БЪЛГАРИЯ В ЕВРОЗОНАТА
Единен пазар, една валута, останалото е заблуда - това е позицията на всички финансисти, специалисти, някогашни министри, които през 1999 година взимат решението Португалия да стане една от първите 12 страни членки на Европейски Съюз, които да одобряват еврото като своя единна европейска валута.
Реално всички тези страни обаче стартират да усещат какво тъкмо значи еврото едвам с въвеждането на банкнотите и монетите през 2002 година, след три годишния предварителен интервал, в който е трябвало от машините за отпечатване на пари и банкоматите, до банки и институции - всичко да бъде пригодено към новата валута.
Държавният секретар по бюджета на Португалия дефинира прекосяването към еврото като нещо неповторимо, при което националните валути са били сменени без икономическа рецесия.
24 години по късно списание " Икономоист " дефинира Португалия като страната с най-хубава стопанска система в целия европейски съюз.
Експертите са уверени, че опитът на Португалия в прехода от националната валута ескудо към единната европейска валута до през днешния ден е изключително настоящ и за нашата, която на 1 януари следващата година ще се причисли към клуба на създателите.
Жозе Мария Брандао де Брито - държавен секретар по бюджета на Португалия:
" Много сме щастливи да приветстваме още един член в фамилията на еврозоната и ви пожелаваме триумф. Убеден съм, че това ще бъде доста положително за България и също толкоз положително за Европа. Добрата вест за България е, че огромна част от тези проблеми към този момент са в предишното. Що се отнася до страховете, мога да кажа, че в Португалия имаше доста терзания, изключително измежду възрастните хора, по отношение на покачването на цените при прекосяването от националната валута към еврото — също, както в този момент се разисква при прекосяването от лв. към еврото. Но тези страхове се оказаха неоснователни — това не се случи. Реално във всяка страна, приела еврото, тези страхове се оказаха неоснователни.
А какви са най-големите изгоди?
Най-голямата изгода е интеграцията в доста огромен валутен блок, вторият по величина в света и опцията да ценообразуваш стоките, които изнасяш, в същата валута, която употребяват твоите клиенти. Също туризмът и директните задгранични вложения ще имат изгоди.
Защо?
Защото към този момент няма неустановеност за задграничната компания, инвестираща в България, защото няма неустановеност по отношение на обменния курс.
На въпрос ще бъде ли проблем фактът, че страната ни ще влезе в еврозоната без постоянен бюджет и постоянно държавно управление, той отговори, че най-важното на този стадий е поддържането на добра фискална дисциплинираност в границите на еврозоната.
" Трябва да бъдете търпеливи, тъй като положителните неща ще дойдат ".
Единият пазар изисква единна валута. Това е главният мотив за приемането на еврото, безапелационен е професор Жорже Брага де Маседо. През 1999-та, когато се приема решението за единната европейска валута, той е министър на финансите на Португарлия.
Днес е професор в един от най-големите университети в Лисабон.
Ако трябваше да кажете на българите — след 24 години потребление на еврото — в три фрази кои са най-големите изгоди от присъединението към еврото, какви биха били?
професор доктор Жорже Брага де Маседо:
Един пазар, една валута.Това е отговорът. Вижте Съединените щати — те имат щати, които от време на време са доста разнообразни един от различен. Но по какъв начин би могъл някой да мисли да не употребява $? Ако една страна желае да принадлежи към единния пазар, в един или различен миг тя би трябвало да има единна валута с този пазар.
Антонио де Соуза е поканен за гуверньор на централната банка на Португалия През 1994 година, когато страната е изправена пред съществено икономическо предизвикателство. Разказва, че стопанската система на Португалия през последните десетилетия е претърпяла обилни промени.
Секторът на жилищното строителство е изиграл основна роля за растежа и в избрани интервали подтиква стопанската система повече от нормалното.
Антонио де Соуза - някогашен гуверньор на Централната банка на Португалия:
През първите години след въвеждането на еврото ниските лихви дадоха мощен подтик на жилищното строителство. Икономиката растеше с бързи темпове и над 70 % от португалците тогава притежаваха личен дом. Защото едно е да купиш къща с лихвен % от 0,1%, друго е да купиш с 3 или 4 %.
