Искат и жилището при личен фалит
Единственото жилище на длъжниците да бъде включено в масата на несъстоятелността, оферират в мнение до няколко комисии в Народното събрание от Асоциацията за ръководство на вземания по Законопроекта за неплатежоспособност на физическите лица. Юристи с богат парламентарен опит разясниха пред “Труд news ”, че предложенията на колекторските компании се вършат в миг, в който към този момент е ясно, че от министерството на правораздаването са изпратили до Европейската комисия план за Закон за несъстоятелността на физическите лица, защото процедурата по персоналния банкрут е заложена в инструкция на Европейски Съюз, а България към момента няма такова законодателство.
Опитите на “Промяната ” да сформират работещи текстове претърпяха крах на няколко пъти в последните няколко състава на Народното събрание без значение, че гласуването на законопроекта беше обвързано с приемане на средства от Плана за възобновяване и резистентност. Проектът на закон срещна съществени рецензии от Асоциацията на банките и Камарата на частните правосъдни реализатори, а с доста забележки по него сега са Висшия адвокатски съвет и Асоциацията за ръководство на вземания.
Колекторските компании внасят мнението си против изключването на несеквестируемото имущество във връзка с персоналния банкрут в края на 50-ото Народно заседание, като показват, че когато е основан залог или ипотека, то несеквестируемостта по член 444 от Граждански процесуален кодекс (виж карето, б. а.) отпада. От Асоциацията за ръководство на вземания означават, че несеквестируемостта отпада и във връзка с кредитори по взимане на прехрана и по тази причина би следвало да не участва и при персоналния банкрут.
“В редица правни системи на държави-членки от Европейския съюз, не съществува несеквестируемост във връзка с жилището на длъжника по принцип и означават за “удачно и целесъобразно в производството по неплатежоспособност на физическите лица в масата на несъстоятелността да се включва и жилището на длъжника, даже и същото да не е предмет на ипотека или необикновен залог ”. Аргументите за това в мнението на Асоциацията за ръководство на вземания са, че по този начин “би се постигнало и дисциплиниращ и възпиращ резултат във връзка с категориите лица, които биха употребявали производството, с цел да се освободят от задълженията си, а в това време са заети в така наречен “сив бранш ” и въпреки да имат приходи, са недобросъвестни във връзка с своите кредитори ”.
От Асоциацията за ръководство на вземания показват като значителен минус на оферти от “Продължаваме Промяната ” законопроект и обстоятелството, че за длъжника, изпаднал в неплатежоспособност няма планувани следващи ограничаващи ограничения или отрицателни последици. В мнението е маркирано, че методът в българския законопроект е “изключително популистки ”, защото за длъжника, разгласен в неплатежоспособност, не са планувани ограничавания за възбрана за заемане на избрани длъжности, включително обществени и практикуване на комерсиална и стопанска активност и други, каквито има в огромна част от страните в Европейски Съюз, в Съединени американски щати, в Канада и Англия, да вземем за пример. Това е посочено като “най-съществен минус ” на законопроекта за неплатежоспособност на физическите лица в мнението на Асоциацията за ръководство на вземания, защото без такива последици няма да се понижи задлъжнялостта на българските жители, а ще докара до тъкмо противоположния резултат – струпване и увеличение на задлъжнялостта на физическите лица за да се възползват от тази извънредно удобна процедура по погасяване на всички отговорности, изключително, когато оповестяването им в неплатежоспособност няма да докара до никакви неподходящи последствия.
По Граждански процесуален кодекс
Несеквестируеми движимости
Чл. 444. Изпълнението не може да бъде ориентирано върху следните движимости на длъжника – физическо лице:
7. жилището на длъжника, в случай че той и никой от членовете на фамилията му, с които живее дружно, нямат друго жилище, без значение от това, дали длъжникът живее в него.
Отпадане на несеквестируемостта
Чл. 445.
(2) От възбраните по член 444, т. 7 не могат да се употребяват:
1. длъжниците по отговорности за прехрана, за вреди от непозволено увреждане и от финансови начети.
2. длъжниците за случаи, планувани със закон.
По-ясни критерии за непочтеност
Върховен административен съд: Възнагражденията на синдиците може да изчерпят масата на несъстоятелността
Висшият адвокатски съвет (ВАС) също сложи въпроси по законопроекта за несъстоятелността на физическите лица и в мнение до правната комисия на Народното събрание упорства за прецизиране на критериите на непочтеност на длъжника, само че още по-сериозно внимание се обръща и върху възнагражденията на синдика. Според Върховен административен съд будят възражения и разпоредбите по отношение на възнаграждението на синдика, което следва да се дефинира от събранието на кредиторите, а не от закона.
Не може да се поддържа разрешението синдикът да получава еднократно заплащане в размер на една минимална работна заплата за осъществяване на съответни дейности – една работна заплата за правене на лист, една работна заплата за списък, една работна заплата за проект на погасяване на отговорностите на длъжника и други
От Върховен административен съд показват, че сходен метод може да докара до парадокса масата на несъстоятелността да се изчерпи единствено за възнагражденията на синдика.
Потребителски организации с групови искове против търговци
Връщат пари от бързи заеми
Правят промени в Закона за отбрана на потребителите
Потребителски организации ще могат да завеждат групови искове за връщане на пари от търговци на клиентите им.
Търговци и компании за бързи заеми може да бъдат накарани да връщат пари на консуматори посредством завеждане на групови искове пред съда от потребителски организации. Това гласят промени в Закона за отбрана на потребителите, които са импортирани в Народното събрание от Министерски съвет.
Промените са препоръчани защото Европейската комисия е разкрила процедура против България за неспазване на директивата за отбрана на груповите ползи на потребителите. В момента потребителски организации могат да завеждат искове за прекратяване на нелоялни търговски практики. С измененията ще бъде дадена опция и за групови искове за ремонт, подмяна, преустановяване на контракта, понижаване на цената или възобновяване на платената цена от компании, които са нарушили груповите ползи на потребителите.
Промените в закона ще обиден и бързите заеми. В момента редица компании за бързи заеми постановат разнородни такси на клиентите, като да вземем за пример за намиране на гарант, за бързо разглеждане на документи и т. н. Ако консуматор заведе дело, част от тези събирани такси може да отпаднат с решение на съда и компанията за бързи заеми може да върне пари на клиента. Но сега потребителски организации не могат да заведат групов иск за бързи заеми, а всеки клиент може да завежда настрана дело и самичък да търси правата си. Тази обстановка понижава доверието на потребителите и попречва ефикасното използване на правото на Европейски Съюз в региона на отбраната на потребителите. Именно по тази причина в Европейски Съюз е призната инструкция за исковете за групова отбрана на потребителите, която би трябвало да бъде приложена и в България.
С измененията в закона групови искове за обезщетение, за преустановяване на контракта или за връщане на платената цена ще могат да завеждат освен потребителски организации, а и Комисията за отбрана на потребителите и организации, избрани от страните от Европейски Съюз, за предявяване на трансгранични искове за отбрана на потребителите. Освен това се планува в закона да бъдат включени нови области, като отбрана на данните, финансовите услуги, пътешестване и туризъм, енергетика, телекомуникации и други области от голяма важност за потребителите.
trud.bg
