Единствената цел на властта е да откликва на страховете на

Единствената цел на властта е да откликва на страховете на хората

Путин непрестанно насъсква обкръжаващите го един против различен, принуждава ги да си съперничат, кремълските „ саморазправи “ се виждат дори отвън стените му, споделя политологът

Книгата на Джулиано да Емполи „ Магьосникът от Кремъл “, която към този момент излезе и на български език, беше наградена с „ Гонкур “ и „ Гран при “ на Френската академия.

Разбираемо е, моментът е извънредно подобаващ, целият свят следи хода на войната в Украйна и се пробва да предскаже идващия ход на съветския президент. Затова и книгата, която извайва психологическия му портрет, формиран от „ вътрешния човек “ – Вадим Баранов, чиито първообраз е някогашният основен идеолог на политиката на Владимир Путин - Владислав Сурков, провокира подобен интерес в целия свят.
Джулиано да Емполи дълги години е работил като консултант на Матео Ренци – първо като негов заместител по културата в кметството на Флоренция, а по-късно като негов политически консултант, когато Ренци става министър председател.
От 1996 година преподава в Института за политически проучвания в Париж.

Интервю на Надежда Сикорска, nashagazeta.ch

- Кой, въпреки всичко, е основния инженер на хаоса: в книгата Ви от самото начало става дума за президента Путин, само че той рядко се появява, както и Сурков стои като че ли в сянката му, от която плете мрежата си?

- Все отново Путин. В самото начало на книгата Сурков-Баранов осъзнава, че всички тези, които и преди него са считали, че могат да управляват Путин, да го манипулират, са го недооценявали. Той осъзнава, че може да „ съпровожда “ персонажа и дори в никакъв миг му подсказва значими решения, само че Путин има лична траектория. В това е и нещастието на разказ: в първата част Бранов-Сурков е негов „ сателит “, във втората последователно схваща, че траекторията на „ царя “ (Путин) произлиза от насилието, тя е забъркана от него и неизбежно ще приключи с принуждение.
И никой няма д е в положение да попречи на Путин.
Самият Баранов-Сурков не има вяра в насилието, смета, че най-хубавите резултати се получават по пътя на манипулиране на публичното схващане. Макар че е конформист, пътищата им с Путин се отдалечат последователно.

- Защо се почувствахте притеглен точно от Владислав Сурков – персона, незадоволително известна в самата Русия, а на Запад още по-малко, а и той „ излезе в оставка “?

- Сурков е невероятна персона, различаваща се доста от общия декор на обкръжението на Путин – като цяло предостатъчно „ сиви “ някогашни ченгета, другари от детинството или треньори по джудо.

- Дядото на Баранов-Сурков философства (и това не е литературна измислица) на тематика «непредскзуемост на битието» и наставлява внука си, че: «единственото, което той би могъл да управлява е личната му интерпретция на събитията». И това, лично, се трансформира в негова специалност. Как си обяснявате този абсурд: съчетанието от цялостно съмнение на руснаците към властта (ако по тв приемника кажат, че няма проблем с доставката на някаква стока, всички се хвърлят да си я купуват) с толкоз безропотното и цялостно послушание на тази власт?

- Мисля, че корените на този феномен са още в царската ера. А след това, в епохата на Съветския съюз хората привикват към потреблението на двойния език Ситуация, при която никой не има вяра на формалната система и нейната реторика, а единствено се преструва, доколкото още п-малко са вярвали, че е допустима някаква опция.
Опора на оня режим е била не вярата на масите в него, а цинизма, инерцията.
Разбира се, има доста хора, които действително поддържат режима на Путин, само че мисля, че в този момент те са по-малко, в сравнение с бяха до напълно скоро.
Основната част от популацията е пасивна, в това число и поради това, че към този момент не знаят на кого да имат вяра.
Дори единствено от началото на войната с Украйна – помислете си, какъв брой версии им бяха дадени за това за какво е нужна тази война и какви са задачите и.

- Вие давате доста тъкмо определение на „ новите руснаци “ когато пишете: Руският хайлайф е единен от общото си бедняшко минало, което всеки от този хайлайф е трябвало да преживее, преди да се добере до вилата на Лазурния бряг и изстудената бутилка Petrus. Може ли да си разбираем държанието на „ новите руснаци “, в това число и на президента, с надълбоко загнездилият се в тях комплекс за малоценност?

- Безусловно. Така постоянно се случва при хората, които се стремят неистово към властта и се добират до нея в последна сметка. Те имат необикновен логика на психиката, в основата на която лежи някакъв травматизъм, някаква остаряла рана.
И това е доста рисково, тъй като е на практика невероятно да се излекуваш от този комплекс, колкото и такива хора да се изкачват нависоко по вертикалата на властта. В един миг те могат да излязат от релсите.

