Веселин Топалов празнува 50-годишен юбилей
Единственият български международен първенец по шахмат е роден в Русе
Веселин Александров Топалов, единственият български международен първенец по шахмат, през днешния ден чества своя 50-и рожден ден. Роден на 15 март 1975 година в Русе, той извървява незабравим път от детската градина до върховете на международния шахмат.
Както разкриват архивните документи от Държавен списък – Русе, първите стъпки в шаха дребният Веселин прави под управлението на своя татко – шахматист-любител, който го среща с тайните на античната игра. Още от 1982 година Топалов стартира интензивно да се занимава с този спорт, като неговият първи треньор е занаятчия на спорта Димитър Синабов.
По-късно, като възпитаник в Средно спортно учебно заведение „ Майор Атанас Узунов " в Русе, той получава поддръжката на интернационалния занаятчия Петко Атанасов и стартира да тренира под негово управление. Талантът на младия шахматист е незабравим – Веселин става занаятчия на спорта едвам на 12-годишна възраст и няколко следващи години е републикански първенец.
„ Топалов – запомнете това име ", гласи надписът под фотографията му в влиятелното шахматно списание „ 64 ", откакто българският училищен тим печели огромната премия на интернационалните надпревари, отдадени на международния първенец Т. Петросян.
Истинският пробив идва през 1989 година, когато в Агуадиля (Пуерто Рико) Веселин Топалов става международен първенец за юноши до 14-годишна възраст – първият български медалист в историята на мъжкия шахмат. Това достижение провокира същинска вълна от екстаз, отразена във вестник „ Дунавска истина ".
„ Каква наслада донесе това момче освен на русенския шахмат, само че и на цяла България! Какъв безкраен изблик на екстаз бяха тези дни, до момента в който чакахме неговото завръщане! Треньорът му, неговите родители, брат му, целия състав на секция „ Шахмат ", управлението на ДФС „ Дунав ", шефът на ЕСПУ „ Вела Пискова ", неговите съученици и приятели… изобщо всички, които познават това непретенциозно и постоянно усмихнато момче, ликуваха… ", написа разгорещено журналистката Захарина Захариева през август 1989 година.
Възходът на един шахматен талант
Успехите не престават с неукротим ритъм – през 1990 година в Сингапур той става международен вицешампион за юноши до 16-годишна възраст, а през 1991 година печели балканската купа в Дурас, Албания. През 1992 година Международната федерация по шахмат (ФИДЕ) му присъжда влиятелната гросмайсторска купа.
Особено паметна за българския шахмат е 1996 година, когато Топалов печели или поделя първите места в шест супертурнира, достигайки четвърто място в международната класация. Същата година той е номиниран с №2 за шахматен оскар, отстъпвайки само на международния първенец Гари Каспаров.
Впечатляващата кариера на русенеца е белязана от победи над всички супергросмайстори в света – достижение, с което различен български шахматист не може да се похвали. Той печели влиятелни шампионати в Мадрид (1994, 1996, 1997), Дос Ерманас (1996), Новгород (1996), Виена (1996), Амстердам (1996), Антверпен (1997), Монако (2001) и Дортмунд (2001).
Короната на международен първенец
Върхът в кариерата на Веселин Топалов настава през 2005 година на международното състезание в Сан Луис, Аржентина. С необикновен резултат от 6,5 от 7 вероятни точки, българинът безапелационно побеждава конкуренцията и става международен първенец по шахмат.
След спечелването на купата, в изявление за вестник „ Ню Йорк Таймс ", Топалов споделя: „ Предимството ми пред останалите е, че знам по какъв начин да изгубвам. Губил съм в красиви партии и съм се чувствал горделив с играта си. Винаги ще диря успеха на границата на опциите ми ".
За изключителните си достижения през 2005 година, Веселин Топалов е награден с най-високото отличие в шаха – Шахматен Оскар. Той е първият и единствен българин, притежател на това влиятелно звание.
През януари 2006 година доближава впечатляващ ЕЛО рейтинг от 2801 точки, което го подрежда измежду дребното шахматисти в света, минали границата от 2800 точки. Най-високият персонален коефициент ЕЛО на Топалов доближава до 2813, което се случва два пъти – през интервалите юли-октомври 2006 година и юли-октомври 2009 година.
Признанието за изключителната кариера на Веселин Топалов продължава и през 2020 година, когато той попада в влиятелната ранглиста на 50-те най-велики шахматисти на всички времена, направена от специалисти в най-голямата шахматна общественост в света. В този лист българският гросмайстор заема достойното 21-во място измежду легендите на този античен спорт.
През годините Веселин Топалов получава голям брой оценки и в родината си – през 2000 година е разгласен за почетен жител на Русе, през 2004 година е награден със статуетката „ Феникс " от Министерството на спорта, а през 2005 година получава значка „ Златна България " и почетен плакет на град Варна.
Днес, на неговата 50-годишнина, ние, русенци, с съображение можем да се гордеем с достиженията на Веселин Топалов, чиито изключителни триумфи покачиха внезапно престижа на българския шахмат. Да му пожелаем здраве, нови спортни триумфи и персонално благополучие!
