка.
Според проучването на „ Галъп интернешънъл “ младите (до 34 г.) респонденти са доста по-склонни да изоставен страната, в която живеят. Почти всеки втори (44%) младеж, взел участие в проучването, споделя, че в случай че има опция, би желал да живее в друга страна. При младите желанието за овакантяване е с 8 пункта по-голямо от междинното и с 21 пункта повече от това при най-възрастните респонденти (над 55 г.), от които единствено 23% споделят, че биха желали да живеят другаде.
Респондентите от страни с по-ниски приходи са доста по-склонни да емигрират. Шейсет и два % от респондентите в страни с по-ниски приходи (тези, които са класифицирани от Световната банка като печелещи по-малко от 1085 щатски $ на глава от популацията годишно или по-малко) показват мотивация да живеят в друга страна. Мотивацията спада, в случай че страната, в която човек живее, просперира. Сред страните с високи приходи мотивацията да се емигрира е към 32%, т.е. половината на регистрираната в най-бедните страни.
Анализът демонстрира също, че персоналният приход на респондентите, образованието и заетостта се отразяват по-скоро едва на мотивацията за мигриране. Именно общият приход на страната обаче има забележителна роля в настройките по тази тематика.
Сред другите райони по света желанието за мигриране в друга страна е най-силно в Субсахарска Африка (където 56% от респондентите биха желали да живеят в друга страна при възможност). Следва Латинска Америка (54%). Най-слабо е изразеното предпочитание за живот в чужбина в Южна Азия.
Страните, в които желанието да се мигрира е най-голямо, са Сиера Леоне (84%), Гана (81%) и Нигерия (71%). Най-малко биха желали да живеят в друга страна жителите на Индия (4%), Виетнам (8%), Япония (14%) и други
Източник: БТА
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