- Когато стартира войната в Украйна, мнозина чаках, че олигарсите, лишени от достъп до „ играчките си “ ще се разпалват. Но това не се случи и надали ще се случи. Смятате ли, че отговор на въпроса „ за какво “ е вашето изказване: „ Единствената същинска привилегия в Русия е близостта до властта “?

- Тази привилегия е антоним на свободата, по-скоро форма на иго.
Защо? С какво Путин държи в послушание хора неглупави, външно уверени в себе си, доста богати хора?
Портретът на олигарсите за 30 години се промени. Първите от тях, които направиха положенията си през 90-те години също завоюваха парите си с помощта на близостта си до властта, те държаха тази власт в ръцете си.
Идването на Путин донесе съществена смяна в разпределението на силите: от тези, които се пробваха да му се съпротивляваха той по този начин или другояче се освободи, а останалите одобриха новите правила на играта. Сега, те са обединяване от това да „ служат на царя “, прелестно знаейки, че в противоположен случай наказването ще е сурово.
„ Единствената цел на властта е да откликва на страховете на хората “. Това е доста ужасно.
Нали самата концепция за страната се ражда от това, че пред лицето на редица рискове, хората се съгласяват да се подчинят на властта, в случай че тя успее да ги отбрани от тези рискове. Иначе те бих живели без всевъзможни престижи, без всевъзможни правила.
Тоталитарната страна довежда тези правила до степен на извънредно послушание.

- Темата за необяснимата смиреност на съветския народ, което се корени още в крепостничеството и в православието в този момент доста се разисква. И Вие пишете: „ Царят (Путин) възвърне вертикалата на властта в Русия и гласоподавателите са му признателни за това “. Може би в действителност става дума за нещо на генетично равнище, руснаците са извънреден народ, който не желае освен свободата си, само че и обикновеното право да избира ориста си?

- Не, естествено не е в генетиката, само че обстоятелствата са налице. В историята на Русия се следи повторяемост на построяването на „ вертикал на властта “ и послушание на тази вертикала.
Независимо от това, че доста руснаци възприемат книгата на маркиз де Кюстин „ Русия през 1839 година “ като огорчение, тя дава отговор на действителността, в частност, по повод н подчинението и инертността.
Описваната от него сцена, по какъв начин файтонджия с бич разгонва хората, с цел да мине екипажът на господарите му, а те падат под колелетата при цялостното безразличие на близките – тази линия не е генетична, а е в политическата просвета н руснаците, която е извънредно комплицирано да бъде изменена.

-„ Съветският съюз не загуби студената войник. Студената война беше прекъсната, тъй като съветският народ се избави от режимът, който го потискаше “. Това е най-важната фраза, произнесена от Путин във Вашата книга. От една страна, това е ключ за разбирането на неговата политика, от друга – и опонира, тъй като Русия с големи крачки се връща в същото това тъмно минало.

-Вие сте изцяло права и точно в това е нещастието на режима на Путин. Русия се връща към изходната точка. Когато пристигна на власт, Путин даде обещание да възвърне ред и стартира да работи извънредно сурово. Ние всички помним какво се случи в Чечня. Сега този курс на свирепост, на принуждение доближи своята висша точка.
Противоречието е в това, че той даде обещание ред и непоклатимост, само че наруши общението си, тъй като унищожи реда и стабилността. Руснаците, които му повярвах, в този момент са в положение на безпорядък, на цялостна неустановеност в утрешния ден, засилваща се изолираност. Това, дублирам, е същинска покруса.

- Вие пишете, че лабрадорът е единственото създание, на което Путин има вяра изцяло. Ако това е правилно, то има ли в неговото обграждане някой, който поддържа връзка с действителността?

-Този лабрадор, за който пиша, към този момент го няма. Но, в случай че приказваме съществено, съгласно мен, Путин от ден на ден и повече се изолира. Има хора, които в някакъв миг се употребяват с доверието му, само че единствено в някакъв миг, тъй като той непрестанно насъсква обкръжаващите го един против различен, принуждава ги да си съперничат, кремълските „ саморазправи “ се виждат дори отвън стените му.
Но се притеснявам, че за Путин към този момент е късно.
И надали някой може да му окаже въздействие. Аз мисля, че няма кой.
И какво може да бъде посъветван в обстановка, в която действителността мощно се разграничава от тази, която демонстрират по съветската телевизия?
Наивно е да допускаме, че тази война е война единствено на Путин. Не би трябвало да мислим, че Путин е жертва на избран механизъм, само че и не би трябвало да мислим, че работата е единствено в него и, в случай че той си отиде, всичко ще е наред.

-Както знаете, книгата на маркиз де Кюстин е била неразрешена в Русия в продължение на 50 години. Надявате ли се Вашият разказ да бъде преведен на съветски и публикуван в Русия през този век?

-Аз съм религиозен, по тази причина глух да Ви отговоря. Но, несъмнено, няма да е скоро.

Превод: Faktor.bg