Една безпощадна обвинителна присъда към американското общество, с почерка на

Една безпощадна обвинителна присъда към американското общество, с почерка на огромния публицист и художник Хенри Милър (1891-1980).

Henry Miller, 1940 (Portrait by Carl Van Vechten)

Съединени американски щати сред гениите и лунатиците

Последните две епохи, отлетели като момент, ние като че ли се спускаме по водосточна тръба. Там и ще си прекършим врата! И никой няма да лее сълзи за нас, дори тези, на които помогнахме да преживеят. В някакъв миг от нашата история просто започнахме да отравяме целия свят. Тровихме го с концепциите си за напредъка, продуктивността и механизацията. Нашите мощни духом пионери-първооткриватели, превърнахме в роботи. Извършихме дехуманизация на света, в който живеем.

Аборигените, населявали преди нашия континент, изначало одобриха колонизаторите от Стария Свят за богове. Но доста скоро се разочароваха. Много скоро се научиха да се опасяват и да ни ненавиждат (именно ние, бледоликите, научихме индианците да режат главите на враговете си!). Точно толкоз грубо постъпвахме и с тези, които не споделяха нашите възгледи за живота. Именно ние унищожихме удивителното общество Онейда, по този начин както и доста други религиозни общности. Ние отнехме на индианците техните земи и направихме всичко допустимо да унищожим тези нации. И нито един път даже не се опитахме да ги обезщетим за нашите действия.

Изглежда, всички сме били заченати измежду злоба и принуждение и родени, с цел да грабим, насилваме и убиваме. Книгите ни по история се стараят да лакират цялата тази свирепост, низост и аморални действия, осъществени от нашите предводители. Достатъчно е да се уточни един-единствен образец – един от най-великите хора от нашата нация, Томас Джеферсън, е имал нелегално роден наследник от своя чернокожа робиня. Почти всички велики политици, издигали постройката на нашата народна власт, са били робовладелци. Точно те са измислили за нацията ни названията република и народна власт, само че в реалност, такива в никакъв случай не сме имали, дори в този момент. Тази страна се ръководи от шепа патриции от авторитетни фамилии. Още по времето на Уолт Уитман цялата тази територия е била изумена от корупция. Поезията на Уитман в „ Стръкчета трева ” е превъзходна ария в името на „ Аз ”-а, само че всичките му прозаични творби са обвинителна присъда към американското общество.

Неотдавна пред погледа ми попаднаха фотоси на всички наши вицепрезиденти, сложени в обща рамка: те биха могли да станат прелестен образец за илюстрация на неприятния усет. Някои от тях приличаха на нарушители, други – на тъпаци, а трети – напряко на идиоти. В интерес на истината, президентите не изглеждаха по-добре. Вярно е, че държавните мъже по целия свят наподобяват тъпоглавци и пройдохи. И Чърчил не беше изключение.

Към името на Линкълн доста хора се отнасят с страхопочитание, макар че, според мен, точно той в огромна степен носи отговорност за началото на Гражданската война, поради това, че е било във властта му да не допусне да се развихри война сред Севера и Юга. Гражданската война, както и всички сходни стълкновения, стана образец за страшна свирепост, от която страната още не се е възстановила изцяло.

Участието в Първата международна война беше, меко казано, ужасно безумство. Достатъчно е единствено да си спомним какво стана с тези предходни, страшни врагове на цялото човечество! Война, война… От най-ранните години на своето детство помня това, което беше обвързвано с войната сред Испания и Съединените Щати, Руско-японската война, войната на Балканите – и по този начин безспир. Както написа в своя „ Отказ от послушание ” („ Refus d’Obeissanse ”) Жан Жионо, войните хранят капитализма, без тях той изобщо не може да съществува.

Сега всички партии водят война: демократични партии, реакционни партии, всевъзможни партии. Комунистите са същите убийци като капиталистите или фашистите. Изглежда, че човек е роден, с цел да убива. Нашата страна се занимава с това, да учи целия останал свят да се самоунищожава, умъртвявайки всичко, в това число флората и фауната.

