Сенека и животът в противоречия
Единственият рационален метод за преценка на индивида против нас е посредством инспекция на дейностите и думите. По една или друга причина можем да видим и съществуването на разминавания сред теорията и практиката. Отчасти това се дължи на обстоятелството, че човек в своята природа е заставен да бъде лакомец и на първо място да се бори за своето лично богатство. Разбира се, в основата на салдото се изисква основаването на рационално разстояние сред двете, преди да се стигне до голямата пропаст на лицемерието. А последното е повече от известно за Луций Аней Сенека. Целият живот на философа е едно голямо несъгласие.
Винаги приказвал за покорност и увлечение към скромния обикновен живот, само че същевремнно добавял парцел след имот и натрупал голямо положение. Винаги препоръчвал спокойния и спокоен живот в провинцията, но постоянно се озовавал във водовъртежа на интригите в двореца. Сексуалното ограничаване и самоограничение било добродетел, но Сенека не бил от изключително огромните благородници и постоянно успявал да показва нови и още по-интересни полови конфигурации. Честността и искреността били в основата на неговата философия, само че пък се кланял толкоз на Нерон, че най-после мнозина се чудили кой ръководи. Противоречията в този човек са толкоз доста, че на финала е мъчно да се открие истината. Въпреки отрицателните черти, можем да открием и нещо позитивно.
Работи интензивно, с цел да смекчи лудостта на Нерон, раздава доста на своите другари и най-после има смелостта да се опълчи на императора. През живота си, Сенека ще се запише като странна и мистична персона, а за хората, които следват деликатно живота му ще се появят доста смесени усеща. Но дано стартираме през цялото време. Сенека се ражда в Кордуба или днешна Кордоба към IV век прочие Хр. Баща му е реторик и се старае да даде най-хубавото на своя наследник под формата на обучение. По това време се занимава с право и прави някои леки държавни отговорности. Във времето дребният Луций наследява купата на татко си и продължава да се занимава с политика, като в това време стартира да написа разнообразни текстове по отношение на пътя на вярното ръководство.
Нерон е негов ученик и дружно създават няколко морални есета, които дават сериозна светлина на стоицизма. Макар и мнозина да желаят да заемат длъжността на философа, никой не може да вникне какво се случва от другата страна. Нерон се оказва златната клетка, в която философът попада, стеснен е да прави своите положителни каузи, само че същевремнно не може и да напусне. По време на ръководството на Нерон, купища молби са го залива с вяра за мечтаната независимост.
Въпреки компликациите, Луций въпреки всичко съумява да направи и някакво положително, до момента в който е на тази позиция. Голяма част от парцелите му отиват като щедрост за Рим в опит да се построи на ново града, изключително след огромния пожар от 64 година сл. Хр. Въпреки този акт, той продължава да седи затворен в двореца. Нерон го упреква в съучастие за свалянето от трона и изписва неговата смъртна присъда. Осъзнавайки, че единственият метод да напусне двореца е точно с предаване на живота си, Сенека бил подготвен по-всяко време да посрещне тази присъда.
Неговата брачна половинка Паулина взема решение да последва стъпките, само че философът я стопира на време и преценя, че самичък ще носи кръста си. Въпреки това не можем да пропуснем и някои съществени грехове, които записва в своята биография. Изпратен е в заточение на остров Корсика, откакто имал връзка с дъщерята на римския военачалник Германикус. Затворникът съумява да избяга от острова, само че написаните текстове в този интервал въобще не приказват за издръжливост, какъвто той постоянно проповядвал.
Философът се оказал и много добър търговец, по-късно в живота си стартира да дава заеми, освен това с невероятна рента, тя дава доста благоприятни условия за закупуване на скъпи парцели. Дори правилото за поддържане на някакво държание се оказва сложна задача, изключително откакто всякога съумява да забърка някой различен величествен секс скандал. Въпреки това можем да открием, че когато Луций вземе перото, той оставя доста съществено завещание за идващите генерации:
„ Атриум, цялостен с антични мраморни бюстове, не демонстрира достойнство. Никой в предишното не е живял за нашата популярност. И това, което ни предшества, не ни принадлежи. Само душата основава достойнство, което може да се издигне от каквото и да е положение на фортуната. “
И до през днешния ден е много мъчно да намерим чистата истина за делата на този толкоз абсурден мъдрец. За едни, всичко осъществено е форма на митинг, че свободолюбивият дух е заставен да служи на един подлудял. За други е просто тактика, с чиято помощ да натрупа повече. Нещо повече, Луций в никакъв случай не споделя, че е идеален и не изисква това от останалите. На финалът точно написаното остава вечно в историята и се пробва да прикрие големият спор, в който философът живее.
По една или друга причина, всеки съумява да се огъне под силата на властта и да стартира да разкрива най-тъмните си страни, все пак ще видим, че до последно този мъдрец е бил в някакво съществено несъгласие, каквото в действителност е бил и неговият живот. Нека не забравяме, че откакто човек с толкоз власт може да балансира през серия от добрини и несгоди, като към момента е противоречиво кое от двете е било повече, можем да бъдем сигурни, че сходни борби не престават да се случват на всички места.