Секторът, който бележи най-голям растеж и досега, а в него са заети над 20 % от фирмите в стопанската система на страната, това несъмнено е туризмът.
Той обезпечава и близо 30% от Брутният вътрешен продукт на страната, само че съгласно синдикати и работодатели е прекомерно привилегирован.
Жорже Паиш - зам.-председател на Асоциацията на португалските индустриалци:
Прекомерното развиване и фиксация единствено в този бранш не е доста здравословно за нашата стопанска система. Затова считам, че би трябвало да се диверсифицираме и да намерим други доходи, идващи от други индустриални браншове. Защото туризмът постоянно зависи от няколко фактора, които не можем да направляваме.
Мануел Карвальо де Силва - някогашен Генерален секретар на Генералната конфедерация на служащите:
Това разгръщане на туристическия бранш ощетява останалите в стопанската система. Огромната взаимозависимост на страната от туризма и обвързваните с него действия не носят никаква добавена стойност и не водят до действително повишение на приходите.
И Паиш, и де Силва обаче са единомислещи, че въвеждането на еврото е отворило нови вероятности за икономическо съдействие и вложения.
Жорже Паиш-зам.-председател на Асоциацията на португалските индустриалци:
Стабилната валута отстранява риска от съмнения на курса и прави оценката на вложенията по-лесна. Португалия и България имат интерес да улеснят взаимните вложения. Така се основават по-добри условия за икономическо съдействие и развиване на нови браншове, които да понижат зависимостта от туризма и да укрепят икономическата непоклатимост.
Йеси е от Южна Корея и работи от тази година в Лисабон като ескурзовод, а преди този момент е била студентка в Будапеща.
За нея в този момент фактът, че множеството европейски страни се разплащат с евро е облекчение.
Йеси: Докато учех в Унгария и пътувах в прилежащи страни трябваше непрестанно да променям пари, по картата ми удържаха високи такси, тук в Лисабон е доста по-лесно.
Карлос - притежател на магазин за сувенири:
Помня времето преди да приемем еврото, в този момент имам доста повече клиенти, хората елементарно преценят кое е скъпо и кое на ниска цена, по-добре е.
Цялата история на прекосяването от португалското ескудо към еврото, старите банкноти и монети и видео от церемонията по приемането се пазят в музея на парите в постройката на централната банка на Португалия.
В трезора му се съхранява и същинско богатство.
Това е солидно, достоверно златно кюлче, тежащо над 450 унции, с настояща стойност 1,6 милиона евро. И е основната атракция в нашия музей на парите.
Опитът на Португалия демонстрира, че еврото не е просто валута, а дълготраен ангажимент към непоклатимост, доверие и икономическа интеграция.
АВСТРИЯ
Когато Австрия влиза в еврозоната икономистите приказват за проценти, банките за системи, а хората питат: какъв брой коства един самун. И в случай че изчислението от левове в евро наподобява елементарно, то обратно във времето австриецът пресмятал 13,7603 шилинга за едно евро.
Не липсвали и евроскептици.
Обяснението за всичко това се крие в предишното. Хората просто свързвали шилинга със непоклатимост и сигурност.
Томас Урл - икономист в Австрийски институт за стопански проучвания:
Австрия има сходна позиция с България. Преди да въведем еврото в продължение на 25 години имахме закрепен обменен курс по отношение на немската марка. От прочувствена позиция, мисля, че хората се опасяваха да се разделят с шилинга.
Австрия споделя " да " на Европейския съюз на референдум през 94-та година.
66,4 % гласоподават за присъединение към обединена Европа. Въпреки това почнали офанзиви против влизането на Австрия в еврозоната.
Евроскептиците организирали петиция, само че едвам 4.5% или към 250 000 души я подписали.
Нова година - нова валута.
Докато Европа отброява последните секунди от 2001, Австрия отброява последните шилинги.
Волфганг Шюсел - канцлер на Австрия от 2000 до 2007г:
На Нова година 2001г. като министър-председател поканих сътрудника си Романо Проди - ръководител на Европейската комисия във Виена, с цел да отпразнуваме този исторически миг. И тъкмо в среднощ излязохме в центъра, пред катедралата „ Свети Стефан “, и с първите нови евробанкноти купихме червени рози — евентуално български — за нашите съпруги.