В даден миг обществото се заинтересува от полетите до Луната. Сега се основава усещане, че този опит не е преследвал никакви положителни цели – всички плодове обра Пентагона. Много скоро ще се окажат ненужни и униформата, и военната подготовка, и военните дисциплини. Ще седнем там, където ни е комфортно, и от мястото си ще можем да управляваме най-смъртоносните оръжия. И всички войни ще минават надалеч от креслото ни – надалеч от нашия клатещ се стол! И няма да има нужда от генерали, адмирали и впрочем командващи. Всички дружно и всеки по настрана, било то мъж, жена или дете, ще се превърнем в евентуална бомба.

Като споделям, че се пързаляме по водосточен улей, имам поради и всички наши почитатели по целия свят. Ще паднем всички дружно. Холокоста евентуално ще съумеят да преживеят най-примитивните организми и някои представители на дивите твари. И чак тогава, може би, ще станем очевидци на зараждането на ново човечество. Ние – тези, които в този момент съставляваме обществото, в действителност към този момент не сме подготвени да приведем в ред кораба на Държавата. Всяко гонене на прогресивни хрумвания ни връща все по-далеч и по-далеч в предишното.

От най-ранните години на своето битие си имаме свои гангстери, свои убийци и свои корумпирани политици. Кога сме живели в щастливи, положителни и чисти времена? По моите калкулации – в никакъв случай. Още бях дете, когато за първи път чух да се споделя за „ Тамани Хол ”. Като дете видях по какъв начин конни служители на реда разгонваха навалица невъоръжени хора на Юнион Скуеър (приличаха на добре тренирани казаци). Когато бях още напълно дребен, ми разказваха за такива „ герои ” като адмирал Дюи – същински тъпанар – и за Теди Рузвелт, участващ в сражението при Сан Хуан Хил. Но нищо не са ми разказвали за Емерсън, Торо или Уитман. В тези времена мой „ воин ” беше Уилям Дженингс Брайън – „ ораторът със сребърен език ”. Чак по-късно узнах за пандизите Синг-Синг, Данемора, Ливънуърт и впрочем сходни на тях. Най-любимият ми публицист в юношеството беше О’Хенри, само че никой не ми беше разказал за индивида, който го е подтикнал към писателството – Ал Дженингс – с който писателят-кумир на моето юношество е седял в една килия в пандиза в Охайо.

В нашия квартал нямаше нито обществени библиотеки, нито книжарници. Само през двайсет и първа година ми провървя и срещнах в Калифорния, в Сан Диего Ема Голдмън, която ми откри съществуването на такава дума като просвета. И единствено с помощта на нея съумях да осъществя поврата от Марк Твен към Фридрих Ницше.

И освен вицепрезидентите ни бяха навалица тъпаци и простаци, само че и съвсем цялата страна като цяло. Колко велики писатели, художници, музиканти роди страната ни за тези две епохи? Много по-лесно ще си спомним броя на популярните безделници, родени от нея!

Струва си да си спомним целия този цирк, наименуван Уотъргейт. Ако се съди по реакциите на нашето общество, може да се сътвори усещането, че политиците ни вършат единствено най-тривиални неточности, че не са направили нито едно закононарушение. Много пъти сме постъпвали по този начин сякаш сме били твърдо уверени, че злото може да се изкорени един път вечно.

Когато Линкълн издаде своята „ Декларация за освобождението ”, ние взехме решение, че сме поставили завършек на робството. Но не сме могли и да си представим, че на север съществуват доста повече съществени расови проблеми, в сравнение с юг. И освен създадохме черните плебеи, само че измислихме и бели плебеи – плебеи на ерата на господството на машините. Ку-клукс-клан съществува и до в този момент. И до в този момент съществува мафията! У нас няма погроми, само че антисемитизмът, както и преди, пораства и крепне.

