Превърнаха могила от времето на Филип II в депо за горене на гуми
Единствената тракийска могила в Пловдив - Филиповската, от години се намира на частен терен в Северната индустриална зона. В същия регион преди седмица частен вложител с съвършени строителни документи унищожи част от старост на 6000 години в Яса тепе. Двете могили са най-големите архитектурни забележителности в Кършияка, доказващи, че на север от реката също е съществувал античен град. Филиповската могила е единствено на 300 метра от Голямоконарско шосе, само че малко пловдивчани са я виждали. Наоколо от години се ширят промишлени предприятия, а достъпът до самата могила е сложен. Няма и диря от планувания през 70-те години черен път, по който властта тогава е възнамерявала да води туристически групи. До 2012 година теренът от 52 декара, в който е могилата, се водеше в кадастъра като частна благосъстоятелност. По закон, даже да е на такова място, в радиус от 50 метра от нея се афишира сервитутна (охранителна) зона.
Преди 15 години Филиповската могила бе превърната в хранилище за горене на гуми. Ромите от Шекера използваха терена, с цел да вадят тел. Трупаха старите гуми на големи клади и им драсваха клечката. В самата могила миришеше на крематориум, а по пода се трупаха една педя сажди. “Допреди 2 години мястото отново бе като бунище. Ромите си изхвърляха боклуците и отново горяха гуми”, споделя шефът на Археологическия музей Костадин Кисьов. Филиповската могила е единственото към момента непокътнато тракийско светилище на територията на града. Другата, която се намира в Първенец, е разрушена до кота нула. Третата е в Брестовица, написа " Марица ".
Филиповската е с купол от продълговати камъни. “През 60-те години, когато е разкрита, учените я намират ограбена до шушка. Открита е единствено една монета от времето на цар Филип Трети Арадей, което води на мисълта, че е ограбена по това време. А е строена в годините на царуването на Филип Македонски. Така е и с другите гробници в региона. Всъщност построяването на могилите в цяла Тракия е обвързвано с неговите походи. Филиповската е забавна както от научна позиция, по този начин и като архитектура. Това е по този начин нареченият вид „ македонски гробници”, изяснява Кисьов. Според историческата литература сходни куполи има единствено в Мала Азия.
Другото неповторимо нещо тук за жалост не е обвързвано с историята, а със собствеността. Теренът е реституиран още през 1996 година. В годините на социализма мястото е отразено в кадастъра като „ Производствено складова база и обслужваща дейност”. Теренът е с повърхност 55,9 декара. На картата се вижда и очакван път за достъп от едно от прилежащите предприятия.
През 1996-а земята е върната на притежателите „ без никакви ограничения”. Актът е станал по времето на тогавашния кмет инж. Коста Костов.
В картата от 1973 година има топографско обозначение “възвишение” или “могила”. В нея няма пояснение, че това е монумент на културата от национално значение. Когато преди време няколко експерти от кметството видяха знака на кадастралната карта, не можеха да повярват, че това е тракийска могила.
Теренът бе с самостоятелен номер 504.819. В централния кадастър обаче парцелът е означен с номер 504.222. Площта му е същата - 55,9 декара.
Другата специфичност с Филиповската могила е, че до нея към този момент няма достъп. Предвиденият още през 70-те години път за туристи, в никакъв случай не е изработен. Всички терени към нея са застроени с предприятия. “От 1967-1968 година до момента тази могила в никакъв случай не е била реставрирана и експонирана по подобаващ метод. Нито пък някой е облагородявал терена ”, изясни шефът на Археологическия музей. Костадин Кисьов споделя, че е викал няколко комисии от Министерството на културата и министерството на районното развиване. Целта им е била да се направи достъп до могилата. Те единствено са обрисували границите на охранителната зона към тях.
През 2015 година Министерството на културата излиза със мнение, че входът на Филиповската могила би трябвало да се засипе с пясък и по този начин тя да бъде избавена от набезите на гумаджиите.
КОСТАДИН КИСЬОВ: МОГИЛАТА Е В ИДЕАЛНО СЪСТОЯНИЕ
“Въпреки че теренът на могилата е превръщан през годините в бунище и хранилище за горене на гуми, тя е в чудесно положение. Само едно от каменните кревати вътре бе леко отместено. Може да се постави железна врата и да се направи един елементарен чакълиран път за туристите.
Всичко това може да се включи в туристически маршрут с табели и публикации в интернет. Ако в този момент няма средства за това, входът на могилата може да се засипе с пясък. Последната комисия отпреди 2 години предписа тъкмо това - железна врата и запечатване с пясък. И тя да чака по-добри времена. Трябва да се знае, че даже теренът да е частен, в радиус от 50 метра към могилата земята става охраняема”, споделя Костадин Кисьов.
РАЛЬО РАЛЕВ: ЗАТВОРИХМЕ Я С ПЯСЪК
Инж. Ральо РАЛЕВ, кмет на “Северен”:
- Г-н Ралев, комисия предписа Филиповската могила да се запечата. Направихте ли го?
- Преди година я затворихме. Метална врата не сме слагали - нямаше смисъл. Входът бе засипан с пясък, както бе предписано.
- Човек може ли в този момент да се досети, че това е монумент на културата от национално значение?