Томас Урл - икономист в Австрийски институт за стопански проучвания:
Хората желаеха допустимо най-бързо да се отърват от шилингите. Но душевен – когато се опитваха да схванат каква е цената на литър мляко или на къща – те към момента пресмятаха назад в шилинги, с цел да създадат съпоставяне. И лиши известно време, до момента в който всички консуматори свикнат да мислят в евро.
Стефан Ангелов - родом от Хасково, емигрирал в Австрия - тъкмо, когато страната сменила шилинга с евро.
Работи на пазара. Продава риба.
Стефан Ангелов: И дори и първата си заплата получих в евро. В началото беше мъчно да се свикне с банкнотите, с еврото, обаче привиква се. Не е мъчно.
А като част от акцията за еврото из улиците на австрисйките градове и села тръгнал евробусът на Националната банка.
Основната цел била хората да бъдат осведомени, да видят, допрян евробанкнотите, да знаят по какъв начин да разграничават подправените пари.
Кристиан Мандл - началник на отдел " Европейска политика " на Австрийска комерсиална камара:
Хората имаха и опция да обменят шилинги против евро. В началото бусът пътуваше през цялата година, даже в дребните села - изключително там, където нямаше банкови клонове.
" Euro ist teuro " - този израз в рими носи концепцията, че еврото води до повишаване. Но правилно ли е? Две генерации - две разнообразни отзиви.
Вярно ли е, че еврото е по-скъпо?
Яков Обенов:
Не, не е правилно. Всяка страна има своя лична инфлация. Това значи, че в някои страни е по-евтино, в други – по-скъпо. Зависи от стопанската система.
Вярно ли е, че еврото носи оскъпяване?
Карл Фуцар: Да, правилно е. Защото съотношенията към този момент просто не са същите. Стана по този начин, че всичко нарастна доста.
По-добре ли беше с шилинга?
Карл Фуцар:
Не мисля. Онези времена отминаха.
Еврото не довело и до по-висока инфлация в Австрия.
Средната годишна инфлация спаднала от 4 % при шилинга до два % след приемането на еврото.
Томас Грубер - Австрийска национална банка:
След въвеждането на еврото ценовото ниво се стабилизира на доста по-ниско равнище, в сравнение с беше в доста от предходните години.
Барбара Айбингер - Мийдл - държавен секретар във Федералното министерство на финансите:
За приемането на еврото в Австрия можем решително да кажем, че това е история на триумфа. То даде мощен подтик на австрийската стопанска система, както и на австрийския туризъм.
Атанас Пеканов - някогашен вицепремиер, икономист в Австрийски институт за стопански проучвания:
Еврото не е направило нито една страна по-бедна в действителна покупателна дарба. Търговията сред страните-членки на Европейски Съюз е извънредно мощна.
И в Австрия, като у нас приели закон, който да подсигурява, че внезапни скокове на цените няма да има.
Йозеф Баумгартнер - икономист в Австрийски институт за стопански проучвания:
Тези по-малки промени се дължаха на по този начин наречения „ резултат на закръгляването при атрактивните цени “. Обикновено цените приключват на.5 или.99. тъй че трябваше да се създадат дребни корекции. И тъкмо това се случи – някои дребни нараствания, само че в същото време и някои дребни понижения.
Франц Враницки - канцлер на Австрия от 1986 до 1997г.:
Дори и след присъединението към еврозоната, би трябвало да има постоянна и виновна финансова, парична и комерсиална политика.
Атанас Пеканов - някогашен вицепремиер, икономист в Австрийски институт за стопански проучвания:
България не се намира доста сложна обстановка, не й следва гръцки сюжет, румънски сюжет или каквито и да е други сюжет
Така на езика на математиката Стефан пресмята: еврото не дели, а умножава опциите.
Стефан Ангелов:
И хлябът отново ще коства толкоз. За по-нататък ще е по-добре с еврото.