И напълно явно е, че зад цялото това наше мърморене за напредък ние страдаме от лимитирано схващане, най-различни предубеждения и жаждата за кръв в нас е мощна толкоз, колкото и преди. Дори единствено споменаването на военното ведомство – Пентагон! – е задоволително, с цел да всее боязън. Войната във Виетнам беше същинска подлост! Тамерлан и Атила са пеленачета спрямо чудовищата от нашето съвремие, въоръжени с атомни бомби и напалм. Ако Хитлер го упрекват в Геноцид, в какво ще обвинят нас?

Ние провеждахме геноцид през цялото време! Долу всички, които не са съгласни с нас! Провеждахме геноцид към индианците, негрите, мексиканците. А по-късно се появиха киното и малкия екран, и там можеш да видиш всичко, което искаш. Децата порастват и виждат по какъв начин на екрана се правят закононарушения, убийства, грабежи, изтезания и всичко мислимо и немислимо, обвързвано със злодейства, мракобесие и свирепост. Всичко, което е част от толкоз обичания ни „ напредък ”. И, както и по-рано, се питаме – за какво ние (като нация и народ) се разрушавам.

Наистина се пробвам да схвана съществува ли нещо в американската „ цивилизация ”, почтено за хвалба. И не мога да се сетя за нищо. Затворите са гнезда на порока. Знание в учебните заведения се добива единствено като си седнеш на задника, само че що за познание може да бъде това, когато учителите се боят от учениците си?! Всеки се бои от някого и по този начин, по веригата, този боязън се предава чак до зародишите. Нито един смелчак не дръзва да излезе на улицата през нощта самичък и още повече невъоръжен. И по тази причина, от единствено себе си се схваща, че този, който нощем е на улицата, буди съмнение.

Сега все по-често се разискват такива тематики, като венерическите заболявания и културата на ползване на опиатите. Болестите, излъчени по сексуален път, са все по-разпространени измежду подрастващите. Съвсем същото става и с опиатите и алкохола. Цяла нация от алкохолици и наркомани! За какво да приказваме, откакто се напиват дори и бабите!

А какво да кажем за нашите доблестни служители на реда, нашите хипотетични бранители? За какъв брой закононарушения са отговорни те! Натрапват ни съмнения и злоба! Корупция – това е най-подходящата дума, която да ги охарактеризира! Къде са те – всички тези наши герои? Струва си да ги потърсим измежду спортистите и ще намерим там Мохамед Али. Да, имахме същински герои, само че множеството от тях или се озоваха в пандиза или бяха убити. Имаме доста безименни герои. Но спомените за виетнамската война провокират у мен пристъпи на омерзение. А нали и до в този момент някои назовават „ герои ” ветераните от тази война. Да им елементарни Господ.

И макар че думите ми могат да звучат остро саркастично, не изпитвам злоба нито към Съединените Щати, нито към американците. Вглеждайки се в бурното ни минало, можем да кажем напълно същото и за други, по този начин наречени, цивилизовани страни. Не мога да мисля за жителите на всяка от великите страни в света, които разсъждават като пигмеи: „ Ние сме щастливи, тъй като сме такива, каквито сме. Не ни би трябвало нищо да променяме ”. Но измежду всички цивилизовани страни в света американската нация ми се коства най-неспокойната, най-неудовлетворената, като глупак, който се пробва да промени света по собствен облик и сходство. И занимавайки се с това, както му се коства, усъвършенстване на света, той не схваща, че го унищожава и отравя. Поетът Уолт Уитман е осъзнал това преди повече от столетие и ни е нарекъл нация от идиоти. Възможно е точно Уолт Уитман да е най-великият американец, живял на нашата земя!

Ето думите на самия Уитман, написани преди повече от 100 години: „ Напред, мои обичани американци, още по-надалеч препускайте своите коне – неспокойствие! пари! политика! Премахвайте всички загради, дано се разклащат и нататък, да се разклащат и събарят всички останали. Много скоро и вие ще се озовете там, тогава ще поискате да ги задържите, само че няма да можете. Затова навреме издайте закон (в старите и новите страни), да се строят хиляди лудници. Защото сте избрали най-хубавия път за основаването на нация от идиоти ”.

Превод от съветски: Диана Павлова

Източник:
Снимка: Фотография от Карл ван Вехтен, 1940 година, commons.wikimedia.org