- Отгоре над затрупания вход сложих една каменна плоча с пояснителен надпис, че това е тракийска могила, монумент на културата. Не зная дали още стои тази плоча.
- Нямаше и никакъв достъп до Филиповската могила. Какво може да се направи по този въпрос?
- Достъп има. Ние стигнахме до нея по един черен път. Проблемът е, че на самия терен към нея пасат животни и мястото не може да се управлява. Хубавото е, че могилата към този момент е запечатана и никой не може да влиза в нея.
Преди 15 години Филиповската могила бе превърната в хранилище за горене на гуми. Ромите от Шекера използваха терена, с цел да вадят тел. Трупаха старите гуми на големи клади и им драсваха клечката. В самата могила миришеше на крематориум, а по пода се трупаха една педя сажди. “Допреди 2 години мястото отново бе като бунище. Ромите си изхвърляха боклуците и отново горяха гуми”, споделя шефът на Археологическия музей Костадин Кисьов. Филиповската могила е единственото към момента непокътнато тракийско светилище на територията на града. Другата, която се намира в Първенец, е разрушена до кота нула. Третата е в Брестовица, написа " Марица ".
Филиповската е с купол от продълговати камъни. “През 60-те години, когато е разкрита, учените я намират ограбена до шушка. Открита е единствено една монета от времето на цар Филип Трети Арадей, което води на мисълта, че е ограбена по това време. А е строена в годините на царуването на Филип Македонски. Така е и с другите гробници в региона. Всъщност построяването на могилите в цяла Тракия е обвързвано с неговите походи. Филиповската е забавна както от научна позиция, по този начин и като архитектура. Това е по този начин нареченият вид „ македонски гробници”, изяснява Кисьов. Според историческата литература сходни куполи има единствено в Мала Азия.
Другото неповторимо нещо тук за жалост не е обвързвано с историята, а със собствеността. Теренът е реституиран още през 1996 година. В годините на социализма мястото е отразено в кадастъра като „ Производствено складова база и обслужваща дейност”. Теренът е с повърхност 55,9 декара. На картата се вижда и очакван път за достъп от едно от прилежащите предприятия.
През 1996-а земята е върната на притежателите „ без никакви ограничения”. Актът е станал по времето на тогавашния кмет инж. Коста Костов.
В картата от 1973 година има топографско обозначение “възвишение” или “могила”. В нея няма пояснение, че това е монумент на културата от национално значение. Когато преди време няколко експерти от кметството видяха знака на кадастралната карта, не можеха да повярват, че това е тракийска могила.
Теренът бе с самостоятелен номер 504.819. В централния кадастър обаче парцелът е означен с номер 504.222. Площта му е същата - 55,9 декара.
Другата специфичност с Филиповската могила е, че до нея към този момент няма достъп. Предвиденият още през 70-те години път за туристи, в никакъв случай не е изработен. Всички терени към нея са застроени с предприятия. “От 1967-1968 година до момента тази могила в никакъв случай не е била реставрирана и експонирана по подобаващ метод. Нито пък някой е облагородявал терена ”, изясни шефът на Археологическия музей. Костадин Кисьов споделя, че е викал няколко комисии от Министерството на културата и министерството на районното развиване. Целта им е била да се направи достъп до могилата. Те единствено са обрисували границите на охранителната зона към тях.
През 2015 година Министерството на културата излиза със мнение, че входът на Филиповската могила би трябвало да се засипе с пясък и по този начин тя да бъде избавена от набезите на гумаджиите.
КОСТАДИН КИСЬОВ: МОГИЛАТА Е В ИДЕАЛНО СЪСТОЯНИЕ
“Въпреки че теренът на могилата е превръщан през годините в бунище и хранилище за горене на гуми, тя е в чудесно положение. Само едно от каменните кревати вътре бе леко отместено. Може да се постави железна врата и да се направи един елементарен чакълиран път за туристите.
Всичко това може да се включи в туристически маршрут с табели и публикации в интернет. Ако в този момент няма средства за това, входът на могилата може да се засипе с пясък. Последната комисия отпреди 2 години предписа тъкмо това - железна врата и запечатване с пясък. И тя да чака по-добри времена. Трябва да се знае, че даже теренът да е частен, в радиус от 50 метра към могилата земята става охраняема”, споделя Костадин Кисьов.
РАЛЬО РАЛЕВ: ЗАТВОРИХМЕ Я С ПЯСЪК
Инж. Ральо РАЛЕВ, кмет на “Северен”:
- Г-н Ралев, комисия предписа Филиповската могила да се запечата. Направихте ли го?
- Преди година я затворихме. Метална врата не сме слагали - нямаше смисъл. Входът бе засипан с пясък, както бе предписано.
- Човек може ли в този момент да се досети, че това е монумент на културата от национално значение?
- Отгоре над затрупания вход сложих една каменна плоча с пояснителен надпис, че това е тракийска могила, монумент на културата. Не зная дали още стои тази плоча.
- Нямаше и никакъв достъп до Филиповската могила. Какво може да се направи по този въпрос?
- Достъп има. Ние стигнахме до нея по един черен път. Проблемът е, че на самия терен към нея пасат животни и мястото не може да се управлява. Хубавото е, че могилата към този момент е запечатана и никой не може да влиза в нея.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