Томас Урл - икономист в Австрийски институт за стопански проучвания:
Еврото е известна валута. Всички са удовлетворени от него. България към този момент е част от клуба на богатите страни.
По тематиката в " След новините " работиха Ирина Цонева и Милена Кирова
Реално всички тези страни обаче стартират да усещат какво тъкмо значи еврото едвам с въвеждането на банкнотите и монетите през 2002 година, след три годишния предварителен интервал, в който е трябвало от машините за отпечатване на пари и банкоматите, до банки и институции - всичко да бъде пригодено към новата валута.
Държавният секретар по бюджета на Португалия дефинира прекосяването към еврото като нещо неповторимо, при което националните валути са били сменени без икономическа рецесия.
24 години по късно списание " Икономоист " дефинира Португалия като страната с най-хубава стопанска система в целия европейски съюз.
Експертите са уверени, че опитът на Португалия в прехода от националната валута ескудо към единната европейска валута до през днешния ден е изключително настоящ и за нашата, която на 1 януари следващата година ще се причисли към клуба на създателите.
Жозе Мария Брандао де Брито - държавен секретар по бюджета на Португалия:
" Много сме щастливи да приветстваме още един член в фамилията на еврозоната и ви пожелаваме триумф. Убеден съм, че това ще бъде доста положително за България и също толкоз положително за Европа. Добрата вест за България е, че огромна част от тези проблеми към този момент са в предишното. Що се отнася до страховете, мога да кажа, че в Португалия имаше доста терзания, изключително измежду възрастните хора, по отношение на покачването на цените при прекосяването от националната валута към еврото — също, както в този момент се разисква при прекосяването от лв. към еврото. Но тези страхове се оказаха неоснователни — това не се случи. Реално във всяка страна, приела еврото, тези страхове се оказаха неоснователни.
А какви са най-големите изгоди?
Най-голямата изгода е интеграцията в доста огромен валутен блок, вторият по величина в света и опцията да ценообразуваш стоките, които изнасяш, в същата валута, която употребяват твоите клиенти. Също туризмът и директните задгранични вложения ще имат изгоди.
Защо?
Защото към този момент няма неустановеност за задграничната компания, инвестираща в България, защото няма неустановеност по отношение на обменния курс.
На въпрос ще бъде ли проблем фактът, че страната ни ще влезе в еврозоната без постоянен бюджет и постоянно държавно управление, той отговори, че най-важното на този стадий е поддържането на добра фискална дисциплинираност в границите на еврозоната.
" Трябва да бъдете търпеливи, тъй като положителните неща ще дойдат ".
Единият пазар изисква единна валута. Това е главният мотив за приемането на еврото, безапелационен е професор Жорже Брага де Маседо. През 1999-та, когато се приема решението за единната европейска валута, той е министър на финансите на Португарлия.
Днес е професор в един от най-големите университети в Лисабон.
Ако трябваше да кажете на българите — след 24 години потребление на еврото — в три фрази кои са най-големите изгоди от присъединението към еврото, какви биха били?
професор доктор Жорже Брага де Маседо:
Един пазар, една валута.Това е отговорът. Вижте Съединените щати — те имат щати, които от време на време са доста разнообразни един от различен. Но по какъв начин би могъл някой да мисли да не употребява $? Ако една страна желае да принадлежи към единния пазар, в един или различен миг тя би трябвало да има единна валута с този пазар.
Антонио де Соуза е поканен за гуверньор на централната банка на Португалия През 1994 година, когато страната е изправена пред съществено икономическо предизвикателство. Разказва, че стопанската система на Португалия през последните десетилетия е претърпяла обилни промени.
Секторът на жилищното строителство е изиграл основна роля за растежа и в избрани интервали подтиква стопанската система повече от нормалното.
Антонио де Соуза - някогашен гуверньор на Централната банка на Португалия:
През първите години след въвеждането на еврото ниските лихви дадоха мощен подтик на жилищното строителство. Икономиката растеше с бързи темпове и над 70 % от португалците тогава притежаваха личен дом. Защото едно е да купиш къща с лихвен % от 0,1%, друго е да купиш с 3 или 4 %.
Секторът, който бележи най-голям растеж и досега, а в него са заети над 20 % от фирмите в стопанската система на страната, това несъмнено е туризмът.
