За теб - познал света - урок аз знам: сред простите бъди мъдрец голям! ♥ Омар ХАЯМ
(Edmund Dulac’s illustration for Rubáiyát of Omar Khayyám rendered into English Verse by Edward Fitzgerald, Hodder & Stoughton, 1909)
♥ Рубайят (фрагменти)
43
Ти истината търсиш? Тогава остави
жена, деца и близки, другари, уви!
Разкъсай всичко, дето ще ти тежи из път,
без тежките окови по-леко се върви.
49
И намерения: какво и какъв брой на този свят донесох аз?
Какво ще отнеса, когато настане моя прощален час?
О, пий! Смъртта към всички е обективна - над пияни
и трезви - има все идентична, неотменима тежка власт.
50
Добро и зло враждуват; светът е в съсипни.
За кой свети небето? Небето е настрана.
Проклятия и химни, и наслади, и яд
не падат отново от тези небесни небеса.
51
Притворен рабски дух се крие в светилищата; в Каабе.
Звънът камбанен е сигнала за благост под това небе.
И черна робска тъга се носи измежду смирение и позор
над кръстове и броеници и над черковното кубе.
52
Напълнил със зърна безсмъртни ловджийското си ласо, господ
го хвърли и безчетен дивеч се спря измежду възела нечовечен.
Той хора го кръсти, стоварил връз тях безкрайната виновност
на злото, дето безсрамно твори под свода синеок.
53
Небе! Защо към подлеците е великодушна твоята ръка:
за тях - и мелници, и бани, чист извор в пролетна лъка;
а който е с душа пречиста, за него единствено самун твърд?
Небе такова - пфу - не коства даже и плюнката в този момент.
54
Кой споделя, че бил господ немилостив!
Той е добър, а ние май бъркаме.
Ти в кръчмата умри в този момент от вино -
ще те одобри той индиферентен.
56
За теб - познал света - урок аз знам:
измежду простите бъди влъхва огромен!
С език, уши и взор да останеш -
прави се отново на кьорав, на ням и глух.
57
О, в случай че имахме весден по къшей самун в сърцето,
над нашата глава покров и непретенциозен ъгъл, където
на никого не си епископ, на никого не си ти плебей -
тогава бихме ние с наслада благодарили на небето.
58
Без тръпна тъга няма любов, без огън - плам нестихващ.
Над мокри вършини се вие едничък единствено черен пушек.
Разжарен огън любовта е, бляскав безсънно измежду нощта,
а влюбеният вехне с рана, от лекари неизлечим.
59
О, тъга, тъга във сърцето, останало за момент без пристрастеност,
без пламенна любовна болежка, без благополучие, без радостен час!
Ден без обич е като облак, заплеснат в кръглото небе,
ялов, мъгляв и тъмен, неспуснал капка дъжд над нас.
60
За мен - цветята на смеха или със вино цялостна кана!
Не желая друга религия аз, ни ария на камбана.
Веднъж ориста стопирах с въпрос: „ Кажи ми свойта мисъл! “
А тя отвърна в момент: „ Душа, със наслада увенчана. “
Избрано от: „ Рубайят “, Омар Хаям, превод от персийски (фарси) Йордан Милев, 1973 година
*Edmund Dulac’s illustration for Rubáiyát of Omar Khayyám rendered into English Verse by Edward Fitzgerald, Hodder & Stoughton, 1909