Веселин Александров Топалов, единственият български международен първенец по шахмат, през днешния ден чества своя 50-и рожден ден. Роден на 15 март 1975 година в Русе, той извървява незабравим път от детската градина до върховете на международния шахмат.
Както разкриват архивните документи от Държавен списък – Русе, първите стъпки в шаха дребният Веселин прави под управлението на своя татко – шахматист-любител, който го среща с тайните на античната игра. Още от 1982 година Топалов стартира интензивно да се занимава с този спорт, като неговият първи треньор е занаятчия на спорта Димитър Синабов.
По-късно, като възпитаник в Средно спортно учебно заведение „ Майор Атанас Узунов " в Русе, той получава поддръжката на интернационалния занаятчия Петко Атанасов и стартира да тренира под негово управление. Талантът на младия шахматист е незабравим – Веселин става занаятчия на спорта едвам на 12-годишна възраст и няколко следващи години е републикански първенец.
„ Топалов – запомнете това име ", гласи надписът под фотографията му в влиятелното шахматно списание „ 64 ", откакто българският училищен тим печели огромната премия на интернационалните надпревари, отдадени на международния първенец Т. Петросян.
Истинският пробив идва през 1989 година, когато в Агуадиля (Пуерто Рико) Веселин Топалов става международен първенец за юноши до 14-годишна възраст – първият български медалист в историята на мъжкия шахмат. Това достижение провокира същинска вълна от екстаз, отразена във вестник „ Дунавска истина ".
„ Каква наслада донесе това момче освен на русенския шахмат, само че и на цяла България! Какъв безкраен изблик на екстаз бяха тези дни, до момента в който чакахме неговото завръщане! Треньорът му, неговите родители, брат му, целия състав на секция „ Шахмат ", управлението на ДФС „ Дунав ", шефът на ЕСПУ „ Вела Пискова ", неговите съученици и приятели… изобщо всички, които познават това непретенциозно и постоянно усмихнато момче, ликуваха… ", написа разгорещено журналистката Захарина Захариева през август 1989 година.
Възходът на един шахматен талант
Успехите не престават с неукротим ритъм – през 1990 година в Сингапур той става международен вицешампион за юноши до 16-годишна възраст, а през 1991 година печели балканската купа в Дурас, Албания. През 1992 година Международната федерация по шахмат (ФИДЕ) му присъжда влиятелната гросмайсторска купа.
Особено паметна за българския шахмат е 1996 година, когато Топалов печели или поделя първите места в шест супертурнира, достигайки четвърто място в международната класация. Същата година той е номиниран с №2 за шахматен оскар, отстъпвайки само на международния първенец Гари Каспаров.
Впечатляващата кариера на русенеца е белязана от победи над всички супергросмайстори в света – достижение, с което различен български шахматист не може да се похвали. Той печели влиятелни шампионати в Мадрид (1994, 1996, 1997), Дос Ерманас (1996), Новгород (1996), Виена (1996), Амстердам (1996), Антверпен (1997), Монако (2001) и Дортмунд (2001).
Короната на международен първенец
Върхът в кариерата на Веселин Топалов настава през 2005 година на международното състезание в Сан Луис, Аржентина. С необикновен резултат от 6,5 от 7 вероятни точки, българинът безапелационно побеждава конкуренцията и става международен първенец по шахмат.
След спечелването на купата, в изявление за вестник „ Ню Йорк Таймс ", Топалов споделя: „ Предимството ми пред останалите е, че знам по какъв начин да изгубвам. Губил съм в красиви партии и съм се чувствал горделив с играта си. Винаги ще диря успеха на границата на опциите ми ".
За изключителните си достижения през 2005 година, Веселин Топалов е награден с най-високото отличие в шаха – Шахматен Оскар. Той е първият и единствен българин, притежател на това влиятелно звание.
През януари 2006 година доближава впечатляващ ЕЛО рейтинг от 2801 точки, което го подрежда измежду дребното шахматисти в света, минали границата от 2800 точки. Най-високият персонален коефициент ЕЛО на Топалов доближава до 2813, което се случва два пъти – през интервалите юли-октомври 2006 година и юли-октомври 2009 година.
Признанието за изключителната кариера на Веселин Топалов продължава и през 2020 година, когато той попада в влиятелната ранглиста на 50-те най-велики шахматисти на всички времена, направена от специалисти в най-голямата шахматна общественост в света. В този лист българският гросмайстор заема достойното 21-во място измежду легендите на този античен спорт.
През годините Веселин Топалов получава голям брой оценки и в родината си – през 2000 година е разгласен за почетен жител на Русе, през 2004 година е награден със статуетката „ Феникс " от Министерството на спорта, а през 2005 година получава значка „ Златна България " и почетен плакет на град Варна.
Днес, на неговата 50-годишнина, ние, русенци, с съображение можем да се гордеем с достиженията на Веселин Топалов, чиито изключителни триумфи покачиха внезапно престижа на българския шахмат. Да му пожелаем здраве, нови спортни триумфи и персонално благополучие!
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