Той обезпечава и близо 30% от Брутният вътрешен продукт на страната, само че съгласно синдикати и работодатели е прекомерно привилегирован.
Жорже Паиш - зам.-председател на Асоциацията на португалските индустриалци:
Прекомерното развиване и фиксация единствено в този бранш не е доста здравословно за нашата стопанска система. Затова считам, че би трябвало да се диверсифицираме и да намерим други доходи, идващи от други индустриални браншове. Защото туризмът постоянно зависи от няколко фактора, които не можем да направляваме.
Мануел Карвальо де Силва - някогашен Генерален секретар на Генералната конфедерация на служащите:
Това разгръщане на туристическия бранш ощетява останалите в стопанската система. Огромната взаимозависимост на страната от туризма и обвързваните с него действия не носят никаква добавена стойност и не водят до действително повишение на приходите.
И Паиш, и де Силва обаче са единомислещи, че въвеждането на еврото е отворило нови вероятности за икономическо съдействие и вложения.
Жорже Паиш-зам.-председател на Асоциацията на португалските индустриалци:
Стабилната валута отстранява риска от съмнения на курса и прави оценката на вложенията по-лесна. Португалия и България имат интерес да улеснят взаимните вложения. Така се основават по-добри условия за икономическо съдействие и развиване на нови браншове, които да понижат зависимостта от туризма и да укрепят икономическата непоклатимост.
Йеси е от Южна Корея и работи от тази година в Лисабон като ескурзовод, а преди този момент е била студентка в Будапеща.
За нея в този момент фактът, че множеството европейски страни се разплащат с евро е облекчение.
Йеси: Докато учех в Унгария и пътувах в прилежащи страни трябваше непрестанно да променям пари, по картата ми удържаха високи такси, тук в Лисабон е доста по-лесно.
Карлос - притежател на магазин за сувенири:
Помня времето преди да приемем еврото, в този момент имам доста повече клиенти, хората елементарно преценят кое е скъпо и кое на ниска цена, по-добре е.
Цялата история на прекосяването от португалското ескудо към еврото, старите банкноти и монети и видео от церемонията по приемането се пазят в музея на парите в постройката на централната банка на Португалия.
В трезора му се съхранява и същинско богатство.
Това е солидно, достоверно златно кюлче, тежащо над 450 унции, с настояща стойност 1,6 милиона евро. И е основната атракция в нашия музей на парите.
Опитът на Португалия демонстрира, че еврото не е просто валута, а дълготраен ангажимент към непоклатимост, доверие и икономическа интеграция.
АВСТРИЯ
Когато Австрия влиза в еврозоната икономистите приказват за проценти, банките за системи, а хората питат: какъв брой коства един самун. И в случай че изчислението от левове в евро наподобява елементарно, то обратно във времето австриецът пресмятал 13,7603 шилинга за едно евро.
Не липсвали и евроскептици.
Обяснението за всичко това се крие в предишното. Хората просто свързвали шилинга със непоклатимост и сигурност.
Томас Урл - икономист в Австрийски институт за стопански проучвания:
Австрия има сходна позиция с България. Преди да въведем еврото в продължение на 25 години имахме закрепен обменен курс по отношение на немската марка. От прочувствена позиция, мисля, че хората се опасяваха да се разделят с шилинга.
Австрия споделя " да " на Европейския съюз на референдум през 94-та година.
66,4 % гласоподават за присъединение към обединена Европа. Въпреки това почнали офанзиви против влизането на Австрия в еврозоната.
Евроскептиците организирали петиция, само че едвам 4.5% или към 250 000 души я подписали.
Нова година - нова валута.
Докато Европа отброява последните секунди от 2001, Австрия отброява последните шилинги.
Волфганг Шюсел - канцлер на Австрия от 2000 до 2007г:
На Нова година 2001г. като министър-председател поканих сътрудника си Романо Проди - ръководител на Европейската комисия във Виена, с цел да отпразнуваме този исторически миг. И тъкмо в среднощ излязохме в центъра, пред катедралата „ Свети Стефан “, и с първите нови евробанкноти купихме червени рози — евентуално български — за нашите съпруги.
Томас Урл - икономист в Австрийски институт за стопански проучвания:
Хората желаеха допустимо най-бързо да се отърват от шилингите. Но душевен – когато се опитваха да схванат каква е цената на литър мляко или на къща – те към момента пресмятаха назад в шилинги, с цел да създадат съпоставяне. И лиши известно време, до момента в който всички консуматори свикнат да мислят в евро.
Стефан Ангелов - родом от Хасково, емигрирал в Австрия - тъкмо, когато страната сменила шилинга с евро.
Работи на пазара. Продава риба.
Стефан Ангелов: И дори и първата си заплата получих в евро. В началото беше мъчно да се свикне с банкнотите, с еврото, обаче привиква се. Не е мъчно.
А като част от акцията за еврото из улиците на австрисйките градове и села тръгнал евробусът на Националната банка.
Основната цел била хората да бъдат осведомени, да видят, допрян евробанкнотите, да знаят по какъв начин да разграничават подправените пари.
Кристиан Мандл - началник на отдел " Европейска политика " на Австрийска комерсиална камара:
Хората имаха и опция да обменят шилинги против евро. В началото бусът пътуваше през цялата година, даже в дребните села - изключително там, където нямаше банкови клонове.
" Euro ist teuro " - този израз в рими носи концепцията, че еврото води до повишаване. Но правилно ли е? Две генерации - две разнообразни отзиви.
Вярно ли е, че еврото е по-скъпо?
Яков Обенов:
Не, не е правилно. Всяка страна има своя лична инфлация. Това значи, че в някои страни е по-евтино, в други – по-скъпо. Зависи от стопанската система.
Вярно ли е, че еврото носи оскъпяване?
Карл Фуцар: Да, правилно е. Защото съотношенията към този момент просто не са същите. Стана по този начин, че всичко нарастна доста.
По-добре ли беше с шилинга?
Карл Фуцар:
Не мисля. Онези времена отминаха.
Еврото не довело и до по-висока инфлация в Австрия.
Средната годишна инфлация спаднала от 4 % при шилинга до два % след приемането на еврото.
Томас Грубер - Австрийска национална банка:
След въвеждането на еврото ценовото ниво се стабилизира на доста по-ниско равнище, в сравнение с беше в доста от предходните години.
Барбара Айбингер - Мийдл - държавен секретар във Федералното министерство на финансите:
За приемането на еврото в Австрия можем решително да кажем, че това е история на триумфа. То даде мощен подтик на австрийската стопанска система, както и на австрийския туризъм.
Атанас Пеканов - някогашен вицепремиер, икономист в Австрийски институт за стопански проучвания:
Еврото не е направило нито една страна по-бедна в действителна покупателна дарба. Търговията сред страните-членки на Европейски Съюз е извънредно мощна.
И в Австрия, като у нас приели закон, който да подсигурява, че внезапни скокове на цените няма да има.
Йозеф Баумгартнер - икономист в Австрийски институт за стопански проучвания:
Тези по-малки промени се дължаха на по този начин наречения „ резултат на закръгляването при атрактивните цени “. Обикновено цените приключват на.5 или.99. тъй че трябваше да се създадат дребни корекции. И тъкмо това се случи – някои дребни нараствания, само че в същото време и някои дребни понижения.
Франц Враницки - канцлер на Австрия от 1986 до 1997г.:
Дори и след присъединението към еврозоната, би трябвало да има постоянна и виновна финансова, парична и комерсиална политика.
Атанас Пеканов - някогашен вицепремиер, икономист в Австрийски институт за стопански проучвания:
България не се намира доста сложна обстановка, не й следва гръцки сюжет, румънски сюжет или каквито и да е други сюжет
Така на езика на математиката Стефан пресмята: еврото не дели, а умножава опциите.
Стефан Ангелов:
И хлябът отново ще коства толкоз. За по-нататък ще е по-добре с еврото.
Томас Урл - икономист в Австрийски институт за стопански проучвания:
Еврото е известна валута. Всички са удовлетворени от него. България към този момент е част от клуба на богатите страни.
По тематиката в " След новините " работиха Ирина Цонева и Милена Кирова
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